№ 1365
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110143030 по описа за 2021 година
Ищецът „А.“ ЕАД е предявил срещу ответника „Д.З.” АД обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. 411 КЗ за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 454,04
лв., заплатено регресно вземане по щета 10313060104123, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на
сумата, както и на основание чл. 86,ал.1 сумата от 138,38лв. за периода от 17.05.2018г. до–
17.05.2021г. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 14.04.2021 г. ПТП в *** е изплатил
сумата от 454,04лв. с включени ликвидационни разходи, представляваща застрахователно
обезщетение за щетите по л.а. „М.“, с ДК № ***, застрахован при него по застрахова
„Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил марка„Опел“, модел
„Корса“, с рег. № ***, застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „Д.З.“АД дава
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че е налице валидно сключен застраховка Гражданска отговорност за лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ***, както и извършеното от ищцовото
дружество плащане на претендираната сума. Оспорен е механизма на настъпване на
процесното ПТП, както и вината на водача на лек автомобил л.а. „М.“, с ДК № ***. Твърди,
че вината за настъпилото ПТП е на водача на застрахования при ищеца автомобил. При
условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на водача автомобил л.а.
1
„М.“, с ДК № ***. Оспорена е и претенцията за мораторна лихва. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденото на
настоящия процес, предвид предхождащото проведено заповедно производство по ч.гр.д.
28353/2021г. Налице е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото
производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като
искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
За безспорно в отношенията между страните са обявени следните обстоятелства, че
лек автомобил марка автомобил „Опел“, модел „Корса“, с рег. № *** е застрахован по
застраховка ГО при ответника; че автомобил л.а. „М.“, с ДК № *** е застрахован по
застраховка Автокаско при ищеца, както и че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в претендирания размер.
По делото са разпитани свидетелите Д. ЕМ. Н. и Е.Д. В., които единствено
потвърждават изложеното в съставения протокол за ПТП, доколкото заявяват, че предвид
изминалия период от време нямат спомен за процесното ПТП.
От писмо на Столична община се установява, че Дирекция „Управление и анализ на
трафика“ не разполага данни с организация на движение на ***. Посочва, че същата е с
двупосочно движение на улицата. Отразено е, че не е налична информация за промяна в
организацията на движение в цитирания участък на 14.04.2016г.
От приетата по делото САТЕ се установява следния механизъм на ПТП - на
14.04.2016 г. в град София в района на блок 201 в ж.к.Младост, водачът на МПС Опел Корса
с'рег.№ ***, при извършване на маневра на десен завой от ул.Свети Киприян към блок 201,
не пропуска излизащия от там МПС М. *** CD1, рег.№ ***, като реализира ПТП. Вещото
лице посочва, че констатираните щети по МПС М. *** CDI, рег.№ ***, се намират в
причинно-следствена връзка е механизма на получаването им при твърдяното в ДКП пътно-
транспортно произшествие. Отразено е в експертизата, че Към датата на ПГП - 14.04.2016 г.
размерът на щетите нанесени на процесното МПС М. *** CDI, рег.№ ***, възлиза на 474,19
2
лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разходи - 489,19 лв.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е
покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното
от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС. В експертизата са дадени два варианта за стойността на
причинената вреда – по цени на официален сервиз и по средни пазарни цени. В случая,
доколкото автомобилът е бил в период на удължена гаранция, той е следвало да бъде
отремонтиран в официален сервиз и тази стойност на вредите е тази, която следва да бъде
възприета от съда при определяне на дължимата от ответника сума. Съдът като взе предвид
заплатената от ответното дружество сума, изчисли че остатъкът възлиза на 846,17лв., което
прави предявения иск основателен до пълния му размер.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като начална дата на претенцията за лихва за забава ищецът посочва
датата на която ответникът е отказал да заплати претендираната сума – 17.05.2018г. до
датата на исковата молба 17.05.2021г. Размерът й изчислен с онлайн приложение за
изчисляване на законна лихва е равен на 138,38лв., което го прави основателен до до пълния
предявен размер.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има само ищцовата страна. Ищецът
доказва разноски в исковото производство както следва – държавна такса 75лв, 350 лв. –
депозит САТЕ, 50 лв. депоизт за разпит на свидетел и юрисконсултско възнаграждение
определимо по правилата на чл.78,ал.8 ГПК, което съдът определя на 100лв.
За заповедното производство са направени разноски в размер на 175лв. от които 25лв.
– държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. При своевременно направено
възражение за разноски от ответната страна, съдът счита, че същото следва да бъде
намалено на 50лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.415,ал.1 ГПК, че „Д.З.“АД, ЕИК *** с
адрес: *** дължи на ЗАД „А.“, ЕИК ***, с адрес: *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД сумата 454,04 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди на лек
автомобил марка „М.“, с ДК № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие,
3
настъпило на 14.04.2016 г. в гр. София, заедно със законната лихва от 20.05.2021.г. до
погасяване на задължението, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 138,38лв. – мораторна
лихва дължима за периода от 17.05.2018г. до 17.05.2021г.
ОСЪЖДА „Д.З.“АД, ЕИК *** с адрес: *** да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК ***, с адрес:
*** на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 575лв. – разноски за исковото производство и
сумата от 75лв. – разноски за заповедното.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4