Р Е Ш
Е Н И Е
№ II-135 28.07.2020
година град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на четиринадесети юли
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
При участие на секретаря Ст.Вълкова………………………………
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 881 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение № 428 от
31.01.2020г., постановено по гражданско дело № 8264/2019г. по описа на
Бургаския районен съд е осъдена Главна
дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град
София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на И.Ц.Я., ЕГН ********** ***
сумата от 1506,40 лева главница,
представляваща дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – общо 213,93
часа,получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд от 1496
часа,положен за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.10.2019г. до окончателното плащане.
Главна дирекция
“Гранична полиция“ на МВР е осъдена да заплати на И.Я. сумата от 420 лева
съдебно-деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Бургаския районен
съд 260,26 лева разноски по делото.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4. Въззивникът твърди, че
решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е
необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на смени, съгласно месечни
графици и при изчисляване на времето, което е отработил, съответно е
компенсиран положеният извънреден труд,
на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Сочи, че ищецът има качеството държавен служител в
системата на МВР, по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и неговия статут се
урежда от ЗМВР. Посочва още, че има и
служители по чл.142, ал.1, т.2, които
също са държавни служители, чийто статут се урежда от ЗДСл, както и че в системата
на МВР има лица по трудови правоотношения, които се регулират от КТ. За всяка една от трите групи служители
има специални правни норми,които уреждат техните правоотношения във връзка с
полагането на труд. В жалбата се сочи, че предвид специфичната правна уредба,
когато законодателят е счел, че тя следва да е идентична с тази в КТ, то
препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми – напр.чл.38а,
ал.3 от ЗДСл препраща към чл.137 и ч.285 КТ, чл.180, ал.1 – ал.4 от ЗМВР
препраща към КТ относно отпуските и специалната закрила на някои категории
държавни служители към КТ, чл.88, ал.2 от ЗМВР препраща към чл.140, ал.3 и ал.4
от КТ.Нито в ЗМВР ,нито в ЗДСл има непряко препращане към нормите на КТ.
Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и по-специално
издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.Тези наредби уреждат еднаква материя с НСОРЗ,Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация ,както и Наредбата за
работното време, почивките и отпуските.Поради това счита,че правоотношението
между ищеца и дирекцията се урежда от специалните разпоредби на ЗМВР и
наредбите ,издадени въз основа на него,които са специални по отношение на КТ и
ЗДСл.Според чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че при работещите на смени,
работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, както и че е
възможно полагането на труд между 22.00.ч. и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават 8 часа, т.е. налице е разлика с продължителността на
нощния труд според КТ, която е до 7 часа. Подобно ограничение липсва в ЗМВР,
поради спецификата на задълженията на служителите в МВР. Поради тези завишени
изисквания в сравнение с работещите по трудови правоотношения, за служителите в
МВР са предвидени компенсационни механизми, от които останалите работещи не
могат да се ползват.Твърди, че съдът е допуснал смесване на понятията
‚извънреден труд“ и „нощен труд“ като е създал конструкцията на „извънреден нощен
труд“. Извънреден труд има само, когато часовете положен труд надвишават
нормата за отчетния период. Изложени са подробни съображения защо основанието в
чл.9, ал.2 от НСОРЗ не е предвидено в чл.187, ал.9 от ЗМВР, както и, че за
служителите в МВР продължителността на дневния и нощния труд съвпадат.
Действително , Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния въпрос, и
съгласно чл.31, ал.2 от същата общия брой часове положен труд между 22.00 и
6.00 часа се умножава по 0,143, но тази норма не е възпроизведена в
последващите наредби, а и същата няма за цел генериране на извънреден нощен
труд, а само цели да установи има ли положен извънреден труд. В ЗМВР не е
предвиден допълнително възнаграждение за нощен труд, извън това в размер от
0,25 лв. на час.
Сочи още, че дори и по отношение на работниците, за
които се прилага КТ, нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ няма отношение към
допълнителното възнаграждение за нощен труд, а е относимо към увеличаването на
трудовото възнаграждение.
Липсата на подобна разпоредба в ЗМВР не представлява
празнота в правото, защото уредбата в ЗМВР е пълна и изчерпателна, а
подзаконовите нормативни актове, издадени от Министъра на вътрешните работи не
съдържат основание за превръщане на нощния труд в дневен.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответната
страна – И.Ц.Я..Тя е оспорена като неоснователна.Направен е анализ на
нормативната уредба на заплащането на труда на
полицейските служители в МВР в ЗМВР и се прави извод ,че при липса на
специални норми се прилагат общите.В действалите в исковия период наредби,издадени от министъра на вътрешните
работи по силата на законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, липсва изрична
норма,която да преобразува нощния труд в
дневен с коефициент 1,143.Липсата на такава уредба не води извод за забрана за
преизчисляване,а като празнота в уредбата.При такава непълнота следва да се
приложи общата НСОРЗ,а именно чл.9,ал.2.Счита,че искът е доказан по основание и
размер и е установено,че след преобразуване на положения от ищеца нощен труд в
дневен е получена разлика от 213,93часа, представляваща извънреден труд ,които
не е заплатен и ответникът дължи сумата 1506,40лв.Моли да се потвърди
обжалваното решение и да се присъдят разноски за втората инстанция на въззиваемия
–ищец.
Съдът като съобрази доводите на
страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано пред
първоинстанционния съд по предявен от И.Ц.Я.,*** против Главна дирекция
„Гранична полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 1440 лв, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 240 часа, за
периода от 01.10.2016г до 30.09.2019 година, получени при преизчисляване на
положения 1680 часа нощен труд с
коефициент 1,143,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-
01.10.2019г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд
на 12 -часови смени на длъжност старши
полицай в ГКПП-Пристанище Бургас към ГПУ Бургас
при РД”ГП”-Бургас.Същата е на
структурно подчинение на ГД“Гранична полиция“ към МВР.Ищецът е със статут на
държавен служител. За положения извънреден
труд от 240
часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение.В хода
на производството, размерът на
претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е увеличен на 1506,40лв за 213,93 часа извънреден труд.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че ищецът има
статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение
на него намират приложение нормите ,регулиращи работното време,съдържащи се в
същия нормативен акт.От действалите през исковия период подзаконови нормативни
актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба №8121з-776/29.07.2016г и
Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра на вътрешните работи само първата,
в чл.31,ал.2 , урежда умножаване на
часовете положен нощен труд по
коефициент 0,143,като полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за същия отчетен период. Счита, че е налице изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд
и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. НСОРЗ
,издадена на основание КТ се прилага само за трудови правоотношения.Цитирана
наредба не се прилага за полицейските служители, тъй като не са налице
кумулативните предпоставки за това : продължителност на нощното работно време
,по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено
по трудови норми. При разрешено в ЗМВР
полагане на нощен труд от 8 часа, коефициентът между дневното и нощното работно
време е 1 и не се дължат допълнителни суми.Счита също ,че превръщането на
нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд,а
не за заплащане на извънреден труд.
Първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявения иск ,като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на
исковата молба наредби на министъра на
вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент, каквато
е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава
празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на
дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази
наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.Неприлагането на
цитираната НСОРЗ ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца
,който е държавен служител спрямо работещите по трудово правоотношение.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите
въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :
Безспорно е по делото,че ищецът
е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР,като през процесния период е
заемал длъжността старши полицай на ГКПП –Пристанище Бургас към ГПУ Бургас при РД”ГП”-Бургас. Безспорно е също така,че за
периода от 01.10.2016г до 30.09.2019г той е полагал труд на 12-часови смени по график,включително
и за времето от 22 часа до 6 часа ,като нощният труд е 1496 часа /в този смисъл заключението на
вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало
заключение ,че след преизчисление на положения нощен труд в дневен ,с
коефициент 1,143, той възлиза на 1709,93 часа.Разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 213,93 часа, той
не е заплатен ,а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след
преизчислението е в размер на 1506,40лв.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма
непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение
е, че не са налице предпоставките по
чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на
положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира
извънреден нощен труд.При извършено преизчисление се цели да се установи има ли
положен извънреден труд ,а няма за цел да определя часовете нощен труд над
нормата за такъв ,за който се дължи допълнително възнаграждение.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР/.Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на
8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/.
Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за
служителите ,работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.Разпоредбата на
чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът,
който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на
работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е
посочено ,че извънреден е трудът ,който се полага от държавния служител, извън
установеното за него работно време,освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена
заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице
препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката
дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната
продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество държавен
служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР
е предвидил ,че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта
между 22 часа и 6 часа,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи,че
посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не и че това
нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на това е
и фактът,че законодателят е използвал
термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.Поради това съдът не
споделя тезата на въззивника ,че
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност
на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през
нощта. За процесния период са действали няколко наредби на министъра на
вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата, действала в предходен период- от
2014г съдържа правило, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по
коефициент 0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени
часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на
отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ , ЗМВР или
ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения това става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време ,почивките и отпуските/НРВПО/.
Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от
01.01.2018г ,но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г, когато е приета и не следва да се изключва от приложение за
работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време
е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини
формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове,
издадени на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР ,с изключение
на наредбата от 2014г, не съдържат регламентация ,аналогична на тази в
подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по –конкретно НСОРЗ.С оглед
на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители ,вкл.и
тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените
случаи следва да се приложат разпоредбите,които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.В случая става дума за
непълнота ,а не за празнота на законов акт, както изрично е посочено в
цитираната разпоредба на Закона за
нормативните актове.След като е безспорно ,че
полицейските служители са държавни служители,то за неуредените случаи в
ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл.Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР
№6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение,като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл
и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители,а също и спрямо работниците и служителите,работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация,препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на
пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/,
доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение.
Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от
ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени
за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7,
т. 1 – 5, както и редът за получаването им
се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ ,относно
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на
нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за
полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на
ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите ,издадени от
министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва
да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време ,установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място ,т.е.приложимият
коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края
на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време
за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени
над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по
реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ),
са извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР и че
след превръщането на нощните часове в дневни
не се кумулира извънреден труд.Не става дума за извънреден нощен
труд,както се сочи във въззивната жалба
и каквато конструкция законът не познава-става дума за извънреден труд
,т.е. такъв, над нормата работно време за тримесечен период.
Тъй като в жалбата липсват други
оплаквания във връзка с възприетата фактическа обстановка от районния съд ,съдът
намира ,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено с горните мотиви.
По разноските :
По делото е направено искане за
присъждане на разноски от страна на въззиваемия И.Я..С оглед изхода от делото в
настоящата инстанция,искането е основателно.Представен е договор за правна
защита и съдействие ,от който се установява,че е договорено и платено
възнаграждение в размер на 225лв без ДДС /270лв с ДДС/.Направено е от страна на
въззивната дирекция възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение
.Съобразно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при цена на иска 1506,40лв ,минималния адвокатски хонорар е
230лв.В пар.2а от ДР на Наредбата е предвидено ,че за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.Уговореното възнаграждение е в рамките на минималния
размер, поради което възражението за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК е
неоснователно.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №428 от
31.01.2020г., постановено по гражданско дело № 8264/2019г. по описа на
Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ –МВР, с адрес на призоваване : гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№46 да заплати на И.Ц.Я., ЕГН ********** сумата 270/двеста и
седемдесет/ лв , представляваща разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: