О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 260086,
20.07.2021г, град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 20.07.2021г, в
закрито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията
Йовка Бъчварова гражданско дело № 502 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът В.М.К. е подал молба за
допускане на обезпечение на предявените парични искове с обща цена 84003.84
лева чрез налагане на запор върху всички вземанията на ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД в
следните банки : „УниКредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Обединена българска
банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Центална кооперативна банка“ АД,
„Инвестбанк“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Общинска банка“ АД, „Те-Дже
Зираат Банкасъ“ – Клон София, и „Търговска банка Д“ АД в поредността, в която
са изредени, до достигане на обезпечената сума.
От твърденията на ищеца и въз основа
на представените по делото писмени доказателства съдът установи следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от В.К. срещу „ТЮЛЮ“ ЕООД, с която се
предявяват следните искове: По
чл.344, ал.1, т.1 от КТ да
се признае уволнението за незаконно и да бъде отменено, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ да бъде възстановен на
длъжността, която е заемал преди уволнението, по чл.344, ал.1, т.3 от КТ ответникът да бъде осъден да му
плати сумата 1250.00 лева, частично от 20 000.00 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на
незаконното уволнение за период от шест месеца (10.06.2019г. – 10.12.2019г) –
иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ. Ако съдът отхвърли исковете по
чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, предявява при условията на евентуалност иск по
чл.220, ал.1 от КТ с цена 1250 лева, частично от 5000.00 лева, представляващи
обезщетение за неспазено предизвестие, което следва да се изчисли на база
възнаграждението, което е следвало да получи през последния месец преди
уволнението, съобразно установеното възнаграждение в Кралство Белгия. При условията на обективно
кумулативно съединяване е предявен и иск по чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“
от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.12.1996г относно командироването на работници в рамките на
предоставянето на услуги с цена 1250.00
лева, частично от 41 000.00 лева, представляваща разликата между размера
на платено трудово възнаграждение и това, което му се полага да получи в
Кралство Белгия, дължимо за периода от 02.05.2017г до 10.06.2019г, през който
ищецът е полагал труд по трудовото правоотношение на територията на Кралство
Белгия. Моли за
присъждане на законната лихва върху сумите по паричните искове с начален момент
подаване на исковата молба – 15.10.2019г, до окончателното изплащане на
паричните задължения.
С протоколно определение от
13.07.2021г съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК увеличение на
цената на исковете, както следва :
1/Цената на иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ,
предявен за сумата 1250.00 лева, частично от 20000.00 лева, се увеличава на
14409.66 лева, частично от 20000.00 лв.
2/Цената на иска по чл.220, ал.1 от КТ, предявен за сумата
1250.00 лева, частично от 5000.00 лева, се увеличава на 2530.17 лева, частично
от 5000.00 лева.
3/ Цената на иска с правна квалификация чл.121а, ал.4 вр.
ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.12.1996г. относно командироването на
работници в рамките на предоставянето на услуги, предявен за сумата 1250 лева,
частично от 41000.00 лева, се увеличава на 69594.18 лева.
Съдът е разпоредил ответникът да
бъде уведомен за допуснатото изменение.
Съгласно чл.395, ал.1 от ГПК, в молбата за
допускане на обезпечение следва да се посочи цената на иска и желаната
обезпечителна мярка. Молбата отговаря на минималните стандарти за редовност,
поради което съдът следва да пристъпи към разглеждането ù по същество.
За да допусне обезпечение на предявения иск, съдът следва
да провери дали същият е допустим, налице ли е обезпечителна нужда и подходяща
ли е предложената обезпечителна мярка.
С определението по чл.140 от ГПК съдът е разрешил
предварителните въпроси по редовността на исковата молба и по допустимостта на
предявените искове. Събрани са доказателства – писмени доказателства, разпитани
са свидетели, приобщени са техническа и счетоводна експертизи.
Обезпечителната
нужда се извежда от вероятността ищецът, при евентуално позитивно за него
решение, да не може да го изпълни или да бъде затруднен съществено. Съдът е
сезиран с иск за парично вземане, което, ако не бъде изпълнено доброволно,
следва да бъде събрано принудително чрез очертаните в ГПК способи. Ако обаче
длъжникът не разполага с имущество, срещу което да бъде насочено принудителното
изпълнение, ищецът не би могъл да реализира правата по съдебния акт. С цел да
се предотврати отчуждаване на имущество от патримониума на ответника, съдът
намира, че е налице обезпечителна нужда.
Според разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК обезпечение се
допуска, когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде
представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Събран е значителен по обем доказателствен материал, от разбора на който
който съдът има основание да направи извод за удовлетворяване на изискванията
на чл.391, ал.1 от ГПК.
Поисканата обезпечителна мярка се явява допустима и подходяща от гледна
точка на целената
правна защита, тъй
като кореспондира на изпълнителния способ изпълнение на парични вземания и цели
осигуряване на запазването в имуществото на длъжника на парични средства, които
да послужат за удовлетворяване на интереса на кредитора. За да бъдат охранени
интересите на бъдещия длъжник от допускане на свръхобезпечение, правилно в
молбата се иска налагане на запора в десет банки в условията на поредност – ако
в първата от посочените банки не са налични вземания до размера на обезпечената
сума, съдебният изпълнител ще пристъпи към запор в следващата посочена банка и
т.н. и тогава когато се достигне налагане на запор в размер на обезпечената
сума, ще се преустанови с налагане на запорите.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА на основание чл.389 от ГПК обезпечение на исковете с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ с цена на иска 14409.66 лева, частично
от 20000.00 лв, и
чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива
96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.1996г. относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги с цена на
иска 69594.18
лева, предявени от В.М.К., ЕГН **********,***,
ЧРЕЗ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО НАЛАГАНЕ НА ЗАПОРИ до общия размер на обезпечената сума 84003.84 лева (осемдесет и четири хиляди и три лева и осемдесет и четири
стот), върху банковите сметки, водещи на името на ответника
- дружество „ТЮЛЮ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление село
Ябланово, община Котел, ул. Г. С. Раковски 12, представлявано от М.А.К., в
следните банки :
1/„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1000, р-н Възраждане, пл. Света Недела 7,
2/„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********,
гр. София, п.к. 1036, р-н Оборище, ул. Московска № 19,
3/„Обединена българска банка“ АД,
ЕИК *********, гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. Витоша № 89Б,
4/„Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК *********, гр. София, п.к. 1797, р-н Изгрев, бул. Драган Цанков № 37,
5/„Централна кооперативна банка“
АД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1086, р-н Слатина, бул. Цариградско шосе №
87,
6/„Инвестбанк“ АД, ЕИК *********,
гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. България № 85,
7/„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, Експо 2000, бул. Никола
Вапцаров № 55,
8/„Общинска банка“ АД, ЕИК
*********, гр. София, п.к. 1000, р-н Оборище, ул. "Врабча" № 6,
9/„Те-Дже Зираат Банкасъ“ – Клон
София, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1301, р-н Възраждане, ул. Цар Самуил № 87
и
10/„Търговска банка Д“ АД, ЕИК
*********, гр. София, п.к. 1606, р-н Красно село, бул. Ген. Тотлебен № 8.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца В.М.К., с посочени данни,
обезпечителна заповед.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от
ответника пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на
съобщението от съдебния изпълнител.
С
Ъ Д И Я :