Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 17.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в публичното заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

          ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Магърдичян

                                       Ивайло Димитров

 

при секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр. дело № 11397 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение №106924 от 01.06.2020 г., постановено по гр. д. № 71779/2016 г., по описа на СРС, 60 състав, М.Б.А. е осъдена да заплати на „М.ц.А.С.К.“ ЕООД по иск с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 11790 лева, представляваща обезщетение за умишлено причинени имуществени вреди на работодателя, изразяващи се в неполучаване на дължими по три договора за лечение на пациенти възнаграждения (№ 196 от 06.10.2016 г., № 191 от 03.10.2016 г. и № 190 от 03.10.2016 г.), преведени по личната сметка на ответницата вместо по тази на ищцовото дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.12.2016 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Със същото решение М.Б.А. е осъдена да заплати на ищцовото дружество сторените в исковото производство и в това по обезпечаване на иска разноски в общ размер на 2031,60 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника М.Б.А. с доводи за неговата неправилност, като се иска обжалвания съдебен акт да бъде отменен, а искът – изцяло отхвърлен.

Въззиваемият ищец „М.ц.А.С.К.“ ЕООД не е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 01.06.2021 г. процесуалният представител на ищеца – адв. М.К.е посочил, че по информация на доверителя му, по сметка на дружеството са постъпили финансови средства, с които са погасени задълженията на М.А.. Иска се въззивната жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение – потвърдено, като счита, че разноски във въззивното производство не се дължат на никоя от двете страни.

В проведеното на 01.06.2021 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата е заявил, че поддържа искането си за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска, но на изменено основание – поради заплащане от страна на М.А. в хода на исковото производство на ищцовата претенция. В тази връзка са представени и въззивният съд е приел като доказателства по делото копие от кредитен превод от 20.05.2021 г. за сумата от 9328 лв. с основание „гр. д. 11397/2020 г., лихви разноски и адвокатски хонорар“, както и копие от кредитен превод от 10.05.2021 г. с основание „вреди по НОХД 15229/2017 г. и по съответното гражданско дело“ за сумата от 11 970 лв. Видно от тези доказателства сумите са преведени от М.Б.А. по сметка на „М.ц.А.С.К.“ ЕООД.

Настоящият състав намира, че с оглед изявлението на ищеца, че по негова сметка са постъпили финансови средства, с които ответницата е погасила задълженията си по настоящото дело към него и като взе предвид, че с горепосочените платежни нареждания са преведени от М.Б.А. на ищеца суми, достатъчни да погасят присъдените пред СРС разноски от общо 2031,60 лева. и главница 11 790 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.12.2016 г. до окончателното изплащане - 10.05.2021 г., то и съдът намира за основателно искането на въззивника за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск поради настъпило в хода на въззивното производство плащане на предявената претенция. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, поради което следва да бъде зачетено осъщественото пред настоящата инстанция погасяване, както на главната, така и на акцесорната претенция. Въпреки че плащането в хода на процеса не се отразява на отговорността на ответницата за разноските, тъй като тя е дала повод за спора (арг. чл. 78, ал. 2 ГПК), обжалваното решение следва да се отмени и в частта с присъдените в полза на ищцовото дружество разноски, тъй като от изявлението му и приложените платежни нареждания се установява, че преведените от М.Б.А. суми са били достатъчни за погасяване и на задължението за присъдените пред СРС разноски от общо 2031,60 лева.

Страните не са претендирали разноски за въззивното производство, поради което такива не следва да им се присъждат.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ГПК, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №106924 от 01.06.2020 г., постановено по гр. д. № 71779/2016 г., по описа на СРС, 60 състав, и вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.ц.А.С.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „********срещу М.Б.А., ЕГН **********,***,  иск с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждането на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата 11 790 лева, представляваща обезщетение за умишлено причинени имуществени вреди на работодателя, изразяващи се в неполучаване на дължими по три договора за лечение на пациенти възнаграждения (№ 196 от 06.10.2016 г., № 191 от 03.10.2016 г. и № 190 от 03.10.2016 г.), преведени по личната сметка на ответницата вместо по тази на ищцовото дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.12.2016 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като погасен чрез осъществено от ответницата плащане в хода на процеса.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.