№ 1566
гр. Варна , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502334 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 47252/16.07.2020г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н. Б., срещу
решение № 2609 от 25.06.2020г., постановено по гр.дело № 19740/2019г. на ВРС, 21-ви
състав с което е прието за установено, че ЕТ „Вера – С. Н.“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ж.к. Свети Иван Рилски №29, вх.Б, партерен етаж, маг.№46,
представлявано от С. А. Н., не дължи на „ЕНЕРГО- ПРО продажби” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ВАРНА
ТАУРС – Г сумата от 1985,96 лева начислена ел.енергия за периода 13.12.2018г. -
12.03.2019г., за което обстоятелство е издадена фактура №**********/22.11.2019г., на осн.
чл. 124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
за потребена ел. енергия, на основание чл.200, ал.1 от ЗЗД. Отправеното искане е да се
отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане
на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от ЕТ „Вера – С. Н.“ срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
1985,96 лева начислена ел.енергия за периода 13.12.2018г. - 12.03.2019г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от
ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради
което е коригирана сметката му за използвана ел. енергия, като е начислена сумата от
1985,96 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който се
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е извършената проверка от служители на
„Електроразпределение Север“ АД, като констатациите са отразени в протокол №
1105525/12.03.2019г. Твърди се, че е осъществена проверка в БИМ, при която е
констатирано, че СТИ измерва с грешка „-40,02%“. На осн. чл.38 от ОУ ДПЕЕЕМ на
Електроразпределение Север“ АД е извършена корекция на потребената ел. енергия за
процесния период от 90 дни, за което обстоятелство е съставена фактура от 22.11.2019г.
Намира, че процесната сума се дължи на осн. чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. чл.38, ал.2 от ОУ на
ДПЕЕЕМ.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
От констативен протокол за техническа проверка №1105525 се установява, че на
12.03.2019г. на адреса на потребление на ищеца е осъществена проверка на СТИ №1115
0811 1021 1869. В протокола е удостоверено, че електромерът е демонтиран и изпратен за
проверка в БИМ.
От протокол за проверка №2686/15.11.2019г. от БИМ – РО Варна се установява, че
при осъществяване на метрологична експертиза на СТИ №1115 0811 1021 1869 е
констатирано, че същият измерва преминалата ел. енергия с грешка в размер на „-40,02%“.
Изготвена е справка за корекция от 20.11.2019г., с която е одобрено коригиране на ел.
енергия в размер на 9926,1 кВч, за периода 13.12.2018г.-12.03.2019г.
Въз основа на справката е издадена фактура № **********/22.11.2019г., с която са
начислени 1985,96 лева за 9926 кВч ел. енергия, за периода 13.12.218г.-12.03.2019г.
По делото е прието заключение по комплексна съдебно – техническа и счетоводна
експертиза на в.л. Д. К. и Д. П., от което се установява, че при проверка на СТИ е
констатирано, че е изключена „Т“ фаза на електромера. В случая се касае за трифазен
електромер, една от които фази е изключена. В съдебно заседание експертът пояснява,че при
това вмешателство преминалата ел. енергия не се измерва и по трите фази. Математически
точни са изчисленията на дължимото количество коригирана ел. енергия, съобразно
заключението в счетоводната му част.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че
СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и
последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката
е извършена на 12.03.2019г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 1985,96 лева, претендирана като
стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 13.12.2018г. до
12.03.2019г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Срещу
последното процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът намира за неоснователно, доколкото заплатеното
възнаграждение е в размер, близък до минималния такъв /369,01 лв./, определен по чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2609 от 25.06.2020г., постановено по гр.дело №
19740/2019г. на ВРС, 21-ви състав с което е прието за установено, че ЕТ „Вера – С. Н.“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Свети Иван Рилски №29,
3
вх.Б, партерен етаж, маг.№46, представлявано от С. А. Н., не дължи на „ЕНЕРГО- ПРО
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, ВАРНА ТАУРС – Г сумата от 1985,96 лева начислена
ел.енергия за периода 13.12.2018г. - 12.03.2019г., за което обстоятелство е издадена фактура
№**********/22.11.2019г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
ЕТ „Вера – С. Н.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Свети
Иван Рилски №29, вх.Б, партерен етаж, маг.№46 сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4