РЕШЕНИЕ
№ 702
гр. Плевен, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 517 по описа за
2020 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба на Ц.И.И.,*** , съдебен адрес:***,
офис 111 чрез адв. К.Д. срещу заповед №
8121К-6344/22.05.2020 година на министъра на МВР в частта относно отстраняване
временно от длъжност и изземване на служебна карта, личен знак и служебно
оръжие.
В жалбата се претендира отмяна на наложеното наказание.
Посочва, че оспорената заповед е незаконосъобразна и противоречи на
материалния закон, тъй като е издадена в нарушение на административно
производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита,
че са нарушени разпоредбите на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, както и че липсват
мотиви относно обстоятелството, че заеманото служебно положение може да
затрудни разкриването на обективната истина в хода на образуваното със същата
заповед дисциплинарно производство. Твърди, че отстраняването му от длъжност
непосредствено засяга законните му права, тъй като го лишава от възможността да
упражнява конституционно гарантираното му право на труд и възнаграждение, което
затруднява да се грижи пълноценно за
четиричленното си семейство, в което има две малолетни деца. Излага доводи, че
е налице липса на втората кумулативна предпоставка за отстраняване от длъжност,
както и че разпореждането по чл. 215, ал. 1 от ЗМВР също е незаконно. Посочва,
че оспореният акт е издаден в писмена форма, който формално съдържа фактически
и правни основания, както и останалите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл.
214, ал. 1 от ЗМВР. Намира, че изложените мотиви за временно отстраняване са по
- скоро мотиви за дисциплинарното производство, но не и такива за временното му
отстраняване от длъжност и съответно следващите от това отнемане на служебна
карта и личен знак. Сочи, че сл. дело № 145/ 2018 г. е образувано през 2018 г.
според доказателствата по делото, като се отбелязва, че временното отстраняване
от длъжност е повече от две години и половина след образуването на ДП, през
които са извършвани процесуално - следствени действия. Твърди, че липсват
доказателства и твърдения за конкретни факти, от които да се съди, че
разследването по ДП е било затруднено от обстоятелството, че през този период е
бил на работа, респективно би могло да
бъде затруднено през останалото време. Счита, че обжалваната заповед е
постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона. Навежда доводи,
че с подобен акт се цели да не се създават пречки за разкриване на обективната
истина в дисциплинарното производство чрез заеманото служебно положение. Посочва,
че същевременно по следственото дело, на което административният орган се
позовава, се оказва, че са извършени множество следствени действия, което само
по себе си говори, че заеманото служебно положение през тези две години и
половина не е било пречка за извършването им. Счита, че мярката не отговаря на
целта на закона, като не съдържа конкретни мотиви за разпореденото отстраняване
от длъжност и като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Намира, че доколкото
изземването на служебната карта и личния знак по чл. 215, ал. 1 от ЗМВР е
последица от отстраняването по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то отмяната на
отстраняването влече след себе си и отмяна на изземването. Моли съдът да
постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло заповед № 8121К-6344 от
22.05.2020 година на министъра на вътрешните работи в частта, с която е
временно отстранен от длъжност, както и да му бъдат присъдени всички направени
от него деловодни разноски и тези за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващият – Ц.И.И.,***, не се
явява, представлява се от адв Д., който намира заповедта за незаконосъобразна и
моли да бъде отменена, като претендира заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса. Представя писмено становище, в което посочва,
че липсват мотиви, тъй като следва да се изложат конкретни доводи относно
създаване на опасност за разследването. Моли за отмяна на акта.
В съдебно заседание ответникът – Министър на МВР гр.
София, ул. ***, не се представлява.
Представено е писмено становище, в което се посочва, че заповедта е
законосъобразна, тъй като са налице данни за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина и с оглед ръководната длъжност на оспорващия, заповедта е
издадена от компетентен орган. Излагат се доводи вече посочени в процесната
заповед и моли за отхвърляне на жалбата.
Административният съд-Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С предложение № 316р-16759/20.05.2020 г. на директора
на ОДМВР – Плевен (лист 22 по делото) е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу старши
инспектор Ц.И.И. – началник на участък (КП) в участък – Славяново към РУ-Пордим
(в посочения период заемал длъжността началник на сектор „Криминална полиция“ към
Второ РУ – Плевен за това, че през периода от месец януари 2017 г. до месец
декември 2018 г., същият е участвал в организирана престъпна група по смисъла
на чл. 93, т. 20 от НК, създадена с цел да извършва съгласувано престъпления по
чл. 282, чл. 294 и чл. 302 от НК.
Посочено е, че разследващият орган по досъдебното
производство Ю.С.– следовател от Специализираната прокуратура – Следствен отдел
е привлякла служителя като обвиняем по реда на чл. 61, ал. 1 от НПК като е
взела спрямо него мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 10 000
лв.
В постановлението за привличане като обвиняем от
11.03.2020 г. (лист 26-27 по делото) по ДП № 145/2018 г. на Ц.И.И. – началник
сектор „Криминална полиция“ към Второ РУ – Плевен при ОДМВР – Плевен, се
съдържат предварителни данни за това, че през периода от месец януари 2017 г.
до месец декември 2018 г. в гр. Плевен, заемайки длъжността „началник на сектор
Криминална полиция“ към Второ РУ – Плевен, е участвал с други служители от МВР в организирана
престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, създадена с цел да вършат
съгласувано престъпление по чл. 282, чл. 294 и чл. 302 от НК, за които е
предвидено наказание „лишаване от свобода повече от три години“.
Със заповед №
8121К-6344/22.05.2020 година на министъра на МВР (лист 8 по делото) е образувано дисциплинарно производство по
чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу Ц.И.И.. Заповедта му е връчена на 02.06.2020 г. В
същата се посочва, че в постановление на Следствен отдел(СО) при Специализирана
прокуратура (СП) от 11.03.2020 г. за привличане на Ц.И.И. като обвиняем по сл.
дело № 145/2018 г. се съдържат данни за допуснато от него тежко нарушение на
служебната дисциплина. През периода от месец януари 2017 г. до месец декември
2018 г., в гр. Плевен, старши инспектор Ц.И.И., заедно с инспектор Б.И.,
разузнавач IV-та степен в група ,Престъпления против собствеността“ на сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“
при ОДМВР - Плевен , комисар П.Е., заместник-директор на ОДМВР - Плевен и старши
инспектор В.П., началник група „ПКП-Сторгозия“ сектор „Криминална полиция“ към
Второ РУ – Плевен, е участвал в
организирана престъпна група, създадена с цел да вършат престъпления по чл. 282,
чл. 294 и чл. 302 от НК (престъпления по служба, лично укривателство и подкуп).
По случая е образувано наказателно производство - сл.д. № 145/2018 г. по описа
на СО при СП и Ц.И.И. е привлечен като обвиняем, с взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“. Посочва се, че неправомерното поведение на служителя е
станало известно на обществеността, чрез публикации в интернет пространството, като на 14.05.2020 г. в 09:51 часа в
страницата на публична група в социалната мрежа „Фейсбук” с наименование
„Забелязано в град Плевен”, от профил на П.Б.е споделена връзка към статия в
страницата на онлайн изданието „Фрог нюз”. В оспорената заповед още се посочва,
че като служител, Ц.И. разполага с достъп до информационните фондове на МВР, в
които се обработват лични данни на гражданите, което му предоставя възможност
да се сдобие с лични данни и адреси на служители и граждани, имащи отношение
към случая, както и че законовите му правомощия на полицейски орган по чл. 57,
ал. 1 от ЗМВР, му осигуряват възможност да оказва въздействие върху свидетели,
да затрудни събирането или да създаде предпоставки за унищожаването на
доказателства, необходими за разкриването на обективната истина. Твърди се, че
ръководната длъжност на И. му позволява да оказва натиск върху ръководени от
него служители, които са възприели неправомерните му действия, с което да се
изменят даваните от тях сведения в дисциплинарното производство, както и че
като ръководител, той може да въздейства
върху по-голям кръг от служители в ОДМВР - Плевен, разполага и с по-голям
достъп до служебна информация и до документи в деловодството. С тези мотиви
е постановено отстраняване временно от длъжност и
изземване на служебна карта, личен знак и служебно оръжие.
Приложени са доказателства (лист
28-31 по делото) за публикации в страницата на публична група в социалната
мрежа „Фейсбук” с наименование „Забелязано в град Плевен”.
Представена е кадрова
справка на л. 64 по делото, от която се
установява, че оспорващият е назначен в системата на МВР на 07.12.1998
година и е награждаван многократно в
периода от 2001 г. – 2018 г. – 7 награди, и има наложено дисциплинарно
наказание през 2005 г „писмено предупреждение“ със заповед на началника на
първо РУ –Плевен, през 2019 г от директора на ОД на МВР Плевен е наложено
наказание „порицание“ .
Представена е заповед от
оспорващия от 08.10.2020 година за възстановяване на на длъжност началник участък в
участък-Славяново към РУ Пордим при ОД на МВР Плевен, считано от 10.10.2020
година.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед в оспорената част относно
отстраняване временно от длъжност на лицето и изземване на служебна карта,
личен знак и служебно оръжие е издадена в предвидената от закона писмена форма
и от компетентен за това административен орган. По арг. на чл. 204, ал.
1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е компетентен да налага
всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, както и да образува дисциплинарни производства за тяхното
установяване, поради което и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, включително да издава заповеди
за временно отстраняване от длъжност на тези служители.
При издаване на заповедта са спазени общите изисквания
за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК
– посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни
основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за
нейното обжалване.
Видно от съдържанието на административния акт, той
съдържа подробни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С посочената разпоредба е
прието, че държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност,
с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по
чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на
обективната истина. Със заповедта на първо място е наредено да се образува на
дисциплинарното производство и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено отстраняването на
оспорващия от заеманата длъжност.
Дисциплинарно-наказващият орган приема, че служебното
му положение ще затрудни разкриването на обективната истина, тъй като заеманата
от служителя длъжност му предоставя достъп до ИФ на МВР, от които служителят
може да установява данни на свидетели, от които следва да се снемат сведения по
воденото дисциплинарно производство. Това му предоставя възможност да им оказва
въздействие за промяна на предоставяната от тези лица информация за
фактическата обстановка при извършване на дисциплинарното нарушение.
В случая е безспорно налице първата предпоставка –
образувано дисциплинарно производство на осн. чл. 207, ал.
1, т. 1 ЗМВР за извършено от държавния служител тежко нарушение на служебната
дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание
"уволнение". За да е налице втората предпоставка следва да е
обективно налице възможност служителят с оглед заеманото служебно положение да
може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на
дисциплинарното производство.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно е
постановено временно отстраняване от длъжност на държавния служител, тъй като
същият в качеството си на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1
от ЗМВР, разполага с полицейски правомощия, възползвайки се от които
може да оказва натиск върху свидетелите, както и да унищожи или да укрие
служебна информация – съответни документи и актове, свързани с предмета на
доказване в дисциплинарното производство. Предвид това е налице реална
възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи за
разкриването на обективната истина.
Неоснователни са доводите на оспорващия, че ако е
съществувала опасност той да попречи или повлияе по някакъв начин на
разследването, органите на досъдебното производство е следвало да предприемат
мерки за отстраняването му от длъжност по реда на НПК, а и с оглед период на разследване – две
години, то не са налице данни за оказано въздействие. Дисциплинарното
производство е самостоятелно и независимо от наказателното производство и ЗМВР
предвижда, че при образувано такова за тежки нарушения и възможност за
въздействие върху служители от разследваното лице, то може да бъде временно
отстранено от длъжност, каквато е и настоящата хипотеза, тъй като с оглед
длъжността на лицето, то следва да се осигури възможност за разкриване на
обективната истина .
Наложената мярка гарантира обективното провеждане на
дисциплинарното производство и не следва да се възприема като начин за
унижаване на лицето и накърняване на достойнството на оспорващия. Действително,
с оглед кадровата справка, същият за периода на работа в МВР има множество
награди и похвали, но при наличие на
данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина,
дисциплинарно-наказващият орган може да постанови отстраняването му временно от
работа, за да осигури обективно протичане на производството и невъзможност за
въздействие върху свидетели, достъп до документи именно поради създадените в
дългогодишната работа на лицето служебни взаимоотношения, като в случая лицето,
макар и на друга длъжност – началник участък Участък Славяново, също има достъп
до информационната система и възможност за въздействие.
Отстраняването от длъжност е временна, превантивна
мярка и нейна основна цел е да се препятства възможността служителят,
продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него
дисциплинарно производство, а в случая същият с оглед представена заповед е
възстановен на работа от 10.10.2020 година, но към датата на издаване на
процесната заповед, дисциплинарно-наказващият орган е преценил, че следва да
бъде временно отстранен, с оглед протичане на разследването без съмнение за
въздействие.
Принудителната административна мярка е израз на
административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай,
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. При прилагането на принудителната мярка във всички случаи, трябва да бъде
спазен установеният в чл. 6 от АПК,
принцип на "съразмерност", според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. Принципът за
съразмерност е спазен, като засягането
на правата и законните интереси на оспорващия чрез издаване на заповед за
временно отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден. Целта е
да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното
производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в
по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване
на дисциплинарното производство. Налагането на мярката не изисква, вменените на
лицето нарушения на служебната дисциплина да са еднозначно установени,
посредством събирането на всички релевантни по отношение на тях доказателства и
това не е възможно да бъде сторено в момента, в който се слага началото на
дисциплинарното производство. Това производство се слага в ход, именно с оглед
възможността снабдените със съответните правомощия лица да извършат
необходимите процедурни действия и да съберат относимите към решаването на
въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства, а налагането на мярката
"временно отстраняване от длъжност" създава необходимата гаранция, че
процедурата по събиране на доказателствата ще бъде проведена при точно спазване
на нормативно установената за това рамка и обективната истина по казуса ще бъде
установено единствено по реда и със средствата, предвидени в закона. Мярката
"временно отстраняване от длъжност" засяга в твърде съществена степен
правата и законните интереси на лицето, спрямо което се прилага, но същата, с
оглед законодателни промени , не се налага за продължителен период от
време - съгласно чл. 214, ал. 3 ( от 07.07.2020 г.) от ЗМВР, срокът
за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни
производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното
производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че заповедта в
оспорената част е издадена от компетентен орган, в установената от закона
форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и противоречие с материално-правни
разпоредби, поради което следва да бъде отхвърлено оспорването.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2,
пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Ц.И.И.,*** , съдебен адрес:***, офис 111 адв. К.Д.
срещу заповед № 8121К-6344/22.05.2020 година на министъра на МВР в частта
относно отстраняване временно от длъжност и изземване на служебна карта, личен
знак и служебно оръжие.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: