Решение по дело №6071/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262209
Дата: 11 август 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20205330106071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

РЕШЕНИЕ  №262209

гр. Пловдив, 11.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Елена Неделчева, като разгледа докладваното гр. дело № 6071 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

                        Образувано по предявени от “Теленор България” ЕАД против С.А.Я. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 342, ал. 1 ТЗ за заплащане на следните суми: сумата от 92, 08 лв., главница, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 15.06.2017 г. до 14.11.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 30.06.2016 г. и допълнително споразумение от 16.05.2017 г. за мобилен номер ***; сумата от 17, 68 лв., главница, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 15.06.2017 г. до 14.11.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 23.01.2017 г. за мобилен номер ***; сумата от 26, 62 лв., главница, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 15.06.2017 г. до 14.11.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 16.05.2017 г. за мобилен номер ***; сумата от 48, 40 лв., главница, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 15.06.2017 г. до 14.11.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 26.11.2016 г. за мобилен номер ***; сумата от 56, 64 лв., главница, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 15.06.2017 г. до 14.11.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 30.08.2016 г. за мобилен номер ***; сумата от 201, 39 лв. – стойността на незаплатени лизингови вноски за периода от м.09.2017 г. до м. 04.2019 г. по Договор за лизинг от 16.05.2017 г. за предоставено мобилно устройство Lenovo Moto E Black и сумата от 39 лв. – стойността на незаплатени лизингови вноски за периода от м.11.2017 г. до м. 10.2018 г. по Договор за лизинг от 26.11.2017 г. за предоставено устройство Tablet Prestigio Wize 3508 4G Blue.

                        В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 30.06.2016 г., изменен с допълнително споразумение от 16.05.2017 г. за мобилен номер ***, като е избрана програма НонСтоп 30, 99/21,99 лв. с промоционален срок на действие до 16.05.2019 г. На датата на сключване на допълнителното споразумение е сключен Договор за лизинг от 16.05.2017 г., по силата на който е предоставено мобилно устройство Lenovo Moto E Black, което устройство е предоставено на изплащане с установени 23 месечни вноски, всяка в размер от 9, 59 лв. Сочи, че абонатът се възползвал от възможността да ползва повече от една мобилна услуга, поради което по силата на сключени между страните договори са му предоставени за ползване и други мобилни номера. Сочи, че Договор за мобилни услуги от 23.01.2017 г. е предоставен мобилен номер *** с абонаментен план Старт 7.99 с тарифиране на интервали от 60 секунди с уговорен срок на договора до 23.01.2019 г. По Договор за мобилни услуги от 16.05.2017 г. бил предоставен мобилен номер *** по абонаментна програма Стандарт 9, 99 и срок на договора до 16.05.2019 г. Твърди, че с Договор за мобилни услуги от 26.11.2016 г. е предоставен мобилен номер *** по програма Интернет 10 000 и уговорен срок на действие на договора до 26.11.2018 г. Към този договор бил сключен и Договор за лизинг от 26.11.2017 г., по силата на който е предоставен устройство Tablet Prestigio Wize 3508 4G Blue, платимо на 23 месечни вноски, всяка в размер от 3 лв. Сочи, че по силата на Договор за мобилни услуги от 30.08.2016 г. е предоставен мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Интернет 10 000 и срок на действие на договора – до 30.08.2018 г. Поддържа, че  съгласно Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, които представляват неразделна част от сключените между страните договори, потребителят се задължава да заплаща стойността на месечния абонамент срещу насрещното задължение на оператора да осигурява достъп до услугите, за които е сключен договора. Излага твърдения, че за задълженията по посочените договори за мобилни услуги били издадени фактури, по част от които са начислени неустойки, които не се претендират в производството по делото.  Твърди, че задължението за лизингови вноски подлежало на фактуриране и се заплащало при условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги. Излага пред съда, че поради неизпълнение на задълженията по договорите за лизинг в срок, са настъпили предпоставките по чл. 12, ал. 2 от Общите условия за обявяване на задълженията по тях за предсрочно изискуеми. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна С.А.Я. не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

                        Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

                        Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на посочения в исковата молба адрес, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.

                         В съобщението ответната страна изрично е била уведомена за задължението си да уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване на съобщението ответната страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

                        По делото е постъпила молба от ответната страна, с която последната уведомява съда за актуалния й адрес, на който може да бъде намерена в производството.

                        Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 15.07.2021 г., тъй като не е открит на адреса, посочила по делото, като адресът е посетен мнгократно за период по-дълъг от един месец, но ответната страна не е открита. В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена.              

                        Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание за разглеждане на делото.

                        Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

                        Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

                        По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноските сторени в исковото производство в общ размер от 305 лв., от които сумата от 125 лв. за внесена държавна такса и сумата от 180 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В полза на ищеца не следва да се присъждат разноските в заповедното производство, доколкото поради липса на идентитет между основанието на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предявения за разглеждане в исковото производство, съдът е разгледал предявените при условията на евентуалност осъдителни искови претенции.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

                        ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 342, ал. 1 ТЗ С.А.Я., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми: сумата от 92, 08 лв., главница, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 15.06.2017 г. до 14.11.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 30.06.2016 г. и допълнително споразумение от 16.05.2017 г. за мобилен номер ***; сумата от 17, 68 лв., главница, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 15.06.2017 г. до 14.11.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 23.01.2017 г. за мобилен номер ***; сумата от 26, 62 лв., главница, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 15.06.2017 г. до 14.11.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 16.05.2017 г. за мобилен номер ***; сумата от 48, 40 лв., главница, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 15.06.2017 г. до 14.11.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 26.11.2016 г. за мобилен номер ***; сумата от 56, 64 лв., главница, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода от 15.06.2017 г. до 14.11.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 30.08.2016 г. за мобилен номер ***; сумата от 201, 39 лв. – стойността на незаплатени лизингови вноски за периода от м.09.2017 г. до м. 04.2019 г. по Договор за лизинг от 16.05.2017 г. за предоставено мобилно устройство Lenovo Moto E Black и сумата от 39 лв. – стойността на незаплатени лизингови вноски за периода от м.11.2017 г. до м. 10.2018 г. по Договор за лизинг от 26.11.2017 г. за предоставено устройство Tablet Prestigio Wize 3508 4G Blue.

                        ОСЪЖДА С.А.Я., ЕГН **********,*** ЕАД, ЕИК *********, сумата от 305 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 6071/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ