Р Е Ш Е Н И Е
№………… 02.04.2020г. ГР. П Л Е В Е Н
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на
четвърти март
две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ВЕРГИНИЯ
ПЕТКОВА
Прокурор: ……………………….
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 26 по описа за 2020година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 2007/15.10.2019 г. Пл.РС
, по гр. дело № 2000/2019 г. по описа на същия съд ,е признал за установено в
отношенията между страните, че Н.Т.Ц. ЕГН ********** *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК***, гр. П., ул. „***“ №***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., обща сума в размер на 466,87
лева за консумирана топлинна енергия, от които 420,45 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2016 г. до 31.12.2018 г., както и 46,42 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.12.2016 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Осъдил е Н.Т.Ц. ,ЕГН ********** *** да заплати на
„***“ ЕАД сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. №1017 по описа
за 2018 г. на Пл.РС, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Осъдил е Н.Т.Ц.
да заплати на „***“ ЕАД, гр. П., сумата
от 415,00 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач на ищеца „***“
ЕАД.
Постъпила е въззивна жалба от Н.Т.Ц. ,ЕГН ********** против горепосоченото решение
поради неговата неправилност и незаконосъобразност.Излагат се доводи за
предпоставки за отвод на съдия-докладчика,който не се е отвел след направено
искане за отвод от ответницата.Въззивницата моли окръжния съд да отмени
обжалваното решение на Пл.РС изцяло ,със законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор от
въззиваемата страна „***“ ЕАД,гр.П., чрез юрк.С. С. . В писмения отговор се излагат доводи за
неоснователност на подадената жалба и липса на посочените пороци в обжалваното
решение, постановено от Пл.РС.Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС като
правилно.Претендират
се деловодни разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд-П. е правилно и законосъобразно.
Касае се за предявен
положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК от „***“
,ЕАД ЕИК***, гр. П., ул. „***“№*** против Н.Т.Ц., ЕГН
********** *** ,за признаване на установено съществуването на
вземането на дружеството в общ размер на 466,87лв., от които 420,45 лева главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2016г. до 31.12.2018г.,както и 46,42 лева, представляващи лихва за забава
за периода от 02.12.2016 г. до 14.02.2019 г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
В полза на „***“ ЕАД, ЕИК*** срещу ответницата е издадена по реда на чл.410 ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение №***. по ч.гр.д.№1017/2019г. по описа на Пл.РС. Поради постъпило в законовия срок възражение от
длъжницата,с надлежно разпореждане съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.Искът
е предявен в законоустановения срок, поради което същият е допустим.
По
съществото си искът е основателен и правилно е уважен от Пл.РС.
Пред РС безспорно е установено,че ответницата Н.Ц. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П., ж.к. „***” №***,
ап.***. Установено
е също така,че сградата, в която се намира имотът е присъединена към
топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД. Следователно ответницата е потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 ЗЕ -всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ
/обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответницата са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „***“ ЕАД на потребители за
битови нужди,.В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия.
По
делото не е било спорно, че
претендираната от ищцовото дружество сума е за топлинна енергия, отдавана на
топлоснабдения имот, сградна инсталация и за дялово разпределение. Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалата към процесния период Наредба
№ 16-334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Съгласно
чл. 142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите. Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
От
събраните по делото доказателства и заключение на СТЕ е установено пред РС,че през процесния период ответницата не е имала уреди за дялово разпределение,
поради което и дължимата сума за доставена топлинна енергия е определена
съобразно т.6.9 от Методиката за дяловото разпределение на ТЕ в сгради- етажна
собственост- Приложение №1 към Наредба №16-334/2007г. за
топлоснабдяването-чл.61, ал.1, според която при наличие на щранг- лира, без
уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен
път. Безспорно е установено ,че до имота на въззивницата е доставяна ТЕ,
отдадена от щранг – лирата в банята в размерите претендирани от „***“ЕАД.
Правилно Пл.РС е приел, че в процесния период ответницата е потребявала топлинна енергия, посредством монтираната щранг -лира в количествата, посочени в
исковата молба, като дължи заплащането на същата.
РС е изложил подробни доводи при какви
хипотези не би се начислявала топлинната енергия,отдадена от щранг-лира в
банята и как потребителите биха могли да се откажат едностранно от ползването
на щранг-лирата ,а именно: само в хипотезата, когато
всички собственици в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатната
станция по вертикално местоположение на имотите, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление, отдадена от щранг-лирите и има техническа
възможност за изключването им. Ако обаче всички собственици не са декларирали
отказ от използването на щранг-лири или няма техническа възможност за
изключването на тези отоплителни тела, заплащане на топлинна енергия за тях се
дължи.
Въззивната инстанция споделя изцяло
правните изводи на РС ,че задължението за заплащане на
сумите за отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата топлинна енергия, възниква за потребителя в качеството му на
етажен собственик в топлофицирана сграда.В
настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата
топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която не са
взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна
енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Задължението
се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от
която никой сам не може да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се извърши само в
посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците
или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. По делото не са представени доказателства да е било
взето решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл.
Правилни и законосъобразни
са изводите на РС с оглед събраните по делото писмени доказателства и
заключения по назначените СТЕ и ССЕ,че за ответницата Н.Ц. е възникнало
задължението да плати претендираните от
ищцовото дружество суми като главница и
лихви , представляващи стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2018г. и
обезщетение за забава за периода от 02.12.2016 г. до 14.02.2019г.,със законните
от това последици, като предявеният иск
с
правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.410 от ГПК пвр
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД ,се
явява основателен и доказан.
Неоснователно и недоказано се явява възражението ,изложено в жалбата за
наличие на процесуално нарушение при постановяване на обжалваното решение във
връзка с предпоставки и наличие на
основания за отвод на съдия-докладчика пред РС.Произнасянето на съда по
доказателствените искания на страните и съответно тяхното уважаване или не ,не
представлява основание за отвод на съдията по см. на чл.22,ал.1,т.6 от ГПК.В
съдебно заседание от 20.09.2019г. съдът е
оставил без уважение молбата на ответницата за отвод на съдия-докладчика
по делото ,с мотивирано определение.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено обжалваното решение на
Пл.РС като правилно.
При
този изход на делото въззивницата Н.Т.Ц. следва да заплати деловодни разноски
на въззиваемата страна за настоящата инстанция в размер на 100лв. юрк.възнаграждение
на осн.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПр.П вр.чл.25,ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК
Решение №2007 /15.10.2019г. Пл.РС,постановено по
гр. дело № 2000/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 ЗПр.П
вр.чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ Н.Т.Ц. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, ЕИК***, гр. П., деловодни разноски за настоящата инстанция в размер
на 100,00лв. юрк.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ съгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: