Присъда по дело №629/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 88
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20215330200629
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 януари 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 88
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
и прокурора Пламен Борисов Чобанов (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Наказателно дело от общ
характер № 20215330200629 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Т. Д. Д. – ...., ..., български гражданин,
неомъжена, неосъждана, ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това, че в периода
от месец март 2020 година до месец декември 2020 година, включително в с.
Белозем, общ. Раковски, обл. Пловдив, след като е била осъдена по дело №
803/2020г., по описа I - ви брачен състав на Пловдивски районен съд, влязло в
законна сила на 27.02.2020 г. да издържа свои низходящи – дъщеря си Д. И.
Н. ЕГН ********** и сина си Д. И. Н. с ЕГН: **********, като заплаща чрез
техния баща и законен представител И.Й. Н. ЕГН ... месечна издръжка в
размер на 152,50 лева за всяко от двете си деца, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски спрямо всяко едно
от тях, а именно 10 месечни вноски по 152,50 лева за дъщеря си Д. И. Н. общо
на стойност 1525 лева и 10 месечни вноски по 152,50 лева за сина си Д. И. Н.
общо на стойност 1525 лева или всичко в общ размер на 3050 лева, поради
1
което и на основание чл. 183 ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 от НК я
ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА «Лишаване от свобода».
НА основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание от ТРИ МЕСЕЦА «Лишаване от свобода» за срок от 3
години считан от датата на влизане в законна сила на настоящата присъда.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите


НОХД 629 / 21г. - Районен съд - Пловдив - VІІІ наказателен състав.

МОТИВИ:

Срещу подсъдимата Т. Д. Д. с ЕГН ********** е родена на ..., ..., българско
гражданство, неомъжена, неосъждана, основно образование, без трудова
заетост в момента, с постоянен адрес и адрес за призоваване ... е повдигнато
обвинение в това , че през периода от месец март 2020г. до месец декември
2020г.включително в с.Белозем, общ. Раковски, обл. Пловдив, след като е
била осъдена с определение за одобрена спогодба по гр.дело №803/2020г. по
описа на Районен съд Пловдив, І брачен състав, влязло в законна сила на
27.02.2020г. да издържа свои низходящи – дъщеря си Д. И. Н. ЕГН
********** и сина си Д. И. Н. ЕГН **********, като заплаща чрез техния
баща и законен представител И. Й. Н. ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 152,50лева, за всяко от двете си деца, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, спрямо всяко
едно от тях, а именно 10 месечни вноски по 152,50лева за дъщеря си Д. И. Н.
ЕГН **********, общо на стойност 1525лева, и 10 месечни вноски по
152,50лева за сина си Д. И. Н. ЕГН **********,общо на стойност 1525лева,
или всичко на обща стойност 3050лева, което е престъпление по чл. 183 ал. 1
от НК
За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявен
граждански иск.
Представителят на Районна прокуратура - Пловдив поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и категоричен
начин, предлага на Съда да признае подсъдимата Д. за виновна в извършване
на деянието, за което е дадена на Съд, като й наложи наказание, „ пробация“
в размер на 8 месеца при двете основни пробационни мерки.
Подсъдимата Т.Д. се признава за виновна в извършването на
престъплението, за което е дадена на съд, като чрез упълномощения си
защитник адв. П. прави искане ако бъде призната за виновна , то да й бъде
наложено наказание лишаване от свобода , ориентирано около минималния
размер , предвиден в закона, тъй като според подсъдимата едно наказание
пробация би затруднило осъществяването от нейна страна на трудовата й
дейност, което от своя страна ще попречи да изпълнява задълженията си към
своите низходящи.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:
В хода на разследването по досъдебното производство, както и в съдебната
фаза е установено , че през 2000г. И. Й. Н. от с.Белозем заживял на
съпружески начала, без сключен граждански брак, с подс. Т. Д. Д. в дома си в
.... От съвместното им съжителство на .... се родила дъщеря им Д. И. Н. и на
.... сина им Д. И. Н.. През последните години преди да се разделят
1
окончателно подсъдимата започнала да не споделя нищо със св. И.Н..
Така на 01.08.2019г. тя събрала багажа си и си тръгнала от дома му, като
взела и двете деца. Впоследствие мъжа й разбрал, че същата си имала
любовник. Само около три месеца децата живеели заедно с майка си в гр.
Пловдив, като бащата имал възможност да се среща и вижда с тях. През
месец ноември 2019г. децата решили, а и подсъдимата се съгласила, да
заживеят заедно с баща си в с. Белозем, обл. Пловдив. През м. февруари
2020г. Д. и св. И.Н. подали молба до Районен съд Пловдив, за да постигнат
споразумение помежду си относно упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и размера на издръжката за непълнолетните Д.
И. Н. и Д. И. Н..
Така с определение на Районен съд Пловдив била одобрена спогодба по
гр.дело №803/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, І брачен състав,
влязло в законна сила на 27.02.2020г. по отношение на одобряването на
спогодбата, с което Т. Д. Д. била осъдена и задължена да заплаща на
ненавършилите пълнолетие деца- дъщеря си Д. И. Н. ЕГН ********** и сина
си Д. И. Н. ЕГН ********** чрез техния баща и законен представител И. Й.
Н. ЕГН ********** месечна издържка в размер на по 152,50лв., считано от
01.01.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане. Упражняването на
родителските права по отношение на децата се предоставило на бащата И. Й.
Н., като се определило местоживеенето на същите да е при бащата.
В хода на проведеното съдебно следствие се установява, че за периода от
месец март 2020г. до месец август 2020г. включително подсъдимата е ходила
в с. Белозем, за да види децата си, само два пъти. Същата нямала желание да
ги вижда и не се интересувала по никакъв повод от тях.Тя не им носила
подаръци, като само на Коледа и Нова година им изпращала колети с дребни
подаръци. Основни грижи за тях полагал единствено баща им св. И.Н..
Последният получил конкретни парични суми от подсъдимата в размер на
500лева, а именно – на 24.12.2019г. в размер на 100лева, на 13.01.2020г. в
размер на 100лева, на 31.01.2020г. в размер на 100лева, на 13.02.2020г. в
размер на 100лева, и на 12.03.2020г. в размер на 100лева.
Тези парични суми, които били недостатъчни да покрият нуждите на
децата, Д. ги давала преди спогодбата в съда, тъй като съобразно уговорките
помежду им основно бащата поемал грижите за децата. След влизане в сила
на съдебното определение, с което се одобрила постигнатата между страните
спогодба, подсъдимата не изплащала определената й издръжка. На
16.11.2020г. тя заплатила на бившия си мъж св. И.Н. сумата от 200лева,
изпратени по повод дължимите от нея суми за издръжка. Д. не изплатила
редовно и в срок дължимата издръжка за месеците март, април, май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември, декември включително за 2020г.
Общо дължимите и неизплатени в срок от нея месечни издръжки били за 10
месеца по 152,50лева за дъщеря си Д. И. Н. ЕГН **********, общо на
2
стойност 1525лева, и 10 месеца по 152,50лева за сина си Д. И. Н. ЕГН
**********,общо на стойност 1525лева, или всичко на обща стойност
3050лева, които не са платени изцяло. За неплатени в срок в периода от месец
март 2020г. до месец декември 2020г. включително месечни издръжки за
децата си Д. И. Н. и Д. И. Н., на подс. Т.Д. било предявено обвинение за
извършено престъпление от общ характер по чл.183 ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин, от
събраните по делото писмени и устни доказателства, които са логични
последователни , вътрешно непротиворечиви и безспорно, че подсъдимата Т.
Д. Д. с ЕГН ********** е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна съставомерните признаци на деянието, инкриминирано в
текста на чл. 183 ал. 1 от НК, тъй като за периода от месец март 2020г. до
месец декември 2020г.включително в с.Белозем, общ. Раковски, обл.
Пловдив, след като е била осъдена с определение за одобрена спогодба по
гр.дело №803/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, І брачен състав,
влязло в законна сила на 27.02.2020г. да издържа свои низходящи – дъщеря
си Д. И. Н. ЕГН ********** и сина си Д. И. Н. ЕГН **********, като заплаща
чрез техния баща и законен представител И. Й. Н. ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 152,50лева, за всяко от двете си деца, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски,
спрямо всяко едно от тях, а именно 10 месечни вноски по 152,50лева за
дъщеря си Д. И. Н. ЕГН **********, общо на стойност 1525лева, и 10
месечни вноски по 152,50лева за сина си Денис Иванов Н. ЕГН
**********,общо на стойност 1525лева, или всичко на обща стойност
3050лева. Безспорно е също така, че от обективна страна е налице
определение за одобрена спогодба по гр.дело №803/2020г. по описа на
Районен съд Пловдив, І брачен състав, влязло в законна сила на 27.02.2020г., с
което подсъдимата е била осъдена и задължена да изплаща ежемесечна
издръжка на своите низходящи - дъщеря си Д. И. Н. ЕГН ********** и сина
си Д. И. Н. ЕГН **********, в размер на 152,50лева за всяко от тях.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.183 ал.1 от НК може да се
осъществи само чрез бездействие, изразяващо се в неизплащане на
издръжката, като обв. Т.Д. не е изпълнила задължението си да заплати
определените й издръжки за периода от месец март 2020г. до месец декември
2020г. включително по отношение на двете си деца.
Деянието е извършено умишлено от обвиняемата с пряк умисъл като форма
на вина, със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.
Съзнавала е противоправният характер на осъщественото деяние, като е
предвиждала, целяла и искала да наруши вменените й задължения да изплаща
ежемесечна издръжка на своите низходящи. Тя е била запозната със съдебния
акт и е знаела за противоправността и последствията от неспазването му.
Обсъждайки личността на подсъдимата , безспорно се установява, че Д.
действително е субект на наказателното преследване , но такъв с
изключително ниска степен на обществена опасност. Съдът счита също така,
3
че по - строгата наказателна репресия по никакъв начин не би постигнала
целите на двете превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца ,
както и възпиращото и предупредително въздействие върху останалите
членове на обществото. Видно от поведението на подсъдимата пред
настоящия Съд , целите на специалната превенция са били постигнати почти
в пълна мяра в хода на протичащото срещу нея досъдебно производство, тъй
като доказателствата по делото сочат на една безспорна положителна
градация в поведението й и достигнала до осъзнаване на противоправността
на стореното от нея, както и желанието за репариране на причинените
материални неудобства по отношение на родните й деца. Положителната
тендеция в поведението й се подкрепя и от изразеното желание , ако бъде
призната за виновна , да не й бъде налагано , предложеното от представителя
на Районна прокуратура - Пловдвив по- леко наказание "пробация", а то да
бъде лишаване от свобода, тъй като по този пначин Д. би имала възможност
да упражнява безпрепятствено трудова дейност и по този начин да изпълнява
финансовите си обязаности към своите деца.
Настоящият съд намира , че едно наказание от 3 месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от 3 години , считан от
датата на влизане на присъдата в законна сила, би постигнало в най- висока
степен целите и на двате превенции, а също така не би дсовело до
ограничаване полагането от страна на подсъдимата на общественополезен
труд.
Причина за извършване на деянието - ниска правна култура.
По тези свои съображения съдът постанови и присъдата си.




РАЙОНЕН СЪДИЯ :

4