РЕШЕНИЕ
№ 617
гр. Ямбол, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20252330101328 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ АПС Бета
България” ЕООД с ЕИК ***, против Л. В. К. , с която се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 500, 00
лв. главница, сумата от 15,58 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
10.02.2020 г. до 09.03.2020 г., сумата от 100,98 лв. – законна лихва за забава за периода от
09.03.2020 г. до 19.11.2024 г.,сумата от 333, 16 лв.- представляваща неплатени дължими
такси, дължими съграсно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД и
сумата от 163, 42 лв. – дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от договора за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че на 10.02.2020 г. между ответника и праводателя на
ищеца „Сити Кеш“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на
който длъжника Л. В. К. получил сумата от 500 лв., която се съгласила да върне с 1 бр.
вноска в размер на 679 лв. в срок до 09.03.2020 г., която била падежирала, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за потребителски кредит. Уговорен бил
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и ГПР в размер на 48.63 %. Твърди се,
че видно от приложените ОУ и договор за паричен заем № *** от *** г. по безспорен начин
установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната
страна не била изпълнила в срок и съобразно условията по договора. В чл.31, ал.3 ОУ по
договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжника ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава. В чл.33, ал.2 ОУ по договора за потребителски кредит било уговорено „Сити
Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи,
които щели да се считат за получени от кредитора, ако бъдели изпратени на e-mail адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на
договора за кредит.
1
Твърди се, че горепосочения договор бил сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние ( ЗПФУР) и като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключването на договора
страните били използвали средствата за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Дори и съдът да не приемел, че договорите не били сключени по ел. път, то следвало да
приеме, че договора за паричен заем по своето естество бил реален договор и същия се
считал за сключен, считано от датата на получаване на сумата. Ответника Л. В. К. не бил
изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.
С договор за цесия от 05.04.2023 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлили
вземанията си срещу длъжника Л. В. К. по описания договор за потребителски кредит на
цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, като вземането на длъжника било
индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжника бил уведомен за
цесията, като с исковата молба е приложено уведомление по реда на чл.99 ЗЗД, за
връчването на ответника по реда на чл.131 ГПК.
Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за
дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на
ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това,че
заповедта за изпълнение е връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК,на основание
чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането,
поради което се предявява настоящият установителен иск.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено
становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
В с.з. ответника не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на
ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № ***г., с която е разпоредено ответника
да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. С оглед на това,че заповедта за
изпълнение била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представен договор за паричен заем *** № ***, сключен на *** г.,
индивидуални условия на договора между „Сити Кеш“ ООД в качеството им на заемодатели
и Л. В. К., в качеството й на заемател. В договора са уговорени параметрите на заема, като
размера на отпуснатия заем бил от 500 лв., размер на погасителната вноска 1 х 515, 58 лв.,
ден на плащане в понеделник, вид на вноската месечна, ГПР на заема 49.18%, брой вноски
една, фиксиран годишен лихвен процент 40.05%, дата на падеж 09.03.2020 г., обща сума за
плращане в размер на 515.58 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 163, 42 лв.,
вноска с такса за експресно разглеждане в размер на 679, 00 лв., отстъпка по кредита 0 лева
и крайна вноска след отстъпката по кредита в размер на 679, 00 лв. Представен е също лог
файл по договор за паричен заем № ***, като в него са посочени времето 10.02.2020 г.,
извършител на действие- потребител, действие посочени име и фамилия Л. К., ЕГН
**********, избран начин за получаване на парите чрез Изипей, наредено плащане по
Изипей- 500 лв., сумата изплатена от Изипей-500 лв. на Л. В. К. и одобрен кредит по номер
***, който бил активен.
2
Представени са още ОУ на „Сити Кеш“ ООД за заеми „***“, в сила от 08.03.2019 г.,
тарифата за таксите и разходите събирани от „Сити Кеш“ ООД от негови клиенти, във
връзка с представените от дружеството заеми „***“ чрез интернет, тарифа за таксите и
разходите събирани от „Сити Кеш“ ООД от негови клиенти, във връзка с предостнавяните от
дружеството заеми „***“ чрез Интернет, договор за продажба и прехвърляне на вземания от
05.04.2023 г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер и „Сити Кеш“ ООД
в качеството им на цедент, уведомление за цесия и справка по кредит № *** от *** г.,
касаеща Л. В. К..
Тъй като ответника не изпълнил задължението си по договора за заем, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ЧГД №*** г. по
описа на Районен съд - Ямбол. Заявлението е уважено, но издадената заповед е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение на разпореждане
на заповедния съд, е предявен настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в
тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на
сумата.
За да бъдат уважени предявените искове по чл.422, вр. с чл.415,ал.1 ГПК, вр.чл.6
ЗПФУР, вр. чл.240,ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на посоченото облигационно правоотношение - сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние Договор за предоставяне на финансови услуги (
заеми) от разстояние № ***/ *** г., съобразно изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние - ЗПФУР ( негова е доказателствената тежест да установи,
че е предоставил информация на потребителя, съгласно чл.8 ЗПФУР , както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора), предаването на уговорената сума на
ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна
лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си
по размер.
При установяването на фактическия състав на вземанията ответника следва да
докаже, че задълженията са погасени.
Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително слредства
за комуникация от разстояние - едно или повече, т.е. не е необходимо едновременното им
физическо присъствие (арг. чл.6, вр.§ 1, т.2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в
интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др.Съгласно чл.18,ал.1,т.1 и
ал.2 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР , се прилага
чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронен
подпис (с ДВ бр. 85/24.10.2017 г. е променено заглавието му на Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги ). Нормата на чл.18,ал.5 ЗПФУР
предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагант
и чл.143-148 Закона за защита на потребителите.
3
В настоящия случай кореспонденцията между заемодателя и заемателя е била изцяло
електронна, което не се оспорва от ответника. Електронното изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр - лицето, от името на което е
извършено електронното изявление – чл.2,ал.1, вр.чл.4 Закона за електрониния документ и
електронните удостоверителни услуги ( ЗЕДЕУУ ). Съгласно разпоредбата на чл.3,ал.1
ЗЕДЕУУ, вр.чл.3,т.35 Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета
от 23.07.2014 г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, включително в текстови запис, а съгласно чл.3,ал.2 ЗЕДЕУУ писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление. За "електронен подпис" по смисъла на чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ, във вр. чл.3,т.10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г., се считат данни в електронна форма, които се добавят към
други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на
електронния подпис използва, за да се подписва. Според нормата на чл.13,ал.4 ЗЕДЕУУ,
правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо на изпълнение
договорно задължение са две - на първо място да е налице облигационна връзка между
страните и възникнало по силата на тази връзка задължение на съответната страна да
престира парична сума, и на следващо да е налице неизпълнение на поетото от страната
задължение, при изправност на насрещната страна.
От представените доказателства, съдът приема, че вземането е надлежно прехвърлено
на ищеца по сключен договор за цесия от 05.04.2023 г. и Приложение № 1, неразделна част
от него, където фигурира вземането срещу ответника Л. В. К.. По делото е представено
соченото от ищеца уведомяване за цесията на ответника, като не са представени
доказателства същото да му е връчено. В случая съдът приема, че уведомяването на
длъжника за извършената цесия е осъществено чрез връчване на документите по делото на
особения му представител, назначен по делото, което съгл. разпоредбата на чл.45 ГПК се
смята за лично връчване.
В този смисъл са постановените решение на ВКС № 198/18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г. на І-во Т. О. и решение от 03.05.2019 г. постановено по възз.гр. д. № 102 по описа
за 2019 г. на ОС-Ямбол. Предвид изложеното съдът приема, че цесията е съобщена на
ответника в хода на делото, поради което и вземанията се преминали в патримониума на
цесионера. С оглед на това съдът приема, че ищецът - цесионер се е легитимирал като
кредитор на ответника, с получаване на документите по делото, като от този момент
прехвърлянето е породило действие за длъжника - ответника по иска.
В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на
договора за заем по чл.240 ЗЗД, чието сключване е допустимо по силата чл.6 ЗПФУР.
Съгласно последния, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор , сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние- едно или повече. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПФУР, преди
потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за
всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му
предостави информация по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за
потребителя. Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха
били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с
4
ответника, ако се докаже изпълнението на посочените условия, и най-вече, че цялата
информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР действително е била получена
по описания от ищеца начин от ответника. Тъй като ищецът твърди, че информацията,
свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ответника е
извършвано по електронен път, на електронните адреси на страните, то за да произведе
действия тази размяна би следвало ищецът да докаже, че това е извършвано съобразно
изискванията на Закона за електронни документи и електронни удостоверителни услуги (
ЗЕДЕУУ) , с предишно наименование - Закон за електронния документ и електронния
подпис /ЗЕУДЕП/.
Съгласно § 1 от ДР на ЗПФУР, "финансова услуга" е всяка услуга по извършване на
банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на
платежни услуги. Чл.18, ал. 1 от закона изисква доставчикът на финансови услуги от
разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя; спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през
който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Според, ал. 2 за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления- Законът за
електронния документ и електронен подпис. Ал.3 урежда, че преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. С
оглед изложеното, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва
да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнение
изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ , т.е. че задължителната за
сключване на договора информация е достигнала до потребителя.
С оглед на горепосоченото , съдът приема, че от представените доказателства се
установи именно, че Л. В. К. се е регистрирала в сайта на ищеца, като е попълнила
заявление за отпускане на кредит от разстояние , че тя е приела ОУ, Стандартен европейски
формуляр, договора за кредит, ведно с приложение № 1 към него и погасителен план които е
получила на имейла си, както и че е натиснал бутона "Декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като
по този начин е завършил сложният фактически състав по сключването на договора за
кредит от разстояние. Безспорно електронното изявление е представено в цифрова форма
словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, съгласно чл.2, ал.1 и
ал.2 ЗЕДЕП, в прил. ред. - ДВ, бр. 34/в сила от 7.10.2001 г. Същото може да бъде
възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя характеристиките му. Съгласно
184, ал.1 ГПК, то се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен
от страната, какъвто не бе представен. В настоящия случай по делото е представен договор
№ ***/ *** г., като се удостоверява извършването именно от ответника на посоченото в
исковата молба електронно потвърждение, като следва да се приеме, че е дала съгласие за
сключване на договор за заем с описаните в исковата молба параметри. Такова
потвърждение се установи от представения по делото лог файл по договор за паричен заем
№ ***, като ответникът по телефона е потвърдил съгласието си, според изискванията за
сключване на договора от разстояние.
Съгласно чл. 9 ЗЕДЕП електронното изявление е изпратено с постъпването му в
информационна система, която не е под контрола на автора. В тази връзка са налице
доказателства, че електронно изявление в насока сключване на процесния договор за кредит
е изпратено, по смисъла на цитирана разпоредба, както и че е изпратено именно от
ответника Л. В. К..
5
С оглед на изложеното съдът приема, че е налице валидно правоотношение по
договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние, като е налице валидно
сключен договор за кредит.
По делото не се спори, че сумата по договора е получена от ответника на каса на
„Изипей“ на *** г. в 17:34:19 ч.
Установи се в производството, че в договора за предоставяне на потребителски
кредит е начислена неплатими дължими такси, дължими съгласно Тарифата за таксите и
разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД в размер на 333, 16 лв, а отделно от това в общите
условия е предвидена неустойка за непредоставянето на обезпечение, като същата се
претендира в размер на 163, 42 лв. Начислената неустойка и такси по кредита са в общ
размер от 496, 58 лв. като се доближават максимално до главницата по договора зца
паричен заем която е в размер на 500 лв.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК , договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при
сключването на договора и заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвите и другите разходи.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК- ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер- пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно §1, т.1 ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, "обща
сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя- § 1 ,т.2 ДР на ЗПК.
В случая неустойката и таксите не са включени в ГПР по договора, видно от
съдържанието на чл. 3 от него и по този начин е нарушена правната норма на чл.19, ал.4
ЗПК. Договорът за заем е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване на
ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не
отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е в размер от
49,18 %, а договорната лихва е 40,05 %. Не става ясно какво представлява разликата между
тези проценти и кои разходи покрива.
В глава четвърта на ЗП е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: "В условията на разрастващ се кредитен пазар е
6
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират
по този начин". В този смисъл клауза, като уговорената в ОУ за паричен заем, според която
се дължи неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в
пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика
подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост
се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК , е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от
проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. На следващо
място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени
вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение)
е типичен пример за неустойка , която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, е тази клауза за неустойка уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. На последно място, по посочения начин се заобикаля
законът - чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение - непредставено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането
няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Отделно
от това, непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани
от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно
цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и
вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане
разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните
не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл.71 ЗЗД , при непредставено обезпечение. Ако, кредиторът е държал да
получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика
при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали
възможността исканите обезпечения да се предоставят и "неустойката" да не се дължи, то
това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под
условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на "задължението" да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които
законът предвижда, а напротив - договорът продължава да се изпълнява по първоначално
заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.
Ето защо процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание
чл.22 ЗПК. Съгласно правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен / в случая в мотивите на решението/, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо,
предявеният иск по 422 ГПК се явява основателен в размер на 500 лв., главница по договор
7
за паричен заем № ***/10.02.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 29.11.2024 г., като останалите
претенции, а именно 15, 58 лв., договорна възнаградителна лихва за периода от 10.02.2020 г.
до 09.03.2020 г.; 333,16 лв., дължими такси , съгласно Тарифа за таксите и разходите,
събирани от "Ситикеш" ООД; 163,42 лв. неустойка , съгласно чл. 6.2 от договора и 100,98 лв.
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 09.03.2020 г. до 19.11.2024
г., биват отхвърлени като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12
от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по
описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 33, 69 лв., съразмерно на уважената част от иска.
На осн. чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 56, 15
лв. – заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция определено от съда в размер на 100, 00 лв.
Съобразно отхвърлената част на иска принципно ищецът дължи на ответника
разноски, но такива в случая не се сторени, поради което съдът не следва да държи изричен
диспозитив.
Воден от изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Л. В. К., ЕГН
**********, дължи на на "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, сума в размер на 500 лв. представляваща главница по договор за
паричен заем Кредирект № *** от *** г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2024 г.
до окончателното плащане на вземането, като искът за сумите от 15, 58 лв., договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.02.2020 г. до 09.03.2020 г.; 333,16 лв., дължими
такси , съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от "Ситикеш" ООД; 163,42 лв.
неустойка , съгласно чл. 6.2 от договора и 100,98 лв. обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода от 09.03.2020 г. до 19.11.2024 г., отхвърля като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН **********, да заплати на "АПС Бета България" ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София , направените по ч.гр.д. № *** г. на
ЯРС разноски в размер на 33, 69 лв. , както и направените в исковото производство
разноски в размер на 56, 15 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8