Р E Ш Е
Н И Е
№ ……………/27.01.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди
двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4918/2020 г.
Производството по делото е образувано по предявен от С.Р.С.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу А.Б.П., ЕГН **********, адрес: *** иск с
правно основание чл. 57, ал. 2, изр.3 СК за изменение на размера на наема за
ползване на семейното жилище, определен с Решение № 3223/03.08.2017 г.,
постановено по гр. д. № 11233/2016 г. по описа на РС-Варна, в полза на ищеца,
от 62.50 лева на 250 лева месечно, считано от датата на подаване исковата молба
– 18.05.2020 г. ведно със законната лихва до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на задължението.
В депозираната искова молба ищецът С.Р.С. заявява, че с
ответницата А.Б.П. са бивши съпрузи. Излага, че бракът им е прекратен с Решение
№ 3223/03.08.2017 г., постановено по гр. д. № 11233/2016 г. по описа на
РС-Варна. Със същото решение ползването на семейното жилище, придобито в режим
на СИО, е предоставено на ответницата и е постановено същата да заплаща на ищеца
наемна цена в размер на 62.50 лв. месечно. В исковата молба са наведени доводи
за настъпила съществена промяна в обстоятелствата, при която е определен
размерът на наема за ползване на семейното жилище. Твърди се, че от 2016 г. до
настоящия момент наемните нива са се повишили. Наред с изложеното ищецът
поддържа, че процесното жилище се обитава не само от
общата на страните дъщеря и ответницата, но и от новия съпруг на последната и
новороденото ѝ дете. Отправя искане до съда за уважаване на предявения иск
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А.Б.П. е депозирала
писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Потвърждава, че бракът на
страните е прекратен с посоченото в исковата молба решение, както и че ѝ
е предоставено ползването на семейното жилище и е осъдена да заплаща на ищеца
месечен наем в размер на 62.50 лева. Излага, че семейното жилище се състои от
една стая с кухненски бокс и детската стая на роденото от брака дете Ивайла
Славова. Оспорва месечната наемна цена за подобно жилище да възлиза на 500
лева. Признава, че понастоящем има още едно дете, но твърди, че не живее с
неговия баща, като не е намалена използваната от общото дете на страните
жилищна площ.
Съдът с
оглед събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:
Безспорно между страните по делото е, че са бивши
съпрузи, като бракът им, сключен на 17.09.2005 г., е прекратен с Решение №
3223/03.08.2017 г., постановено по гр. д. № 11233/2016 г. по описа на РС-Варна;
че с решението за прекратяване на брака ползването на семейното жилище, находящо се в град Варна, ул. „Г.“ № 8, вх.1, ет.5, ателие
№ 6, придобито в режим на СИО, е предоставено на ответницата и е постановено
същата да заплаща на ищеца наемна цена в размер на 62.50 лв. месечно.
Като
писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 80, том 3, рег. № 6942, дело № 407 от 15.05.2008 г. на нотариус с рег. №
214 и район на действие Районен съд – град Варна, от който се установява, че по
време на съществуващия между страните в настоящото производство брак е закупен
недвижим имот – ателие № 6, намиращо се в град Варна, ул. „Г.“ № 8, ет.6.
От приетото
по делото заключение по допусната съдебно оценителна експертиза се установява,
че месечният наем относно процесния имот възлиза на
370 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че имотът се състои от
входно антре, хол, който е с кухненска част, спалня /детска стая/, която се
ползва от едно дете и тераса, която се намира пред хола. Вещото лице уточнява,
че и в хола има детско креватче като и тази стая се използва за отглеждане на
дете.
С оглед гореизложената фактическа обстановка
и при съобразяване на действащата нормативна уредба, съдът намира от правна
страна следното:
Нормата на
чл. 57, ал.2, изр. 3 СК посочва, че определеният размер на наема може да бъде
изменян при промяна на обстоятелствата. Такива изменения могат да бъдат промяна в пазарните
условия, наемните цени, подобрения в жилището или неговото разрушаване и т.н.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че с решението за прекратяване на брака ползването на семейното
жилище, находящо се в град Варна, ул. „Г.“ № 8, вх.1,
ет.5, ателие № 6, придобито в режим на СИО, е предоставено на ответницата и
непълнолетното дете, родено по време на брака с ищеца като е постановено същата
да заплаща на ищеца наемна цена в размер на 62.50 лв. месечно. Безспорно от
постановяване на решението по гр.д. № 11233/2016 г., с което е определен
дължимият наем по реда на чл. 57, ал.1 във връзка с ал.2 СК, считано от
03.08.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба 18.05.2020 г., е
изминал значителен период от време, през което е налице промяна в
обстоятелствата /пазарните условия и наемните цени/, при които първоначално е
определен дължимият месечен наем, аргумент от приетата по делото съдебно
оценителна експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена.
Семейното жилище е съвкупността от жилищни и
сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството.
В този смисъл жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения
в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение,
защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при
наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната
жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има
предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището. В този смисъл
решение № 123 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 526/2012
г., IV г. о., ГК на ВКС. С решение № 627/08.03.2011 г. по гр. д. № 176/2009 г.,
IV г. о. на ВКС е прието, че когато семейното жилище се ползва от съпругата и
непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи /какъвто е и процесният случай/, наемът който се дължи на съпруга, лишен
от ползването на жилището, се намалява на половина.
С оглед гореизложените мотиви и предвид
заключението на вещото лице по назначената съдебно оценителна експертиза, която
съдът цени като компетентно изготвена се установява, че месечният наем на
жилището възлиза на 370 лева, за притежаваната от С.Р.С., ЕГН **********
квота ½ – 185 лева. Отчитайки, че
непълнолетното дете ползва ½ ид. ч. от жилищната площ тази сума следва да се редуцира на
половина, или дължимия наем на ищеца от ответника е в размер на 92,50 лева. Фактът,
че в процесния имот живее и още един низходящ на
ответницата, не може да обоснове заплащането на по-висока наемна цена от нея,
тъй като обезщетение за ползваната от това дете част от процесния
имот не следва да се търси по реда на чл. 57, ал.2 СК.
Следователно исковата претенция подлежи на
уважаване в размер от 92,50 лева като до пълния размер от 250 лева следва да се
отхвърли.
По
отношение на разноските:
Направено е искане за присъждане на сторените в
исковото производство разноски и от двете страни. Предвид изхода на спора,
такива се следват и на двете страни. Ищцовата страна
е поискала присъждане на разноски в общ размер от 575 лева, включващи заплатена
държавна такса, заплатен депозит за изготвяне на съдебно оценителна експертиза
и адвокатски хонорар. Ответникът е поискал присъждането на сумата от 600 лева,
представляваща заплатено от последната адвокатско възнаграждение, за което
представя договор за правна защита и съдействие от 30.10.2020 г. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. С оглед цената на предявената искова
претенция /чл.69, ал.1, т.7 ГПК/ и при съблюдаване на Наредба № 1 от 9.07. 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение по предявения иск възлиза в
общ размер на 666,78 лева, аргумент от чл. 7, ал.2, т.3. На основание
гореизложеното, претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, от страна на ответника, не се явява
прекомерно.
С оглед уважената част от исковата претенция, в
тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 212,75 лева, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Предвид частично отхвърлената искова претенция в
тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на 378 лева, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на
основание чл. 57, ал.2, изр. 3 СК размера
на определения с Решение №
3223/03.08.2017 г., постановено по гр. д. № 11233/2016 г. по описа на РС-Варна наем
за ползване на семейното жилище, находящо се в град
Варна, ул. „Г.“ № 8, вх.1, ет.5, ателие № 6, който А.Б.П., ЕГН **********,
адрес: *** е осъдена да заплаща в полза на С.Р.С.,
ЕГН **********, адрес: *** като
увеличава същият от 62.50 лева на 92,50 лева месечно, считано от датата на
подаване исковата молба – 18.05.2020 г. ведно със законната лихва до настъпване
на законно основание за изменение или прекратяване като отхвърля исковата претенция за разликата над 92,50 лева до пълно претендирания размер от 250 лева
ОСЪЖДА А.Б.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на С.Р.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 212,75 лева, представляващи сторени по
делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на А.Б.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 378 лева,
представляващи сторени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК
УКАЗВА на А.Б.П., ЕГН **********, адрес:
***, че може да заплати присъдените в полза на С.Р.С., ЕГН **********, адрес: *** суми,
по негова банкова сметка ***одлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: