№ 625
гр. Сливен, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101254 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на
взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор
за потребителски кредит № **********/03.07.2019 г., по силата на който
ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 4000 лв. В чл. 7, ал. 1 от
Договора било уговорено, че към кредита се включва и еднократна такса за
оценка на риска в размер на 518,40 лв., която се възстановява от потребителя
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Потребителят
сключил и застраховка „Живот“ в размер на 158,40 лв. и застраховка
„Безработица“ в размер на 161,57 лв. Твърди се, че общото крайно
задължение по договора било в размер на 5335,83 лв., като в договора бил
уговорен годишен лихвен процент от 18,46 %. Ответникът се задължил да
заплаща кредита на 12 погасителни месечни вноски, всяка включваща
главница и договорна лихва, от които 11 равни вноски на стойност 444,65 лв.
1
и последна 12-та вноска на стойност 444,68 лв. Твърди се, че ответникът е
заплатил само 4 от дължимите вноски, като на 05.07.2020 г. е настъпил
крайният падеж на договора.
Иска се да се признае за установено, че ответникът Д. С. Д. дължи на
ищеца сумата от 3118,75 лв., представляваща главница - неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № **********/03.07.2019 г.,
сумата от 183,07 лв., представляваща договорна лихва за периода от
05.12.2019 г. до 05.07.2020 г. и сумата от 277,17 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 05.12.2019 г. до 14.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.
гр. д. № 2292/2020 г. по описа на СлРС.
Претендират се разноските, направени в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Излага, че не е ясно каква сума е заплатил ответника по кредита, дали е
правил опит за анексиране на договореното с ищеца и промяна на месечните
вноски, както и че включената застраховка „Безработица“ е била изначално
неприложима за ответника в качеството му на самоосигуряващо се лице и
представлява подвеждащ продукт. Описва, че липсват доказателства за
обявена предсрочна изискуемост на кредита преди подаването на заявлението
по чл. 417 ГПК. Възразява и по претенцията за възнаградителна лихва при
обявена предсрочна изискуемост, като изтъква, че кумулирането на
обезщетителна и възнаградителна лихва за защита на един и същи интерес би
довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с
което поддържа предявените искове. С оглед направеното от ответника
признание на исковете в о. с. з., проведено на 07.09.2021 г., ищецът прави
искане за постановяване на решение при признание на исковете, като не
възразява изпълнението на решението да бъде разсрочено на равни месечни
вноски от по 500 лв. Не претендира юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
2
Ответникът Д. С. Д., редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който признава
исковете. Депозирал е и писмено становище, с което не възразява съдът да
постанови решение при условията на чл. 237 ГПК като разсрочи дължимите
суми на равни месечни вноски от по 500 лв. и не присъди юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове, както следва: с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът
Д. С. Д. дължи на ищеца сумата от 3118,75 лв., представляваща главница -
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
**********/03.07.2019 г.; с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 183,07 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 05.12.2019 г. до 05.07.2020 г. и с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 277,17 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 05.12.2019 г. до 14.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.
гр. д. № 2292/2020 г. по описа на СлРС.
Предявените искове са процесуално допустими.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК и не
са налице пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, съдът намира, че срещу ответника
следва да се постанови решение при признание на исковете, с което
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, като се признае за
установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 2292/2020 г. по описа на СлРС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски в общ размер на 171,58 лв., от които 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 71,58 лв. заплатена държавна такса в производството по ч.
гр. д. № 2292/2020 г. по описа на СлРС.
С оглед изявленията на страните и на основание чл. 241, ал. 1 ГПК
съдът следва да разсрочи изпълнението на решението.
3
Общият размер на задълженията на ответника към ищеца възлиза на
3750,57 лв., от които 3118,75 лв. - главница, 183,07 лв. - договорна лихва,
277,17 лв. - обезщетение за забава и 171,58 лв. - разноски по делото. Ето защо
изпълнението на решението следва да бъде разсрочено на седем равни
месечни вноски от по 500,00 лв. и последна осма месечна вноска от 250,57
лв., с падежи на 5-то число на всеки месец, както е било уговорено и в
Договора за потребителски кредит, като първата месечна вноска следва да
бъде дължима на 5-то число на месеца, следващ този, през който е датата на
влизане в сила на настоящото решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. С. Д., ЕГН: **********, с
адрес *********, ДЪЛЖИ на „Т.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *********, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК сумата от 3118,75 лв. /три
хиляди сто и осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
**********/03.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 30.07.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата
от 183,07 лв. /сто осемдесет и три лева и седем стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 05.07.2020 г., както и на
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
277,17 лв. /двеста седемдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.12.2019 г. до
14.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
963/31.07.2020 г. по ч. гр. д. № 2292/2020 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. С. Д., ЕГН: **********,
с адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: *********, сумата от 171,58 лв. /сто
седемдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
разноски, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 2292/2020 г.
4
по описа на СлРС.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на
решението на 7 /седем/ равни месечни вноски от по 500,00 лв. /петстотин
лева/ и последна 8 /осма/ месечна вноска от 250,57 лв. /двеста и петдесет лева
и петдесет и седем стотинки/ с падежи на 5-то число на всеки месец, като
първата месечна вноска е дължима на 5-то число на месеца, следващ този,
през който е датата на влизане в сила на настоящото решение.
Решението е постановено при признание на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5