№
гр.Варна, 28.06.2021г.
Варненският административен съд, VІ - ти състав, в
закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Пекова
адм. дело N 1013 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е за
проверка редовността по чл.158 от АПК и за допустимостта по чл.159 АПК.
Постъпила е жалба от К.Г.К.,
ЕГН **********,*** и съдебен адрес-***, офис 1 против заповед
№3986/27.10.2008г. на кмета на община Варна. В жалбата си твърди, че
обжалваната заповед е нищожна. Към жалбата са приложени писмени доказателства.
Към нея не са приложени доказателства за внесена ДТ.
С разпореждане № 6412/18.05.21г.
съдът е оставил без движение жалбата и е указал на жалбоподателя в 7-дневен от
връчване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в
размер на 10лв., като е задължил кмета на община Варна да представи преписката
по оспорения акт, ведно с оспорения акт и доказателства за връчването му. С
молба с.д.7738/26.05.21г. жалбоподателят е представил б.б. за внесена ДТ, а с
писмо с.д.8265/03.06.21г. е представена административната преписка.
С разпореждане №
7353/04.06.21г. съдът е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението
да уточни правния си интерес от оспорването и да представи доказателства за
идентичност на имота, предмет на премахване с оспорената заповед и този, за
който са представени доказателства за собственост, както и да представи извадка
от кадастралната карта и кадастралния регистър, от която да е видно записването
му в КР за имота, предмет на премахване, както и е задължил административния
орган да заяви изпълнена ли е заповедта и да представи доказателства за
изпълнението й.
С молба
с.д.9599/25.06.21г. жалбоподателят твърди, че с обжалваната заповед кметът на
община Варна е наредил премахването на сградите, които са негова собственост,
съгласно НА от 2001г. и 2006г., изградени в имота му, находящ се в гр.Варна,
ул.“Дунавски лебед“№13, като заповедта не му е обявена в качеството на собственик.
Представя писмени доказателства-удостоверение, скици, извадка от КП, СТЕ по
гр.д.2153/2007г. на ВРС за идентичност на имота, както и писмо, с което е
уведомен, че сградите в имота му са премахнати без да е уведомен за това.
От представените по
делото доказателства и становищата на страните се установява следното:
Жалбоподателят твърди,
че е собственик на ПИ с ид. 10135.1030.364 по КК на гр.Варна /стар №№ 9 и 15
кв. 545 по КП на гр.Варна, съгласно нот.акт №1/2001г. Съгласно нот.акт
притежава ¼ ид.ч. от описания недвижим имот и жилищната сграда построена
в него. Имотът е съсобствен с община Варна, която въпреки искането му не е финализирала процедурата по ликвидиране на
съсобствеността. Твърди, че три месеца преди постановяване на решението на ВРС,
с което е признато, че е съсобственик, е издадена оспорената заповед, която не
му е обявена в качеството на собственик и е бил лишен от правото да защити
законните си интереси, както и на полагащото му се от отчуждаването
обезщетение. Твърди, че като собственик на имота, община Варна е следвало да го
обезщети за съборените сгради в имота, съгласно ЗУТ, което право на обезщетение
не се погасява по давност, съгласно §10 на ДР на ЗУТ.
Оспорена е заповед №3986/27.10.2008г.
на кмета на община Варна, с която административният орган след като е
установил, че са налице фактите посочени в хипотезата на ал.5 и ал.6 на чл.195 ЗУТ и във връзка със защита на важни обществени интереси по повод провеждането
на строително мероприятие на община Варна/изграждане на обект на градската
инфраструктура/, и че описаните постройки са неподходящи по местоположение,
разположение и вид, вредни в санитарно-хигиенно отношение, негодни за обитаване
и в интерес на сигурността, здравеопазването, естетиката, чистотата и
спокойствието на гражданите, на основание чл.195 ал.5 ЗУТ, чл.195 ал.6 и чл.196
ал.3 ЗУТ е наредил в срок до 30.12.2008г. да се премахнат описаните постройки в
ПИ 15, кв.545, по плана на 14 м.р., с административен адрес ул.“Дунавски лебед“
№13, собственост на община Варна, съгласно АОС /частна/ № 5058 от 25.07.2008г.
от „Хидрострой“АД за сметка на община Варна. Сградите са освидетелствани като
негодни за обитаване и застрашени от самосрутване с протокол №26/16.10.2008г.
Имотът на ул.“Дунавски лебед“ №13, в ПИ 15, кв.545, по плана на 14м.р.,
гр.Варна, се състои от земя 143 кв.м. и сгради: сграда със застроена площ 29.68
кв.м. и складово помещение със застроена площ 5.71кв.м., всичко общинска
собственост, съгласно АОС /частна/ №5058/25.07.2008г.
Съгласно представените
документи, жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот-
¼ идеална част от дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.“Дунавски
лебед“ №13 и 13 А, цялото с площ от 255 кв.м., по нот.акт, а по скица 286 кв.м.,
съставляващо имот №915, в кв.902 по нот.акт, а по скица имот №915 кв.545 по
плана на 14 м.р., заедно с построената в имота жилищна сграда, застроена върху
68 кв.м. и изба със застроена площ от 4 кв.м.
В случая
жалбоподателят не е представил доказателства за идентичност на имота, предмет
на заповедта за премахване и този, за който се легитимира като собственик. Обстоятелството,
че е съсобственик на поземлен имот и сграда в него заедно с общината не променя
този извод. Не са налице доказателства, че е възложител или изпълнител на
обектите, предмет на премахване, т.е. че е налице правен интерес от оспорването
на заповедта. Същият не се и легитимира като собственик или съсобственик на
обектите, предмет на премахване. Обектите, предмет на премахване са собственост
на община Варна, съгласно представеният Акт за общинска собственост.
Обстоятелството, че ПИ
е в съсобственост не обосновава правен интерес от оспорването на заповед, с
която е наредено премахването на самостоятелни обекти- сгради, за които са
налице доказателства, че са собственост на общината. За обектите, предмет на
премахване с оспорената заповед не са налице доказателства да са собствени,
съсобствени на жалбоподателя. Сградите са премахнати поради това, че са
освидетелствани като негодни за обитаване и застрашени от самосрутване.
В случая оспорената
заповед не е издадена в производство по отчуждаване, а за премахване на негодни
за ползване или застрашаващи сигурността строежи и правата които претендира в
жалбата си и чиято защита търси/обезщетение за отчуждаване/ няма да бъдат
реализирани в производството по оспорване на заповедта за премахване, издадена
по чл.195 ЗУТ.
Предвид горното не е
налице правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл.159 т.4 АПК следва да се остави без разглеждане жалбата на К.Г.К. против заповед
№3986/27.10.2008г. на кмета на община Варна и производството по делото следва
да се прекрати.
Предвид гореизложеното
и на основание чл.159 т.4 на АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Г.К., ЕГН **********,***
и съдебен адрес-***, офис 1 против заповед №3986/27.10.2008г. на кмета на
община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 1013 по описа на
Административен съд- Варна за 2021г., шести състав.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия: