Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

12.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

16.09

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

65

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от законния представител на „П. 95 – Ю.Н.“***, против Решение № 83/06.03.2020 г., постановено по АНД № 45/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-002335 от 06.01.2020 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „П. 95 – Ю.Н.“***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. С решението е осъдено едноличното дружество да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Сочи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционният съд, с които е приел, че процесното нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ е доказано в процеса. В тази връзка излага съображения, че от представеният по делото граждански договор, сключен между „П. 95 – Ю.Н.“ ЕООД и З. Б. Л., установявал обстоятелството, че между страните били налице облигационни отношения по смисъла на чл. 258 – 269 от ЗЗД, а не трудовоправни, както неправилно били приели органите на инспекция по труда и районния съд.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 83/06.03.2020 г., постановено по АНД № 45/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови съдебен акт, с който да отмени Наказателно постановление № 09-002335 от 06.01.2020 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не се явява.  От юрисконсулт Л. А. е постъпила писмена защита, в която оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита,че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които се установявало извършването на процесното административно нарушение. Релевира искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-002335 от 06.01.2020 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „П. 95 – Ю.Н.“***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, състоящо се в това, че „П. 95 – Ю.Н.“ ЕООД не е сключил трудов договор с лицето З. Б. Л. от ***, преди постъпването му на работа в дружеството. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства. Посочил е, че представеният Граждански договор № **/*** г. не води до друг извод, тъй като при извършената проверка Л. не е извършвал дейността, предмет на гражданския договор, като отношенията между дружеството и лицето разкриват елементите на трудово правоотношение.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на законния представител на пълномощника на „П. 95 – Ю.Н.“*** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба" от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 13.11.2019 г. лицето З. Б. Л. е престирал работна сила в обект на „П. 95 – Ю.Н.“***, което дружество, в качеството си на „работодател“, не е сключил трудов договор с лицето преди постъпването му на работа.

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, З. Б. Л. е престирал труд – почиствал строителни отломки в сградата ***, в която „П. 95 – Ю.Н.“ ЕООД е осъществявал СМР – „Ремонт на покрив и вътрешни помещения“. При извършената му проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали е потвърдил в съставената писмена декларация, че има трудов и граждански договор, работи при 8 часов работен ден, с почивни дни събота и неделя, при 1 час почивка на ден и при месечно възнаграждение от *** лв., като последно е получил възнаграждение на 25.10.2019 г. за месец октомври. Като е приел за установено това обстоятелство и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, а именно, че между страните е налице трудовоправно отношение,  районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Л. И., Е. Ю. и А. С., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Изводите на районния съд, че представеният Граждански договор № **/*** г. не доказва съществуването на правоотношения между страните,  различни от трудови правоотношения, се споделят от касационната инстанция. Следва да се посочи, че събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до единствения извод, че на 11.11.2019 г. „П. 95 – Ю.Н.“ ЕООД е приел на работа в посочения обект З. Б. Л., респ. между страните са възникнали трудови отношения, които не са били уредени с писмен трудов договор, подписан от двете страни. Именно на посочената дата дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето, без преди това да сключи писмен трудов договор с него. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл. 402 от КТ и книгата за ежедневен инструктаж, а представеният граждански договор очевидно е създаден след извършване на проверката от служители на инспекцията на труда и за нуждите на производството. Анализът на съдържанието на цитираният договор, което впрочем е изключително кратко и до голяма степен неконкретизирано, не разкрива характеристиките на договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. Т.нар. изпълнител на договора, по съществото не приема да изработи някакъв краен продукт, респ. овеществен краен продукт, а да престира трудов резултат, изразяващ се в повтарящи се, еднотипни и многократни действия. Следва да се отбележи, че в релевантния граждански договор е използван изразът „изпълнение на възложената работа“ – т. 2, което е аргумент в подкрепа на извода, че между страните са били налице правоотношения, свързани с трудова дейност, а не изработването на краен продукт. В случая липсват и доказателства, че е налице някакъв акт, с който възложителят е приел работата на изпълнителя, съгласно уговореното в т. 2 от договора, като отново е използван изразът „работата“. На последно място, в подкрепа на гореизложеното, следва да се посочи, че представеният граждански договор не кореспондира с нито едно от събраните в производството доказателства, като при извършената проверка Л. е осъществявал дейност, коренно различна от посочената в договора, на лицето е бил извършван ежедневен инструктаж в петте работни дни през съответната седмица, считано от 11.11.2019 г., без събота и неделя, като изложеното от работника в попълнената декларация изцяло опровергава съдържанието на договора и разкрива трудови правоотношения между страните. Декларацията представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични доказателства, обосновава извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и издателя й, които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения. Няма никакви данни и твърдения, че при отразяването в декларацията на конкретните елементи на трудовото отношение, З. Б. Л. е действал под натиск, грешка или при предварително оформени отговори.  Декларацията е попълнена собственоръчно от Л., като именно изпълненият от него ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение.

Отново следва да се посочи, че трудовият договор има за предмет престиране на работна сила, а договорът за изработка, услуга /поръчка/ и пр. има за предмет насрещното задължение да се извърши определена работа и се постигне определен трудов резултат, за което да бъде заплатено определено и предварително договорено възнаграждение. С други думи договорът за изработка е договор, по силата на който едната страна - изпълнителят, се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна-възложител, а последната се задължава да заплати на първата определено възнаграждение - чл. 258 от ЗЗД, като при договора за услуга /поръчка/ изпълнителят се задължава да извърши определени действия, възложени му от другата страна възложител, за което да заплати възнаграждение, ако е уговорено - чл. 280 и чл. 286 от ЗЗД. Основната разлика между тези договори и трудовия такъв, се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за изработка, услуги и пр. изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат. В конкретния случай, по по-гореизложените съображения, според настоящия състав е налице наличието на трудово правоотношение между „П. 95 – Ю.Н.“*** и З. Б. с данни за всички основни елементи на това правоотношение и със съответните конкретни параметри – работно място, работно време, възнаграждение, почивки и специфика на съответната престация/труд/. Представеният граждански договор не установява наличието на облигационни отношения, поради което очевидно цели да оправдае присъствието на З. Л. на посочената дата в обекта на дружеството и да доведе до отпадане на административно наказателната отговорност.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „П. 95 – Ю.Н.“*** има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

В случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН.  Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, като е съобразил проведеното едно съдебно заседание по делото, в които е взел участие пълномощникът/юрисконсулт/ на директора на ДИТ – Кърджали, която дирекция е част от структурата на ИА „Главна инспекция по труда“ със седалище гр.София, юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА.

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „П. 95 – Ю.Н.“*** за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94/2019 г./, то на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „П. 95 – Ю.Н.“***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83/06.03.2020 г., постановено по АНД № 45/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА  „П. 95 – Ю.Н.“***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:         1.                                                                 

 

 

                                                                                      2.