Решение по КНАХД №377/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 от НПК и Глава Дванадесета от АПК/чл.208 и следв./.

Образувано е по касационна жалба от „Латинка Лес” ЕООД, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], с [ЕИК], представлявано от управителя му Ш. М. Б. от [населено място], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адвокат Н. М. от АК - [област], със служебен адрес и адрес за призоваване и връчване на книжа и съобщения – [населено място], [улица], [адрес], против Решение №10 от 11.04.2025 год., постановено по АНД №49/2024 год. по описа на Pайонен съд – Ардино, с което е потвърдено наказателно постановление №29-0000227 от 25.11.2024 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали.

От името на доверителя си пълномощникът заявява в жалбата, че не са доволни от така постановеното решение, поради което го обжалва в срок, с молба да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, вместо което да бъде постановено друго решение по същество, с което да бъде отменено атакуваното наказателно постановление №29-0000227 от 25.11.2024 год. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, ведно с всички законни последици от това.

Касаторът заявява в жалбата, че счита атакуваното решение за неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му районният съд е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да нарушава правото на защита на наказаното дружество. Сочи, че съгласно чл.12, ал.2, във вр. с чл.13, ал.1, т.4 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, валидността на свидетелствата за управление на МПС за категориите, позволяващи превоз на товари, е с определен срок и че такъв срок на валидност е уреден в Закона за българските лични документи. Според касатора, че с други думи, според тези разпоредби, щом един водач притежава свидетелство за управление на МПС, то той следва да се счита за психологически годен (!?) и в този смисъл счита, че безспорно е установено, че водачът на МПС по време на извършената проверка - С. Е., който е бил нает от „Латинка Лес“ ЕООД [населено място], е бил правоспособен водач, който е отговарял на изискванията за категорията на управлявания от него товарен автомобил. С оглед на това счита също, че обстоятелството, че той не е притежавал карта за квалификация на водача за съответната категория, представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и в тази връзка сочи, като съдебна практика, едно решение на Pайонен съд - Каварна.

Касаторът твърди, че след като не е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът неправилно приложил материалния закон, приемайки необосновано, че дружеството е осъществило от обективна страна административното нарушение, за което му е бил съставен АУАН и е издадено атакуваното наказателно постановление. При така установената фактическа обстановка, счита изводите на съда относно правилността и законосъобразността на атакуваното наказателно постановление за неправилни и необосновани.

С оглед на изложеното, с жалбата касаторът моли да настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени изцяло, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, атакуваното Решение №10 от 11.04.2025 год. на Районен съд - Ардино, постановено по АНД №49/2024 год., вместо което да постанови друго решение по същество, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление №29-0000227 от 25.11.2024 год. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – град Кърджали, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, ведно с всички законни последици от това, като моли да му бъдат присъдени и направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът „Латинка Лес” ЕООД, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], с [ЕИК], не се представлява. От упълномощения му процесуален представител - адвокат Н. М. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба. В молбата излага доводи, идентични с тези, изложени в самата касационна жалба. Отново моли за отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Ардино и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От същия преди съдебното заседание е депозирано писмено възражение по жалбата, в което заявява, че Решение №10 от 10.04.2025 год. по АНД №48/2024 год. на Районен съд – Ардино, с което е потвърдено наказателно постановление №29-0000227 от 25.11.2025 год. на началника на ОО „Автомобилна администрация” – Кърджали, е постановено съобразно материалния закон и при обоснованост на изводите. Във възражението са изложени доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение, като предвид тези доводи и съображения счита, че касационна жалба против това на Районен съд Ардино е неоснователна. С възражението моли съда да постанови решение, с което да потвърди Решение №10 от 11.04.2025 год. по АНД №49/2024 год. на Районен съд Ардино, като правилно, постановено в съответствие с материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като предлага настоящата съдебна инстанция да остави в сила Решение №10 от 11.04.2025 год., постановено по АНД №49/2024 год. по описа на Районен съд - Ардино, с което е било потвърдено НП №29-0000227 от 25.11.2024 год. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Кърджали, като правилно постановено, в съответствие с материалния закон. Намира, че първоинстанционното решение не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна и напълно споделя развитите в него доводи.

Административен съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.

Релевираното от касатора касационно основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение №10 от 11.04.2025 год., постановено по АНД №49/2024 год., Районен съд - Ардино е потвърдил наказателно постановление №29-0000227 от 25.11.2024 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали, с което, на основание чл.96г, ал.1, предл.2/второ/ от ЗАвтП, на „Латинка Лес” ЕООД, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], с [ЕИК], е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 3000.00/три хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1/първо/, предл.І/първо/ от ЗАвтП.

За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Ардино е приел за установено от фактическа страна, че на 23.10.2024 год., свидетелите - [длъжност] С. И. И. в Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали и св.Л. В. Д., работещ в Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали, извършили комплексна проверка на „Латинка Лес“ ЕООД, възложена им от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали. В хода на проверката било установено, че на 17.10.2024 год. дружеството е допуснало превоз на товар (дърва - бук) за собствена сметка, по маршрут от [населено място] до [населено място], с МПС, [Марка], [кат], с peг.№[рег. номер], с водач С. С. Е., назначен на трудов договор в дружеството на 07.05.2024 год., който не отговарял на изискванията за квалификация на водача, а именно - не притежавал карта за квалификация на водача за съответната категория. При проверката било установено, че водачът никога не е имал такава карта за квалификация на водача.

При наличието на тези констатации, на 23.10.2024 год., срещу дружество, от С. И. - [длъжност] в Областен отдел „Автомобилна администрация” - Кърджали бил съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗАвтП, като актът бил предявен още същия ден на представляващия дружеството, който го подписал с отбелязване, че водачът С. Е. ще придобие карта за квалификация. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени възражения против съставения и връчен АУАН.

Впоследствие, въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” - Кърджали, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация, дадени от актосъставителя, като на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП, с това наказателно постановление на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 3000.00 лева, за нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗАвтП.

Описаната фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетелите С. И. и Л. Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът е приел, че показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични.

При така установената фактическа обстановка страна районният съд е посочил най-напред, че в това производство следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в наказателното постановление факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, районният съд е приел за установено, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна и че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, както и че същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е също, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед №РД-08-107 от 29.02.2024 год. на министъра на транспорта и съобщенията и че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере, извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон, районният съд е посочил най-напред, че според разпоредбата на чл.7б, ал.1 от ЗАвтП, лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. Посочил е също, че за съответствие с изискването за квалификация на водача, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години, като цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на посочените изисквания.

По-нататък районният съд е посочил, че в случая, административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е ангажирана на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП, предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари и че се касае за разпоредба, съдържаща както диспозиция, т.е. дължимото поведение, така и съответната санкция. Съдът е отбелязъл, че задължението на лицето, извършващо превоз за собствена сметка, да не допуска управляването на МПС от водач, който не притежават карта за квалификация на водача за съответната категория, произтича от нормата на чл.7б, ал.1 от ЗАвтП, тоест приел е, че се касае за изискване, определено с този закон.

Същевременно, от събраните по делото доказателства районният съд е приел, че е видно, че към датата на осъществяване на процесния превоз, водачът С. С. Е. не е разполагал с карта за квалификация на водача и че никога не е притежавал такава карта. Така, съдът е приел, че като е допуснало извършването на превоз за собствена сметка от водач, непритежаващ валидна карта за квалификация на водача и следователно неотговарящ на изискванията на чл.7б, ал.1 от ЗАвтП, санкционираното дружество действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, което правилно е квалифицирано като такова по чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП.

Районният съд е счел, че не е спорно по делото, че жалбоподателят е извършвал превоз за собствена сметка, съответно, че водачът С. Е. към датата, посочена в наказателното постановление не е притежавал карта за квалификация на водача. Посочил е, че от представените към административнонаказателната преписка Декларация от представляващия санкционираното дружеството/л.17 от делото/ и АУАН №00113/л.9 от делото/ е видно, че деянието е извършено именно с товарния автомобил, с който е извършен превоза за собствена сметка и описан в диспозитива на обвинението, формулирани в АУАН и НП.

Съдът е направил извод, че нарушението не е маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото същото е формално и с осъществяването му всякога се поставят в опасност обществените отношения, които е призвана да охранява нормата на чл.96г, ал.1, във вр. с чл.76, ал.1, изр.1, предл. 1 от ЗАвтП. Посочил е също, че деянието не е маловажен случай и поради това, че липсата на карта за квалификация на водача би създала предпоставки за застрашаване живота и здравето на неограничен брой лица - участници в движението.

Поради така изложените съображения, районният съд е извел и окончателния си извод, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

Накрая съдът е отбелязъл, че в случая, предвид изхода на спора, наказващият орган има право на разноски, но че същият не е защитаван от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, поради което не му се дължат такива.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Ардинския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

За да постанови решението си, Районен съд - Кърджали е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с административнонаказателната преписка и събрани и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и в наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено описаното нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин), както и обстоятелствата, при които е осъществено.

При разглеждане на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, като тази фактическа обстановка всъщност не се и оспорва от касационния жалбоподател.

По делото не се спори, че на 17.10.2024 год. дружеството-касатор е допуснало превоз на товар (дърва - бук) за собствена сметка, по маршрут от [населено място] до [населено място], с МПС, [Марка], от [кат], с peг.№[рег. номер], с водач - С. С. Е., назначен на трудов договор в дружеството на 07.05.2024 год., който не отговарял на изискванията за квалификация на водача, а именно – същият не притежавал карта за квалификация на водача за съответната категория, а при проверката е било установено, че водачът никога не е притежавал такава карта за квалификация на водача. Настоящият състав намира, че при тази безспорно установена фактическа обстановка е осъществен състава на нарушение на разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1, презл.1 от ЗАвтП, която ясно повелява, че лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка/каквото в случая се явява дружеството - касатор „Латинка Лес“ ЕООД/, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. Пределно ясно е, че в конкретния случай, от дружеството е осъществен превоз за собствена сметка, на товар/дърва-бук/, по посочения маршрут, с превозно средство от категория N2, от водач, нает по трудов договор, който обаче не притежава карта за квалификация на водача за съответната категория, а явно и никога не е притежавал такава.

Предвид горното и извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, настоящият състав на Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба, подадена от пълномощника на „Латинка Лес” ЕООД [населено място], с [ЕИК], са неоснователни, съответно, твърдяните в нея отменителни основания по отношение на атакуваното решение, не са налице.

В жалбата се сочи, че съгласно чл.12, ал.2, във вр. с чл.13, ал.1, т.4 от Наредба №I-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, валидността на свидетелствата за управление на МПС за категориите, позволяващи превоз на товари, е с определен срок и че такъв срок на валидност е уреден в Закона за българските лични документи, но е напълно несъстоятелен доводът, че според тези разпоредби, щом един водач притежава свидетелство за управление на МПС, то той следва да се счита за психологически годен. Следва, предвид това твърдение, да бъде посочено най-напред, че картата за квалификация на водача за съответната категория не удостоверява психологическата годност на същия. Психологическата годност на водача се удостоверява с притежаването на валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, като в тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.87, т.2 от Наредба №33 от 3.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от министъра на транспорта, водачът на автомобил за обществен превоз на товари следва да отговаря на изискването да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Другите две изисквания към водача на автомобил за обществен превоз на товари са да притежава свидетелство за управление, валидно за съответната категория МПС/чл.87, т.1 от Наредба №33 от 3.11.1999 год./ и да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози/чл.87, т.3 от Наредба №33 от 3.11.1999 год./, т.е. повече от ясно е, че се касае за различни официални документи, удостоверяващи различни изисквания към водачите на автомобили за обществен превоз на товари, като е повече от ясно, че картата за квалификация на водача не удостоверява психологическата годност на същия, а от това следва, че този довод в касационната жалба е напълно несъстоятелен.

Във връзка с горното следва да се посочи също така, че картата за квалификация е официален свидетелстващ документ, удостоверяващ факта, че водачът е преминал начална квалификация или задължително периодично обучение за съответните категории МПС (чл.7б, ал.6 от ЗАвтП). Тук е мястото да се отбележи, че наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози, визирана в чл.87, т.3 от Наредба №33 от 3.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, е Наредба №41 от 4.08.2008 год. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, също издадена от министъра на транспорта. В чл.2, ал.1 от тази Наредба също ясно е разписано, че водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка/както в настоящия случай/ или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе, като съгласно ал.2 на същия текст, министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице издава карта за квалификация на водача (приложение №1) на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност (приложение №2), удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение на водача. Според ал.3 на същия чл.2 от Наредбата, изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит, а съгласно ал.4, водачите, придобили начална квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години. В същата Наредба са регламентирани реда и изискванията за провеждане на обучението за начална квалификация и периодичното обучение/Глава трета от Наредбата/, реда и условията за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация/Глава четвърта от Наредбата/, като съгласно чл.28, ал.1 от същата Наредба, лицето по чл.7, ал.1/т.е. лицето, което организира курсове за обучение на водачи за придобиване на начална квалификация и за усъвършенстване на познанията им (периодично обучение)/ издава удостоверение за професионална компетентност на лицата, положили успешно изпита за придобиване на начална квалификация чрез информационната система по чл.10, ал.5. В Глава пета от същата Наредба е регламентиран редът за издаване на карта за квалификация на водача, като съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, т.1 и т.2, за издаване на карта за квалификация на водача кандидатите подават заявление, което се попълва служебно и се подписва от тях, като за издаване на карта за квалификация на водача се заплаща съответната държавна такса и към заявлението се представят: 1. удостоверение за професионална компетентност /т.е. удостоверението по чл.28, ал.1 от Наредбата/; 2. валидно свидетелство за управление на МПС, когато документът не е издаден от Република България; за свидетелствата за управление на МПС, издадени от Република България, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършва служебна проверка в регистъра на българските документи за самоличност, воден в МВР.

Така, в жалбата се излага и довод, че безспорно било установено, че водачът на МПС по време на извършената проверка - С. Е., който е бил нает от „Латинка Лес“ ЕООД [населено място], е бил правоспособен водач, който е отговарял на изискванията за категорията на управлявания от него товарен автомобил и че с оглед на това, обстоятелството, че той не е притежавал карта за квалификация на водача за съответната категория, представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед цитираната по-горе нормативна уредба съдът в настоящия състав намира за безспорно, че водачът, дори и да е притежавал свидетелство за управление на МПС от съответната категория, след като не е притежавал карта за квалификация на водача, издадена по описаните по-горе условия и ред, не е имал правото, с управлявания от него товарен автомобил от категория N2, да извършва превоз на товари за собствена сметка и съответно, след като дружеството-касатор е допуснало това да бъде извършено от нает от него по трудов договор водач, който не притежава изискуемата се от закона карта за квалификация на водача, безспорно е извършило вмененото му нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗАвтП, за което, законосъобразно му е наложено и предвиденото в чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП наказание имуществена санкция, в единствено възможния, регламентиран размер, от 3000 лева. Следва да отбележи, че наложеният размер на административното наказание „имуществена санкция”, а именно – 3000 лева, е единствено възможния, предвиден в санкционната норма на в чл.96г, ал.1 от ЗАвтП размер на това наказание, тъй като в същата не е предвиден минимум и максимум на санкцията и не е предоставена възможност на административнонаказващия орган за преценка при определяне размера на наказанието, като съдът намира, че наложено в този размер, наказанието е в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца.

Настоящият касационен състав не споделя довода на касационния жалбоподател за маловажност на нарушението, като в тази връзка споделя в пълна степен изводите на районния съд, изложени в мотивите към атакуваното решение. В подкрепа на приетото от наказващия орган, а и от районния съд, че случаят не може да се квалифицира като маловажен случай е и високата, предвидена от закона санкция за това нарушение, с което законодателят е изразил и значимостта на обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения. Управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. В този аспект следва да се има предвид и важността на документа, необходим за извършване на превоз на товари – карта за квалификация на водача. При това положение, имайки предвид, че се касае за документ, относим към годността на дадено лице да бъде водач, извършващ обществен превоз на товари или превоз на товари за собствена сметка, какъвто е извършван в случая (а не например документ, касаещ превозвания товар), съдът намира, както правилно е приел и Ардинският районен съд, че случаят не може да се квалифицира като маловажен.

Ето защо, с оглед всичко гореизложено, касационната инстанция намира жалбата на „Латинка Лес” ЕООД, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], с [ЕИК], представлявано от управителя му Ш. М. Б. от [населено място], подадена чрез пълномощник – адвокат Н. М. от АК – [област], за недоказана и неоснователна, а решението на Кърджалийския районен съд намира за законосъобразно и правилно, като постановено при правилна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставен в сила.

Деловодни разноски не са претендирани от ответника по касационната жалба, а такива реално не са и сторени от него, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с чл.217, ал.3, предл.IV от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №10 от 11.04.2025 год., постановено по АНД №49/2024 год. по описа на Pайонен съд – Ардино.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.