№ 1524
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110160638 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
323687/14.10.2024 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу А. И. Д. с ЕГН:**********, с адрес:
гр.С*, с която са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, с правна квалификация, както
следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
7139.24 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 31.07.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1198.08 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г.,
изчислена върху главница от 7139.24 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
1
46.32 лева главница за периода 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 31.07.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 11.14 лева -
лихва за периода 15.08.2021 г. до 17.07.2024 г., изчислени върху главница
от 46.32 лева
за които суми има издадена Заповед № 25559/14.08.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 46864/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот
гр.С*.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание
чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е
потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е
предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество
и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна
енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:
SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът прави възражение за настъпила
погасителна давност. Във възражението по чл.414 ГПК ответникът твърди
настъпила погасителна давност. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира
разноски, които ги инкорпорира в протокола.
Ответникът редовно призован, се представлява от своя пълномощник –
съпруг. Поддържа ОИМ. Твърди, че е настъпила давността. Моли съда да
2
отхвърли иска.
Трето лице – помагач, не се явява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 49459/04.12.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 57-64 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 49459/04.12.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 57-64 от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
3
Не се спори, а и от приетите писмени доказателства и доказателствени
искания се установи, че Е* има 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, находящ се
в гр. С* (бивш кв. В*), съгласно решение по чл.69, ал.1 ЗН – първа фаза по
допускане на делбата А. И. Д*, * И. Д*, Д* И. Д* – 1/6 ид. ч. от имота (л.15-17
от делото и гр. д. № 1563/1985 г. по описа на СРС).
Съгласно одобрена спогодба между съделителите Е* и А. Д* получават
при квоти 1/2 ид. ч. процесния апартамент. Същите са изплатили дела на
другите две съделителки. На основание чл.30, ал.2 ЗС, Е** и А. имат от 1/2 от
процесния апартамент.
Не се спори, че Е** Д* е подала декларация по чл.14 ЗМДТ за процесния
имот – л.20-21 от делото
Не е спорно, че Е** Д* е починала през 2007 г. и като наследник е
оставила само дъщеря си А. И. Д* – Я*, ЕГН ********** – л.22 от делото
Не е спорно, че ищцовото дружество е подало уведомление до ответника
за промяна на партидите при нега, което уведомление е стигнало до знание на
ответника на 02.05.2012 г. – л.23-24 от делото.
Следователно от 2007 г. ответникът а* И. Д* е собственик на
апартамента.
Не се спори, че върху процесния имот е наложена възбрана на
съдлъжниците АН* и солидарния съдлъжник А* И. Д* – Я*, въз основа на ИЛ
по заявление по чл.417 ГПК в полза на Първа инвестиционна банка АД, както
и други възбрани в полза на други кредитори – л.25-28 от делото.
Спорно остава дали ответникът е заплатил процесната сума в срока
преди заявлението по чл.410 ГПК/исковата молба.
Спорно остава дали е настъпила погасителна давност.
С оглед изложеното, съдът направи правен извод, че за процесния
период ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Като такъв
се явява потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо
съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния
имот.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени по делото.
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
4
показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е
топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано
в процесния период от третото лице - помагач, въз основа на сключен с
Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото
измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и
индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на
ответника, което се установява от заключението на съдебно-техническа
експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални
справки. Сумите са топлинна енергия за процесния период са начислявани от
ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 95-104 от
делото, чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и
изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за
процесния период и имот е доставяно количество топлинна енергия от
ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се,
че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана
услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение.
От заключението се установи, че сумата е начислена на база неосигурен
достъп и сумата е начислена служебна ТЕ. Установи се, че уредите са
метрологично точно.
Вещото лице установява, че сумите са начислени на база 2 броя
радиатори и 1 брой щранг лира. Но от бланките от ФДР, се установява, че в
имота има 2 броя радиатори с ИРРО, но няма отразена щранг лира и в двете
бланки.
Вещото лице установява, че сумата за ТЕ за процесния имот е 7131.51
лева. А ако се премахне сумата от щранг лирата сумата е 6842.30 лева.
Така с оглед заключението на СТЕ следва да се приеме, че за имота няма
щранг лира, тъй като лицата от третото лице – помагач не са го констатирали в
протоколите. След като ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за установяване на щранг - лира, на чиито показания се основава претенцията
за част от исковия период, и предвид обстоятелството, че задължението за
плащане на цената на топлинна енергия се поражда при установено реално
наличие на такава щранг - лира, невъзможността да се направи еднозначен
5
извод, че същата съществува, обуславя обуславя недължимост от ответника на
начислените за същия период суми за доставена ТЕ за щранг - лира.
Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета
предпоставка за уважаване на исковата претенция.
Ето защо следва да се приеме количеството ТЕ и сума за нея без щранг
лира. Сумата за щранг лира е 289.22 лева.
Съгласно чл.33 ОУ, изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен
срок, считано от първо число на месеца, следващ месеца на издаване на
фактурата. С оглед исковите претенции и датата на подаване на заявлението,
сумите са с настъпила изискуемост, падеж. Същите са дължими.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) (л.105-114
от делото), чието заключението съдът частично кредитира като обосновано,
пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на
вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за
процесния период и имот. Заключението на вещото лице установява размера
на дължимите суми за целия процесен период.
Между СТЕ и ССчЕ има разминаване по отношение на сумата за
топлинна енергия. Видно от л.109 от делото, ответникът плаща сумата на
равни месечни вноски. При това положение ответникът плаща равни месечни
суми, които се различават от количеството потребена енергия. Но
същевременно фактурите, които ищецът издава всеки месец са за различни
стойности от това, които ответникът плаща. Това разминаване между
начислени и платено се изравнява с изравнителната сметка, която СТЕ не
отчита и не отчита плащанията. С оглед богатата съдебна практика на състава
на този вид дела, това обяснява разликата в сумата за ТЕ между двете
заключения. При това положение при изчисляване на размера на дължимата
сума съдът кредитира изцяло ССчЕ.
Съгласно заключението на ССчЕ, сумите са:
Главница за ТЕ – 7119.97 лева. Искът е предявен за 7139.24 лева.
Мораторна лихва върху нея - 1190.53. Искът е предявен за 1198.08 лева.
Главница за ДР – 46.32
Мораторна лихва върху ДР – 11.14
Ответникът е направил възражение за погасителна давност. Съгласно
ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за
забава.
6
Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца изискуемостта на вземанията за
топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който вземанията се отнасят.
Заявлението е подадено на 31.07.2024 г. Три години назад е 31.07.2021 г.
Като се отчетат 45 дни назад, то суми, за които не е настъпила давността е
следвало да възникнат на 16.06.2021 г. Видно от л.35 и л.36 от делото,
фактури, които са издадени след 16.06.2021 г. започват с фактура само №
**********, която отчита месец юни 2021 г. Всички след тази фактура суми
не са с настъпила давност.
Видно от л.109 от делото, единствената сума, която е възникнала преди
16.06.2021 г. е па фактура ********** за м.05.2021 г. Следователно за нея
вземането е погасено по давност. Сумата е 224.93 лева.
Ето защо от сумата 7119.97 лева следва да се премахне сумата, която е
погасена по давност, а именно 224.93 лева. Така се получава главница за ТЕ в
размер на 6895.04 лева. От тази сума следва да се извади сумата от щранг
лирата в размер на 289.22 лева, тъй като ищецът не успя да докаже, че има
щранг лира. Ето защо дължимата от ответника сума за периода м.06.2021 г. до
м.04.2023 г. главница за ТЕ е 6605.82 лева.
Следователно искът е основателен за 6605.82 лева за периода от
м.06.2021 г. до м.04.2023 г., представляваща сума за ТЕ, а за горницата от
6605.82 лева до 6830.75 лева, а именно 224.93 лева следва да се отхвърли като
погасена по давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, за горницата от 6830.75
лева до пълния претендиран размер 7139.24, а именно 308.49 лева, като
неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното задължение са погасява и
лихвата.
Върху главницата за топлинна енергия в размер на 6605.82 лева
дължимо за периода от 15.05.2022 г. до 17.07.2024 г., ответникът дължи
обезщетение за забава, считано от началния момент на дължимост на всяко
конкретно месечно задължение до общия краен момент 17.07.2024 г.
Изчислено по реда на чл. 162 от ГПК на база заключението на ССчЕ за целия
период, размерът на обезщетението за забава върху дължимата главница е
1138.66 лева за периода от 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г., за която сума искът е
основателен, като за разликата от 1138.66 лева до 1190.53, а именно 51.87
лева, следва да се отхвърли като погасен по давност, на основание чл.111, б.
„в“ ЗЗД, а за горницата от 1190.53 лева до пълния претендиран размер 1198.08
лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
7
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на "Топлофикация София" ЕАД клиентите са
длъжни да заплащат цена за услугата "дялово разпределение", извършвана от
лицето по чл. 139а от ЗЕ, като стойността на тази услуга се формира по
определения в общите условия начин. Безспорно е установено, че в целия
процесен период дяловото разпределение е извършвано от третото лице -
помагач.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и
не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главницата за ДР не е погасена, защото същата е възникнала на
01.06.2021 г., поради което изискуемостта по чл.45 ЗЗД настъпва на 16.08.2021
г., което е преди 16.06.2021 г., от чиято дата назад настъпва давността. Ето
защо сумата не е погасена по давност. Следва да се уважи в пълен размер.
8
Искът за лихва върху ДР следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски, който е инкорпориран в протокола
(л.1288 от делото).
Ответникът не претендира разноски. Не представя списъка по чл.80
ГПК.
При съпоставка на доказана част, съответно отхвърлена, уважена се
получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ8394.78
2Доказана част8067.60
3Недоказана част327.18
4Уважена част7790.80
5Погасена по давност276.80
6Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част603.98
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-25.00
2държавна такса10167.90
3Общо192.90
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК179.02
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски (Табл.3,
ред 3) се умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 4),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1).
Ето защо А. И. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к.1309,
обл.София, общ. В*, следва да бъде осъдена да заплати на
9
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б сумата в размер на 179.02 лева (сто седемдесет и девет лева и две
стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 46864/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса16267.67
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)921000.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)911000.00
5Експертиза по давността00.00
5Съдебни удостоверения-0.00
6Особен представител-0.00
7 Общо 2367.67
8Пропорционално на уважената част-2197.32
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК2197.32
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
ред 4), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ред 10 се получава като се събере ред 8 и 9.
Ето защо А. И. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к.1309,
обл.София, общ. В*, следва да бъде осъдена да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б сумата в размер на 2197.32 лева (две хиляди сто деветдесет и седем лева и
тридесет и две стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 60638/2024 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б срещу А. И. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к.1309, обл.София,
общ. В*, ет.6, ап.15, обективно кумулативно съединени положителни
10
установителни искове, с правна квалификация, че А. И. Д. с
ЕГН:********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *
сумите, както следва:
1. 6605.82 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за за периода от м.06.2021 г. до м.04.2023 г., ведно
със законната лихва от 31.07.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 6605.82 лева до 6830.75 лева за месец 05.2022 г., а именно
224.93 лева, като погасен по давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за
горницата от 6830.75 лева до пълния претендиран размер 7139.24, а
именно 308.49 лева, като неоснователен и недоказан;
2. 1138.66 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г.,
изчислена върху главница от 6605.82 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 1138.66 лева до 1190.53, а именно 51.87 лева, като погасен
по давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от 1190.53
лева до пълния претендиран размер 1198.08 лева, а именно 7.55 лева,
като неоснователен и недоказан;
3. 46.32 лева главница за периода 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 31.07.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
за които суми има издадена Заповед № 25559/14.08.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 46864/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот
гр. София, п.к.1309, обл. София, общ. В*, ет.6, ап.15.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан предявения от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б срещу А. И. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С*, положителен
установителен иско с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че А. И.
Д. с ЕГН:********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *
сумата от 11.14 лева - лихва за периода 15.08.2021 г. до 17.07.2024 г.,
изчислени върху главница от 46.32 лева, за която сума има издадена Заповед
№ 25559/14.08.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 46864/2024 по описа на СРС, за абонатен номер *, ID номер *,
инсталация № *, за топлоснабден имот гр. София, п.к.1309, обл. София, общ.
В*, ет.6, ап.15.
ОСЪЖДА А. И. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к.1309, обл.
София, общ. В* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *,
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б сумата в размер на 179.02 лева (сто
11
седемдесет и девет лева и две стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д.
№ 46864/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА А. И. Д. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к.1309,
обл.София, общ. В* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б сумата в размер на 2197.32 лева
(две хиляди сто деветдесет и седем лева и тридесет и две стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 60638/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по банкова сметка: ОБЩИНСКА
БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC: SOMBBGSF.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Техем сървисис“ ЕООД ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Проф. Г. Павлов" № 3, на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
– СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12