Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260195 02.02.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Зинаида Монева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 559/2020г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б, кв.””, ул.”, представлявано от изпълнителния директор Г Й. Т, против А.М.М., ЕГН ********** с адрес ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 373.24 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.10.2016г. до 26.08.2019г., с отчетен период по фактури от 19.07.2016г. до 19.08.2019г., сумата от 46.80 лева мораторна лихва за периода от 26.11.2016г. до 23.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Представят се писмени доказателства – фактури, справка за показанията на водомера. Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено счетоводството на ищеца. Иска се и назначаване на съдебно – техническа експертиза относно установяването на общото изразходено количество вода за процесния период, както и какво е местоположението на измервателното устройство. Претендира се и разпит на един свидетел, който да установи реда на отчитането на измервателните устройства и осигуряването на достъп на отчетниците.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез процесуалния й представител, с който исковете се оспорват. Заявява, че не е легитимирана да отговаря по исковете, тъй като няма данни да е собственик или ползвател на имота. Няма доказателства дали посочената партида е за процесния имот и дали ответницата е титуляр на тази партида. Оспорва се и иска по размер и количество доставена вода. Инкасаторът през целия период не е влизал в имота, а ежемесечно е начислявал служебни количества вода, които реално не са потребени. Не става ясно как е определено начисленото количество вода и дали определянето му съответства на Наредба № 4/14.09.2004г. Не се доказва наличие на предпоставките за преминаване към служебно начисляване на потребената вода. Моли за отхвърляне на иска.
Искът е по чл.422 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Първоначално ищецът се е снабдил за
претендираните вземания със заповед за изпълнение № 4061/29.10.2019г. на БРС по
ч.гр.дело № 9159/2019г., връчена по чл.47 ГПК, поради което е заведено
настоящото дело за доказването на претенцията по общия ред.
При преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби
съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният от ищеца ”Водоснабдяване и
канализация” ЕАД иск се явява неоснователен.
Не се установява по делото, че ответницата е абонат на ВиК и е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Б, кв.”, който получава водоподаване от ищеца. В отговора си ответницата чрез особения си представител изрично е оспорила, че е собственик или ползвател на имота, поради което посоченият въпрос е спорен и е в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване правото на собственост или ограниченото вещно право на М.. Според чл.3 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно по сега действащата Наредба, потребител на ВиК услуги може да е собственикът на имота или лице, което притежава ограничено вещно право върху същия.
За да се приеме искът за основателен, следва ответницата да е с доказани
по делото права на собственост или ограничени вещни права. БРС счита, че
доказателства в тази насока няма ангажирани. Представените фактури на името на ответницата
не доказват нейната собственост, тъй като са документи, издадени едностранно от
ищеца, без да носят подписа на А.М.. Фактът, че лицето е с постоянен адрес в
процесния имот също не доказва по безспорен начин собствеността му, доколкото
постоянният адрес не е обусловен от наличието на вещни права върху имота.
Представените протоколи от извършени от служител на ВиК проверки, според които
в имота живее един човек и не се осигурява достъп за отчет на водомера също не са
подписани от ответницата /носят подписите на инкасатор и свидетел/, поради
което не може да служат като индиция за това кой е собственикът. Показанията на
св.В., инкасатор във ВиК, въобще не сочат, че абонат на услугата е М., а дори и
да бяха в този смисъл, те не следва да се кредитират, тъй като не се подкрепят
от писмени доказателства.
От страна на Община Бургас бяха представени данни, според които за имота
в гр.Б, ул. е била подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, от лицето Я. С.М. В
регистрите на общината, за собственици на имота са записани, като декларирани,
П. Я. Ю, М. Д. М, С Я. М, Я. С. М, А Я. М, Ф. Д. Т, К. Я.Б. и М. Я. М. Ответницата
не фигурира в този списък. В писмото е удостоверено, че тя няма декларирани
имоти на територията на Община Б. Следователно не се доказва по делото, че
ответницата е собственик на имота или носител на право на ползване.
След като М. няма собственически
права върху имота, тя не е в облигационно правоотношение с ВиК ЕАД и не може да
отговаря за плащане на сумите, дължими за потреблението на студена вода. Искът
се явява неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото е безпредметно да се обсъжда изготвената
съдебно-техническа експертиза, касаеща потреблението на вода в имота.
Също с оглед изхода на делото, искането на ищеца да му се
присъдят разноските в настоящото производство и в заповедното дело трябва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б, кв.””, ул.”” ,
представлявано от изпълнителния директор Г. Й. Т, против А.М.М., ЕГН ********** с адрес ***, за приемане за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 373.24 лева /триста седемдесет и три лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена вода за периода от 25.10.2016г. до 26.08.2019г., с отчетен
период по фактури от 19.07.2016г. до 19.08.2019г., сумата от 46.80 лева /четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки/ мораторна лихва за периода от 26.11.2016г. до 23.10.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за
изпълнение № 4061/29.10.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 9159/2019г.
ОТХВЪРЛЯ искането на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* за присъждане на
разноските, сторени в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Иван Дечев
Вярно с оригинала: З.М.