Решение по адм. дело №380/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Л. О. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], ул.15-та, № 21, чрез адв. Н. Ц. от АК - П.**, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1332741, издадена от И. В. Д. – младши инспектор в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – П.*, с която на основание чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година.

Жалбоподателят оспорва заповедта и моли същата да бъде отменена като незаконосъобразна. Твърди, че не са били налице основанията за нейното издаване, тъй като не е неправоспособен водач, както е приел административния орган. Сочи, че притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено в Република Ч.**, където преимуществено живее.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си адв. Н. Ц.. Поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорената ЗППАМ. Прави и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – И. В. Д. – младши инспектор в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – П.**, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от главният юрисконсулт на ОДМВР – П.** З. В., която оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Перник, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1332741, издадена от И. В. Д. – младши инспектор в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – П.**, на жалбоподателя Л. О. А. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година. Мярката е приложена чрез отнемане на два броя регистрационни табели с номер [рег. номер] и отнемане на СРМПС № *********.

В мотивите на заповедта е посочено, че Л. О. А. е собственик на МПС - лек автомобил с рег. № [рег. номер], което той управлявал в [населено място], [жк], с посока на движение от [жк], без да е правоспособен водач и по този начин е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП. Не са описани каквито и да е конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които е направен този извод, който предвид отбелязването, че А. е представил СУМПС № [рег. номер], издаден от Ч.** Република, е явно нелогичен и необоснован.

В процесната заповед е вписано също, че при издаването й е взет предвид АУАН серия GA, № 3387808, който е представен като доказателство по делото. От него се установява, че нарушението по чл.150 от ЗДвП е констатирано при проверка, извършена на 28.07.2025 г., когато полицейски служители от отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – П.** спрели лек автомобил с рег. № [рег. номер], управляван от Л. О. А. и същият представил СУМПС № [рег. номер]. Въпреки представения документ контролните органи приели, че същият е неправоспособен водач.

Като доказателства по делото, освен горепосочените такива, са приети: Справка за нарушител/водач: Л. О. А. с [ЕГН]; Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П.**; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; Служебна бележка УРИ № 313р-19351/24.10.2025 г., издадена от началник сектор ЧРПО и др., както и Постановление за прекратяване на наказателно производство № 2850/23.09.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура - П.**.

Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка по делото са представени: Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на МВР, с която са определени служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. Представена е и Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П.**, с която са определени длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП на обслужваната територия на ОДМВР – П.** и Служебна бележка УРИ № 313р-19351/24.10.2025 г., издадена от началник сектор ЧРПО, от които е видно, че издателят на процесната заповед се явява материално и териториално компетентнен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма. Същата обаче не отговаря на изискването за обоснованост и мотивираност. Възприетите от издателя й факти и обстоятелства не се подкрепят от представените по делото доказателства. Тъкмо обратното, същата е издадена при неправилно установена фактическа обстановка и липса на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява, да е било управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата по б.“а“ на чл.171, т.2а от ЗДвП: което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

От представеното и прието като доказателство Постановление за прекратяване на наказателно производство № 2850/23.09.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – П.** се установява, че в Първо РУ – П.** е образувано Досъдебно производство № 350/2025 г., пр.пр. № 2850/2025 г. по описа на РП – П.**. То е водено срещу Л. О. А. за престъпление по чл.316, вр. чл.313, ал.1 от НК, тъй като при извършена проверка на 28.07.2025 г., около 13:15 ч., в [населено място], на ул. А. С., същият, като водач на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], представил на полицейските служители И. Д. и С. И. СУМПС № [рег. номер], издаден на 20.03.2019 г. от Република Ч.**, в автентичността на което последните се усъмнили. В хода на разследването била поискана информация от компетентните чешки власти. Получен е отговор, според който на 20.03.2019 г. в Република Ч.** действително е издадено СУМПС № [рег. номер] на Л. О. А.. Изготвената по досъдебното производство документно-техническа експертиза също потвърдила, че СУМПС № [рег. номер], издадено на Л. О. А. е истински официален документ. С оглед на изложеното, наблюдаващият прокурор от РП – Перник намерил, че в конкретния случай изначално липсват данни за извършено престъпление от общ характер, каквото е и престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2 от НК и прекратил ДП № 350/2025 г. по описа на Първо РУ – П.**, пр.пр. № 2850/2025 г. по описа на РП – П.**. На основание чл.243, ал.2 от ДОПК постановил връщане на доброволно предаденото от А. и приобщено като веществено доказателство СУМПС № [рег. номер].

От горното следва, че материалноправните предпоставки за издаване на процесната ЗППАМ не са били налице и тя е незаконосъобразна.

При горния извод съдът намира за ненужно да излага съображения относно липсата на фактически основания за издаване на заповедта, нито на мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка. Такива не са посочени. По този начин административният орган е нарушил изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и е издал акт, който е несъответен с целта на закона.

На следващо място съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които са в размер на 510,00 лв. /петстотин и десет лева/, от които: 500,00 лв. /петстотин лева/ - платено адвокатско възнаграждение, и 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса за разглеждане на делото. Същите, на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да бъдат заплатени от юридическото лице, в чиято структура работи ответника, а именно: ОДМВР – П.**.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1332741, издадена от И. В. Д. – младши инспектор в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – П.**, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П.**, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на Л. О. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], ул.**, сумата от 510,00 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.