№ 13251
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110152358 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т...“ ЕАД за осъждане на ответниците Л. М. С. и Д. А. В., като
наследници на А. Н. С. да заплатят вземания за продажна цена на доставена топлинна
енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането
на цената на обща стойност 5007,73 лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, кв.
„В..., аб. № 360288.
Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците А. Н. С. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на наследодателя на ответниците топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 -
дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Моли
ответникът Л. М. С. да бъде осъдени да заплати на ищеца 3/4 от дълга, а именно следните
суми: сумата от 3172,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със законна лихва от 25.09.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 513,63 лв. за периода от
15.9.2021 г. до 05.09.2023 г., главница за дялово разпределение за имота за периода
01.08.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на 57,29 лв., мораторна лихва за забава върху главница
за дялово разпределение в размер на 12,75 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 05.08.2023 г., а
ответникът Д. А. В. да бъде осъдени да заплати на ищеца 1/4 от дълга, а именно следните
суми: сумата от 1057,38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със законна лихва от 25.09.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 171,21 лв. за периода от
15.9.2021 г. до 05.09.2023 г., главница за дялово разпределение за имота за периода
01.08.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на 19,10 лв., мораторна лихва за забава върху главница
за дялово разпределение в размер на 4,25 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 05.08.2023 г.
1
Претендира разноски.
Ответниците, редовно уведомени, са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК,
оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Претендират разноски.
Третото лице – помагач "..." ЕООД не изразява становище по основателността на
предявените искове.
В открито съдебно заседание от 04.06.2024 г. юрисконсулт Ибрямова, допълва
исковата молба, като посочва, че твърди имотът да е придобит по време на брака между А.
Н. С. и Л. М. С..
В открито съдебно заседание от 04.06.2024 г. адв. В., оспорва само квотите на
наследниците на А. Н. С., като твърди, че всеки от наследниците притежава квота по ½
идеална част от наследството.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
С оглед твърденията на страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в производството следните обстоятелства: че ищецът е доставил на адреса на
процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г. възлиза на сумата от 4229,50 лева, че същата е начислена в съответствие с действащата
нормативна уредба, като след края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е
извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база отчетените стойности е
извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки, изготвени от "..." ЕООД,
съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през процесния период за сметка на
ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция, че общият
топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода, че от страна на ответника
не са били извършвани плащания за погасяване на задължения за ТЕ, за дялово
разпределение, както и претендираните лихви, относими към процесния период, че през
същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била осъществявана от "..." ЕООД и същата
възлиза на сумата от 76,39 лева за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2022 г., че размерите на
лихвата за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с
исковата молба суми.
Горните обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото 2 броя справки за
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, кв. „В..., аб. № 360288.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
2
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От събраните по делото доказателства, а именно заповед № РД-41-282 от 29.12.1996
г. се установява, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с аб.№ 360288. По
делото страните не спорят, че процесният имот е придобит през 1996 г. по време на брака
между А. Н. С. и Л. М. С.. Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и ал.2 от
СК /отм. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г./ съдът приема че ищецът не е
доказал твърдението, че имотът е придобит в режим на СИО, тъй като с оглед спецификите
на придобивния способ, а именно придобиване на недвижим имот срещу отчуждаване на
друг имот, ищецът следваше да установи, че отчужденият имот е притежаван от двамата
съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност, каквото доказване не беше
проведено в производството. Следователно съобразно процесния период, предявен от ищеца
с исковата молба и действащата нормативна уредба наследодателят на ответниците е бил
клиент на топлинна енергия, като неговите законни наследници Л. М. С. – съпруга и Д. А.
В. – дъщеря, дължат по силата на чл.5 и чл.9 от ЗН всяка една от тях по ½ идеална част от
натрупаните наследствени задължения. След откриване на наследството на А. Н. С. на
23.11.2022 г. /след края на процесния период/ ответниците отговорят като негови наследници
за такава част от възникналите преди това задължения, каквато е тяхната наследствена квота
или всеки от ответниците за ½ идеална част. Така съдът приема, че всеки от ответниците
отговоря за половината от възникналите приживе задължения на А. Н. С. към ищеца.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
3
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид изложеното по-горе, ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
С оглед отделеното за безспорно между страните съдът приема, че за процесния
период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабдяването/ и стойността за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на
сумата от 4229,50 лева, респ. всеки един от ответниците следва да заплати по 2114,75 лв. за
потребена топлинна енергия, но с оглед диспозитивното начало съдът е обвързан от
искането на ищеца във формулирания петитум, поради което Д. А. В. следва да бъде осъдена
да заплати сумата от 1057,38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със законна лихва от
25.09.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 171,21 лв. за
периода от 15.9.2021 г. до 05.09.2023 г., главница за дялово разпределение за имота за
периода 01.08.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на 19,10 лв., а Л. М. С. сумата от 2114,75 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020
г. до 30.4.2022 г., ведно със законна лихва от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 342,42 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 05.09.2023 г.,
главница за дялово разпределение за имота за периода 01.08.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на
39,19 лв., като до пълните предявени размери четирите иска спрямо Л. М. С. следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в сила от 11.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
4
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните
сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на връчването на изравнителните
сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира
клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и връчва
индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ датата на връчването –
чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача
да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до
момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, съдът
приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не
би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване
на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода
/отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно
настоящият съдебен състав приема, че задължението за заплащане на стойността на
действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември на съответната година. С
оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено
от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на дружеството. Задължението
за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно.
Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника,
нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество. В
този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания,
акцесорните претенции се явяват установени в своето основание за исковия период, а
техният размер е отделен за безспорен между страните.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 17 лв. спрямо всеки един от
ответниците се явява неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. Ответниците са се
представлявали от адв. В., като исковете спрямо Д. А. В. са отхвърлени само за дялово
разпределение, поради което и се следват сумата от 1,70 лв., а на Л. М. С. и се следва
адвокатско възнаграждение в размер на 531,52 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски
съобразно размера на уважените претенции в размер общо на 224.69 лв. държава такса и
юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат понесени по равно от всеки един от
ответниците, т.е. всеки един следва да бъде осъден да заплати по 112,34 лв. разноски по
производството.
Ръководен от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „В..., да заплати на „Т...”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..., по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 2114.75 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до 30.4.2022 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, кв. „В..., аб. № 360288, ведно със законна
лихва от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
342.42 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 05.09.2023 г., главница за дялово разпределение за
имота за периода 01.08.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на 39.19 лв., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 112.34 лева, разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до
пълния предявен размер от 3172.12 лева, както и иска за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 513.63
лева, иска за главницата за дялово разпределение за разликата над уважената част до пълния
предявен размер от 57.29 лева, както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 12,75 лева за периода 16.10.2020 г. – 05.09.2023 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „В..., да заплати на „Т...”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..., по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, сумата от 1057,38 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до 30.4.2022 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, кв. „В..., аб. № 360288, ведно със законна
лихва от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
171,21 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 05.09.2023 г., главница за дялово разпределение за
имота за периода 01.08.2020 г. – м.04.2022 г. в размер на 19,10 лв., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 112.34 лева, разноски в производството като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,25 лева за периода
16.10.2020 г. – 05.09.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Т...” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на Л. М. С., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 531,52 лв., представляваща разноски в исковото производството.
ОСЪЖДА „Т...” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на Д. А. В., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1,70 лв., представляваща разноски в исковото производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "..." ЕООД като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т...” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6