Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260013
гр.Свищов,
11.02.2021 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 11.01.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 780 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.“ЕООД ***, чрез адв. К.С.
*** твърди, че през 2019 година продали на „К.Л.“ЕООД следните стоки :
амортисьор к-т 6 броя на обща стойност 615,12 лева, конзола – 2 бр. на обща
стойност 421,74 лева, чистачка – 3 бр. на обща стойност 45,00 лева, срещу насрещното
задължение на ответника да заплати тяхната цена по фактура № ********** от
30.10.2019г… Стойността на продадените продукти възлизала на 1298,23 лева с
ДДС. Заявява, че ответникът не заплатил
задължението си по фактурата, което обуславяло правния им интерес от
предявяване на иска. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 1298,23 лева –
главница- стойността на стоките по фактура № **********/30.10.2019г. и 100,25 лева – лихва
за забава върху главницата за периода от 31.10.2019 г. до 03.08.2020г., заедно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на която е предявен
иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. В хода
на устните състезания не взема становище. В писмена молба по делото преди
съдебното заседание, взема становище за основателност на сиковете. Претендира
разноски, съобразно списък на разноските.
Ответникът
„К.Л.“ЕООД ***, представлявано от Т.А.Т. в дадения от съда срок не е подал отговор на
исковата молба. В съдебно заседание не се явява представител. Не взема становище в хода на устните
състезания.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Между страните по делото е бил
сключен договор за търговска продажба на стоки, които стоки са получени от ответника. Издадена е приложената по делото фактура № ********** от 30.10.2019г. за доставка на амортисьор к-т 6 броя на
обща стойност 615,12 лева, конзола – 2 бр. на обща стойност 421,74 лева,
чистачка – 3 бр. на обща стойност 45,00 лева, в която фигурират подписите и на двете страни – на
представител на ищеца – като доставчик и на ответника – като получател. .
Общата стойност на задължението на ответника по тази фактура е 1081,86 лева без
ДДС или 1298,23 лева с ДДС. Видно от аналитичен регистър, по сметка 411
Клиенти за месец юли 2020 година фигурира крайно салдо по партидата на
ответника в размер на 1298,23 лева по фактура № 19093 от 30.10.2019г..
Съобразно разпоредбата на чл. 327
ал. 1 от ТЗ, ако не е уговорено друго, плащането на цената следва да бъде
извършено на деня, на който стоката е предадена от продавача на купувача или в
деня, в който на купувача са предадени документите, въз основа на които следва
да извърши плащането на цената. В случая страните изрично уговорили и датата на
която да се извърши плащането на цената
на доставката по тази фактура. Те постигнали съгласие плащането на цената за
доставката по фактурата да е на датата 09.11.2019г.., с платежно нареждане. По тази търговска продажба, безспорно е установено, че ищецът е изпълнил
задължението си, предмет на договора-предал е стоките, които са посочени във фактурата, която е подписана от
получателя, и в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на
цената. Ответникът не оспорва истинността
на представения документ, както и получаването на стоките по фактурата, поради което съдът приема, че тази фактура, като годно по делото доказателство, обективира
сключената търговска сделка между страните на датата, на която е издадена.
При тези данни от фактическа страна,
съдът намира ищцовата претенция основателна и доказана. В случая е предявен иск
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 327 ал. 1 от ТЗ, с който се иска изпълнение на поето от
ответника задължение, произтичащо от сключен между страните договор за търговска продажба /изхождайки от
качеството на страните по тях/ на 30.10.2019г. Преценявайки
основателността на иска следва да се изхожда от доказателствената тежест в
процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже
качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът
/длъжник/ следва да докаже факта на плащането.
С представената фактура № **********/30.10.2019г. ищецът
доказва сключения договор и собствената си изправност по него. Въз основа на тези доказателства е видно, че
ищецът има качеството на кредитор, както и обстоятелството, че има ликвидно
/установено по основание и размер/ и изискуемо /от датата на падежа на фактурата/
вземане спрямо ответникът. Ответникът не ангажира никакви доказателства, че е
изпълнил задълженията си по този договор,
което е в негова тежест. Ищецът претендира сумата от 1298,23 лева по процесната
фактура. Ето защо следва да се
приеме, че претенцията на ищеца е основателна и доказана и следва да се уважи изцяло
за сумата от 1298,23 лева – дължима цена за продадени амортисьор к-т 6 броя на обща
стойност 615,12 лева, конзола – 2 бр. на обща стойност 421,74 лева, чистачка –
3 бр. на обща стойност 45,00 лева с включен ДДС, по
фактура № **********/30.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 03.08.2020г., до окончателното и заплащане.
Съдът намира, че претенцията за
лихва за забава е основателна и доказана, но не до претендирания размер и не за
целия претендиран период. Тази претенция
е за акцесорно задължение, спрямо главното задължение и съобразно уважаването
на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви. Видно от
качеството на двете страни по сделката – търговци по смисъла на ТЗ, сделката
между тях е търговска продажба и спрямо нея са приложими правилата по този
закон. Плащането на цената по нея, съгласно чл. 327 ал. 1 от ТЗ е следвало да
бъде най-късно на посочената в процесната фактура дата на падежа. След посочения падеж по тази фактура, ответникът е изпаднал в забава по отношение
на паричното си задължение, и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за забава
за периода от 31.10.2019г. до 03.08.2020г./датата на завеждане на иска/. След
посочения падеж във фактурата, ответникът е изпаднал в забава по отношение на
задължението си и дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД от деня, следващ падежа на задължението –
10.11.2019г. . Неоснователна е претенцията на ищеца за лихва върху
неизпъленинето за периода от 31.10.2019 г. до 9.11.2019г., тъй като както се
посочи, във фактурата е описан падеж на задължението, и едва след този падеж, е
изпаднал ответникът в забава. На следващо място с разпоредбата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13 март 2020г. в
първоначалната редакция, до отмяната на извънредното положнеие не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви и неустойки за забава, която разпоредба действа от
13.03.2020г. и указва, че по време на извънредното положение не ката лихв. В
тази редакция нормата действаше до 08.04.2020г. и се отнасяше за договорни
задължения. Със Закон за изменение и допълнение на закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13
март 2020г. , разпоредбата на чл. 6 е изменена и от 09.04.2020г. до отмяната на
издвънредното положнеие забраната за начисляване на лихви е неустойки върху
просрочени вземания на частноправни субекти ще се отнася само за договори за
кредит и договори за лизинг и договори за цесия на вземания по такива
договори. Предвид това, поради това, че
падежът на паричното задълженеие е
настъпил преди обявяване на извънредното положение, законна лихва върху
задължението се дължи за периода от 10.11.2019г. до 12.03.2020г., както и за
периода от 09.04.2020г. до 03.08.2020г.. Или общият размер на вземането за
лихва ще бъде сумата от лихвата, начислена преди извънредното положение и
сумата на лихвата след 09.04.2020г..
Използвайки ЕПИ калкулатор за изчисляване на законна
лихва, съдът изчисли лихвата върху неиздължението
по фактура № **********/30.10.2019г. – 1298,23 лева, за
периода от 10.11.2019г. до 12.03.2020г. е
в размер на 44,72 лева, а за периода от 09.04.2020г. до
03.08.2020г. е в размер на 42,19 лева, общо 86,91 лева.
Претендираната от ищеца лихва е в размер на 100,25
лева върху неизпълнението за периода от
31.10.2019г. до 03.08.2020 г., като иска за лихва в размер на 86,92 лева за
периода от 10.11.2019г. до 12.03.2020г. и за периода от 09.04.2020г. до
03.08.2020г.. , като основателен и доказан следва да се уважи, като иска за
лихва върху главницата до размер на 100,25 лева за периода от 31.10.2019г. до
9.11.2019г.. и за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.., следва да се
отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото ответника
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 272,21 лева, съобразно уважената част от исковете.
Въз
основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „К.Л.“ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление ***, представляван от управителя Т.А.Т. да ЗАПЛАТИ на „Т.“ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***3, представляван от управителя Ц.И.Б., сумата от 1298,23 лева/хиляда двеста деветдесет и осем лева и
двадесет и три стотинки/ – дължима цена с включен ДДС за продадени амортисьор к-т 6 броя на обща стойност 615,12
лева, конзола – 2 бр. на обща стойност 421,74 лева, чистачка – 3 бр. на обща
стойност 45,00 лева,
описани във фактура №
**********/30.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 03.08.2020 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „К.Л.“ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Т.А.Т.
да ЗАПЛАТИ на „Т.“ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***3,
представляван от управителя Ц.И.Б. сумата 86,91 лева/осемдесет и шест лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.11.2019г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020г.
до 03.08.2020г., като иска за лихва за забава върху главницата до размер на
100,25 лева за периода от 31.10.2019г. до 09.11.2019г. и за периода и за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., отхвърля,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „К.Л.“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представляван от управителя Т.А.Т. да ЗАПЛАТИ на „Т.“ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***3, представляван от управителя Ц.И.Б.,
направените по делото разноски в размер на 272,21 лева/двеста седемдесет и два лева и двадесет и
една стотинки/, съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: