№ 3927
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100510898 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 24.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 45634/ 2022 г. на Софийски
районен съд, ГО, 126 състав, Ж. Д. И. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК *********/ сумата 1 155.58 лв.- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от 24.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 122.53
лв.- мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., сумата 6.23
лв.- главница за извършена услуга дялово разпределение, дължима за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2022 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 2.33 лв.- мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.08.2019 г. до 04.08.2022 г., а
също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 404.44лв.- разноски по делото, като
исковете са отхвърлени: относно главницата за доставена топлинна енергия- за сумата
140.07 лв., дължима за м.05.2019 г. и м.06.2019 г., и относно лихвата за забава върху
тази главница- за сумата 42.82 лв. Със същото решение Д. Н. И. /ЕГН **********/ е
осъден да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК *********/ сумата 288.90 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.08.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 51.03 лв.- мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г.,
сумата 2.33 лв.- главница за извършена услуга дялово разпределение, дължима за
периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2022 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 0.58 лв.- мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.08.2019 г. до 04.08.2022 г., а
1
също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 101.10 лв.- разноски по делото, като
исковете са отхвърлени: относно главницата за доставена топлинна енергия- за сумата
35.01 лв., дължима за м.05.2019 г. и м.06.2019 г., и относно лихвата за забава върху
тази главница- за сумата 10.70 лв. С решението К. Н. И. /ЕГН **********/ е осъден да
заплати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК *********/ сумата 288.90 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.08.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 51.03 лв.- мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г.,
сумата 2.33 лв.- главница за извършена услуга дялово разпределение, дължима за
периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до
окончателното й изплащане, и сумата 0.58 лв.- мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.08.2019 г. до 04.08.2022 г., а
също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 101.10 лв.- разноски по делото, като
исковете са отхвърлени: относно главницата за доставена топлинна енергия- за сумата
35.01 лв., дължима за м.05.2019 г. и м.06.2019 г., и относно лихвата за забава върху
тази главница- за сумата 10.70 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответниците Ж. Д. И., Д. Н. И. и
К. Н. И. сумата 42.49 лв.- разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Постъпила е въззивна жалба от Ж. Д. И., Д. Н. И. и К. Н. И. /ответници по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете, и в частта за
разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение
за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/
оспорва жалбата на ответниците и моли постановеното от СРС решение в обжалваната
осъдителна част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Третото лице- помагач на ищеца „ПМУ „Инженеринг“ ООД- гр. София не
изразява становище по повод подадената от ответниците въззивна жалба.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част /части/.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната част
/части/ и следва да бъде отменено.
Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от
установяване пасивната материално- правна легитимация на ответниците да отговарят
по същите. Ищецът основава претенциите си към ответниците Ж. И., Д. И. и К. И. на
2
твърдението, че Н.Е. И.- наследодател на тримата ответници, е бил „клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, отговорен за
задълженията към „Топлофикация София“ ЕАД, заедно с Ж. Д. И.“, за имот с аб.№
24572, в която връзка представя Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 191/
20.06.2013 г. на софийски нотариус, според който Ж. Д. И. /ответница по делото/ и
Н.Е. И. придобили по замяна собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент на І етаж в сградата на бул.**** в гр. София, ведно с принадлежности, и
съобщение към фактура от 31.07.2020 г., в което като титуляр на откритата за
процесния имот клиентска партида /за аб.№ 24574/ е посочена Ж. Д. И..
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници на Н.Е. И.,
издадено на 11.11.2022 г. от СО- район „Илинден“, след смъртта си на 30.10.2021 г.
същият оставил за законни наследници съпруга Ж. Д. И. и синове Д. Н. И. и К. Н. И., а
именно ответниците по делото.
От страна на ответниците са представени Заявление- декларация на Е.Р. И.
/трето за спора лице/ от 4.07.2013 г.- за откриването на клиентска партида в
„Топлофикация София” ЕАД за процесния имот с аб.№ 24574, находящ се на адрес:
бул.****, вх.1, ап.1 в гр. София, прието от топлопреносното предприятие /видно от
поставения от дружеството печат/, както и заявление от 3.06.2014 г., изходящо от
същото трето лице- Е.Р. И., обозначила се като титуляр на партида № 24574 и на
партида № 24575, съдържащо искане за обединяване на двете партиди, като е
посочено, че „на този адрес собственикът понастоящем е само един“.
Основният спорен по делото въпрос е дали през процесния период между ищеца
„Топлофикация София” ЕАД и ответниците Ж. И., Д. И. и К. И. е съществувало
валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия. Действащата
през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които
такова договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на
право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ
легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно
право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на
вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна
енергия до определен топло-снабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/,
явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.
Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9
ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна
енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на
такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е
без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение
/клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
В случая от страна на ответниците е заявено оспорване на исковете, поради
което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже
обосноваващите спорното право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова
страна в процеса не е проведено. Действително според приложените писмени
доказателства през исковия период от 1.05.2019 г. до 30.04.2020 г. ответницата Ж. И. и
общият наследодател на страните Н. И. /починал на 30.10.2021 г., след исковия период/
3
са били собственици на процесния апартамент /придобит от двамата при условията на
СИО през м.06.2013 г./, но тъй като относно него е сключен индивидуален писмен
договор за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
третото за спора лице Е.Р. И., видно от цитираното по- горе заявление- декларация от
4.07.2013 г. за откриването на клиентска партида на абонат на топлинна енергия,
прието от „Топлофикация София” ЕАД /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/, предпоставки за
ангажиране договорната отговорност на тримата ответници в случая липсват.
Задължена да заплати стойността на потребената в имота топлинна енергия е страната
по сключения с топлопреносното предприятие индивидуален писмен договор- Е. И., на
чието име- според депозираното по делото от подпомагащата страна „придружително
писмо“ с дата 26.05.2023 г., се е водила и откритата за същия клиентска партида, което
съответно е основание за изключване отговорността на ответниците по чл.153, ал.1 ЗЕ.
Следва да се отбележи в тази връзка, че според посоченото в цитираното по- горе
„придружително писмо“, изходящо от подпомагащата страна „ПМУ Инженеринг“
ООД, от 1.07.2013 г. титуляр на двете партиди- с аб.№ 24574 и аб.№ 24575, открити за
сградата на бул. **** в гр. София, е била Е.Р. И., като от 1.11.2014 г. титуляр на
партидата с аб.№ 24574 била Ж. Д. И., вписана служебно- според съдържанието на
приложеното от ищеца писмо от 5.01.2015 г., без да са представени от същия
доказателства за прекратяване на възникналата въз основа на подаденото от Е. И. през
м.07.2013 г. заявление- декларация, прието от топлопреносното предприятие,
договорна връзка за имота.
При това положение постановеното от СРС решение в частта му, в която
предявените от топлопреносното предприятие осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени и са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК, се явява
неправилно и следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за
отхвърляне на исковете за горе-посочените суми като неоснователни.
При този изход на спора право на разноски- съобразно чл.78, ал.3 ГПК и чл.273
вр. чл.78, ал.1 ГПК, имат ответниците- въззивници. За първо-инстанционното
производство следва да им бъдат присъдени разноски за платено адвокатско
възнаграждение от общо 600 лв. За въззивното производство следва да им бъде
присъдена общо сумата 61.21 лв.- разноски за платена държавна такса. Други разноски
на въззивниците с настоящото решение не следва да бъдат присъдени, тъй като
липсват доказателства за плащане на договореното за въззивното производство
адвокатско възнаграждение от 300 лв. от същите на адвокат- пълномощника им
/разписката за плащане на сумата в брой в приложения договор за правна защита и
съдействие е непопълнена/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 24.06.2023 г., постановено по гр. дело № 45634/ 2022 г.
на Софийски районен съд, ГО, 126 състав, в обжалваната част /части/, а именно:
- в частта, в която Ж. Д. И. /ЕГН **********/ е осъдена да заплати на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК *********/ сумата 1 155.58 лв.- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от 24.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 122.53
лв.- мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., и сумата
6.23 лв.- главница за извършена услуга дялово разпределение, дължима за периода от
4
м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата 2.33 лв.- мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение за периода от 30.08.2019 г. до 04.08.2022 г., а
също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 404.44 лв.- разноски по делото;
- в частта, в която Д. Н. И. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД
/ЕИК *********/ сумата 288.90 лв.- главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 51.03 лв.-
мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., сумата 2.33 лв.- главница за
извършена услуга дялово разпределение, дължима за периода от м.07.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2022 г. до окончателното й изплащане,
и сумата 0.58 лв.- мораторна лихва върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 30.08.2019 г. до 04.08.2022 г., а също и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 101.10 лв.- разноски по делото; и
- в частта, в която К. Н. И. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД
/ЕИК *********/ сумата 288.90 лв.- главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 51.03 лв.-
мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., сумата 2.33 лв.- главница за
извършена услуга дялово разпределение, дължима за периода от м.07.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2022г. до окончателното й изплащане,
и сумата 0.58 лв.- мораторна лихва върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 30.08.2019 г. до 04.08.2022 г., а също и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 101.10 лв.- разноски по делото,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
/ЕИК *********/ срещу Ж. Д. И. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.79,
ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 1 155.58 лв.- главница,
представляваща стойност на потребена в топлоснабден имот с аб.№ 24574 през
периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия /ТЕ/, ведно със законната
лихва от 24.08.2022 г. до изплащането й, на сумата 122.53 лв.- мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., на сумата 6.23 лв.- такса за извършена услуга
дялово разпределение, дължима за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2022 г. до изплащането й, и на сумата 2.33 лв.- мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.08.2019 г. до
04.08.2022 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
/ЕИК *********/ срещу Д. Н. И. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.79,
ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 288.90 лв.- главница,
представляваща стойност на потребена в топлоснабден имот с аб.№ 24574 през
периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия /ТЕ/, ведно със законната
лихва от 24.08.2022 г. до изплащането й, на сумата 51.03 лв.- мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., на сумата 2.33 лв.- такса за извършена услуга
дялово разпределение, дължима за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2022 г. до изплащането й, и на сумата 0.58 лв.- мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.08.2019 г. до
04.08.2022 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
5
/ЕИК *********/ срещу К. Н. И. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.79,
ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 288.90 лв.- главница,
представляваща стойност на потребена в топлоснабден имот с аб.№ 24574 през
периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия /ТЕ/, ведно със законната
лихва от 24.08.2022 г. до изплащането й, на сумата 51.03 лв.- мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г., на сумата 2.33 лв.- такса за извършена услуга
дялово разпределение, дължима за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2022 г. до изплащането й, и на сумата 0.58 лв.- мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.08.2019 г. до
04.08.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на Ж. Д. И. /ЕГН **********/, Д. Н. И. /ЕГН **********/ и К. Н. И. /ЕГН
**********/ общо сумата 600 лв. /шестстотин лева/- разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на Ж. Д. И. /ЕГН **********/, Д. Н. И. /ЕГН **********/ и К. Н. И. /ЕГН
**********/ общо сумата 61.21 лв. /шестдесет и един лева и 21 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението от 24.06.2023 г. по гр. дело № 45634/ 2022 г. на СРС, ГО, 126 състав,
като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг” ООД- гр. София
като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6