№ 187
гр. гр. Димитровград, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Теодора М. Петрова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело №
20245610100055 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Районен съд – Димитровград е сезиран с предявен от М. К. Г., ЕГН **********
срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.
124 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
сума в размер на 974,69 лева, представляваща корекция на сметка за минал период от
време от 02.10.2023 г. до 07.12.2023 г. във връзка с неточно отчитане на количеството
електроенергия за обект с ИТН 1605936, находящ се в с. Злато поле, общ.
Димитровград, кл. № **********, за която сума е издадена от ответника фактура №
**********/04.01.2024 г.
Ищецът твърди, че е потребител на електроенергия с клиентки номер
********** за обект, находящ се в с. Злато поле, общ Димитровград, с ИТН 1605936.
Поддържа, че на 07.12.2023 г. служители на ответното дружество демонтирали
електромер с фабричен номер *********. Посочва, че според ответника била
извършена техническа проверка, според която електромерът не съответствал на
метрологичните и технически изисквания и отчитал погрешно електроенергията. В
продължение на изложеното твърди, че с фактура **********/04.01.2024 г. му е
начислена допълнително количество ел. енергия на стойност 974,69 лева с включен
ДДС, която сума посочва, че представлява корекция на сметка за минал период от
време от 02.10.2023 г. до 07.12.2023 г. Поддържа, че не дължи сумата поради начална
липса на основание. В изложения контекст моли съда да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника процесната сума. Представя доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
иска изцяло – както по основание, така и по размер. Поддържа, че на 07.12.2023 г.
служители на дружеството-ответник са извършили проверка на електромер №
********* в процесния обект, в съответствие с чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ са демонтирали
посочения електромер за извършване на метрологична експертиза, като на негово
1
място са монтирали нов. Твърди, че за извършените действия в присъствието на
представител на ищеца е съставен констативен протокол № 694162/07.12.2023 г., който
бил подписан от него.
Посочва, че след предаването на електромера в Български институт по
метрология за извършване на експертиза, се установило, че е осъществен достъп до
вътрешността му, а в измервателната му верига е монтирано допълнително
съпротивление със стойност 510 ома, в резултат на което техническото средство отчита
по-малко от консумирана енергия и в този смисъл не съответства на метрологичните и
техническите изисквания. Излага доводи, че на основание чл. 50, ал. 1, б. „а“ от
ПИКЕЕ, е извършено преизчисление на количеството електроенергия, като е
начислено допълнително количество в размер на 2516 kWh, чиято стойност възлиза на
974,69 лева с включен ДДС. Сочи, че периодът на преизчислението е максимално
допустимият, доколкото периодът, през който техническото средство е отчитало
неточно е по-дълъг от горепосочения, а от друга страна през този период не са
извършвани други проверки. Поддържа, че до ищеца е изпратено писмо с обратна
разписка във връзка с констатациите от извършената проверка, ведно с документите,
свързани с нея. Излага твърдения, че посочената от ищеца фактура №
**********/04.01.2024 г. е издадена именно във връзка с процесната сума, която е
начислена вследствие на установеното непълно измерване на използваната
електрическа енергия в процесния обект.
Посочва, че в настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл. 50, ал.
1, б. „а“ от ПИКЕЕ и в този смисъл съществува законово основание за начисляване на
процесната сума. Излага доводи, че ответникът няма задължение за доказване на
виновното поведение на ищеца, както и че е ирелевантно кой е извършител на
въздействието върху техническото средство. Твърди, че с влизане в сила на нови
ПИКЕЕ от 04.05.2019 г. преизчислението на количеството електроенергия се извършва
от операторите на съответните електрически мрежи, а не от крайните снабдители,
поради което и обстоятелството, че в общите условия не е предвиден ред за
уведомяване на клиентите е неотносимо. Представя доказателства, прави искания,
претендира разноски
В хода по същество, ищецът, чрез процесуалния си представител, в писмено
становище поддържа иска, като моли същият да бъде уважен като основателен и
доказан. Претендира разноски, съгласно представен списък.
В хода по същество, с писмено становище, ответната страна, чрез процесуалния
си представител, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски, съгласно
представен списък, прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сума в размер на 974,69 лева, представляваща корекция на сметка за минал
период от време от 02.10.2023 г. до 07.12.2023 г. във връзка с неточно отчитане на
количеството електроенергия за обект с ИТН 1605936, находящ се в с. Злато поле, общ.
Димитровград, кл. № **********, за която сума е издадена от ответника фактура №
**********/04.01.2024 г
За да бъде уважена претенцията ищецът следва да установи правния си интерес
от предявяване на иска, а ответникът, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
2
продажба на електрическа енергия за процесния обект, по който е доставяна
електрическа енергия през процесния период, правото си на корекция на сметката на
потребителя за исковия период, както и законосъобразното извършване на
корекционната процедура, включително съставянето на констативен протокол за
извършената проверка, верността на констатациите от последната, както и
законосъобразността на начина, по който е извършено остойностяването, предвид
констатациите от проверката.
С доклада по делото, като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване
е обявено обстоятелството, че ищецът е потребител на електроенергия с кл. №
********** за обект ИТН 1605936, находящ се в с. Злато поле, общ. Димитровград,
както и че ответникът е начислил на ищеца сумата от 974,69 лева по фактура №
**********/04.01.2024 г. за минал период от 02.10.2023 г. до 07.12.2023 г., във връзка с
установено неточно отчитане на количеството електроенергия от електромер с
фабричен № *********.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези
средства база данни, които правила по аргумент на чл. 83, ал. 2, изр. второ ЗЕ, се
приемат от КЕВР. В тази връзка, към процесния период, действат Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в редакцията им към ДВ.
бр.57 от 9 Юли 2021г.
На следващо място, на основание чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ,
общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Липсва изрично оспорване от страна на ищеца, че на процесния електромер е
била извършена проверка от представители на дружеството-ответник, като
констатациите от проверката не се оспорват от ищеца.
По делото е допуснато и изготвянето на съдебно-техическа експертиза, като от
заключението на вещото лице се установява, че върху процесния електромер е било
осъществено външно въздействие, във връзка с което е нарушена точността на
отчитане на електромера и той не отчита цялото количество консумирана
електроенергия в съответния обект. Според вещото лице методиката, заложена в чл. 50,
ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ е приложена правилно и неизмереното от електромера количество
е остойностено правилно. В заключението е посочено още, че електромерът е бил под
напрежение след 02.11.2022 г. до 07.12.2023 г., като според вещото лице началният
момент на неточно измерване на електроенергията е 02.08.2023 г. В отговор на
поставените му въпроси, вещото лице поддържа, че процесният електромер попада в
групата на еднофазните електромери с периодичност на проверките на 6 години, имал
е последна метрологична пломба М21 и е следвало да премине вторична проверка през
2027 г., като сроковете съгласно Заповед № А-616 на Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор от 11.09.2018 г. са спазени.
В настоящия случай, съдът намира, че макар и в ПИКЕЕ, да се предвиждат
условия и ред за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия чрез уредената в раздел IX процедура, това обстоятелство
само по себе си не води до възникване на отговорност за крайния потребител.
3
В действителност, предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ, при установено
в хода на метрологична проверка, липса на измерване или неточно измерване на СТИ,
съответната електроразпределителна мрежа предприема действия във връзка с
изчисляването на количеството енергия.
Следва обаче да бъде отчетено обстоятелството, че в специалния закон липсват
съответни правила, уреждащи отговорност на крайния потребител, поради което за
ангажиране на тази договорна отговорност на длъжника приложение намират
правилата на ЗЗД, съгласно които договорната отговорност безспорно има виновен
характер. В изложения контекст, възникването на задължение за плащане от страна на
потребителя, е обусловено от наличието на негово виновно поведение и връзката на
това поведение с неточното измерване не електроенергия.
Съдът намира, че в настоящия случай липсват каквито и да било доказателства за
виновно поведение от страна на ищеца-потребител. Следва да се отбележи и че
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, средството за търговско измерване е собственост на
оператора на електропреносната мрежа, и именно той следва да го стопанисва и
поддържа технически изправно, а дължимото поведение от страна на купувача-
потребител е за бездействие. В изложения контекст нормите на ПИКЕЕ прехвърлят
риска, съответно и последиците в случай на каквато и да повреда на средството за
търговско измерване, върху потребителя, без да се държи сметка дали това повреда е в
следствие на виновното поведение на последния.
Предвид изложеното, дори и при спазена процедура по ПИКЕЕ, ответникът не
разполага с правото да извършва корекция на сметките на потребителя чрез
начисляване на допълнителни суми във връзка с констатираното неточно отчитане, в
случаите когато липсва установено виновно поведение на потребителя. Ето защо,
ищецът не дължи заплащане на така начислените суми и искът следва да бъде уважен
изцяло като основателен и доказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се следват в
полза на ищеца. Същият претендира заплащането на сторени от него разноски в размер
на 450 лева, от които 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 50,00 лева за
заплатена държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на ответната
страна.
Ответната страна, своевременно е релевирала възражение за прекомерност, като
е отправила искане претендираният от ищеца адвокатски хонорар да бъде намален до
предвидения минимален такъв съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
цитираната наредба, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лева,
колкото се и претендира от ищеца.
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, изобилната,
трайна и последователна практика на съдилищата по този тип дела, както и
минималният размер на установеното в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение, счита така наведеното
възражение за неоснователно. В този смисъл, на ищеца следва да бъде присъдено
изцяло претендираната от него сума за адвокатско възнаграждение, доколкото са
налице доказателства за реалното заплащане, тъй като видно от договора за правна
защита и съдействие, възнаграждението е заплатено изцяло в брой, а в тази си част
договорът има характер на разписка за извършеното плащане.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. К. Г., ЕГН **********
срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че М. К. Г., ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Юг“
ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 974,69 лева, представляваща корекция на
сметка за минал период от време от 02.10.2023 г. до 07.12.2023 г. във връзка с неточно
отчитане на количеството електроенергия за обект с ИТН 1605936, находящ се в с.
Злато поле, общ. Димитровград, кл. № **********, за която сума е издадена от
ответника фактура № **********/04.01.2024 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М.
К. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, както и сумата от 50,00 лева,
представляваща държавна такса в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5