О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№995 , 13.03.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закритото заседание на тринадесети март две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен
Парашкевов
Членове: Кремена
Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа
докладваното от младши съдия Вълев в.гр.д.№ 816 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение
№3635 от 17.12.2019 г. по гр.д. №3082 по описа за 2019 г. на Районен съд-Бургас
Н.К.Г., с предишна фамилия Желязкова, с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, по договор за кредит за текущо потребление от
29.01.2010 г., заедно с общите условия към него, за предоставяне на кредити на
за текущо потребление на физически лица, сключен с Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, вземанията по който са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2012 г., сумите от
6354.75 лева(шест хиляди триста петдесет и четири лева и седемдесет и пет
стотинки)-главница, 1386.49 лева(хиляда триста осемдесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки)-договорна лихва, за периода от 15.04.2016 г. до
15.04.2019 г., 982.49 лева(деветстотин осемдесет и два лева и четиридесет и
девет стотинки)-наказателна лихва, за периода от 15.04.2016 г. до 15.04.2019
г., заедно със законната лихва върху
главницата от подаването на исковата молба-15.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
С
решението Н.К.Г., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, , направените по делото разноски, в размер на
728.95 лева(седемстотин двадесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки).
Постъпила е въззивна
жалба от Н.К.Г. срещу Решение №3635 от 17.12.2019 г. по гр.д. №3082 по описа за
2019 г. на Районен съд-Бургас, с която се сочи, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Сочи се, че вещото лице не е разгледало въпроса за
неплатежоспособност на ответницата, нито този факт е твърдян в хода на
производството. Направено е позоваване на чл. 71 от ЗЗД, като се твърди, че
нито една от трите предпоставки за упражняване правото на предсрочна
изискуемост не е налице, нито е заявена с исковата молба. Излагат се
съображения, че презумпцията по чл. 608 от ТЗ е приложима само за търговци,
поради което съдът неправилно е възприел за обективно доказана
неплатежоспособността на ответницата само поради спиране на плащанията от нейна
страна.
Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Изразява се съгласие с извода на районния съд за
неплатежоспособност на ответницата, като аргументиран със съдебно-счетоводната
експертиза. Изложени са теоретични постановки за субективното право на ищеца да
обяви кредит за предсрочно изискуем, като е направено позоваване на чл. 432,
ал. 1 от ТЗ, чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, и т. 18 от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Посочено е, че с договор за цесия от 10.03.2017
г. „Банка ДСК“ ЕАД изрични е прехвърлила правото на „ОТП Факторинг България“
ЕАД да обяви цедираното вземане за предсрочни изискуемо, като същото е сторено
с исковата молба. Твърди се, че е налице предсрочна изискуемост, тъй като е
налице неплащане от страна на длъжника за определен период от време и е
упражнено правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Сочи
се, че и крайният падеж по договора за кредит е настъпил на 29.01.2020 г. –
обстоятелство, което съдът следва да съобрази на основание чл. 235,ал. 3 от ГПК.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Н.К.Г. срещу Решение №3635 от 17.12.2019 г. по гр.д. №3082 по описа за
2019 г. на Районен съд-Бургас
ВНАСЯ в.гр.д.№ 816 по описа
за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито съдебно заседание,
съгласно Разпореждане от 11.03.2020г. - на 28.04.2020 г. от 15.00 часа.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно
отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация,
извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.