РЕШЕНИЕ
№ 1181
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330108795 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********
против К. Д. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на
сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****, имал качеството на клиент на топлинна
енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава
в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко -
продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 623,22 лева през периода
01.11.2020 г. - 30.04.2021г., която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от
69,59 лева - лихва за периода 05.01.2021 г. - 17.04.2022 г. Ответникът не изпълнил
задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5531/22 г. на ПРС, връчена
по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви
искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от назначения особен представител. Оспорва
исковете, в т.ч. - ответникът да е бил собственик на имота; да има качеството на клиент;
реалната доставка на ТЕ; размера на задълженията. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези
по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2
ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен препис - извлечение от сметка на ответника за процесния период, в
което е отразено, че задълженията са за отопление, БГВ, сградна инсталация и услуга
разпределение.
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото
обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща
продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г.
на III ГО на ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в гр. *****.
Установява се от писменото доказателство по делото /копие на справка №
207936/15.02.2023г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията –
гр.Пловдив за лицето К. Д. Г./, че през процесния период имотът е собственост на
ответника и има качеството на клиент на услугите на ищеца. Във връзка с извършена
прехвърлителна сделка от страната на ответнака на ½ идеална част от имота, находящ се в
гр. *****, в полза на трето лице, не е изпълнено задължението по чл. 14, т.1 ОУ за писмено
уведомяване на продавача при промяна на титуляра на правото на собственост, при което не
може да черпят права от неизпълнение на това задължение за уведомяване, като се освободи
от отговорност за задължения, възникнали във връзка с правото на собственост. Без
значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен с трето лице. В отношенията с
2
доставчика, ответникът, на чието име е прехвърлена партидата, дължи начислените суми, а
останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално
приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/
ответникът би могъл да иска от другия съсобственик припадащата му се част от разходите за
общата вещ. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на
дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. Възраженията в отговора на исковата
молба не се споделят.
Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него
права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ /видно от приложените към ИМ документи -
публикувани по надлежния ред и влезли в сила/. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен
да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30
- дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава,
без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
По делото е прието заключение на СТЕ , в което експертът отбелязва, че за процесния
период 01.11.2020г. - 30.04.2021г. абонатната станция обслужваща жилищен блок на ул.
***** е работила като е подавала ТЕ само за отопление. Частта на абонатната станция за
БГВ през процесния период е спряна. Сочи се, че е подадена общо 60,55792 MWh ТЕ за
разпределяне, от които са отчислени технологични разходи в размер на 8, 312507 MWh за
сметка на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. За периода всички 2 бр. отоплителни тела
са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за
дистанционен отчет, като същите са технически изправни. За имота на ответника не са
прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на
ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 /
06.04.2007г. за топлоснабдяването. Количеството ТЕ разпределено в имота на ответника за
процесния период 01.11.2020г – 30.04.2021г. по месеци е общо 5,70686 MWh, като 1,06265
MWh е за отдадена от сградна инсталация, а 6,64421 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ.
Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, са
извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Заключението не е оспорено, няма
основание да не бъде кредитирано, доколкото експертът е отговорил обективно и
компетентно на поставените му задачи.
Следователно установява се, че начислените количества ТЕ касаят реално потребление на
доставените услуги, които са отчетени посредством наличните и годни за това уреди в
имота. Поради това и възраженията в ОИМ се приемат за опровергани. ТЕ е била доставена
и подавана, предвид присъединяване на отоплителните тела към топлопреносната мрежа,
реална консумация всъщност е била налице, предвид наличието на отчетени данни за
потреблението, чрез ИРУ.
Ответникът е задължен и за разходите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация. След като
3
обектът, който ползва, се намира в топлоснабдена сграда, трябва да поеме припадащата му
се част от разходите за ТЕ, свързани с общите части /Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на
РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за установяване
на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. от Закона за енергетиката; произнасяне
на СЕС с Решение от 05.12.2019 г. по преюдициални дела С- 708/17г. и С- 725/17г./.
Поради изложеното, съдът намира, че ответникът дължи цената на реално доставените
услуги. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по
ССЕ, което изчислява разпределеното количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези,
предоставени от ищеца и нормативно определените цени на услугата. Експертът е
обосновал, че за процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло с
претендираните суми. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и
неоспорено от страните.
Доколкото ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите си, съобразно
изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, исковете като доказани по основание и размер следва да
бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване, като последица.
Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и обосновани,
изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева - ДТ; 300 лева - възн. особен
представител; депозит за СТЕ в общ размер на 220 лева; депозит за ССЕ в размер от 170
лева; като се претендира и юрк. възнаграждение в размер на 150 лева. Следва да се присъдят
и разноските в заповедното производство /25 лв. - ДТ и 50 лева- юрк. възнаграждение/,
съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да
бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева за
настоящото производство, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и
50 лева за заповедното.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 815 лева, а за заповедното
производство - 75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Д. Г., ЕГН
********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, следните
4
суми: 623,22 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
обект, находящ се в гр. ****, ИТН ***** за периода 01.11.2020 г. - 30.04.2021 г.; 69,59 лева -
обезщетение за забава за периода 05.01.2021 г. - 17.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 18.04.2022 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2937/19.04.2022 г. по ч.гр.д. № 5531/22 г. на ПРС.
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да плати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 865 лева /осемстотин и шестдесет и пет
лева / - разноски в настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 5531/22 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5