РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. Пловдив , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил А. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Административно наказателно
дело № 20205330207908 по описа за 2020 година
като разгледа АНД № 7908/2020 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен
състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу електронен фиш серия К № 3585072, издаден от
ОД на МВР П., с който на Д. И. У., ЕГН **********, на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата и допълнителни
мотиви към нея, а в съдебно заседание чрез ***** – адв. К., моли съда да
отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира и
разноските по делото.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което
се излагат доводи за потвърждаване на ЕФ. При евентуално уважаване на
жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар
до предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Срещу Д. И. У. бил издаден Електронен фиш серия К № 3585072, издаден от
ОД на МВР Пловдив затова, че на 27.04.2020 г. в 14:35ч. в с.
„Г.И.“, ул. „К.“ № ***, същият като водач на товарен автомобил „ЛДВ 400
КОНВОЙ“, с рег. № **** се е движил с установена скорост от 65 км/ч, с 15
км/ч над разрешената скорост в населено място от 50 км/ч. Нарушението е
било заснето с АТСС TFR1-M № 529. Първоначално измерената скорост била
67 км/ч, но бил отчетен толеранс в полза на водача.
За установеното нарушение срещу Д.У. бил издаден процесния ЕФ, с който за
нарушение на чл. 21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, му била наложена
глоба в размер на 50 лв, на оснвоание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 ,т.2 от
ЗДвП.
Настоящият състав счита, че по делото не е спорно, че на процесната дата и
място с товарен автомобил „ЛДВ 400 КОНВОЙ“, с рег. № **** е било
извършено превишаване на разрешената в населено място скорост от 50 км/ч.
с 15 км/ч.
Правилно обжалваният електронен фиш е бил издаден по отношение на Д. И.
У., чиято собственост е процесният автомобил към момента на нарушението,
което се доказва от приложената по делото справка за регистрация на МПС.
Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП
и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Установява се и че АТСС TFR1-M № 529, мобилна камера, е одобрено
средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
и вписано под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. Същото е преминало последваща проверка на
06.06.2019г. със срок на валидност 12 месеца. Изготвен е и протокол за
използване на АТСС, с отразени данни, касаещи конкретния случай.
Въпреки установеното, обжалваният ЕФ следва да се отмени като
незаконосъобразен по следните съображения:
В процесният ЕФ на практика не е направено достатъчно фактическо
описание на нарушението, което се вменява на нарушителя, представляващо
2
задължителен реквизит за такъв акт по чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Същият е
издаден без да са установени елементи от фактическия състав, определящи за
съставомерността на визираното в ЕФ нарушение на транспортното
законодателство. Формално и лаконично в съдържанието на фиша е визирано,
че е реализирано нарушение с МПС с конкретна марка и номер при
разрешена скорост от 50 км/час, без да се посочва какво е изпълнителното
деяние по какъв начин е въведено ограничението за скорост с пътен знак или
по закон, което е предпоставка за санкциониране на един водач на МПС при
неспазване на такова ограничение по два различни и алтернативни законови
текста, материализиращи различни нарушения и съответно, предпоставящи
отмерването на различни санкции за водачите - по чл. 21, ал.1 или по чл. 21,
ал.2 от ЗДвП. Тези фактически пропуски накърняват и то съществено правото
на защита на жалбоподателя в настоящото производство, за когото и до
момента не е ясно по какъв начин е въведено посоченото ограничение във
фиша за скорост от 50 км/час и защо му е вменена квалификация на
нарушението именно по 21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, след като в
описателната част на извършеното нарушение не се споменава нищо в тази
връзка, като в тази насока яснота не внася и протоколът за използване на
техническо средство, тъй като в него от една страна е посочено разстояние на
пътен знак от АТСС, а от друга страна в графата за наличие на пътен знак е
посочено, че не е бил наличен такъв. Следва да се отбележи, че не се касае за
правна възможност, а за право дадено по силата на закона на всяко лице да
узнае какво е административнонаказателното обвинение повдигнато спрямо
него и въз основа на какви доказателства е повдигнато, за да организира
защитата си адекватно.
Отделно от гореизложеното в случая с електронния фиш е предвидена и
наложена глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл. 39, ал. 2
ЗАНН. При това положение, макар и минимумът вече да не се явява
необжалваем, то е бил налице безспорно "маловажен случай", като по
правилата на цитираните по – горе законови разпоредби в тези случаи редът
за санкциониране е този с фиш /но не електронен такъв/, а при отказ /т. е.
липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП. По този
начин процесният електронен фиш е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4
ЗАНН: „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
3
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш“, като необжалваемият минимум по ал. 2 е в
размер от 10 до 50 лв. Нормата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН е специална спрямо чл.
182 ЗДвП и не е следвало да се издава електронен фиш. Този извод следва
недвусмислено и от нормата на чл. 85а ЗАНН, според която „Доколкото в
този закон няма особени правила за административнонаказателния процес
при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.
39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т.
е. ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на
съответно правило в него, както е в случая.
Гореизложените съображения водят до извод за незаконосъобразност
на обжалваният ел. фиш поради наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Случаят попада в хипотезата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата,
като при интерес до 1000 лв. – минималното възнаграждение е 300 лв. При
това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на
делото, извършените процесуални действия, извършеното нарушение и
наложено наказание, настоящият състав на съда намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което направеното в тази
връзка възражение от въззиваемата страна е частично основателно и така
претендираният размер от 400 лева следва да бъде намален до 300 лева. За
разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е
4
издателят на процесния фиш, каквото в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.
Предвид гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3585072, издаден от ОД на МВР П., с
който на Д. И. У., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на минитерство на вътрешните работи П. ДА
ЗАПЛАТИ на Д. И. У., ЕГН **********, сумата в размер на 300 лева,
представляващи разноските по делото.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5