№ 208
гр. Свиленград, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200593 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е от Ю. Ю. Т. с ЕГН ********** от град София, ул.
„Метрополит Кирил Видински” № 10, със съдебен адрес: град София, ул.„Цар
Калоян” № 10, чрез адвокат Б. В. и от „Тактикъл експортс” ЕООД с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление: град София, район
Триадица, ул.„Флора” № 1Б, офис № 1-7, със съдебен адрес: град София, ул.
„Цар Калоян” № 10, чрез адвокат Б. В., представлявано от управителите
Невена Минчева Полименова – Т.а и Ю. Ю. Т. (заедно и поотделно),
Наказателно постановление (НП) № BG2025/1000-378/НП от 12.03.2025
година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с
което на Ю. Ю. Т. за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ)
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 5 820.50 лв.
(пункт 1) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
бронежилетки без панели – 3 броя и панели за бронежилетки – 12 броя (пункт
2).
1
Жалбоподателите чрез процесуалния си представител молят за отмяна на
обжалвания акт, тъй като считат същия за неправилен и незаконосъобразен,
защото НП било издадено от некомпетентен орган, установената в Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) фактическа обстановка
се различавала от тази пресъздадена в НП и неправилно били отнети стоките
(не подлежали на деклариране и не било необходимо разрешение за
притежаването им); като допълнително жалбоподателят–юридическо лице
сочи, че НП било издадено извън срока по чл. 34 от ЗАНН и че било налице и
второ издадено НП.
В съдебната фаза, редовно призовани, жалбоподателят–физическо лице
не се явява, а жалбоподателят–юридическо лице - не изпращат представител.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – Заместник-Директорът на Териториална дирекция
Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не се явява,
но изпраща представител – Главен юрисконсулт Елена Гъчева, която сочи че
НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения
при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено в цялост. Претендират се
разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е
представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 19.10.2024 година, около 14.50 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристига лек
автомобил марка „Ауди”, модел К7 с държавен регистрационен номер
2
**********, управлявана от българския гражданин – жалбоподателя Ю. Т.. В
автомобила пътуват още един човек.
Постъпва Искане от Гранична полиция за извършване на съвместна
проверка.
Преди започване на митническата проверка водачът и пътникът са
поканени устно от митническия служител – свидетеля А. В. В. да декларират
носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности. Никой не декларира
нищо.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител А. В.
започва в присъствието на колегата си – свидетеля Ж. И. Ж., да извършва
митническа проверка на автомобила и багажа на пътниците, при която в
пътнически сакове са открити укрити и недекларирани различни модели
бронежилетки и различни видове и размери панели за бронежилетки като
митническите органи приемат, че административното нарушение е извършено
от жалбоподателя-физическо лице. Митническите органи заснемат
намерените вещи.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с №
24BG001015М044125 от 19.10.2024 година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма жалбоподателят Ю. Т. сочи, че отива на изложение в Турция,
което е на дата 22.10.2024 година, като изложител и бронежилетките били
мостри и ще бъдат върнати след изложението, както и въпреки липсата на
надлежно разрешение, респ. забрана е решил да отиде на изложението.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието и
неговият извършител, А. В. пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към
съставянето на АУАН № BG19102024/1000/М4662/19.10.2024 година против
жалбоподателя Ю. Т.. След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат
със съдържанието му и е връчен лично, като с подписа си Ю. Ю. Т.
удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ, датирана от 19.10.2024 година, като
жалбоподателят сочи, че ще обжалва.
3
Проверката приключва в 16.30 часа.
Недекларираните стоки са иззети с Разписка № 24015816 от дата
19.10.2024 година и са предадени на отговорно пазене в склад на
Териториална дирекция Митница Бургас на 23.10.2024 година.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок постъпва Възражение, в
което е посочено че АУАН е незаконосъобразен, тъй като не била посочена
правната норма, забраняваща на гражданите да носят свободно бронежилетки
за лична употреба. Към Възражението е приложено Пълномощно на адвокат
Б. В..
Административнонаказателното производство по посочения АУАН е
прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с Мотивирана резолюция
№ BG2024/1000-4836/МР от 20.11.2024 година на И.Д. Заместник-Директора
на Териториална дирекция Митница Бургас. В посочения документ са
обсъдени доводите, изложени във Възражението и е прието, че същото е
неоснователно.
Преписката е изпратена на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение – Свиленград, като с Постановление от 23.12.2024 година,
Десислава Садова – Прокурор в посочената Прокуратура, отказва да образува
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието
не съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че деянието не
съставлява престъпление с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК – явна
незначителност на обществената опасност и на дееца. Постановлението от
дата 23.12.2024 година, ведно с преписката, са изпратени от Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград на
Териториална дирекция Митница Бургас по компетентност за вземане на
отношение относно административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Юлиян Т.. Документите са получени от АНО на дата
20.01.2025 година.
На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано
административнонаказателно производство срещу жалбоподателя Юлиян Т..
Според даденото Становище с рег.№ 32-69730 от 06.03.2025 година на
митническите служители от комисия, извършила оценяването, стойността на
стоките – предмет на нарушението, определена на основание § 1, т. 38 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМ, е в общ размер на 5 820.50 лв.
4
Сезиран надлежно с Постановлението на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение – Свиленград за отказ да се образува наказателно
производство и след получаване на преписката, Заместник-Директорът на
Териториална дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с
делегирана компетентност, издава процесното НП № BG2025/1000-378/НП на
12.03.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите
констатации, изложени в Постановлението на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград като посочва, че правната
квалификация на нарушението е чл. 233, ал. 1 от ЗМ и че деянието
представлява опит. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя-
физическо лице на 19.03.2025 година, по пощата с Обратна разписка, като
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване и на името на получателя – адвокат Б. В. и на дружеството-
жалбоподател по ССЕВ чрез адвокат Б. В. като е получено на 04.07.2025
година. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение
на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя-физическо лице е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 5 820.50 лв. (100 % от
стойността на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са
отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 502/32-817160 от
15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната
компетентност на АНО по отношение на Заместник-Директора на
Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият
орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията
да издават НП за нарушения по ЗМ на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции. Персоналното заемане на тази длъжност от
издателя на процесното НП – Иван Добрев Пасков, е служебно известно на
Съда (в тази връзка е представена и Заповед № 163 от 06.02.2025 година на
Директора на Агенция „Митници”).
Видно от Заявление с вх.№ 32-150970 от 19.05.2024 година собственик на
процесните стоки е дружеството-жалбоподател.
5
В кориците на делото са налични Справки относно дружеството-
жалбоподател, касаещи актуалното му състояние.
Така приета за установена фактическа обстановка Съдът изведе въз
основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени
в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на
гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира
изцяло с доверие показанията на свидетелите А. В. В. и Ж. И. Ж., предвид
тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите
са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените
твърдения, както и са формирани от непосредствени възприятия на
свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си.
От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне
помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът
кредитира. Основания за критика по отношение на свидетелските показания
на В. и Ж. не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. С тези съображения
Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите А. В. В. и Ж. И.
Ж., считайки ги обективни и достоверни.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на
митническите органи с рег.№ 32-69730 от 06.03.2025 година, относно
стойността на процесните стоки в общ размер на 5 820.50 лв., тъй като е
изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на
събраните по делото доказателства. Становището е изготвено от митнически
органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно
тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът приема
Становището за извършено от служители – специалисти с необходимата
квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална
страна изготвеното писмено Становище обективира необходимите данни,
6
ползвани за оценката и фактическите констатации, поради което се явява
обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да
опровергаят констатациите, обективирани в Становището няма, поради което
Съдът го намира за обосновано и правилно (както вече бе посочено) и ползва
същото при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа
на Становището се установява стойността на стоките – предмет на
нарушението, а именно: 5 820.50 лв.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите
Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти. По изложените съображения Съдът кредитира и допълнително
представените писмени документи от страна на АНО.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбите са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и са допустими –
подадени са в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датите
на депозирането им по ССЕВ), от надлежно легитимирано за тези действия
лице (срещу, което е издадено атакуваното НП и собственикът на отнетите
вещи) – процесуален представител с Пълномощни, приложени по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същите са проявили своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
7
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 7533 от 25.07.2025 година и от
Служебна бележка с рег.№ 32-106435 от 04.04.2025 година. Ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
тази му част в резултат на плащане на финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП е законосъобразно от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха
недостатъци на акта.
Спазена е изцяло административната процедура по издаване на
обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във
фазата на производството по издаването му, развила се пред наказващия
орган. Спазени са предвидената форма и процесуален ред. Обжалваното НП е
издадено в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Както се посочи по-горе,
АНО е издал НП без да е имало съставен АУАН, позовавайки се на
Постановлението на Прокурора. По аргумент от чл. 36, ал. 1 от ЗАНН,
административнонаказателното производство започва със съставянето на
АУАН. Възможност за изключение от посоченото общо правило е
регламентирана в разпоредбата на ал. 2, която сочи, че АНП може да се
образува и въз основа на прекратено от Съда или Прокурора наказателно
производство или ако Прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган. Постановлението на
Прокурора в този случай е основание за издаване на НП без съставяне на
АУАН. След като наказващият орган въз основа на материалите по преписката
е преценил, че са налице данни за осъществен състав на административно
нарушение, е издал обжалваното НП. В този ред на мисли е неоснователно
наведеното в Жалбата възражение, касаещо несъответствие във фактическата
обстановка, изложена в АУАН и в НП, тъй като преписката, образувана въз
основа на съставения АУАН е била прекратена.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното:
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по
8
преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил
задълженията си относно преценка на възраженията и събраните
доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с
Възражението на жалбоподателя. Следва също да се отбележи, че при
издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно
съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП,
по направените възражения. Независимо от изложеното АНО се е произнесъл
по Възражението в самото НП и в Мотивираната резолюция за прекратяване
на административноноказателното производство, като с връчване на НП е
уведомил Ю. Т. за резултата от извършената проверка.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при издаването на атакуваното
НП са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същото има изискуемите
реквизити на минимално необходимото съдържание съгласно разпоредбата на
чл. 57 от ЗАНН. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на
защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая.
НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2
от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Лицето, подписало НП е заемало към момента на
издаването му длъжността Заместник-Директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения
по ЗМ се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 502/32-817160 от 15.04.2024
година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция
„Митници” по надлежния ред с административен акт - Заповед. Поради това
същият се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ.
Деянието е извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция
Митница Бургас. Ето защо наведеното възражение в Жалбата, касаещо
некомпетентност на АНО е неоснователно.
9
При издаването на НП е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срок, считано от датата на получаване на Постановлението на
Прокуратурата в Териториална дирекция Митница Бургас, поради което
наведеното в Жалбата на жалбоподателя-юридическо лице възражение е
неоснователно. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
от страна на АНО няма издадено второ НП, поради което и възражението в
тази насока на дружеството-жалбоподател е неоснователно.
Съдът намира, че в конкретния случай не е нарушено правилото „nе bis in
idem”. Действително видно от събраните по делото доказателства, АНП по
описа на Териториална дирекция Митница Бургас, образувана въз основа на
АУАН № BG19102024/1000/М4662, е била изпратена на Районна прокуратура
– Хасково, Териториално отделение – Свиленград, тъй като АНО е преценил,
че се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 233, ал. 1 от НК,
като в тази връзка е била образувана прокурорска преписка с вх.№ 5256/2024
година, като с Постановление от 23.12.2024 година е отказано да се образува
наказателно производство. След като е налице отказ да се образува
наказателно производство, в случая не е налице едновременно ангажиране на
наказателната и административнонаказателната отговорност на лицето
Юлиян Т., за едно и също деяние. Когато деянието засяга един и същ кръг
обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя
реализация на отговорност или за административно нарушение, или за
престъпление, но не и за двете едновременно, като
административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако
деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и
опасността от нарушение на правилото non bis in idem по чл. 4, § 1 от
Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи поради отсъствието на дублиращи се процеси.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
10
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по
отношение на посоченото нарушение.
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстващи на
фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и
категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното
производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнителното деяние от страна на жалбоподателя
Юлиян Т., обективно и субективно съставомерно като митнически нарушение
във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Стойността на стоките, твърдяна от органа, не се оспорва от
жалбоподателя и при липса на обратни или други доказателства, събрани в
хода на настоящото производство, установяващи друга различна цена, Съдът
не намери основания да не бъде приета така посочената от АНО.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените стоки лицето Юлиян Ю. Т. не е обявило пред
митническите органи, не е разполагало и не е представило митнически
документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на
митнически режим за тях. Свидетелите са единодушни и относно
съпричастността на лицето към превозваните стоки, както и относно вида и
естеството на носените вещи, представляващи бронежилетки без панели и
11
панели за бронежилетки и тяхното количество.
С оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по
безспорен начин, от обективна страна, че на 19.10.2024 година през МП
„Капитан Андреево” при излизането си от страната за Република Турция,
жалбоподателят е направил опит да носи, т.е. фактически е направил опит да
превози през държавната граница и да изнесе от страната стоки с търговски
характер и количество, без знанието и разрешението на митническите органи.
С това е осъществил състава на митническото нарушение „митническа
контрабанда” в една от предвидените изпълнителни форми - „направи опит да
превози” през държавната граница. За съставомерността на деянието
достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите
органи, конкретните стоки да напуснат митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка преди реалното напускане на страната. Т.е. който направи опит да
превози през държавната граница стоки, без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление,
се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на
Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид
спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто
служители не са на самата държавна граница (, което е практически
невъзможно), а вътре в територията на Република България. Именно в тази
връзка при преминаване на линията на митнически контрол (, а не след това),
действащо е задължение за деклариране на изнасяните стоки, респ.
въвежданите от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1
от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране,
произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС) - Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни
правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза и
Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за
допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат директно действие за
вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС.
Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена
под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са
допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на
12
жалбоподателя на носените от него бронежилетки без панели и панели за
бронежилетки, в релевантния момент на извеждането им от митническата
територия на Република България, т.е. на линията на митническата проверка,
пряко се установява от показанията на двамата свидетели – митническите
служители В. и Ж., които са категорични, че той не е декларирал процесните
превозвани стоки на линията на митническата проверка. В конкретния случай,
съобразно видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно
деклариране е било писменото. Тъй като този им брой изключва нетърговски
характер, обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не
могат да бъдат определени като нетърговски такива. Именно това свое
задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят Т. при
излизането си от страната за Република Турция, като той несъмнено е бил
субект на същото, възникнало за него в момента на преминаване през линията
на митническата проверка. Доколкото не е направено деклариране в
дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация
(унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране.
Бездействието от негова страна по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за изнасянето на стоките от територията
на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак
на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си
жалбоподателят е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
опит за контрабанда, тъй като не е изпълнил задължението си да декларира
стоките при преминаването през митническия контрол, макар реално да е
носил такива, като те са били открити при митническа проверка. Поради това
напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са
изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители В. и
Ж., които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от
свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя в хода на
проверката, респ. поведението на другия пътник в автомобила, обективният
13
факт на откриването им укрити в пътнически сакове.
Предвид изложеното жалбоподателят Ю. Т. следва да понесе
предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това
нарушение.
Деянието, извършено от Ю. Ю. Т. е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично правно
съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки в
пътнически сакове, от тук разкрива се и пряко целения резултат –
настъпването на общественоопасните последици – укриването и даването на
невярна информация на митническите органи, при наличие и на представа за
обвързващото задължение за деклариране на превозваните стоки, въпреки
това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на
деятелността си, жалбоподателят е бездействал на линията на митническия
контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и
волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия
и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както
и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено
или устно деклариране му е било известно. Още повече, че е пътувал извън
страната видно от Справката за пътуванията му. От друга страна и
местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се
приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим, действащ в
Общността и допустимите норми за превоз на стоки, т.е. жалбоподателят е
бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е
правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно
правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност.
С тези правни съображения Съдът прие процесното НП в частта относно
Глобата за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено
при правилно приложение на материалния закон.
Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е
довършено изпълнителното деяние, а в случая недекларираните стоки са били
открити при митническата проверка и изпълнителното деяние е останало
недовършено по независещи от нарушителя причини.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните им
14
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покриват
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за които жалбоподателят е наказан с
обжалваното НП, не могат да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не разкрива характеристиките
на такова. Дори и само предвид голямото количество на контрабандирани
стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена
опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо –
липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение -
на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от същото;
отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискалните интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН за отпадане на наказуемостта като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на АНО, Съдът
споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата
отмяна като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за
правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения,
необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните
форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен
фактически състав е в зависимост от използването на допълнително средство -
пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
15
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ.Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, не
обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните
стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозил/превозва, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната досежно изпълнителната форма на нарушението.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които
жалбоподателите не са се противопоставили и не са посочили доказателства за
тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки при
износ на виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от
стойността на недекларираните стоки; а съгласно ал. 6 - стоките - предмет на
митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо от това
чия собственост са.
Административното наказание по пункт 1 от обжалваното НП е правилно
и законосъобразно определено в минималния размер. Така проведената
индивидуализация според Съда е правилна и законосъобразна, тъй като е
съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при
отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за
отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Правна
възможност за намаляне процентното отношение на наказанието няма. В този
смисъл извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация
е правилен относно процентното отношение на наложеното административно
наказание. Така наложеното с обжалваното НП наказание в пункт 1, Съдът
намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
16
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане
в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, т.е. по пункт 2.
Подобно разпореждане е законосъобразно приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързала във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, предвид
доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
По разноските:
При този изход на делото не се дължат разноски на жалбоподателите, а и
няма такива искания.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
АНО в размер 130 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че в
полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за
юрсконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане
на разноски, които са в размер на 130 лв., които следва да се платят по равно
между жалбоподателя-физическо лице и жалбоподателя-юридическо лице.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е
предвидено възнаграждение от 130 лв. до 190 лв. Не е налице правна и
17
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмени
доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения
размер е справедливо.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 и чл. 63д, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП №
BG2025/1000-378/НП от 12.03.2025 година на Заместник-Директора на
Териториална дирекция Митница Бургас, с което на Ю. Ю. Т. с ЕГН
********** от град София, ул.„Метрополит Кирил Видински” № 10, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 5 820.50 лв. (пункт 1) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ
са отнети в полза на Държавата бронежилетки без панели – 3 броя и панели за
бронежилетки – 12 броя (пункт 2).
На основание чл. 63д, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Ю. Ю. Т. с ЕГН
********** от град София, ул.„Метрополит Кирил Видински” № 10, ДА
ЗАПЛАТИ на Териториална дирекция Митница Бургас с адрес: град Бургас,
ул.„Княз Александър Батенберг” № 1, сумата от 65 лв., представляваща
половината от направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по
АНД № 593/2025 година по описа на Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 63д, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА „Тактикъл
експортс” ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление: град
София, район Триадица, ул.„Флора” № 1Б, офис № 1-7, представлявано от
управителите Невена Минчева Полименова – Т.а и Ю. Ю. Т. (заедно и
поотделно), ДА ЗАПЛАТИ на Териториална дирекция Митница Бургас с
адрес: град Бургас, ул.„Княз Александър Батенберг” № 1, сумата от 65 лв.,
представляваща половината от направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 593/2025 година по описа на Районен съд -
18
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19