Решение по дело №1219/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. Ц., гражданин на Г., роден на *** г., против заповед №23-0304-000143 от 21.06.2023 г. на полицейски инспектор, Районно управление/РУ/ Несебър, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ на основание чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С доводи за незаконосъобразност иска отмяна на оспорения административен акт. Не ангажира доказателства.

Ответникът - полицейски инспектор, РУ Несебър, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед №23-0304-000143 от 21.06.2023 г. на полицейски инспектор, РУ Несебър, ОД МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на С. Ц., роден на *** г. в Г., е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

От представените в административната преписка доказателства се установява, че на 21.06.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №486928, за това, че на посочената дата, около 02.10 ч. в гр.Несебър, к.к „Слънчев бряг“, на главната алея срещу бензиностанция „Петрол“, посока гр.Несебър, като водач на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фюжън“, рег.№****, чужда собственост, отказал да бъде тестван с техническо средство дрегер 7510 с фабр.№ ARРM 0783 за установяване употребата на алкохол. На Ц. е издаден талон за медицинско изследване №131261/л.18 от делото/. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП/л.16 и 17 от делото/.

Жалбоподателят отказал да подпише и получи, както АУАН, така и талона за медицинско изследване/л.16-18 от делото/.

Въз основа на фактите, изложени в АУАН, е издадена заповедта за прилагане на ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП, връчена лично и подписана от него на 21.06.2023 г./л.14 и 15 от делото/ - предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № 23-0304-000143 от 21.06.2023 г. на полицейски инспектор, РУ Несебър, ОД МВР Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП; заповед №251з-1821 от 26.04.2022 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП/л.19 и 20 от делото/, сред които изрично по т.1.7 са посочени полицейските инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР Бургас, какъвто е издателят на процесния административен акт/ виж удостоверение, рег.№251р-32423/01.08.2023 г., л.29 от делото/ и заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/ л.21 от делото/.

На второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, следва да бъдат инкорпорирани в самия акт, като изрично се посочат в него или съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ се приобщят други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни или подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Относно приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Според правилото на чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП/ред.ДВ, бр.77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ по отношение на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая, жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, да подпише и приеме талона за медицинско изследване и да даде кръвна проба за анализ.

Прилагането на процесната ПАМ е допустимо и възможно при наличието на всяка една от хипотезите, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП.

За да е изпълнена хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП следва безспорно да бъде установено, че лицето по отношение, на което същата е приложена е управлявало, е било водач на мпс, обстоятелство което не се оспорва от жалбоподателя.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството на официален свидетелстващ документ АУАН се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно тяхната вярност, а опровергаването й предпоставя изричното им оспорване, което е в тежест на жалбоподателя, а той не го е сторил.

Предвид изложеното установената с АУАН фактическа обстановка не е надлежно оборена в съдебното производство. Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. ПАМ нямат санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, чрез тях се реализира диспозицията на правната норма. За да приложи ПАМ за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

В случая необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП е отказът на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техните аналози, т.е. достатъчно е водачът на мпс да откаже една от двете проверки - с техническо средство или кръвното изследване. В конкретния казус Ц. е отказал и двете проверки.

Предписанието е императивно и само при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената в закона ПАМ. В случая, органът е установил наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ.

Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест Ц. не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

Неотносими за настоящото производство са възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Според правилото на чл.14 АПК производствата се водят на български език и ако лицата не го владеят могат да ползват преводач от/на посочен от тях език. В случая няма данни по делото водачът на МПС да е твърдял, че не владее български език и да е поискал назначаване на преводач. След като няма данни лицето да не е разбирало български език и да е възразило в тази връзка, следва да се приеме, че правото му защита не е нарушено, още повече, че е получило лично и е подписало процесната заповед/л.15 от делото/, както и договора за правна помощ и пълномощното на представляващия го в настоящото производство адвокат, написани изцяло на български език/л.3 от делото/.

Горното мотивира съдът да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена принудителната административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на С. Ц. е неоснователна и следва да се отхвърли.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Ц., гражданин на Г., роден на *** г., против заповед №23-0304-000143 от 21.06.2023 г. на полицейски инспектор, Районно управление/РУ/ Несебър, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ на основание чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: