Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
въззивно гражданско дело № 1467 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и чл. 251 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 23026/01.08.2018 г., подадена от И.В.В., чрез
адв. М.А., в която се съдържа искане за изменение в частта за разноските и за
тълкуване на Решение № 1393/24.07.2018 г., постановено по настоящото дело.
В молбата се излагат съображения за недължимост на присъдените в полза на
въззиваемата страна разноски за процесуално представителство, поради неявяване
на в съдебно заседание на адвоката, осъществил правната помощ. Претендира се
също присъждане на възнаграждение в полза на адв. М.А., назначена за особен
представител на ответника в производството. Отправено е също искане за тълкуване
на постановеното въззивно решение, поради неяснота относно правното основание
за присъждането на разноски.
Насрещните страни не изразяват становище по молбата.
Разглеждащият състав, като съобрази направените искания,
приема:
Молбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба на И.В.В.,
ЕГН **********, чрез назначения му особен представител, и е срещу Решение № 570/14.02.2018
г., постановено по гр. дело № 10595/17 г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви с-в.
С Решение № 1393/24.07.2018 г. съставът на ВОС е
потвърдил Решение № 570/14.02.2018 г., постановено по гр. д. № 10595/17 г. по
описа на ВРС, ХХХІ-ви с-в и е осъдил И.В.В. да заплати в полза на адвокат З.Д.
Паскалиев сумата от 300 лв. за осъществено пред ВОС безплатно процесуално
представителство на Б.В.А., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВОС сума в размер на 144 лв., представляваща дължима държавна
такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
По искането за допълване и изменение на решението в
частта за разноските:
От материалите поделото се установява, че по гр. дело № 10595/2017
г. Варненският районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 143 и
чл. 149 от СК, предявени от Б.В.А., в качеството на законен представител на
детето А.И.В. срещу И.В.В..
В хода на производството ответникът И.В.В. не е открит за
връчване на книжа на постоянния и настоящия му адрес, поради което с
определение от 05.12.2017 г. Варненският районен съд е назначил за особен
представител на ответника адвокат М.В.А. ***.
Пред въззивната инстанция адвокат М.А. е продължил да
осъществява процесуално представителство на въззивната страна И.В.В.. За
осъщественото процесуално представителство следва да бъде определено
възнаграждение на адвокат А. в размер на 300 лава, на основание чл. 7, ал. 1,
т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Доколкото въззиваемата страна (ищецът) Б.В.А., като
законен представител на А.И.В. е освободена от задължението за внасяне на такси
и разноски, възнаграждението на особения представител следва да се изплати от
Бюджета на съда.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, И.В.В. следва да бъде осъден да заплати в полза на съда изплатената сума
за възнаграждение на особения представител.
Неоснователни са възраженията на адв. А. за неправилност
при определяне на присъдените в полза на въззивната страна разноски. Правната
помощ в полза на въззиваемата страна е осъществена по реда на чл. 38 от ЗАдв,
поради което е присъдено възнаграждение, съобразено с предвидения минимален
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
По искането за тълкуване на решението:
На тълкуване
по реда на чл. 251 от ГПК подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни или
двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив.
Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да
се изведе действителната воля на съда.
В настоящия
случай не е налице неяснота на съдебното решение в частта на присъдените
разноски. Волята на съда е ясно изразена в диспозитива и обусловена от приетото
в съобразителната част на съдебния акт. В мотивите на съдебния акт са посочени
конкретните нормативни разпоредби, обуславящи дължимостта на разноските.
По изложените съображения,
не е налице необходимост от тълкуване на решението по реда на чл. 251 от ГПК,
поради което молбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА, на
основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1393/24.07.2018 г., постановено по
в. гр. дело № 1467/2018 г. по описа на ВОС, като:
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение в размер на 300,00 лева
на адвокат М.В.А., назначен за особен представител на И.В.В., за осъществяване
на процесуално представителство по въззивно гражданско дело № 1467/2018 г. по
описа на ВОС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ
възнаграждението на адвокат А. от Бюджета
на съда.
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН ********** ***, м-ст „Евксиноград“, ул. “13-та“
№ 28А, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВОС сума в размер на 300,00 (триста) лева, представляваща разноски за възнаграждение на
особен представител, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
23026/01.08.2018 г., подадена от И.В.В., чрез адв. М.А., за изменение в частта
за разноските и за тълкуване на Решение № 1393/24.07.2018 г., постановено по в.
гр. дело № 1467/2018 г. по описа на ВОС.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.