Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. Брезник, 30.04.2014 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 26.03.2014 г.,
ІІІ-ти състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки
при
секретаря М.Г., като разгледа гр. дело № 230 по описа на
съда за
Предявеният
иск е с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4, т. 6, вр. ал. 2 от ДОПК.
Предявен е иск от Е. Д. В. –
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, Дирекция СДО, в качеството си
на орган по принудително изпълнение, Д.Н.Б. – юрисконсулт – процесуален
представител и Й.Д.Д. – старши юрисконсулт – процесуален представител и тримата
с адрес: гр. Велико Търново, площад „Център” №, 2, срещу „ЛИА ТРЕЙДИНГ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Татари, общ. Белене, обл.
Плевен, ул. „Георги Димитров” № 50, представлявано от Л. В. Н. и М.Л.Н. *** с който се иска да се постанови решение с което на
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК да бъде обявена за недействителна
по отношение на Държавата процесната сделка, материлизирана в Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 17, том І, рег. № 145, дело № 19 от
2012г. на нотариус И. М., вписан в регистъра на НК, под № 602, с район на
действие БрРС.
С определение от открито съдебно
заседание от 26.03.2014г., съдът е допуснал изменение на цената на иска от
7 694.20лв., като същият да се счита предявен за сумата от
12 378.90лв., съгласно представеното по делото удостоверения за данъчна
оценка на процесния имот с изх. № ********** от 20.11.2013г. на Община Брезник.
Ответникът - „Лиа
Трейдинг” ЕООД в срок са подали писмен отговор, с който заявяват, че оспорва
твърденията в исковата молба, че дружеството е имало данъчни задължения към
датата на разпореждането с процесния имот, оспорват твърдението, че със
сделката е настъпило увреждане на интересите на кредитора, възразяват изцяло срещу
иска и считат същият за неоснователен.
Ответника - М.Л.Н.
не е подала отговор по исковата претенция. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си адвокат А.М., възразява изцяло срещу иска и счита същият за
неоснователен. Прави искане с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК, вр.
чл. 637, ал. 1, т. 1 от ТЗ за спиране на делото, с оглед на представените
писмени доказателства - Решение № 2045 от 21.12.2013г. на СГС, Търговско
отделение, по търговско дело № 6023 по описа за 2012г. на СГС и Определение от
05.03.2014г. на СГС.
Брезнишкият районен съд, след
като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема следното:
От фактическа страна се установява:
С нотариален акт № 17, том І, рег. №
145, дело № 19/24.02.2012г., „ЛИА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, представлявано от
пълномощника Д. В. П. продава на М.Л.Н. следния свой собствен недвижим имот, с
описание по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-35/23.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 06286.501.963.1.19, адрес на имота
– гр. Брезник, ул. „Георги Ив. Бунджулов”, бл. 5, вх. Б, обект 4, с
предназначение на самостоятелния обект – за търговска дейност, с площ от 37.80
кв.м., намиращ се в сграда № 1, разположена в имот с индентификатор
06286.501.963, брой нива на обекта – 1, заедно с прилежащите 24.011% от общите
части на сградата и от правото на строеж, при съседи по схема: на същия етаж –
06286.501.963.1.20; 06286.501.963.1.18; под обекта – няма; над обекта –
06286.501.963.1.7, за продажна цена в размер на 7 700.00лева, която сума
пълномощникът на продавача заяви, че е получил напълно от купувача. Данъчната
оценка на продавания недвижим имот е 7 694.20лева, съгласно удостоверение
за данъчна оценка с изходящ номер 356 от 21.02.2012г., издадено от Община
Брезник.
По делото са приложени като
доказателства - постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №2553-00-1715/19.05.2012г.,
заверени копия на справки-декларации по ЗДДС за периода 2008г. – 2013г. на „ЛИА
ТРЕЙДИНГ” ЕООД, декларации обр. 6 за периода 2008г. – 2013г. и декларации по
чл. 92 от ЗКПО за 2008г., 2010г., 2011г. и 2012г., справка за задълженията на задълженото
лице „Лиа Трейдинг” ЕООД за периода 01.01.2008г. до 31.12.2012г., справка за
задълженията на задълженото лице „Лиа Трейдинг” ЕООД към дата 27.09.2013г.,
справка от информационен масив ЕСГРАОН и справка от търговски регистър.
От представените документи от ищеца
е видно, че към датата на сключване на процесната сделка дружеството е имало
изискуеми публични задължения общо в размер на 1 746 091.46лв., в
това число 1 370 014.24лв. – главница и 376 077.22 лв. законни
лихви за просрочие.
По делото са приложени като
доказателства удостоверения за данъчна оценка на процесния имот с изх. №
********** от 20.11.2013г. на Община Брезник, годишна данъчна декларация по чл.
92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък
за 2008г. на „Лиа Трейдинг” ЕООД,
Решение № 2045 от 21.12.2013г. на СГС, Търговско отделение, по търговско дело №
6023 по описа за 2012г. на СГС и Определение от 05.03.2014г. на СГС.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на
така събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено на първо място, че между ответниците по делото е била сключена
сделка за покупко-продажба на недвижим имот на стойност 7 700лв., както и
че първия ответник по делото „ЛИА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, представлявано от Л. В. Н., към датата на сключване на договора е имало
публични задължения по смисъла на чл.
216, ал.1 от ДОПК. Ето защо следва да се приеме, че е налице първата
представка аз уважаване на предявения иск, а именно сделката да е сключена след
датата на установяване на публичното задължение.
Сделката с
недвижимия имот, собственост на ответното дружество „ЛИА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, е извършена
във вреда на публичните взискатели, защото, ако не беше продаден, той би
послужил за удовлетворяване на публичните задължения. След разпореждането с него,
погасяването на задълженията на държавата е значително затруднено поради липса
/намаляване/ на имущество, собствено на дружеството.
Налице е и
последното изискване на чл. 216, ал. 1, т. 6
от ДОПК. Родствената връзка в случая е между купувача по сделките и
управителя на дружеството-продавач, които, освен това, към датата на сключване
на сделката е бил и единствен собственик на капитала на дружеството. С оглед на
това, следва да се приеме, че е налице свързаност между страните по сделките,
съответно - знание за увреждащото им действие по отношение на държавата.
Законът предполага - в разпоредбата на чл.
216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, че след като страните по една сделка са свързани
по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, то
те знаят за увреждащото й действие по отношение на кредиторите. С други думи,
връзката - било то родствена /в конкретния случай/, трудовоправна или
корпоративна, предполага близки отношения, включващи (по презумпция) знанието
защо и с каква цел се сключва една сделка. В същия смисъл е и хипотезата на чл. 216, ал. 3, както и основния текст на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Юридическото
лице се управлява от определени в закона органи, състоящи се от физически лица,
които образуват и изявяват волята на юридическото лице и валидно го обвързват,
както е прието в Решение № 120/02.02.2000 год. на ВКС по гр. д. № 704/1999 год., V г. о.. С
оглед на това, наличието на свързани лица по см. на чл. 216, ал. 1, т. 6 във вр. с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК,
следва да се приема и когато длъжник на държавата е търговско дружество, и
родствената връзка е между неговият управител, и контрагента по сделката – баща
и дъщеря.
В
хипотезата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК
знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не представлява
подлежащ на доказване факт, за разлика от ал. 3 на същата норма, която е
приложима в различни случаи извън тези по ал. 1. След като съдът приема
квалификация на исковете по чл. 216, ал. 1 от ДОПК, то следва да се обсъжда само факта на свързаност по см. на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, която, както е
посочено по-горе, "съдържа" презумпцията за знание за увреждащото
действие на сделките.
Ето защо, сделката,
предмет на предявения иск, следва да бъде обявена за недействителна по
отношение на държавата на осн. чл. 216, ал.
1, т. 6 от ДОПК.
Неоснователни
са доводите на ответното дружество, че липсва увреждане, тъй като имота е
продаден и това всъщност означавало трансформиране на имуществото - наличното
такова било "осребрено". По делото липсват доказателства, получената
от продажбата сума да съществува по сметките на дружеството и то да е
предприело действия за удовлетворяване на вземането на държавата. Само в този
случай - ако дължимите публични задължения са погасени, би липсвал интерес за
държавата от поддържане на иска по чл. 216,
ал. 1 от ДОПК и същият би бил недопустим.
При
този изход на процеса ответниците - „ЛИА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, , представлявано от
управителя - Л. В. Н. и М.Л.Н. ще следва да заплатят солидарно по сметка на
Брезнишкият районен съд, сумата в размер на 495.16 лв., представляваща държавна
такса, 4% върху цената на иска, а на ищеца ТД на НАП Велико Търново, сумата в
размер на 901.37, представляваща юрисконсулко възнаграждение, съгласно на осн.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за недействителна по отношение на държавата на следната сделка:
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2012г., обективиран по нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 17, том І, рег. № 145, дело № 19 от 2012г.
на нотариус И. М., вписан в регистъра на НК, под № 602, с район на действие
БрРС, по силата на които „ЛИА ТРЕЙДИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Татари, общ. Белене, обл. Плевен, ул. „Георги Димитров”
№ 50, представлявано от управителя- Л. В. Н. е прехвърлило на М.Л.Н., ЕГН:**********,***,
правото на собственост върху следния имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 06286.501.963.1.19, адрес на имота – гр. Брезник, ул. „Георги Ив.
Бунджулов”, бл. 5, вх. Б, обект 4, с предназначение на самостоятелния обект –
за търговска дейност, с площ от 37.80 кв.м., намиращ се в сграда № 1,
разположена в имот с индентификатор 06286.501.963, брой нива на обекта – 1,
заедно с прилежащите 24.011% от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседи по схема: на същия етаж – 06286.501.963.1.20;
06286.501.963.1.18; под обекта – няма; над обекта – 06286.501.963.1.7.
ОСЪЖДА „ЛИА ТРЕЙДИНГ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Татари, общ.
Белене, обл. Плевен, ул. „Георги Димитров” № 50, представлявано от управителя- Л.
В. Н. и М.Л.Н., ЕГН:**********,*** да заплатят солидарно по сметка на
Брезнишкият районен съд, сумата в размер на 495.16 лв., представляваща държавна такса, 4% върху цената на иска.
ОСЪЖДА „ЛИА ТРЕЙДИНГ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Татари, общ.
Белене, обл. Плевен, ул. „Георги Димитров” № 50, представлявано от управителя- Л.
В. Н. и М.Л.Н., ЕГН:**********,*** да заплатят солидарно по сметка на ТД на НАП
Велико Търново, сумата в размер на 901.37лв.,
представляваща юрисконсулко възнаграждение, съгласно на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: