№ 73
гр. Велико Търново, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000355 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260053/14.06.2021 година по т. д. № 86/2019 година на Окръжен
съд Плевен е отхвърлен като неоснователен предявен от „Сатфон“ С.Л., В47504485, с адрес:
Испания, гр. Паленсия, площад „Сан Мигел“ 3, против „Кико ман“ ЕООД, гр. Плевен,
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, гр. Плевен, „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ С.Л., испанско търговско дружество, В47582556, с адрес: Валядолид, п.к. 47008,
ПС Арко де Ладрийон, 64 2 6, инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 26, ал. 1, изречение първо, предложение последно от Закона за задълженията и
договорите, че договорът за заем относно несъществуващо вземане с главница 1 588 300.48
лева е недействителен, тъй като е привидна (абсолютно симулативна) сделка, т. е. фиктивна
сделка и съответно всичките му акцесорни споразумения, в това число Договор за цесия от
30.07.2018 година, Споразумение от 15.11.2013 година, Приложение № 1 към Споразумение
от 15.11.2013 година, Споразумение от 25.11.2016 година и Приложение № 1 към
Споразумение от 25.11.2016 година са нищожни.
Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявен от „Сатфон“ С.Л.,
В47504485, с адрес: Испания, гр. Паленсия, площад „Сан Мигел“ 3, против „Кико ман“
ЕООД, гр. Плевен, „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, гр. Плевен,
1
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., испанско търговско дружество, В47582556, с
адрес: Валядолид, п.к. 47008, ПС Арко де Ладрийон, 64 2 6, инцидентен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 270, ал. 2 от ГПК за нищожност на
Решение от 26.02.2018 година на ВАС № А-1/2018 година (арбитражно решение) на
Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и
арбитраж“ (Арбитражен съд), тъй като е издадено по симулативен процес между
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., испанско търговско дружество, В47582556, с
адрес: Валядолид, п.к. 47008, ПС Арко де Ладрийон, 64 2 6, и „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ ООД, гр. Плевен.
С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен предявен от „Сатфон“
С.Л., В47504485, с адрес: Испания, гр. Паленсия, площад „Сан Мигел“ 3, против „Кико ман“
ЕООД, гр. Плевен, „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, гр. Плевен,
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., испанско търговско дружество, В47582556, с
адрес: Валядолид, п.к. 47008, ПС Арко де Ладрийон, 64 2 6, главен иск – отрицателен
установителен иск по чл. 464 от ГПК за обявяване несъществуването на вземане в размер на
1 817 438.16 лева на привидния взискател – ответника „Кико ман“ ЕООД, срещу привидния
длъжник – ответника „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, гр. Плевен, съгласно
точка 5, буква „б“ на Разпределение с изх. № 9382/18.03.2019 година по изпълнително дело
№ 20148040400799 на частен съдебен изпълнител Д. Н..
Със същото решение е отхвърлено като неоснователно искането на „Сатфон“
С.Л., В47504485, с адрес: Испания, гр. Паленсия, площад „Сан Мигел“ 3, против „Кико ман“
ЕООД, гр. Плевен, „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, гр. Плевен,
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., испанско търговско дружество, В47582556, с
адрес: Валядолид, п.к. 47008, ПС Арко де Ладрийон, 64 2 6, за обезсилване на изпълнителен
лист, издаден по ч. т. д. № 71/2018 година на Окръжен съд Плевен, обективирано в Молба от
29.10.2019 година, въз основа на нищожното Решение от 26.02.2018 година на ВАС № А-
1/2018 година (арбитражно решение) на Софийски арбитражен съд при Сдружение
„Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ (Арбитражен съд).
С посоченото решение „Сатфон“ С.Л., В47504485, с адрес: Испания, гр.
Паленсия, площад „Сан Мигел“ 3, е осъдено да заплати на „Кико ман“ ЕООД, гр. Плевен
сумата 9 800 лева – разноски по делото.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат И.В. – пълномощник на
„Сатфон“ С.Л., В47504485, с адрес: Испания, гр. Паленсия, площад „Сан Мигел“ 3, против
Решение № 260053/14.06.2021 година по т. д. № 86/2019 година на Окръжен съд Плевен. Във
въззивната жалба се излага, че при постановяване на решението са допуснати множество
нарушения на съдопроизводствените правила, не са съобразени доказателства за релевантни
факти, а въз основа на обсъдените такива са направени неистински констатации; неправилно
е приложен материалния закон. Развиват се подробни съображения за несъществуването на
вземане по договор за заем на привидния взискател срещу длъжника (не са предоставени
2
парични средства по договора); липса на основание на вземането; системно укриване на
имущество на длъжника от ищеца (описват се споровете между ищеца, длъжника и лица,
свързани с последния); проведен симулативен арбитражен процес. Сочат се допуснати от
първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Изтъкват се аргументи за
недопустимост на обжалвания съдебен акт.
Направено е искане за отмяна и обезсилване на Решение № 260053/14.06.2021
година по т. д. № 86/2019 година на Окръжен съд Плевен и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенния съд или постановяване на решение по
съществото на спора, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Т.Т. – пълномощник на „Кико ман“ ЕООД, с който я оспорва.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от
другите страни.
В съдебно заседание пред въззивната инстаниция не се е явил представител на
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, гр. Плевен и не е изразил становище по
въззивната жалба.
Пълномощникът на „Кико ман“ ЕООД, гр. Плевен, „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ С.Л., испанско търговско дружество оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите на представителите на страните, прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение,
съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по т. д. № 86/2019 година по описа на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявени от адвокат И.В. – пълномощник на „Сатфон“ С.Л.,
Испания, против „Кико ман“ ЕООД, гр. Плевен, „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
ООД, гр. Плевен искове. С исковата молба е направено искане съдът да постанови решение,
с което: да обяви за недействително вземането с главница 1 588 300.48 лева и акцесорните
му лихви (включително сочената в нищожния изпълнителен лист лихва – 170 308.80 лева),
неустойки, респективно обезщетения между ответниците; да прогласи недействителността
на договора, в който е обективирано несъществуващо вземане с главница 1 588 300.48 лева –
привидна (абсолютно симулативна – чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите)
сделка; да прогласи недействителността на постановеното по симулиран исков процес
между ответниците решение и на издадения въз основа на него изпълнителен лист. В
исковата молба се твърди, че „Сатфон“ С.Л., Испания е първоначален взискател по
изпълнително дело № 20148040400799 на частен съдебен изпълнител Д. Н., с район на
действие – Окръжен съд Бургас, спрямо длъжника „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
ООД, гр. Плевен. По посоченото дело неправилно е присъединен като взискател „Кико ман“
ЕООД. Излагат се аргументи за липса на вземане на привидния взискател „Кико ман“
3
ЕООД; изброяват се актове, сочещи на системност на усилията на „Мениджмънт оф реал
естейт инвестмън“ ООД, гр. Плевен да укрие имущество, от което има право да се
удовлетвори „Сатфон“ С.Л., Испания; аргументира се невъзможността за реално
предоставяне на средства по договор за заем на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
ООД, гр. Плевен.
По повод дадени указания от първостепенния съд с Молба с вх. №
6129/28.05.2019 година, депозирана от адвокат И.В. – пълномощник на „Сатфон“ С.Л.,
Испания, са отстранени нередовности по исковата молба.
С Определение № 583/27.06.2019 година по т. д. № 86/2019 година на Окръжен
съд Плевен е оставен без разглеждане предявеният от „Сатфон“ С.Л., Испания срещу „Кико
ман“ ЕООД, „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, гр. Плевен инцидентен
установителен иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК за обявяване недействителността на
изпълнителен лист, издаден на 18.04.2018 година по ч. т. д. № 71/2018 година на Окръжен
съд Плевен, като недопустим; прекратено е производството по делото в тази част.
Депозиран е отговор на исковата молба от адвокат Т.Т. – процесуален
представител на „Кико ман“ ЕООД, с който оспорва исковете; изразява становище по
исканията за събиране на доказателства.
Постъпило е становище от „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, гр.
Плевен, с което оспорва претенциите на „Сатфон“ С.Л., Испания.
С Молба с вх. № 8721/24.07.2019 година адвокат И.В. – представител на
„Сатфон“ С.Л., Испания, уточнява че основният иск е по чл. 464 от ГПК за обявяване
несъществуването на вземане в размер на 1 817 348.16 лева на привидния взискател срещу
длъжника съгласно точка 5, буква „б“ на Разпределение с изх. № 9382/18.03.2019 година по
изпълнително дело № 2017804044799 на частен съдебен изпълнител Д. Н.. Оспорва Решение
от 26.02.2018 година по ВАС № А-1/2018 година на Софийски арбитражен съд при
сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ и излага подробни
съображения за постановяването му в симулативно производство с участието на
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, гр. Плевен и „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ С.Л., Испания.
Депозиран е отговор от адвокат Т.Т. – пълномощник на „Кико ман“ ЕООД, с
който изразява становище по уточненията на исковата молба, направени от представителя на
„Сатфон“ С.Л., Испания.
В Допълнителна искова молба с вх. № 12374/29.10.2019 година адвокат И.В. –
пълномощник на „Сатфон“ С.Л., Испания, сочи че са предявени: основен иск по чл. 464 от
ГПК; инцидентен установителен иск за установяване недействителност на договора за заем
за 1 588 300.48 лева (касае се за привидна (абсолютно симулативна) сделка) и съответно
нищожност на всички акцесорни споразумения, включително договор за цесия,
споразумения за признаване на дълг и техните приложения, допълнения и изменения,
изтъква доводи за прикриване на договори за поръчка с договори за заем; инцидентен
4
установителен иск за нищожност на Решение от 26.02.2018 година по ВАС № А-1/2018
година на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за
правосъдие и арбитраж“ (при недопускане до разглеждане на иска прави възражение за
нищожност на решението); иска обезсилване на изпълнителния лист, издаден по частно ч.
гр. д. № 71/2018 година на Окръжен съд Плевен въз основа на нищожното арбитражно
решение, както и конституиране на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания
като ответник по исковете; допълва и пояснява първоначалната искова молба.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от адвокат Т.Т. –
представител на „Кино ман“ ЕООД, с който прави искане за оставяне без разглеждане на
допълнителната искова молба от 29.10.2019 година, при условията на евентуалност изразява
становище по претенциите.
Депозиран е отговор на допълнителната искова молба от адвокат В.Х. –
пълномощник на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, в който е обективирано
изявление за съществуване на задължение на последното спрямо „Мениджмънт оф реал
естейт инвестмън“ С.Л., Испания, получаване на уведомление за сключения договор за
прехвърляне на вземане.
С Определение № 1118/17.12.2019 година по т. д. № 86/2019 година на Окръжен
съд Плевен като ответник е конституирано „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л.,
Испания.
В съдебно заседание пред първостепенния съд пълномощникът на „Кино ман“
ЕООД оспорва предявените искове.
В съдебно заседание пред Окръжен съд Плевен не са се явили представители на
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
С.Л., Испания и не са изразили становище по претенциите.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260053/14.06.2021 година по т. д. № 86/2019 година на Окръжен съд
Плевен е валидно и допустимо. Доводите във въззивната жалба за недопустимост на
атакуваното решение са неоснователни. Първостепенният съд се е произнесъл по
предявените претенции, а не по незаявени такива.
С оглед на изложените в исковата молба, допълнителната искова молба
обстоятелства, направеното искане, съдът смята, че са предявени иск с правно основание чл.
464 от ГПК за установяване несъществуването на вземане в размер на 1 817 348.16 лева на
„Кико ман“ ЕООД (привиден взискател) спрямо „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
ООД (привиден длъжник) съгласно точка 5, буква „б“ от Разпределение с изх. №
9382/18.03.2019 година по изпълнително дело № 2017804044799 по описа на частен съдебен
изпълнител Д. Н., с район на действие – Окръжен съд Бургас; инцидентен установителен иск
5
по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 2, предложение пето от Закона за
задълженията и договорите – договорът за заем на несъществуващо вземане в размер на
1 588 300.48 лева е абсолютно симулативна сделка, съответно акцесорните му
споразумения, включително договор за цесия са нищожни; инцидентен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на Решение от 26.02.2018 година по
ВАС № А-1/2018 година на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна
асоциация за правосъдие и арбитраж“ като постановено по симулиран процес между
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД и „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
С.Л., Испания. Направено е и искане за обезсилване на изпълнителния лист, издаден по ч. т.
д. № 71/2018 година на Окръжен съд Плевен въз основа на посоченото арбитражно решение
(неправилно в решението на първостепенния съд е отразено, че се касае за иск).
Безспорно е, а и от представените по делото доказателства е видно, че „Сатфон“
С.Л., Испания е взискател по изпълнително дело № 20148040400799 по описа на частен
съдебен изпълнител Д. Н., с район на действие – Окръжен съд Бургас, образувано срещу
длъжника „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД. По изпълнителното дело като
взискател е присъединено „Кико ман“ ЕООД. Съобразно протокола за разпределение на
сума от публична продажба по чл. 460 от ГПК, изготвен на 18.03.2019 година, вземането на
„Кино ман“ ЕООД е общо в размер на 1 817 348.16 лева.
С Решение от 26.02.2018 година по вътрешно арбитражно дело № А-1/2018
година на Софийски арбитражен съд „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД е
осъдено да заплати на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания сумата
818 067.01 евро (част от задължение), произтичаща от договор за заем, признат със
Споразумение от 15.11.2013 година, ведно с Приложение № 1 към него, последвано от
Споразумение от 25.11.2016 година, ведно с Приложение № 1 към него, от която: 812 085.14
евро – дължима главница по получен заем, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане; 5 981.87 евро – начислена законна лихва за периода 3.08.2006 година –
26.08.2006 година – част от общата законна лихва върху дължимата главница, чийто общ
размер към 16.01.2018 година е 1 641 830.48 евро.
Въз основа на арбитражното решение е издаден изпълнителен лист в полза на
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания по ч. т. д. № 71/2018 година по
описа на Окръжен съд Плевен.
С Договор от 30.07.2018 година „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л.,
Испания прехвърля на „Кико ман“ ЕООД вземането си към „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ ООД, което към 30.07.2018 година е в размер на: 812 085.14 евро – главница;
1 686 044 евро – лихва. На дружеството-длъжник е съобщено за извършеното прехвърляне.
От заключенията на експерта В. А. В., които съдът приема за законосъобразни и
обосновани, че установява, че през 2006 година и 2007 година „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ С.Л., Испания е превело на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД по
Договор за предоставяне на паричен заем от 1.08.2006 година общо 1 569 800 евро с левова
6
равностойност 3 070 261.93 лева, от които: 750 000 евро с левова равностойност 1 466 872.50
лева през 2006 година; 819 800 евро с левова равностойност 1 603 389.43 лева през 2007
година. Средствата са преведени по банков път и са осчетоводени по счетоводна сметка 504
– Разплащателна сметка във валута, на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД в
размер на 1 569 800 евро с левова равностойност 3 070 261.93 лева. Общо заемните средства
са осчетоводени по счетоводна сметка 152 – Получени дългосрочни заеми, на „Мениджмънт
оф реал естейт инвестмън“ ООД в размер на 1 569 800 евро с левова равностойност
3 070 261.93 лева. Предоставените средства от „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
С.Л., Испания на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД по Договор за паричен
заем от 1.08.2006 година са декларирани в БНБ с Декларация – форма СПБ-1 №
2/978/6837/01/9.01.2007 година за сделки по предоставяне или получаване на финансови
кредити в размер, равен на или по-голям от левовата равностойност на 50 000 лева, препис
от която е предоставен на вещото лице от БНБ и е приложен по делото, в съответствие с чл.
7, ал. 5 от Валутния закон и Наредба № 27 от 2003 година за статистиката на платежни
баланс (отм.). В декларацията е отразено, че кредитът е предоставен от „Мениджмънт оф
реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания за оборотни средства; договорът е сключен на
1.08.2006 година; крайната дата на валидност на договора е 31.12.2010 година; размер на
кредита – 4 000 000 евро; схема на усвояване на кредита: първи транш – 3.08.2006 година –
699 955 евро, втори транш – 27.09.2006 година – 49 955 евро; плащането на главницата се
извършва при поискване от страна на кредитора. Във връзка с декларирания финансов
кредит са подавани тримесечни отчетни форми за финансови кредити между местни и
чуждестранни лица с отчетна форма по образец съгласно действащите нормативни актове за
времето от 2006 година до 2018 година. В отчетната форма за четвъртото тримесечие на
2018 година е отразено: остатък по кредита в началото на отчетния период – 0, прехвърляне
в дълг в размер на 812 095 евро, остатък по кредита в края на отчетния период – 0.
Съобразно записванията в счетоводството на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
ООД от получените средства през 2008 година са върнати 315 000 евро с левова
равностойност 616 086.45 лева. По споразумение за прихващане от 10.02.2014 година,
сключено между „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания и „Мениджмънт
оф реал естейт инвестмън“ ООД, е погасена част от задължението по договора за заем в
размер на 442 714.86 евро, с левова равностойност 865 875 лева. С Договор от 31.08.2018
година „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания прехвърля на „Кико ман“
ЕООД вземане в размер на 812 085.14 евро с левова равностойност 1 588 300.48 лева. Към
31.12.2018 година в счетоводството на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД не се
води задължение към „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания.
Задължението към „Кико ман“ ЕООД – 812 085.14 евро с левова равностойност 1 588 300.48
лева, е осчетоводено по счетоводна сметка 152 – Получени дългосрочни заеми, по
уведомление за цесия: „Кико ман“ ЕООД.
В съдебно заседание експертът В. А. В. е заявила, че е предоставено копие от
договор за паричен заем. Касае се за дългосрочен заем. Получените средства са
осчетоводени по банкова сметка, която е в евро.
7
В Писмо с изх. № 0890-49-061326/26.10.2020 година на „Уникредит Булбанк“ АД
е отразено, че от 2.07.2007 година до 30.09.2008 година „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ ООД е клиент на банката; към писмото са приложени извлечения от сметките на
юридическото лице. Поради липса на техническа възможност за достъп до историческата
система, съдържаща информация за времето преди 1.07.2007 година, е невъзможно
предоставяне на извлечения от сметки за период преди посочената дата. В писмото е
отбелязано, че дружеството е титуляр на сметки, открити на 9.10.2006 година и на
28.07.2006 година.
С оглед липсата на възможност за извършване на проверка в „Уникредит
Булбанк“ АД на движението по банковите сметки на „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ ООД преди 1.07.2007 година пълномощникът на „Кико ман“ ЕООД е
представил извлечения от разплащателната сметка в евро, визирана в писмото на банковата
институция, от 3.08.2006 година, 27.09.2006 година, 19.02.2007 година, 26.03.2007 година,
27.03.2007 година. Съобразно извлеченията са получени преводи от „Мениджмънт оф реал
естейт инвестмън“ С.Л., Испания.
От заключението на експерта Т. Ц. И., което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, е видно, че в счетоводните си политики дружествата не обявяват заемните
средства между свързани лица – счетоводната политика представлява инструкция за
отразяване на стопанските операции, въз основа на които се изготвят финансовите отчети на
съответното юридическо лице. Обявяването на сделки между свързани лица се посочва в
оповестяването по Национален счетоводен стандарт 24 като обем и вид на сделката, без да
се отразява наименованието на свързаното лице (пета част от годишния финансов отчет, с
наименование „Приложение“). Според вещото лице Т. Ц. И. публикуваните в Търговския
регистър по партидата на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД приложения
„Счетоводна политика“ за 2007 година и 2008 година съдържат елементите на приложения
към годишния финансов отчет – счетоводна политика и оповестявания по НСС. В
приложението „Счетоводна политика“ за 2007 година не са отразени сделки между свързани
лица. В приложението към годишния финансов отчет за 2008 година – точка 8 – „Търговски
и други вземания“, е посочено, че дружеството има вземания по предоставени заеми –
642 000 лева, но не е пояснено дали същите са от свързани лица – през 2008 година също
няма оповестяване на сделки със свързани лица.
В съдебно заседание експертът Т. Ц. И. е заявила, че в счетоводния баланс на
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД към 31.12.2007 година фигурират
дългосрочни вземания от свързани предприятия – 930 000 лева, а в пасива на баланса са
отразени задължения към свързани предприятия – 6 284 000 лева, които данни не са
оповестени в приложенията към годишния финансов отчет. В счетоводния баланс на
дружеството към 31.12.2008 година са визирани задължения към нефинансови предприятия
– 6 078 000 лева, без да е посочено, че са към свързани лица, което не изключва
възможността да са спрямо такива.
8
Извлечението по сметка е документ, с който банка предоставя на титуляря на
сметка обобщена информация за извършени за определен период (ден, седмица, месец)
банкови транзакции. Представените по делото извлечения от разплащателна сметка на
юридическо лице съдържат данни за банката, номера на сметката, титуляря на същата,
датата на извлечението, начално и крайно салдо по сметката. На извлеченията е отразена
информация за техния издател – „Булбанк“ АД, касаят разплащателна сметка на
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, открита на 29.07.2006 година (Писмо с изх.
№ с изх. № 0890-49-061326/26.10.2020 година на „Уникредит Булбанк“ АД), и транзакции,
извършени по нея, след посочената дата. При издаване на извлечение по сметка единствено
за нуждите на клиента (примерно за счетоводно отразяване на съответните операции) няма
изискване същото да съдържа подпис на длъжностно лице и печат на банковата институция.
В случая е очевидно, че извлеченията по сметка са изготвени от „Булбанк“ АД.
Пълномощникът на „Кико ман“ ЕООД своевременно е направил искане за изслушване на
заключение от вещо лице относно извършените преводи от „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ С.Л., Испания по банкови сметки на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
ООД и с оглед на Писмо с изх. № 0890-49-061326/26.10.2020 година на „Уникредит
Булбанк“ АД е представил извлеченията от разплащателната сметка на „Мениджмънт оф
реал естейт инвестмън“ ООД. Транзакциите по извлеченията от сметката са надлежно
отразени в счетоводството на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД съобразно
заключението на експерта В. А. В.. Въз основа на изложеното съдът смята за несъстоятелни
твърденията на процесуалния представител на „Сатфон“ С.Л., Испания, че са касае за
„фалшификати на отчети по банкова сметка“, които не следва да се вземат предвид при
решаването на спора.
Съгласно чл. 26, ал. 2, предложение пето от Закона за задълженията и договорите
привидните договори са нищожни. Посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка с
чл. 17 от Закона за задълженията и договорите. Привидността на сделката е обусловена от
уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключване на
съглашение за пред трети лица. Съгласието може да се изразява в липса на воля договорът
да породи правни последици – абсолютна симулация, или да породи правни последици,
различни от тези, които са външно изявени – относителна симулация. При относителната
симулация се прилагат правилата за прикритото съглашение при наличие на изискванията за
неговата действителност. Искът по чл. 26, ал. 2, предложение пето от Закона за
задълженията и договорите може да има за предмет разкриване на относителната симулация
или прогласяване на абсолютна симулация. При твърдение на ищеца за абсолютна
симулация възраженията на ответника могат да се основават на съществуването на
действително прикрито съглашение, в който случай съобразно чл. 17, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите се прилагат правилата за прикритото такова.
Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то
9
не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави (чл. 9 от Закона за
задълженията и договорите). Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая в тежест на
„Сатфон“ С.Л., Испания е доказването на обстоятелствата, на които основава претенцията
си, което не е сторено. Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се
направи несъмнен извод, че „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД и „Мениджмънт
оф реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания не са желаели настъпването на правните
последици на сключения между тях договор за заем. Само по себе си обстоятелството, че
представител на двете дружества е едно и също физическо лице, не е основание да се
формира извод за привидност на договора за заем. Заключенията на експерти, депозирани
по други дела, не са годно доказателствено средство в настоящото производство.
Постановените съдебни актове в различни производства също не обосновават
симулативност на договора за заем. От данните по делото е видно, че „Мениджмънт оф реал
естейт инвестмън“ С.Л., Испания е превело на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
ООД суми по договор за заем.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите при условие, че
страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение,
прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност. Привидното съглашение по смисъла на чл. 26, ал. 2, изречение първо,
предложение последно от Закона за задълженията и договорите е нищожно. Тежестта на
доказване на твърдяната симулация е изцяло на „Сатфон“ С.Л., Испания. Представителят на
„Сатфон“ С.Л., Испания не е установил при условията на главно и пълно доказване, че с
договора за заем е прикрит договор за поръчка. От заключенията на експерта В. А. В. се
установява, че през 2006 година и 2007 година „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
С.Л., Испания е превело на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД по Договор за
предоставяне на паричен заем от 1.08.2006 година общо 1 569 800 евро с левова
равностойност 3 070 261.93 лева, от които: 750 000 евро с левова равностойност 1 466 872.50
лева през 2006 година; 819 800 евро с левова равностойност 1 603 389.43 лева през 2007
година. Средствата са преведени по банков път и са осчетоводени по счетоводна сметка 504
– Разплащателна сметка във валута, на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД в
размер на 1 569 800 евро с левова равностойност 3 070 261.93 лева. Общо получените
заемни средства са осчетоводени по счетоводна сметка 152 – Получени дългосрочни заеми,
на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД в размер на 1 569 800 евро с левова
равностойност 3 070 261.93 лева. Предоставените средства от „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ С.Л., Испания на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД по Договор за
паричен заем от 1.08.2006 година са декларирани в БНБ с Декларация – форма СПБ-1 №
2/978/6837/01/9.01.2007 година за сделки по предоставяне или получаване на финансови
кредити в размер, равен на или по-голям от левовата равностойност на 50 000 лева, препис
от която е предоставен на вещото лице от БНБ и е приложен по делото. Във връзка с
10
декларирания финансов кредит са подавани тримесечни отчетни форми за финансови
кредити между местни и чуждестранни лица с отчетна форма по образец съгласно
действащите нормативни актове за времето от 2006 година до 2018 година. В съдебно
заседание експертът В. А. В. е заявила, че осчетоводяванията относно договора за заем са
направени правилно. Вещото лице Т. Ц. И. е обяснила, че в счетоводния баланс на
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД към 31.12.2007 година са отразени
задължения към свързани предприятия – 6 284 000 лева, които данни не са оповестени в
приложенията към годишния финансов отчет. В счетоводния баланс на дружеството към
31.12.2008 година са визирани задължения към нефинансови предприятия – 6 078 000 лева,
без да е посочено, че са към свързани лица, което не изключва възможността да са спрямо
такива. Само по себе си неотразяването на договора за заем в приложенията към годишните
финансови отчети на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД за 2007 година, 2008
година не е основание да се заключи, че със същия се прикрива договор за поръчка.
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че между „Мениджмънт
оф реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания и „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД е
сключен договор за заем, по който реално са предоставени средства от „Мениджмънт оф
реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД.
От заключенията на експерта В. А. В. е видно, че към 2018 година „Мениджмънт
оф реал естейт инвестмън“ ООД не е върнало на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
С.Л., Испания част от предоставения заем в размер на 812 085.14 лева. Следователно налице
е реално задължение на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД спрямо
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания. Със Споразумението от 25.11.2016
година във връзка с договора за заем „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД и
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания са уговорили валидна арбитражна
клауза. Не се установява при условията на пълно и главно доказване Решението от
26.02.2018 година по вътрешно арбитражно дело № А-1/2018 година на Софийски
арбитражен съд да е постановено по симулативен процес. Само по себе си обстоятелството,
че „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД и „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ С.Л., Испания са представлявани от едно и също физическо лице не е основание
да се направи заключение за привидност на процеса.
Изтъкнатите от представителя на „Сатфон“ С.Л., Испания доводи за
пристрастност на арбитъра, постановил решението по арбитражно дело № А-1/2018 година
на Софийски арбитражен съд, не обуславят нищожност на последното. Нищожността на
постановеното решение предпоставя наличието на порок, засягащ компетентността на съда,
изразената в решението воля или такъв, относим към формата на решението. Няма данни
арбитражното решение да е постановено от незаконен състав (еднолично вместо от съдебен
състав; с участието на лице, което не е избрано за арбитър; с участие на лице, неучаствало
при разглеждане на спора), да излиза извън пределите на правораздавателната власт на
11
арбитражния съд, да не е изразено в писмена форма или да не е подписано, волята на
арбитражния съд да не може да се изведе поради абсолютна неразбираемост.
С Договор от 30.07.2018 година „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ С.Л.,
Испания прехвърля на „Кико ман“ ЕООД вземането си към „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ ООД, което към 30.07.2018 година е в размер на: 812 085.14 евро – главница;
1 686 044 евро – лихва. От изложеното е видно, че към 2018 година „Мениджмънт оф реал
естейт инвестмън“ С.Л., Испания е имало вземане спрямо „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ ООД в размер на 812 085.14 евро – главница по договор за заем. Договорът за
заем е сключен на 1.08.2006 година, а законната лихва върху главницата е начислена от
3.08.2006 година (Решение от 26.02.2018 година по вътрешно арбитражно дело № А-1/2018
година на Софийски арбитражен съд). Следователно предмет на договора е съществуващо
вземане. По силата на Договора от 30.07.2018 година „Кико ман“ ЕООД е придобило
вземане към „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, възлизащо на 812 085.14 евро –
главница. С Решението от 26.02.2018 година по вътрешно арбитражно дело № А-1/2018
година на Софийски арбитражен съд в полза на „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
С.Л., Испания е присъдена законна лихва върху главницата до нейното окончателно
изплащане, както и лихва в размер на 5 981.87 евро (начислена законна лихва за периода
3.08.2006 година – 26.08.2006 година – част от законна лихва върху главницата с общ размер
към 16.01.2018 година 1 641 830.48 евро), които също са прехвърлени на „Кино ман“ ЕООД.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените иск с правно
основание чл. 464 от ГПК за установяване несъществуването на вземане в размер на
1 817 348.16 лева на „Кико ман“ ЕООД (привиден взискател) спрямо „Мениджмънт оф реал
естейт инвестмън“ ООД (привиден длъжник) съгласно точка 5, буква „б“ от Разпределение с
изх. № 9382/18.03.2019 година по изпълнително дело № 2017804044799 по описа на частен
съдебен изпълнител Д. Н., с район на действие – Окръжен съд Бургас; инцидентен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 2, предложение пето от
Закона за задълженията и договорите – договорът за заем на несъществуващо вземане в
размер на 1 588 300.48 лева е абсолютно симулативна сделка, съответно акцесорните му
споразумения, включително договор за цесия са нищожни; инцидентен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на Решение от 26.02.2018 година по
ВАС № А-1/2018 година на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна
асоциация за правосъдие и арбитраж“ като постановено по симулиран процес между
„Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД и „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“
С.Л., Испания, както и искането за обезсилване на изпълнителния лист, издаден по ч. т. д. №
71/2018 година на Окръжен съд Плевен въз основа на посоченото арбитражно решение
(неправилно в решението на първостепенния съд е отразено, че се касае за иск) са
неоснователни и недоказани.
12
Доводите на пълномощника на „Сатфон“ С.Л., Испания за допуснати нарушения
от първостепенния съд са несъстоятелни. Съставът на Окръжен съд Плевен е обсъдил
аргументите на представителите на страните, релевантните факти, събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, формирал е обосновани правни изводи. Решението
на съда не е основано единствено на приложени по делото надлежно заверени преписи от
документи, чието представяне в оригинал е поискано от пълномощника на „Сатфон“ С.Л.,
Испания, но и на проверка, осъществена от експерти. Не е допуснато нарушение на
диспозитивното начало. Извлеченията от банкова сметка на „Мениджмънт оф реал естейт
инвестмън“ ООД са представени в оригинал. Липсата на техническа възможност за достъп
до историческата система, съдържаща информация за времето преди 1.07.2007 година, не е
равнозначно на отказ за потвърждаване на транзакциите от „Уникредит Булбанк“ АД.
Заключенията на вещи лица по други дела не са годно доказателствено средство в
настоящото производство. Установената недействителност на отделни сделки, в които е
участвало „Мениджмънт оф реал естейт инвестмън“ ООД, по други дела не обосновава
основателност на претенциите на „Сатфон“ С.Л., Испания. Не са налице предпоставките за
прилагане на последиците, визирани в чл. 161 от ГПК.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260053/14.06.2021 година по т. д. № 86/2019 година на Окръжен съд Плевен
– във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да обуславят неговата неправилност;
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби от
първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора „Сатфон“ С.Л., Испания следва да бъде осъдено да
заплати на „Кико ман“ ЕООД сумата 9 000 лева – направени разноски пред въззивната
инстанция. „Сатфон“ С.Л., Испания следва да бъде осъдено да заплати на „Мениджмънт оф
реал естейт инвестмън“ С.Л., Испания сумата 9 000 лева – направени разноски пред
въззивната инстанция. С оглед на цената на иска по чл. 464 от ГПК – 1 817 348.16 лева, и чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възражението на пълномощника на „Сатфон“ С.Л., Испания по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на заплатените възнаграждения за адвокат съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото е неоснователно.
По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260053/14.06.2021 година по т. д. № 86/2019
година на Окръжен съд Плевен.
13
ОСЪЖДА „САТФОН“ С.Л., данъчен номер В47504485, с адрес: Испания, гр.
Паленсия, площад „Сан Мигел“ 3, с адрес за призоваване в Република България: гр. София,
ул. „Мизия“ 23, Бизнес център „Missia“, офис „Техрент България“ – адвокат И.В., да заплати
на „КИКО МАН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Георги
Кочев“ 90, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Лавале“ 19, ет. 3 – адвокат Т.Т., сумата
9 000 (девет хиляди) лева – направени разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „САТФОН“ С.Л., данъчен номер В47504485, с адрес: Испания, гр.
Паленсия, площад „Сан Мигел“ 3, с адрес за призоваване в Република България: гр. София,
ул. „Мизия“ 23, Бизнес център „Missia“, офис „Техрент България“ – адвокат И.В., да заплати
на „МЕНИДЖМЪНТ ОФ РЕАЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪН“ С.Л., испанско търговско
дружество, данъчен номер В47582556, със седалище и адрес на управление: Испания,
Саратан 47610 – Валядолид, ул. „Плантильо“ 3, вх. 2, ет. 1, офис 8Б, с адрес за призоваване:
гр. София, ул. „Лавале“ 19, ет. 3 – адвокат Т.Т., сумата 9 000 (девет хиляди) лева –
направени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14