РЕШЕНИЕ
№ 3173
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20231100111507 по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В искова молба от 13.10.2023 г. С. П. е заявил, че има дългогодишен
опит в публичния сектор и е заемал множество ръководни позиции. Към
август 2023 г. той е бил главен секретар на Българската агенция по
безопасност на храните (БАБХ).
[2] На 02.08.2023 г. и на 15.08.2023 г. последователно в сайта на
Народ.бг/narod.bg, собственост на ответника „РП МЕДИА ГРУП“ ЕООД
(МЕДИА) са били публикувани статии. Те са били със съответните заглавия:
- „Ад в Narod.bg: Главсекът на БАБХ С. П. с ауди за 100 бона върти
крими поръчки, бута свои хора на „Капитана“ (СНИМКИ)“ и
1
- „Narod.bg взе главите на двама шефове от кабинета! Защо излетяха
А.З. и главсекът С. П. (РАЗКРИТИЯ)“.
[3] Подронвали са авторитета на С. П. определението „главсек“ и
твърденията „върти крими поръчки“, „бута свои хора на „Капитана“,
използвани в заглавието на статията от 14.08.2023 г. Те не са били истина,
понеже С. П. не е отговарял за провеждането на обществени поръчки от БАБХ
и не е назначавал и уволнявал държавни служители на БАХБ.
[4] В самия текст на статията са били използвани също неверни
твърдения, които са клеветели С. П.. Тези твърдения са били, че:
- е „компрометиран за намеса в обществени поръчки“ и също така е
било казано, че последният „отново върти далавери в Българската агенция по
безопасност на храните (БАБХ)“;
- „отново върти далавери в БАБХ“, което е било известно от източник,
запознат „детайлно със схемите“;
- е „ценен кадър“ в кавички, с което се поставяли под съмнение
неговите професионални качества;
- „незнайно защо хитрецът продължава да дерибейства и по време на
редовното правителство на Н.Д.“;
- „демонстрира абсолютна недосегаемост, което е добра атестация за
намеренията на премиера-академик да не прави нищо съществено, докато е на
върха на държавата“;
- „пристига на работното си място с кола за над 100 000 лв“, с
внушението, че едва ли е купен с пари, „спестени от закуски като държавен
служител“;
- „[о]ткъде са 100-те бона за лъскавото ауди на инж. С.?“;
- „за благодарност към служителката М.Д.-П., която нагласи и проведе
набързо конкурса му за назначаване, е назначена за председател на
Дисциплинарния съвет и служител по провеждане на обществените поръчки“;
- „[п]о този начин главният секретар затваря кръга „аз на тебе, ти на
мене“;
2
- е „намазаният чиновник“;
- че на конкурс, проведен на 21 юли 2023 г. за служители на БАБХ
относно пункт „Капитан Андреево“, С. П. е оказал „неистов натиск“.
[5] В текста на статията от 15.08.2023 г. са били използвани също
неверни твърдения, които са клеветели С. П.. Тези твърдения са били, че:
- „[и]нженерът С. Н. П. бе назначен от служебното правителство за
главен секретар на БАБХ. Без видима причина играчът продължи да
дерибейства и по време на редовното правителство на Н.Д., като
демонстрираше абсолютна недосегаемост, което се оказа добра атестация за
намеренията на премиера-академик да не прави нищо съществено, докато е на
върха на държавата“;
- „[о]тново вчера, когато оповестихме нашето разследване за работата
на главсека на БАБХ, изненадващо П. хвърлил оставка, което още не е обявено
официално от властите“;
- „[о]стана неизяснен въпросът за произхода на 100-те хиляди лева, с
които чиновникът си е купил ауди Q7 с тарикатския номер *********“.
[6] От описаните изрази С. П.: е изпитвал постоянно притеснение и
напрежение, стрес, неблагоприятни емоции; усещал е остър негативизъм сред
познати и колеги; имал е понижена самооценка, постоянно главоболие заедно
с повишено кръвно налягане, безсъние. Поради тези публикации е било
прекратено служебното му правоотношение с БАБХ. Тези вреди С. П. оценява
на 50 000,00 лева.
[7] Ответникът МЕДИА не е заплатил на С. П. обезщетение за вредите.
Затова С. П. моли съда да осъди МЕДИА да му заплати 50 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане (исковата
молба, л. 2-12; уточнителната молба, 136).
2. На ответника
3
[8] МЕДИА е подала писмен отговор. Тя е заявила, че искът е
недопустим, тъй като С. П.: не е посочил какво обезщетение претендира за
всяка една от публикациите, както и конкретните думи и изрази, от които се е
почувствал засегнат; не е разграничил кои изрази са били обидни за него, а кои
клеветнически.
[9] МЕДИА твърди, че искът е неоснователен, тъй като:
1. тя не е собственик на процесния сайт;
2. статиите не са били изготвени от нейни журналисти, а са били
препечатани от други сайтове, които първи са ги публикували, като
журналистите на МЕДИА са се позовали на няколко различни източника и са
потърсили С. П. за отговор, но той не е вдигал телефона си;
3. С. П. не е претърпял вреди, а дори да е претърпял, те са в по-малък
размер. Затова МЕДИА моли съда да прекрати производството по делото, а,
ако не го направи, да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 58-63).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[10] Не се спори, че С. П. е бил роден на ********* г. Първоначално
той е работил в МВР. През 1996 г. след конкурс той е започнал работа в
Националната служба сигурност, където е бил до средата на 1999 г. След това
е работил като главен секретар на Агенцията за бежанците и като директор на
Дирекция «Ликвидация» в две различни застрахователни компании.
[11] Докато е работил като директор на Дирекция «Ликвидация» за
застрахователна компания, той е имал значителни доходи. Тогава С. П. си е
закупил на старо автомобил «АУДИ Q7”. Впоследствие С. П. е работил като
съветник на министрите на правосъдието Я.С. и К.З. (показанията на
свидетеля К. л. 160-165).
4
[12] На 21.04.2023 г. С. П. е бил назначен за главен секретар на БАБХ
(заповедта, л. 132). Като такъв той е имал значително участие в оценката на
изпълнението и дисциплинарния контрол над служителите на БАБХ, но малко
участие в подбора на служителите (длъжностната характеристика, л. 127-131).
В длъжностната характеристика на главния секретар на БАБХ не са били
предвидени задължения и правомощия, свързани с възлагане на обществени
поръчки (пак там).
[13] Към този момент свидетелката Д.-П. е работила като директор на
Дирекция «Правна» в БАБХ. С. П. е бил ресорен ръководител на тази
дирекция. Той е бил диалогичен, с административен опит и организиран
(показанията на свидетелката Д.-П., л. 155-159).
[14] Ответникът МЕДИА е ползвател на домейна Народ.бг/narod.bg,
където публикува свои статии. Домейнът е собственост на регистър.бг, което
е държавно акционерно дружество, което продава на трети лица ползването на
домейни. Ако не се действа недобросъвестно от други трети лица, само
МЕДИА може да публикува статии на домейна Народ.бг/narod.bg
(обясненията на Р.Д., управител на МЕДИЯ, л. 154-155).
[15] Не се спори, че на 02.08.2023 г. в сайта Народ.бг/narod.bg е била
публикувана статия със заглавие: „[а]д в Narod.bg: Главсекът на БАБХ С. П. с
ауди за 100 бона върти крими поръчки, бута свои хора на „Капитана“
(СНИМКИ)“. Не се спори, че в самия текст на статията е било заявено, че С.
П.:
- е бил „компрометиран за намеса в обществени поръчки“ и че „отново
върти далавери в Българската агенция по безопасност на храните“, което е
било известно от източник, запознат „детайлно със схемите“;
- е „ценен кадър“ в кавички;
- „незнайно защо хитрецът продължава да дерибейства и по време на
редовното правителство на Н.Д.“;
- „демонстрира абсолютна недосегаемост, което е добра атестация за
5
намеренията на премиера-академик да не прави нищо съществено, докато е на
върха на държавата“;
- „пристига на работното си място с кола за над 100 000 лв“, която едва
ли е закупена с пари, „спестени от закуски като държавен служител“;
- „[о]ткъде са 100-те бона за лъскавото ауди на инж. С.?“
- „за благодарност към служителката М.Д.-П., която нагласи и проведе
набързо конкурса му за назначаване, е назначена за председател на
Дисциплинарния съвет и служител по провеждане на обществените поръчки“;
- „[п]о този начин главният секретар затваря кръга „аз на тебе, ти на
мене“;
- е „намазаният чиновник“;
- че на конкурс, проведен на 21 юли 2023 г. за служители на БАБХ
относно пункт „Капитан Андреево“, С. П. е оказал „неистов натиск“.
[16] Липсват доказателства при публикуването на тази статия трети
лица недобросъвестно да са използвали домейна Народ.бг/narod.bg. Затова
съдът приема, че това не е било направено и статията е била публикувана от
МЕДИА. Изнесеното в статията се е публикувало за първи път и преди това не
е било публикувано в други статии.
[17] За тази публикация се е разчуло след работещите в БАБХ, които са
го коментирали, а отношението им към С. П. е станало по-студено. Това не е
било приятно за С. П.. Той е спрял да говори неформално със служителите в
БАБХ и е споделял, че му е неприятно да работи с хора, които го коментират
(показанията на свидетелите Д.-П. и К. л. 155-165).
[18] На 14.08.2023 г. е било прекратено служебното правоотношение на
С. П. като главен секретар на БАБХ. Основанието за прекратяването е било по
инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение
(заповедта, л. 133).
[19] Не се спори, че на 15.08.2023 г. в сайта Народ.бг/narod.bg е била
6
публикувана втора статия. Не се спори, че в нея е било заявено, че:
- „[и]нженерът С. Н. П. бе назначен от служебното правителство за
главен секретар на БАБХ. Без видима причина играчът продължи да
дерибейства и по време на редовното правителство на Н.Д., като
демонстрираше абсолютна недосегаемост, което се оказа добра атестация за
намеренията на премиера-академик да не прави нищо съществено, докато е на
върха на държавата“;
- „[о]тново вчера, когато оповестихме нашето разследване за работата
на главсека на БАБХ, изненадващо П. хвърлил оставка, което още не е обявено
официално от властите“;
- „[о]стана неизяснен въпросът за произхода на 100-те хиляди лева, с
които чиновникът си е купил ауди Q7 с тарикатския номер *********“.
[20] Липсват доказателства при публикуването на тази статия трети
лица недобросъвестно да са използвали домейна Народ.бг/narod.bg. Затова
съдът приема, че това не е било направено и МЕДИА е била публикувала
статията.
[21] След публикуването на двете статии С. П. е станал по-затворен,
по-мълчалив и пасивен. Някои от познатите му са започнали да го избягват
(показанията на свидетеля К. л. 155-159).
[22] Не се спори, че МЕДИА не е заплащала на С. П. обезщетение. Той
е заплатил 2 000,00 лева държавна такса (л. 35 и л. 42) и 4 500,00 лева
адвокатско възнаграждение (л. 171). МЕДИА е бил представляван от адвокат
(л. 56). Липсват доказателства МЕДИА да е заплатил адвокатско
възнаграждение. Затова съдът приема, че МЕДИА не е заплащал такова.
2. Спорни обстоятелства
[23] Спорно по делото е било дали изнесеното в статията от 02.08.2023
г. преди това е било публикувано в други сайтове. МЕДИА е представила
печатни материали – разпечатани статии от други сайтове с близко
7
съдържание, но от по-ранни дати (л. 77-91). С. П. е заявил, че тези публикация
не са били публикувани преди процесната, т. е. оспорил е датите им (стр. 2 от
становището от 28.08.2024 г., л. 111-114). Следователно в тежест на МЕДИА е
било да установи, че печатните материали са били от дати, преди
публикуването на статията от 02.08.2023 г. МЕДИА не е събрал доказателства
за това, а доказателствената стойност на датите, вписани в печатните
материали, не е достатъчна да убеди съда, че те действително са били
публукувани на тези дати. Ето защо съдът приема, че преди публикуването на
процесната статия от 02.08.2023 г. не е имало публикувана подобна
информация за С. П..
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[24] С. П. е предявил иск по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
1. По иска по чл. 49 от ЗЗД
[25] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря
за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се
изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е
необходимо за изпълнителя на работата.
[26] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. МЕДИА да е възложил работа на трето лице;
2. това трето лице да е извършило спрямо С. П. противоправно
действие/бездействие;
3. действието/бездействието да е било извършено виновно;
8
4. от него С. П. да е претърпял вреда;
3. МЕДИА да не е изплатила на С. П. обезщетение за вредата.
1.1. По първата предпоставка за уважаването на иска - МЕДИА да
е възложила работа на трето лице
[27] Съдът установи, че МЕДИА е публикувала и двете процесни
статии. Следователно служители на МЕДИА са изготвили тези статии по
възлагане на МЕДИА. Ако това не беше така, МЕДИА не би публикувала
статиите. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
1.2. По втората предпоставка за уважаването на иска - третото
лице, работещо за МЕДИА, да е извършило спрямо С. П. противоправно
действие/бездействие
[28] За да е налице в конкретния случай противоправно действие на
служител на МЕДИА, е необходимо:
а) в статиите да са били публикувани неверни обстоятелства за С. П.;
б) тези обстоятелства да го опозоряват (аргумент от чл. 147, ал. 1, пр. 1
от Наказателния кодекс (НК); вж. и следните решения на ВКС: 253-2014-III
Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.; 404-2010-III Г. О. по гр. д. 907/2009 г.; 86-2010- III Г.
О. по гр. д. 92/2009 г.; 468-2009-IV Г. О. по гр. д. 868/2008 г.[1]). Неверни
обстоятелства са тези, за които се е твърдяло, че са се осъществили, а те не са
(или обратното), или пък са се осъществиели, но не по твърдения начин. За
МЕДИА е тежестта на доказване, че са истински твърдените евентуално
опозоряващи факти, публикувани от ответника (решение на ВКС 253-2014-III
Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.).
[29] За да може съдът да прецени дали фактите са истински или не,
ищецът следва изрично да изложи кои факти приема за неистински и
позорящи (решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 486/2011 г.[2]).
Следователно проверката на съда трябва да се ограничи само до фактите,
9
изрично посочени от ищеца в исковата молба за неистински и позорящи го
(съдът би нарушил диспозитивното начало, ако разгледа и други
разпространени от ответника факти, но не заявени от ищеца в исковата молба
или впоследствие чрез изменение на иска).
[30] На проверка за истинност не подлежат оценките и мненията.
Съдебната практика разграничава изразяването на оценка и мнение от
фактическите твърдения, като приема, че на доказване подлежат само
фактическите твърдения (решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1486/2011
г.). Дори оценките и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква
подкрепяща ги достатъчна фактическа база[3]. Затова при решаването на
делото съдът следва ясно да отграничи кои от фактите, за които се твърди, че
са неистински и позорящи, действително са факти и кои оценки или мнения
(решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 486/2011 г.).
[31] Опозоряващо е обстоятелството, което:
а) е недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания
и предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото (решение на ВКС
452-2010-III Н. О. по н. д. 411/2010 г.);
б) се отнася до конкретни факти, отнасящи се до поведение на лицето,
укоримо от морална гледна точка, чието разгласяване е опасно за доброто му
име (решения на ВКС: 75-2012-II Н. О. по н. д. 3142/2011; 17-2011-I Н. О. по н.
д. 641/2010 г.). Тези факти могат да се отнасят: до минало и настоящо
поведение; до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот;
отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно
(решение на ВКС 17-2011-I Н. О. по н. д. 641/2010 г.).
[32] Съдът последователно ще провери информацията, изнесена от
МЕДИА в двете публикации, дали е: факт или оценка/мнение; ако е факт, дали
той е истински; ако е оценка/мнение, дали е подкрепено с достатъчно
истински факти. Съдът ще провери и дали изнесеното в статиите е
опозоряващо за С. П..
10
1.2.1 . По отношение на статията от 02.08.2023 г.
[33] Съдът установи, че в тази публикация е било посочено, че С. П.:
(1) е бил с ауди за 100 бона и върти крими поръчки, бута свои хора на
„Капитана“;
(2) е бил компрометиран за намеса в обществени поръчки и е въртял
далавери в БАБХ;
(3) е бил „ценен кадър“ в кавички“;
(4) е бил хитрец, който е продължавал да дерибейства и в
правителството на Н.Д.;
(5) е демонстрирал абсолютна недосегаемост;
(6) М. Д.-П. е нагласила и провела набързо конкурса му за назначаване,
а той за благодарност я е назначил за председател на Дисциплинарния съвет и
служител по провеждане на обществените поръчки;
(7) е бил намазан чиновник;
(8) е оказал неистов натиск на конкурс за назначаване на служители на
пункт „Капитан Андреево“.
[34] Информацията, описана в т. 1, 2, 6 и 8 от предходния параграф,
съдържа факти. Информацията описана в т. 3, 4, 5 и 7 от предходния параграф
съдържа мнения и оценки.
[35] Съдът единствено установи, че към момента на публикуване на
статията С. П. е притежавал автомобил „Ауди Q7”, който е закупил на старо
няколко години преди това. Следователно всички останали останали факти са
неистински, а именно, че С. П.:
(1) е въртял крими поръчки и е бутал свои хора на „Капитана“;
(2) е бил компрометиран за намеса в обществени поръчки и е въртял
далавери в БАБХ;
(6) М. Д.-П. е нагласила и провела набързо конкурса му за назначаване,
а той за благодарност я е назначил за председател на Дисциплинарния съвет и
служител по провеждане на обществените поръчки;
11
(8) е оказал неистов натиск на конкурс за назначаване на служители на
пункт „Капитан Андреево“.
[36] Извършването на описаното в предходния параграф е недостойно
за всеки български гражданин, а още повече за главен секретар на държавна
агенция, и предизвиква еднозначна негативна оценка. Нещо повече, то е
укоримо не само от морална гледна точка, но и част от описаното е възможно
да осъществява състави на престъпления, като несъмнено накърнява доброто
име на С. П.. Затова съдът приема, че то е опозоряващо за С. П..
[37] Съдът не установи да са подкрепени с достатъчна фактическа база
мненията и оценките, че С. П.:
(3) е бил „ценен кадър“ в кавички“;
(4) е бил хитрец, който е продължавал да дерибейства и в
правителството на Н.Д.;
(5) е демонстрирал абсолютна недосегаемост;
(7) е бил намазан чиновник. Укоримо е от морална гледа точка и
предизвиква неодобрение да бъдеш: „ценен кадър“, т. е. некадърен; да си
хитрец и да дерибействаш; да демонстрираш абсолютна недосегаемост; да си
намазан чиновник, разбирай мазен, хлъзгав. Това е така в още по-голяма
степен, ако си главен секретар на държавна агенция. Ето защо съдът приема
тези оценки за опозоряващи.
[38] Сама по себе си оценката „ценен кадър“ не би имала толкова
негативно въздействие върху възприемането на определена личност. Съчетана
с останалите оценки – хитрец, дерибей, абсолютно недосегаем, намазан
чиновник – оценката „ценен кадър“ има съществено негативно въздействие
върху възприятието на определена личност за този, спрямо когото са
използвани тези оценки. Затова в конкретния случай съдът я разглежда като
част от цялостния негативен портрет за С. П., създаден чрез статията от
02.08.2023 г.
1.2.2. По отношение на статията, публикувана 15.08.2023 г.
12
[39] Съдът установи, че в тази статия е било публикувано, че С. П.: (1) е
бил играч, който е продължил да дерибейства и по време на правителството на
Н.Д.; (2) е демонстрирал абсолютна недосегаемост; (3) изненадващо е хвърлил
оставка; (4) си е купил „Ауди Q7” с тарикатския номер ********* без да е бил
изяснен произходът на средствата. Съдът вече анализира описаното в т. 1, 2 и
4. Нов е фактът, описан в т. 3. Съдът установи, че С. П. е прекратил
служебното си правоотношение по предложение на органа по назначаването
му, а не си е подал оставката. Следователно фактът е неистински. Този факт не
е укорим от морална гледна точка, защото подаването на оставка, съответно
желанието да се прекрати служебно правоотношение от служителя е негово
право. Затова подаването на оставка не е опозоряващо.
[40] Налице е втората предпоставка за уважаването на иска. Съдът
следва да установи налице ли е следващата предпоставка.
1.3. По третата предпоставка за уважаването на иска –
извършеното действие/бездействие да е виновно
[41] Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното. В случая МЕДИА не е доказал, че неговите служители не са
действали виновно. Затова съдът приема, че те са действали виновно. Налице
е и третата предпоставка за уважаването на иска.
1.4. По четвъртата предпоставка за уважаването на иска – от
извършеното С. П. да е претърпял вреда
[42] Съдът установи, че за първата публикация се е разчуло след
работещите в БАБХ, които са коментирали С. П., а отношението им към него е
станало по-студено. Това не е било приятно за С. П.. Той е спрял да говори
неформално със служителите в БАБХ и е споделял, че му е било неприятно да
работи с хора, които го коментират. След публикуването на двете статии С. П.
13
е станал по-затворен, по-мълчалив и пасивен. Някои от познатите му са
започнали да го избягват. Следователно С. П. е претърпял неимуществени
вреди от процесните статии.
1.5. По петата предпоставка за уважаването на иска – МЕДИА да
не е изплатил на С. П. обезщетение
[43] Съдът установи, че МЕДИА не е изплатил на С. П. обезщетение за
претърпените от него вреди. Налице е и последната предпоставка за
уважаването на иска. Затова съдът следва да определи размера на дължащото
се обезщетение.
1.6. По размера на обезщетението
[44] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът
следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам,
съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на
обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе
от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-
2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г). Ето защо съдът приема, че следва да определи
обезщетението за неимуществени вреди към датата на публикуването на
последната процесната статия, тогава когато е било извършено последното
действие спрямо С. П. – 15.08.2023 г.
[45] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В свое решение, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК, ВКС е посочил критерии, от които съдилищата да изхождат
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от накърняване
доброто име на увредения (решение на ВКС 832-2010-IV Г. О. по гр. д.
593/2010 г.). Решението е било постановено по различен случай, но въпреки
това съдът приема, че част от критериите са приложими и към настоящия
случай.
14
[46] Критериите са:
а) има ли разгласяване чрез медиите;
б) има или влошаване на здравословното състояние;
в) конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му -
семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата
относими към характера на увреждането;
г) прояви на съпричиняване на вредите от увредения.
[47] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още един фактор. Това е практиката на по-
високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по близки случаи. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези
размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в
установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на
решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната
система. Затова съдът отчита и този фактор.
[48] В случая съдът установи, че процесните неистински факти и
оценки, неподкрепени от достатъчно истински факти, са били от две
публикации в интернет сайт. Съдът установи, че вследствие на публикациите
С. П. е бил коментиран от работещите в БАБХ, като отношението им към него
е станало по-студено. Това не е било приятно за С. П.. Той е спрял да говори
неформално със служителите в БАБХ и е споделял, че му е било неприятно да
работи с хора, които го коментират. С. П. е станал по-затворен, по-мълчалив и
пасивен. Някои от познатите му са започнали да го избягват.
[49] В сайта на ВКС съдът откри решение на ВКС, което е за случай,
близък до настоящия, но не и идентичен. Това е решение на ВКС 249-2020-III
Г. О. по гр. д. 1 797/2019 г.[4] С него ВКС е определил обезщетение от 3 000,00
лева за публикация от 2015 г.
[50] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за
15
определяне на обезщетението. Съдът отчита, че публикациите са били две в
рамките на по-малко от две седмици, като втората публикация е съдържала
част от неистинските и позорящи факти, описани в първата публикация.
Съдът не установи да се е влошило здравословното състояние на ищеца или на
отношенията в семейството му, но те са се отразили на работната среда в
агенцията, в която е работил, и на някои от познатите му, които са започнали
да го избягват. Съдът отчита също, че от 2015 г., откогато е публикацията,
предмет на цитираното решение на ВКС, до 2023 г. икономическата
обстановка в страната значително се е поД.ла. Затова съдът приема, че 8
000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, които господин С. П. е
претърпял. Ето защо съдът уважава иска за 8 000,00 лева, а го отхвърля за
разликата до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.
2. По разноските
[51] С. П. търси разноски. Той е направил такива за 6 500,00 лева.
[52] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на С. П. за 8 000,00
лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда МЕДИА да
заплати на С. П. 1 040,00 лева разноски (6 500,00х8 000,00/50 000,00).
[53] Съдът не установи МЕДИА да е направила разноски. Затова съдът
не присъжда такива. Ето защо съдът
[1] Всички тези решения са били постановени от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК.
[2] Решението е било постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
[3] Вж. в този смисъл са следните решения на Европейския съд по правата на човека: Pedersen and Baadsgaard v.
Denmark [GC], no. 49017/99, § 76, ECHR 2004‑XI; Timpul Info-Magazin and Anghel v. Moldova, no. 42864/05, § 37, 27
November 2007. Решенията са публикувани на страницата на ЕСПЧ.
[4] ВКС е установил, че в броя на вестник "Преса" от 06.06.2015 г., на страница 14 и 15, е било публикувано
интервю със заглавие: "Бившият зам. началник на военно разузнаване о. р. полк. Н. Р.: Искам детектор на лъжата
за Комисията по досиетата", чиято основна насоченост е била свързана с въпроса за архивите на военното
разузнаване. Ответникът е заявил следното: "Но ми се иска да съобщя нещо, което не е публично известно.
Предвиждаше се и все още се предвижда за заместник на Б. да бъде назначен бивш кадър на службата. Това е
доста неудачен вариант, ако се реализира." На последващ въпрос защо вариантът да е неудачен, ответникът е
заявил: "Така е, но мисля, че не е добър професионалист." На въпрос кого има предвид Р. отговорил, че става
въпрос за Д. П. - директор на "Военно издателство" ЕООД, като добавил, че назначението на ищеца е било
грешка, както и че доколкото знае, "П. има проблеми с издаване на допуск до класифицирана информация от
16
ДАНС. Освен това е и в конфликт на интереси. Той е директор на издателството и началник на собствената си
жена, която е шеф на отдел там". На въпрос на журналиста дали стои зад думите си, казани по отношение на
ищеца, Р. отговорил: "Стоя зад думите си. Твърдя, че са истина. Не ангажирам никого с тях, включително и
вестника". ВКС също е приел, че неистински и опозоряващи са били твърденията за ищеца, че ищецът е имал
проблеми с допуска до класифицирана информация, както и че е бил в конфликт на интереси със съпругата си.
РЕШИ:
[54] ОСЪЖДА „РД МЕДИА ГРУП“ ЕООД да заплати на С. Н. П.
следните суми:
а) 8 000,00 лева на основание чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на публикации в електронно издание Народ.бг/narod.bg от
02.08.2023 г. и 14.08.2023 г. плюс законната лихва от 02.08.2023 г. до
окончателното изплащане.
б) 1 040,00 лева разноски по делото на основание чл.78, ал. 1 от ГПК. С.
Н. П. е с адрес в гр. София, ул. „********* и със съдебен адрес – адвокат Д.
П., гр. София, ул. „*********, офис 5. „РД МЕДИА ГРУП“ ЕООД е със
седалище в гр. София, ж. к. „********* и съдебен адрес – адвокат Е. Д., гр.
София, бул. „*********.
[55] ОТХВЪРЛЯ иска на С. Н. П. по чл. 49 от ЗЗД срещу „РД МЕДИА
ГРУП ЕООД за разликата над 8 000,00 лева до пълния предявен размер от
50 000,00 лева.
[56] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[57] Ако страна обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2% държавна такса от
обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17