Решение по дело №94/2023 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 380
Дата: 5 май 2023 г. (в сила от 5 май 2023 г.)
Съдия: Владимир Калоянов Крумов
Дело: 20231320100094
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Видин, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20231320100094 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от М. О. П. с ЕГН **********, от гр. Видин, ж.к. „Б”, бл.* , вх. *,
ет. *, ап.**, за налагане мерки за защита от упражнено спрямо същата домашно насилие от
страна на М. А. М. с ЕГН **********, от гр. Видин, ул. „Х.Б.” ** вх.*, ет. *, ап.*, с когото е
имала сключен граждански брак, прекратен с Решение № 71 от 29.12.2020 г. по гр. дело №
20201330100222 по описа за 2020 г. на Районен съд - Кула.
Въведени са обстоятелства за упражнено от ответника спрямо молителя психическо и
емоционално насилие на 21.01.2023г., изразяващо се в обиди и заплахи: „ще те вкарам в
затвора в Сливен”, „ще се върна след малко и ще видиш какво ще ти се случи”, „не забравяй
какво работя”.
Представените с молбата писмени доказателства са допустими, относими и
необходими в настоящото производство.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН със задължителния текст,
удостоверяващ, че изложените обстоятелства и декларирани данни са истински, като
деклараторът изрично е манифестирал знанието си за носене на наказателна отговорност по
чл. 313, ал. 1 от НК за изложеното в декларацията, а именно наличието на акт за домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, изразяващ се в горепосочените заплахи.
Молителката иска издаване на заповед за защита, с която ответното по молбата
лице да бъде задължено да се въздържа от извършване на домашно насилие, да се забрани
на ответника да приближава молителката на разстояние по-малко от 500 метра, както и
жилището й на адрес: гр. Видин, ж.к. „Б.”, бл. **, вх.*, ет. *, ап. **, местоработата й „Б И Р
в гр. Видин, Западна складова зона, ул. „Редута” № 33, местата за социални контакти и
пазаруване, при условия и срок, определени от съда. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.
1
Съдът е издал Заповед за незабавна защита на 27.01.2023 г. по делото в полза на
молителката, с която на ответника са наложени предвидените мерки за защита по чл. 5, ал. 1,
т. 1 и 3 от ЗЗДН.
От ответната страна е постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло молбата,
като неоснователна, прави възражения, че не е извършил цитираните актове на домашно
насилие. Ответникът сочи, че страните са в силно влошени отношения след прекратяване на
брака им, ескалирали след сключването на последващия му брак през 2021г. Излага
обстоятелства, свързани със спорове относно осъществяването на личните му контакти с
детето О М.ов М., което по вина на молителката не бил виждал от м. август 2022г. до сега.
Представя доказателства за подадени от него жалби против молителката в Районна
прокуратура- Видин за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК, тъжба до Районен
съд- Видин за същото, както и за образувано изпълнително дело. Оспорва твърдението, че е
отправял закани и заплахи, с изключение на думите, че ако продължава така ще я вкара в
затвора в Сливен, като имал предвид образуваното по негова тъжба против нея наказателно
дело № 20221320201328/ 2022г. по описа на Районен съд- Видин. Прилага писмени
доказателства във връзка с твърденията си.
В съдебно заседание по искане на страните са допуснати и разпитани свидетели.
Приети са представените писмени доказателства, както и прокурорска преписка вх.№ 267/
2023г. по описа на РП- Видин, съдържаща преписка рег. № 178600-980/ 2023 г. по описа на
РУМВР – Видин по подадена от молителката жалба с вх. № 178600-980 от 23.01.2023г.
Приети са като доказателство писмо от Дирекция „Национална система 112”- РЦ – 112 - гр.
Монтана, с данни за постъпили сигнали на телефон 112 и изслушани записи от компакт
диск, съдържащ два броя аудиозаписи от телефон 112, регистрирани на 21.01.2023г. по
сигнали на всяка от страните.
Изготвен е и приет по делото Социален доклад, изготвен от отдел „Закрила на
детето” при Д „СП”- Видин
В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощник, който поддържа
молбата и моли за уважаването й. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът се явява лично и с пълномощник, който оспорва изцяло молбата.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след преценка на събраните в
хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че страните са имали сключен граждански брак, прекратен с
Решение № 71 от 29.12.2020 г. по гр. дело № 20201330100222 по описа за 2020 г. на Районен
съд- Кула.
Също така не е спорно, че отношенията между съпрузите са влошени и силно
обтегнати, в резултат на което е образувано настоящото дело.
На 21.01.2023 г. около 7.00 часа ответното по молбата лице М. А. М. след
предварително съгласуване с молителката се явил в уговоР.я помежду им час - около 7.00
часа в дома й, за да вземе детето О М.ов М. за осъществяване на лични контакти с него. Като
го чуло детето се разплакало, поради което молителката отказала да го предаде, при което
възникнал спор.
2
Спорно е между страните дали е налице акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2
от ЗЗДН, респ. дали М. А. М. е отправял заплахи по отношения на бившата си съпруга.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено средство в
процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, която е представена от молителката. Представената декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, макар да съдържа предвидените в закона реквизити, не е достатъчна да установи
твърдяното домашно психическо и емоционално насилие срещу М. О. П.. Това е така,
защото в случая не е налице хипотезата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, допускаща издаването на
заповед за защита от домашно насилие само въз основа на декларация от пострадалия, тъй
като по делото са събрани и други доказателства, включително са разпитани свидетели,
очевидци на случилото се между страните на 21.01.2023г., както и са събрани редица други
доказателства. При това положение депозираната декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН следва
да се преценява в съвкупност с останалите, събрани по делото доказателства.
В изготвения социален доклад се сочи, че и двамата родители не са запазили добрия
тон помежду си. Видно от същия доклад бащата има по - голям авторитет пред дъщерята на
страните - А а по отношение на сина им О - има желание и възможности да го взима при
себе си в определените от съда дати и часове, но на този етап майката неоснователно
възпрепятства срещите между двамата, като са налице данни за наличие на синдром на
родителско отчуждение по отношение на бащата, което в никакъв случай не е благоприятно
за детето. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че след предварителната договорка
между страните за предаване на посочената дата, детето не е подготвено по подходящ начин
за срещата му с бащата, задължение вменено на молителката от доклада на социалните
работници в качеството си на родител, осъществяващ текущите фактически грижи по
отглеждането му.
По отношение на свидетелските показания, съдът кредитира част от тях които
приблизително съвпадат, а именно: факта на срещата между страните и настъпилото
напрежението между тях след отказа на майката да предаде детето.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на
събраните по делото, гласни и писмени доказателства, които като еднозначни и
безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 от ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения
преклузивен едномесечен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8, т. 1 от ЗЗДН -
пострадало от домашно насилие лице, извършено от бивш съпруг - чл. 3, т. 1 от ЗЗДН.
Към молбата е приложена и декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Разгледана по същество съдът намира молбата за неоснователна.
Съдът установи, че част от събраните по делото доказателства нямат пряко
отношение към акта на домашно насилие. Установено е, че е налице конфликтът между
страните, който ескалира, както и че това се отразява отрицателно на интересите на детето.
Съгласно дефиницията на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално и икономическо насилие, както и опит за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
3
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Не се доказа по безспорен и категоричен начин твърденият акт на домашно насилие
спрямо молителката, в присъствие на детето, а именно ответникът да е нарекъл молителката
с обидни думи и да я е заплашил: „ще се върна след малко и ще видиш какво ще ти се
случи”, „не забравяй какво работя”. Отправените към нея думи, че ще я вкара в затвора в
Сливен, са свързани със инициираното от него наказателно дело от частен характер по
чл.182 от НК като опит да му бъде предадено детето, а не толкова като демонстрация на
служебно положение, каквото се твърди в подадената молба за защита
В доказателствена тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил
акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена
сила.
С оглед установените силно изостР. и влошени отношения между страните, съдът
намира, че дори и да се приеме, че са употребени спрямо молителката цитираните в молбата
обидни думи, включително и „ако продължаваш така, ще те вкарам в затвора в Сливен”, то
те не се характеризират с такъв интензитет на негативното въздействие, че да могат да се
квалифицират като психическо или емоционално насилие, още повече че свидетелските
показания на посочените от двете страни свидетели са абсолютно противоречиви, относно
това дали е имало такива изрази и от чия страна е било създадено напрежението в разговора
между тях. Отговорност за създаденото напрежение следва да се търси не само в действията
на бащата. Тя е обща на двамата родители, които със създадените влошени отношения
между тях забравят за висшия интерес – този на детето.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата на М. О. П. за защита срещу
упражнено спрямо нея на 21.01.2023г. домашно насилие е неоснователна
На основание чл. 19 от ЗЗДН издадената по делото Заповед за незабавна защита има
действие до издаването на заповед за защита или отказа на съда, тоест до влизане в сила на
настоящото решение, поради което съдът не следва да се произнася с отделен диспозитив за
обезсилването й.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителката М. О. П. следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса за производството по делото в размер на 50 лева по
сметка на Районен съд - Видин.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, молителката следва да
заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН,
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от М. О. П. с ЕГН: **********, от гр. Видин, ж.к. „Б.”, бл.
**, вх.*, ет. *, ап. **, срещу М. А. М. с ЕГН: **********, от гр. Видин, ул. „Х. Б.” **, вх.*,
ет. *, ап.*, молба за защита от домашно насилие.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, М. О. П. с ЕГН **********, от гр.
Видин, ж.к. „Б.”, бл. **, вх.*, ет. *, ап. **, да заплати по сметка на Районен съд - Видин
сумата от 50.00/петдесет/ лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. О. П. с ЕГН **********, от гр.
Видин, ж.к. „Б.”, бл. **, вх.*, ет. *, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на М. А. М. с ЕГН **********, от
гр. Видин, ул. „Х.Б.” ** вх.*, ет. *, ап.*, сумата от 400.00/четиристотин/ лева,
представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, както и на РУ на ОДМВР - гр.
Видин.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните - 05.05.2023г.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5