№ 63
гр. гр. Ч. б., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ч. Б., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
в присъствието на прокурора Л. Ст. С.
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Частно наказателно дело №
20244440200210 по описа за 2024 година
на Районен съд – Ч. б. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 155 от Закона за здравето
Ч.обрежка районна прокуратура е сезирала Районния съд град Ч. б. с искане по чл. 157 от
Закона за здравето при наличие на обстоятелства по чл. 155 от същия закон да бъде
назначена съдебно-психиатрична експертиза на В. М. В., с ЕГН ********** от гр. Ч. б., общ.
Ч. б., обл. Плевен, ул. „Х. Д.“ № 9, след което при констатиране на основания по чл. 155 от
ЗЗ същата да бъде настанена на задължително лечение в здравно заведение от типа на
визираните в чл. 156 ал. 2 от Закона за здравето.
В хода на съдебното следствие представителят на Районната прокуратура Л. С. поддържа
искането.
В производството пред съда освидетелстваната В. се представлява от адвокат С. К. А. от
ПлАК - служебен защитник, назначен на основание чл.94 ал. 1 т. 2 от НПК. Адвокат А.
пледира, че предвид заключението на експерта психиатър д-р Л. П. С., интересът на
освидетелстваната изисква да бъде настанена на задължително лечение за срока посочен в
заключението.
Свидетелите М. И. И., В. И. И., С. И. Ц. и М. Й. Н. - син на В. В., твърдят че В. е асоциална,
няма приятелки. Не излиза освен да пазарува. Не се разбира с никой. Няма имотни спорове с
комшиите. Считат, че В. има нужда от лечение. Синът й разбира от нейна приятелка, че
докато В. В. е била в Италия същата е лежала в болница и е открита психоза, за което
1
заболяване няма налични медицински документи. Твърди се, че постоянно си нарочва някой
за враг.
Свидетелят П. П. - районен инспектор в РУ-Ч. б., в открито съдебно заседание твърди, че
обслужва района, в който живее В.. Запознат е с психическото й състояние. Всекидневно
прави обходи из града и е виждал освидетелстваната да се движи по средата на пътно
платно. Лично е констатирал и виждал това. Преди около две години бил подаден сигнал от
служител на НОИ, поради претенции от В. по въпроси за обезщетения. Той, в качеството му
на полицейски инспектор се явил на сигнала, където установил, че В. В. се държала
неадекватно и говорила несвързано.
Освидетелстваната В. М. В., в открито съдебно заседание, твърди, че спрямо свидетелите -
комшии не е агресивна. Комшиите не е заплашвала, по какъвто и да било начин. В. твърди,
има високо кръвно, купува хапчета за гърло и за глава. Не е била в болница в Италия.
Същата счита, че няма нужда от лечение, както и че не държи контакт с никой. Преди две,
три години е починал мъжа й. Пресичала е шосето, но не се е разхождала по средата на
платното.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид заключението на
вещото лице д-р Л. П. С., психиатър при ДПБ - гара Карлуково, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установени следните фактически обстоятелства:
Освидетелстваната В. М. В., с ЕГН ********** от гр. Ч. б., общ. Ч. б., обл. Плевен, ул. „Х.
Д.“ № 9, е с „остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“.
Параноиден синдром. При нея са налице психични увреди в резултат на психично
разстройство, като с това се покриват критериите на чл. 146 ал. 1, т. 1 от 33. Поради това си
разстройство в момента освидетелстваната може да извърши престъпление, което може да
представлява опасност за близките й и за околните, с което се покриват критериите на чл.
155 от 33. От проведеното психологическо изследване се установява, че В. откликва на
покана за разговор, но същата не се поддава на психометрично изследване. Отрича наличие
на заболяване и нужда от престой и лекуване. Попълването на психологическия въпросник е
невъзможно, поради наплив на мисли и резоньорство. Силно защитна и негативно настроена
към идеята за психологическо изследване и попълване на методики.
При проведено в здравното психиатрично заведение интервю с освидетелстваната, във
връзка с покриване на критериите за първоначална оценка на риска от агресия и
автоагресия, общият сбор на точките бил 26. Съгласно експерта, според медицински
стандарт „Психиатрия“, рискът за опасни прояви при нея е умерен, при което са налице
медицинските критерии за настаняването й на задължително лечение в психиатрично
заведение по чл. 162 ал. 2 от ЗЗ и във връзка с чл. 146 ал. 1 т. 1, чл. 155 и чл. 156 от ЗЗ.
Вещото лице д-р Л. П. С. предлага да бъде настанена на задължително лечение на основание
чл. 162 ал. 2 от 33 в ДПБ – гара Карлуково за срок от един месец. За информирано съгласие е
необходимо да се назначи от кръга на близките й или служебно лице, а именно г-жа Е. М. О.-
експерт здравеопазване към община Луковит, което да дава информирано съгласие вместо
2
нея на основание чл. 155 от ЗЗ. Съгласно експертното заключение в нейн интерес и в
интерес на обществото е да бъде настанена на задължително лечение при стационарни
условия за срок от един месец в ДПБ – гара Карлуково.
Съдът придоби и непосредствени, лични впечатления за състоянието на освидетелстваната;
При обсъждането им се установи, че в поведението на В. има прояви, сочещи към опасност
от извършване на престъпление спрямо собствената си личност, поради това че в домашни
условия не провежда терапията и коренно променя поведението си. В проведеното
съдебното заседание стана видно, че тя не е в състояние и продължава да има актуална
психотична продукция, която да определя поведението й.
При така установеното на база обсъдените доказателства и като взе предвид заключението
на експерта психиатър съдът прие, че направеното от прокуратурата искане е основателно и
следва да бъде уважено. Налице са законовите предпоставки за настаняване на В. М. В., с
ЕГН ********** на задължително лечение, при стационарни условия в здравно
психиатрично заведение: заболяването й е от кръга на визираните в чл. 146 от ЗЗ
заболявания; в момента е в поредна психиатрична криза, поради непровеждане на
поддържаща терапия, при което в момента рискът от извършване на опасни прояви е от
висока степен, има опасност от извършване на такива, както спрямо околните, така и
увреждащи собственото й здраве, както и извършване на престъпления.
С оглед становището на експерта, придобитото непосредствено впечатление за състоянието
на освидетелстваната от съда при нейния разпит лично, съдът прие, че това настаняване и
лечение следва да бъде в рамките на срок от два месеца, считано от хоспитализацията –
26.09.2024г.
Като отчете становището на експерта, че освидетелстваната не може сам да дава
информирано съгласие за лечение, съдът предвид правомощията си по чл.162 ал.3 от Закона
за здравето определи за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението и
служебно такова от община Луковит.
Решението на съда за задължително настаняване и лечение на В. М. В., с ЕГН **********
подлежи на обжалване от заинтересованите лица в седмодневен срок от постановяването му
пред Плевенския окръжен съд.
Като взе предвид степента на обостреност на заболяването на освидетелстваната съдът прие,
че евентуалното обжалване на настоящото решение не следва да спира неговото
изпълнение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА В. М. В., с ЕГН ********** от гр. Ч. б., общ. Ч. б., обл. Плевен, ул. „Х. Д.“ № 9
на задължително лечение, при стационарни условия в ДПБ - гара Карлуково, обл. Ловеч за
срок от два месеца, считано от хоспитализацията – 26.09.2024г.
3
НАЗНАЧАВА на основание чл. 162 ал. 3 от Закона за здравето за лице, което да изразява
информирано съгласие за лечението на В. М. В., с ЕГН ********** от гр. Ч. б., общ. Ч. б.,
обл. Плевен, ул. „Х. Д.“ № 9 служебно такова, а именно Е. М. О.-експерт здравеопазване към
община Луковит - гл. експерт „Здравеопазване и образование“ в община Луковит.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от днес пред ПлОС.
Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Съдия при Районен съд – Ч. Б.: _______________________
4