РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 04.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря Д.МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА Адм.д № 380 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавена стойност /ЗДДС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за налагане на ПАМ № 10800/30.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е наложена на „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № 1, представлявано от П.В.Й., ПАМ: запечатване на търговски обект – пицария, находящ се в гр. ****, ул. „****№ 28, и експлоатиран от „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № 1, представлявано от П.В.Й., и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Заповедта е издадена, за това че:
На 17.06.2020 г. в 12:15 часа е извършена проверка на търговски обект (ТО) по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – пицария, находящ се в гр. ****, ул. „****№ 28 и експлоатиран от „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № 1, представлявано от П.В.Й..
Извършената проверка е във връзка със спазване на данъчно-осигурителното законодателство.
В обекта пицария се предлагат за продажба закуски и пици, произведени на място в обекта и безалкохолни напитки. Обектът е с търговска площ около 65-70 кв.м., в които се помещават зала за клиенти с гише /бар за продажба на закуски и пици и две помещения с площ от около 30 кв.м., в които се произвеждат пиците. В обекта са разположени три броя маси с общо 12 бр. места за консумация. Отвън пред обекта са разположени 10 бр. седящи места за консумация. В обекта е разположено едно фискално устройство /ФУ/.
Преди започване на проверката и легитимация на проверяващия екип е извършена покупка на две пици на парче с единична стойност 1,80 лв. /един лев и осемдесет стотинки/, заплатени в брой в 12,13 ч. от Д.Д.– СИП с банкнота от 10 /десет/ лв. на извършилата продажбата Л.В.Ц.– работник в обекта, която приела плащането, върнала ресто, но не издала и не представила фискална касова бележка /ФКБ/ от наличното и работещо в обекта ФУ. Продажбата не била документирана и чрез касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Горното се потвърждава и от КЛЕН, разпечатана от ФУ на 17.06.2020 г.
Услугата е консумирана изцяло и не подлежи на връщане.
Работното време на търговския обект е от 7 часа до 18 часа.
Разчетена е касова наличност в размер на 146,60 лв. и фактическа наличност в размер на 540,80 лв. Установена е положителна разлика в размер на 394,20 лв.
В обжалваната заповед е прието, че: задълженото лице „****“
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № 1, представлявано
от П.В.Й., е извършило нарушение на състава на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3,
ал. 1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември
От констатацията следва, че „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № 1, представлявано от П.В.Й., не е спазило реда и начина за: регистриране и отчитане на извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на ФКБ от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.
Посочено е в обжалваната заповед, че: установеното се потвърждава от приложените доказателства:
- Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0294663/17.06.2020 г., опис на паричните средства, декларация от работещо лице, ДФО.
В заповедта са изложени следните мотиви, че: с оглед на изложените констатации, за да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях, считам, че са налице обосновани предпоставки за налагането на принудителна административна мярка (ПАМ) съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Местоположението на търговския обект, работното му време, популярността му сред широк кръг възрастови групи, предлагането на разнообразие от услуги - всички те са комплексно обосноваващи значимостта на търговския обект и обема на упражняваната дейност. От анализа им се налага изводът, че стопанисваният от търговеца обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - неиздаване на ФКБ накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби, а като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи на стопанисващия го търговец. Също така се препятства присъщата контролна дейност на приходната администрация. Създадената организация в този търговски обект няма за цел да и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни е видно, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчното облагане, което води до негативни последици за фиска.
Утежняващо обстоятелство е и нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., установено при проверката, а именно положителна разлика от 394,20 лв., описана на стр. 2 от ПИП № 0294663/17.06.2020 г.
Съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с отчетността, намирам, че е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. В конкретния случай задълженото лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността, което води до неотчитане на приходи.
С оглед на констатираните нарушения и търговския потенциал на обекта се налага заключение за нарушаване на съществен държавен фискален интерес, което обуславя предприемането на мерки за защита на фиска, тъй като спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за защитата на обществения интерес и правилното функциониране на държавата.
Допълнително в заповедта са изложени и мотиви, че: „При определяне продължителността на запечатване на обекта са взети предвид вида и обема на упражняваната в съответния обект дейност. Срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискалното устройство в проверения търговски обект, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика. В този смисъл категорично е налице важен държавен интерес от преустановяване на констатираното противозаконно поведение.”
В заповедта е постановено запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № 1, представлявано от П.В.Й., чрез адв. Л.Т. от ПАК, което в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подало настоящата жалба с твърдения за нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Сочи се, че извършеното нарушение подлежи на санкция чрез налагане на административно наказание в друго производство, като наложената с обжалваната заповед ПАМ не е съответна на констатираното нарушение. Сочи се, че не е налице висока степен на обществена опасност, както и тежката икономическа обстановка в страната в условията на пандемия. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява адв. Л.Т. от ПАК, която поддържа жалбата, като основно акцентира, че е налице друго производство – административнонаказателно, поради което твърди, че е отпаднала необходимостта от налагането на ПАМ.
Ответникът - Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.
Д.Д. в съдебно заседание намира жалбата за неоснователна, поради което моли да
бъде отхвърлена. Ответникът сочи, че не се оспорват фактическите констатации от
ПИП, като не се отрича нарушението на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от
НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10800/30.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ на „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № 1, представлявано от П.В.Й., ПАМ: запечатване на търговски обект – пицария, находящ се в гр. ****, ул. „****№ 28 и експлоатиран от „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № 1, представлявано от П.В.Й., и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване /на 28.11.2019 г./. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл. 186, ал. 4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение със законните последици от това. Съображенията на съда, за да направи този правен извод са следните:
Доколкото нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС регламентира, че обжалването на заповеди за налагане на принудителни административни мерки се разглеждат по реда на АПК, то съдът е длъжен, в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, да обсъди не само основанията за незаконосъобразност, посочени от оспорващия, а да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. /на л. 11 от делото/ изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от Ж.И.А.- Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжавната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г., издадена от изпълнителния директор на НАП.
Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка - по чл. 186 от ЗДДС. Отделно видно от писмо вх. № 3333/09.09.2020 г. на л. 17 от делото и заповед на л. 18 от делото, се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й Ж.И.А.е заемал длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 10800/30.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа подробно описание на фактически и правни основания за издаване на акта, включително и препраща към съдържанието на протокол за извършена проверка, в който са обективирани констатациите на органите по приходите в рамките на извършената проверка в търговския обект. От една страна съдът намира, че в обжалваната заповед за изложени достатъчно правни и фактически основания, а от друга страна, мотивите могат да се съдържат и в административната преписка, поради което съдът намира, че в обжалваната заповед са изложени достатъчно фактически основания.
Необходимо е изрично да бъде посочено, че органът, издал оспорваната заповед, е изложил изрични подробни мотиви, в които е изложил аргументите си относно продължителността на срока, за който се налага принудителната административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него.
Ето защо въз основа на представените доказателства съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден при спазване на законовите изисквания за форма на акта, поради което не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат за последица незаконосъобразност на същата.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
От съдържащите се в преписката документи се установява, че проверката на търговския обект е извършена от органи по приходите, в рамките на чиито служебни задължения е да извършват такива проверки, че констатациите, направени в хода на проверката, са обективирани в протокол за извършена проверка (ПИП) № 0294663/17.06.2020 г.
Липсват данни, а и не се твърди от жалбоподателя същият да е поискал служебно събирането на други доказателства, които са от значение за изясняване на правно релевантните факти и органите по приходите да са отказали събирането на такива. Преди да издаде оспорваната заповед за прилагане на ПАМ административният орган е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства, като в издадената ЗНПАМ ясно е посочил какво приема за установено от фактическа страна, какви са правните основания, въз основа на които издава въпросния административен акт.
От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство не се представят доказателства, които да дават основание на съда да счита, че действително случилото се по време на проверката и при извършване на контролната покупка е различно от обективираното в протокола за проверка и възпроизведено в обстоятелствената част на оспорвания акт. Следва изрично да бъде посочено, че декларативното и голословно твърдение, че при издаване на оспорената ЗНПАМ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е налице основание за отмяна на оспорвания акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, само по себе си е крайно недостатъчно, за да се приеме, че този довод е основателен и че де факто е налице порок при издаването на оспорвания акт, правещ същия незаконосъобразен.
Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби. В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. /в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно бе установено, че на посочената дата - 17.06.2020 г. в търговския обект на жалбоподателя е извършена контролна покупка от органите по приходите, при която от страна на продавача в обекта, макар да е прието плащането за извършената продажба на стока, не е издаден фискален касов бон /ФКБ/.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а", във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба."
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Нито в административното производство, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят оспорва извършването на административното нарушение, като аргументите са единствено за маловажност, предвид стойността на контролната покупка – две пици с единична стойност от 1,80 лв.
Ето защо и въз основа на писмените доказателства съдът намира, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН.
Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушението на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол (ПИП) № 0294663/17.06.2020 г.
Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от жалбоподателя, че не е извършено процесното нарушение, като жалбоподателят не отрича извършването на нарушението. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите положителна разлика в касовата наличност в размер на 394,20 лв. Подобна разлика е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета.
При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
При установяване по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Несъмнено анализът на събраните в хода на това съдебно производство доказателства налага като единствено възможен, логичен и обоснован извод този, че са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за прилагане на конкретната принудителна административна мярка.
Следователно оспорваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена при правилно приложение на материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, който да налага отмяната й като незаконосъобразна.
Ирелевантни за настоящото производство са доводите на жалбоподателя, че извършеното административно нарушение е незначително с оглед икономическата обстановка в страната. Действително касае се за контролна покупка с в размер на 3,60 лв., но аргументите за маловажност на случая са относими единствено в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН по повод обжалване на наказателно постановление.
Също ирелевантно е дали жалбоподателят е санкциониран с наказателни постановления, преди издаване на обжалваната ЗНПАМ или предстои евентуално издаване на наказателно постановление. Няма как да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че след като представя АУАН с твърдение, че има висящо друго производство – административнонаказателно производство, това представлява основание за отмяна на обжалваната в настоящото производство ЗНПАМ.
С обжалваната в настоящото производство заповед е наложена ПАМ, а не е наложено административно наказание, поради което доводите на жалбоподателя за маловажност на случая са неотносими в настоящото производство и следва да бъдат поставени в другото административнонаказателно производство.
Съдът се съобрази и с константната практика на ВАС по идентични на настоящото дела:
Решение № 9497 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 4657/2020 г. на ВАС, Решение № 4615 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 969/2020 г. на ВАС, Решение № 34 от 03.01.2020 г. по адм.д. № 7511/2019 г. на ВАС, Решение № 17589 от 20.12.2019 г. по адм.д. № 8437/2019 г. на ВАС, Решение № 14501 от 29.10.2019 г. по адм.д. № 6045/2019 г. на ВАС, Решение № 15256 от 10.12.2018 г. по адм.д. № 4726/2018 г. на ВАС, Решение № 15702 от 17.12.2018 г. по адм.д. № 6785/2018 г. на ВАС и др.
Следва да се посочи, че соченото като съдебна практика от процесуалния представител на жалбоподателя решение по адм.д. № 7232/2019 г. на ВАС касае извършено друго административно нарушение и при съвсем различна фактическа обстановка, поради което е неотносимо към настоящия случай.
Както беше посочено по-горе, опровергани от доказателствата по делото са и твърденията на жалбоподателя, че оспорваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като незаконосъобразна със законните последици от това. Настоящият съдебен състав изцяло споделя аргументите на административният орган, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на приходите от дейността на търговеца.
Несъмнено неиздаването на касова бележка, неизпълнението на нормативно установеното задължение за отчитане на всички извършвани продажби в търговския обект чрез издаване на фискален бон или касова бележка винаги води до негативни последици за фиска и е индиция за укрити приходи и съответно до отклонение от данъчно облагане. Съдът намира за обосновани и основателни и доводите на органите по приходите, че с оглед направените по време на проверката констатации и то по отношение на търговец, занимаващ се с ресторантьорство в бистро, конкретният търговец е създал организация на работа в търговския обект, която няма за цел и не води до изпълнение на нормативно установеното задължение за реално, действително отчитане на всички извършени продажби и че една от целите на търговеца при така създадената лоша организация е именно отклонение от данъчно облагане. Точно, за да бъде дадена възможност да подобри организацията на робата в търговския обект по начин, че да гарантира изпълнението на нормативно установени задължения по отчитане на извършените продажби, а и за да предотврати извършването на ново нарушение, като е наложил процесната ПАМ и определил срок на конкретната ПАМ от 14-дни, административният орган е издал един обоснован и законосъобразен акт, съобразен с принципа на съразмерност.
Както беше посочено по-горе, без правно значение за законосъобразността на атакувания административен акт е и това дали извършената контролна покупка е на стойност 1-2, 3 лв. или 3,60 лв., като без значение е стойността на извършената контрола покупка.
В конкретния случай не се касае за ангажиране отговорност на дружеството, тъй като производството по налагане на принудителна административна мярка няма санкционен характер. Производството, в което се налага наказание за извършено нарушение е това, завършващо с издаването на наказателно постановление, което подлежи на обжалване по друг ред – чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Неотносими в това съдебно производство са и всички доводи във връзка с пороци при съставяне на АУАН и евентуално наказателно постановление, т.к. всички доводи относно законосъобразността на наложената административна санкция са относими в друго производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, пред съответните съдилища.
На последно място, заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Видно от изложените мотиви в обжалваната заповед, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В същия смисъл е практиката на ВАС: Решение № 9497 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 4657/2020 г. на ВАС, Решение № 4615 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 969/2020 г. на ВАС, Решение № 34 от 03.01.2020 г. по адм.д. № 7511/2019 г. на ВАС, Решение № 17589 от 20.12.2019 г. по адм.д. № 8437/2019 г. на ВАС, Решение № 14501 от 29.10.2019 г. по адм.д. № 6045/2019 г. на ВАС, Решение № 15256 от 10.12.2018 г. по адм.д. № 4726/2018 г. на ВАС, Решение № 15702 от 17.12.2018 г. по адм.д. № 6785/2018 г. на ВАС и др.
При този изход на спора направените от жалбоподателя разноски остават в негова тежест.
Основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № 1, представлявано от П.В.Й., чрез адв. Л.Т. от ПАК, срещу Заповед за налагане на ПАМ № 10800/30.06.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ: запечатване на търговски обект – пицария, находящ се в гр. ****, ул. „****№ 28, и експлоатиран от „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № 1, представлявано от П.В.Й., и забрана за достъп до него за срок от: 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК „****“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ № 1, представлявано от П.В.Й.-управител, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: