№ 25655
гр. С., 20.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110153001 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. И. Д. срещу "*********"
ООД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са относими
към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат
приети.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да
представи препис от договор за заем № 525-СФ-27.08.2019 г., което искане е
основателно, доколкото ищецът твърди, че не му е предоставен екземпляр от договора.
Ответникът е поискал ищецът да бъде задължен да представи доказателства за
твърдяното увеличаване на договорната лихва, както и писмено уведомление от страна
на ответника за прилагане на текстовете. Доколкото тези факти са в доказателствена
тежест на ищеца, а освен това няма твърдения, че такова уведомление съществува,
искането следва да бъде отхвърлено.
Искането на ищеца за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно и следва да бъде уважено. Въпросите към вещото лице обаче следва да
бъдат преформулирани от съда.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
1
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи препис от
договор за заем № 525-СФ-27.08.2019 г.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза,
която да даде отговори на следните задачи:
1. Усвоени ли са от ищеца парични средства по договор за заем № 530-СФ-28. 08.
2019 г. и договор за заем № 525-СФ-27. 08. 2019 г.?
2. Постъпвали ли са плащания от ищеца в полза на ответника във връзка с договор
за заем № 530-СФ-28. 08. 2019 г. и договор за заем № 525-СФ-27. 08. 2019 г.?
3. Ако отговорът на предходната задача е положителен, то какви са били
основанията на плащанията и какви задължения е било счетоводно отразено, че
са били погасени чрез тях?
4. Начислявани ли са неустойки във връзка с двата договора за заем и в какъв
размер?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П. А. Д.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждаването
на вещото лице в размер на 400 лева, вносим от ищеца по платежна сметка на
Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото
определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ответника ищецът да бъде задължен
ищеца да представи доказателства за твърдяното увеличаване на договорната лихва,
както и писмено уведомление от страна на ответника за прилагане на текстовете.
НАСРОЧВА гр. дело № 53001 по описа на Софийския районен съд, III
гражданско отделение, 150-и състав, за 2022 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 20. 09. 2023 г. от 11, 00 часá, за която дата и час да се пР.ат страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
2
Ищецът твърди, че между него и ответникът „*********“ ООД в качеството на
заемодател са сключени два броя договора за заем по Закона за кредитите за
недвижимите имоти на потребители (ЗКНИП), както следва: договор за заем № 530-
СФ-28.08.2019 г. – размер на заетата сума 8 500 лв.; и договор за заем № 525-СФ-
27.08.2019 г. – размер на заетата сума 1 500 лв. Поддържа, че те са били обезпечени с
договорна ипотека, учредена с нотариален акт акт № 167, том, III, рег. № 12213, дело
531 от 2019 г., по описа на нотариус Цветанка Симеонова-Николова върху собствения
на ищеца самостоятелен обект, находящ се в сграда с идентификатор №
68134.901.906.3.36, находящ се в гр. С., район „Л.“, ул. „АДРЕС". Твърди, че с вносна
бележка от 03. 11. 2021 г. е заплатил на ответника сумата в размер на 11,551.80 лв.,
представляваща дължимата главница и лихва по договорите за кредит. Посочва, че
съгласно референция с изх. номер 24/24. 03. 2022 г., издадена от ответника, се
удостоверявало, че задълженията на ищеца към 08. 04. 2022 г. по двата договора за
заем възлизали на 18 310,10 лв., от които: 10 000 лв. – главница; 6365,66 лв. – лихви,
неустойки и съдебни разходи; 1 494,44 лв. законна лихва за периода 18. 10. 2021 – 08.
04. 2022 г.; 450 лв. – такса за заличаване на ипотека. Заявява, че на 15. 04. 2022 г. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 7, том I, peг. № 613,
дело № 4 от 2022 г., ищецът е продал на Вяра И.а Малджиева следния свой собствен
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.901.906.3.36, находящ се в гр. С., с предназначение: Жилище, апартамент, с
площ от 85.28 кв.м., заедно с мазе № 6 (ипотекираният имот). Твърди, че с част от
продажната цена е било изплатено задължението към ответника, в размер на 18 310.10
лв., чрез платежно нареждане с референция ********* от 15-и април 2022 г. Твърди, че
клаузите на чл. 2.6 и чл. 4.2, букви „б“ и „в“ от сключените договори за заем са
нищожни. Счита, че клаузите са в противоречие със закона, доколкото противоречат на
императивните разпоредби на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗКНИП. Освен това счита, че същите
противоречат на добрите нрави, доколкото предвидената неустойка нарушавала
предвидените функции, като довежда до неоснователно обогатяване в полза на
ответника. Освен това намира, че посочените клаузи противоречат и на чл. 143, т. 5 от
Закона за защита на потребителите. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови
решение, с което да прогласи, че клаузите в чл. 2.6 и чл. 4.2, букви „б“ и „в“ от договор
за заем № 530-СФ-28.08.2019 г. и договор за заем № 525-СФ-27.08.2019 г. са нищожни
и да осъди ответника да заплати сумата в размер на 10 880,69 лв., представляваща
неоснователно заплатени неустойки по двата договора за заем, както и законната лихва
за забава върху присъдената сума, за периода от образуването на настоящето дело до
изплащането на дължимите суми.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Отрича текстовете по чл. 4.2, б. „б“
и „в“ да са били прилагани. Поддържа, че размерът на възнаградителната лихва не се е
3
променял през целия период на договора. Клаузата на чл. 4.2 предвижда, че
дружеството единствено е имало възможност да увеличи лихвата по кредита, но че
всъщност то не се е възползвало от тази възможност. Твърди, че размерът на лихвата е
била под предвидения в закона максимален размер. Заявява, че таксата за заличаване на
ипотека е била посочена в договора и в общите условия, като в закона не е било
предвидено коя страна следва да носи тежестта, поради което е в зависимост от
желанието на страните. Твърди, че процесните клаузи са били индивидуално
уговорени. Моли за отхвърлянето на предявените искове.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.
първо ЗЗД вр.с чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗКНИП, както и чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД.
Предявен е и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД.
По исковете с правна квалификация 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че между страните са сключени два договора за заем, че същите съдържат клаузи за
неустойки и че въпросните им клаузи са нищожни поради противоречие със закона,
противоречие с добрите нрави и неравноправност.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузите са били индивидуално
уговорени.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже, че е заплатил сумата в размер на 10 880,69 лв. в полза на ответника, а
ответникът следва да докаже, че съществува годно правно основание за получаването
й.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи,
за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на
състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че между тях са били сключени договор
за заем № 530-СФ-28.08.2019 г. и договор за заем № 525-СФ-27.08.2019 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в
4
случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани пР.ките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38,
ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Вещото лице да бъде уведомено след постъпването на данни за внасянето на
депозита.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5