Р Е Ш Е Н И
Е
№………./06.03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 10 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 94240/17.12.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу
решение № 5447 от 05.12.2019г., постановено по гр. дело № 8983/2019г. на
Районен съд - ****, с
което е прието за установено, че Д.К.К., ЕГН ********** не дължи на въззивното
дружество сумата от 954,08 лева, представляваща
корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в
обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Петко Тодоров“ № 7, ет.4, ап. 11, клиентски
№ **********, абонатен № ********** през периода 29.05.2017г. до 28.05.2018г.,
но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура №
**********/04.06.2019г.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на
вземането му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия
количество ел. енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД.
При извършена проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано
количество електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и
съответно не е заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени
изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни
разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
Д.К.К. срещу „Енерго–Про Продажби”
да бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 954,08 лв., съставляваща корекция
на потребена ел. енергия за периода 29.05.2017г. до 28.05.2018г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Петко Тодоров“ № 7, ет.4, ап. 11.
Ищецът излага
твърдения за съществуването та облигационно правоотношение между старините по
делото, основано на договор за продажба на електроенергия за обект, находящ се
в гр. Варна, ул. „Петко Тодоров“ № 7, ет.4, ап. 11, клиентски № **********,
абонатен № **********. Ищецът узнал, че с фактура № **********/04.06.2019г. му
е начислено потребление в размер на 954,08лв., което оспорва. Твърди, че не е
получавал реално такова количество електроенергия. Твърди, че ако е имало
неточно отчитане от СТИ, това не е било по негова вина. Сочи, че начисленото
количество не е било въз основа на редовен отчет и не е имало визуализирано на
дисплея на СТИ.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е клиент на ответното
дружество, както и наличието на договор между страните за продажба на
електроенергия. Сочи се, че на 28.05.2018г. е извършена проверка на средството
за измерване на обекта в гр. Варна, ул. „Петко Тодоров“ № 7, ет.4, ап. 11,
клиентски № **********, абонатен № **********, при която в присъствието на
двама свидетели е констатирано, че в регистър 1.8.3. има неотчетена ел.
енергия. За проверката е съставен констативен протокол. Електромерът е
демонтиран и изследван в БИМ, при което е установена нерагламентирана външна
софтуерна намеса в тарифната схема в електромера. Излага се, че при проверката
са спазени задълженията на ответника, посочени в общите му условия. На база на
констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл. 50 от
ПИКЕЕ и е начислена процесната сума, която не е санкция или корекция, а реално
доставено количество електроенергия, което не е било отчетено от видимите
регистри на СТИ. Процесната сума е натрупаното количество в регистър 1.8.3,
който не е видим на дисплея и е действително потребено в обекта, но не е
отчетено при редовните месечни отчети.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 02.07.2015г.
длъжностни лица на „Енерго про Мрежи” АД са монтирали електромер, отчитащ
потреблението в обект в гр. *****,
клиентски № **********, абонатен № **********. На 28.05.2018г. служители на
,,Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на същото СТИ, като то е
демонтирано за изследване в БИМ. На 21.05.2019г. в БИМ е извършена експертиза
на СТИ, при която е установено, че в сумарния регистър има показание несъответстващо
на сбора от показанията във видимите регистри, в размер на 5219 квт/ч. Констатирано
е, че не са налице механични повреди и електромерът отговаря на изискванията за
точност при измерване, но не съответства на техническите характеристики за
правилно отчитане, поради софтуерна манипулация в тарифната му схема за
отчитане. Въз основа на съставения констативен протокол за извършената проверка
на абоната е изготвено становище за начисление на неточно измерена ел. енергия
за период от 29.05.2017г. до 28.05.2018г., която е остойностена във фактура №
**********/04.06.2019г. в размер на 954,08 лева.
Съгласно заключението
на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, са налице данни за
неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ, което е преминало метрологична
регулярна проверка и към датата на проверката е било годно да измерва
електроенергия. Няма промяна в схемата му на свързване. На този тип
електромери, данните не са с дистанционен отчет. Регистър 1.8.3 не е видим за
отчитане на енергията от дисплея на СТИ. Той може да бъде визуализиран с
допълнителни кодове, което е извършено при проверката. В случая е взето общо
реално отчетено количество от скрит регистър, което не се изчислява по формула
и е разпределно в подпериодите пропорционално на целия период. Цената е
изчислена по така наречените технологични разходи. За този тип вмешателство
трябва да се притежава софтуер. Софтуерната промяна може да бъде във всякакъв
вид - нагоре и надолу в стойностите на показанията. С такъв софтуер разполага
завода производител, а за претарифиране и енергоснабдителните дружества. Не е
възможно да се определи кога точно е започнало натрупването на енергия в този
регистър, тъй като файлът в който се съдържа тази информация е изтрит при
неправомерното вмешателство в програмата за параметризация при електромера.
Регистър 1.8.3 е предназначен да показа данни при отчитане на върхова електроенергия.
Електромерът е имал и ежемесечни показания по редовните тарифи. Теоретично е
възможно и да не е преминала електроенергията преди това.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50
от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена
възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3., доколкото липсват
данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и
нощна тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към
датата на монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо място
следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48 - чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 28.05.2018г., а служебното начисляване на ел.
енергия е въз основа на становище от 30.05.2019г. Следователно липсва
нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата в общ размер от 954,08 лева, претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 29.05.2017г.
до 28.05.2018г, което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5447 от 05.12.2019г., постановено по
гр. дело № 8983/2019г. на Районен съд - ****, с което е прието за установено, че Д.К.К.,
ЕГН ********** не дължи на „Енерго-про
продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***** сумата
от 954,08 лева, представляваща
корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в
обект, находящ се в гр. *****,
клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 29.05.2017г. до
28.05.2018г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена
във фактура № **********/04.06.2019г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***** да заплати на Д.К.К.,
ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: