ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35559
гр. София, 09.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20221110136294 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Б. А. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН **********, против Т.
Д. А, ЕГН ********** с която са предявени искове с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 6000,00 лева, представляваща дължимо
обезщетение за ползване на 1/6 идеална част от процесния имот, ведно с
лихва за забава в размер на 1000,00 лева за периода от 01.02.2020г. –
05.07.2022г., и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба[1]05.07.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата. С решение № 13674 от 07.08.2023 г. съдът е отхвърлил иска.
С молба вх. № 230889/16.08.2023 г. процесуалният представител на
ответника– адв. Т., назначена за особен представител е направил искане да
бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като й бъде
увеличено определеното от съда възнаграждение съобразно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК като
препис от молба за изменение на решението в частта за разноските е връчен
на другата страна, като е постъпил отговор от ищеца по искането за
изменение на решението в частта за разноските.
Съдът след като съобрази направеното искане намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на
решението съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай, е
налице искане за допълване на решението в частта за разноските. Съдът в
мотивите си е посочил, че те следва да бъдат възложени в тежест на ищците.
В този смисъл и възнаграждението за особен представител следва да бъде
заплатено от ищците по делото.
Съдът е определил депозит за осъществената по делото правна помощ в
1
размер на 300 лв., от който депозит в последното по делото открито съдебно
заседание е изплатено възнаграждение за особения представител, за което е
издаден РКО за сумата от 300 лева.
Съдът намира, че искането на адвокат Т. за допълване на решението в
частта за разноските е основателно, доколкото същото е определено под
минималния размер. Възнаграждението за особен представител се определя
съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения според вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от. Тази
разпоредба се намира в раздел „Общи разпоредби“ от наредбата, а
разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата наредба в раздел „Възнаграждения по
граждански и административни дела за една инстанция“. В чл.2, ал.5 от
наредбата е посочено, че възнагражденията следва да се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, а в чл.7,
ал.2, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са диференцирани съобразно размера на
интереса по делото, а не според интереса по отделния иск. В случая чл.2, ал.5
противоречи на чл.7, ал.2 от наредбата, а поради това, че те се отнасят една
спрямо друга като обща към специална разпоредба, приложение следва да
намери специалната разпоредба. Ето защо законосъобразният размер на
адвокатското възнаграждение следва да бъде като такова при интерес от 7 000
лв.
Предвид изложеното, съобразявайки правната и фактическа сложност
на делото, отчитайки предмета на делото, тежестта на доказване върху
ответната страна, настоящият съдебен състав приема, че възнаграждение в
размер на 460 лв., изчислено съобразно предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
наредбата се явява дължимо на особения представител на ответника по
делото, като съдът е взел предвид цената на всички разгледани в
производството искове и това възнаграждение съответства на необходимите
усилия за успешно провеждане на процеса в полза на ответната страна.
Гореизложеното е в съответствие с трайната практика на ВКС,
обективирана в определение №533/30.10.2017г. по дело №1649/2017 на ВКС,
ТК, 1 ТО, определение №366/18.07.2016г. по ч. гр.д.№2443/16г. на ВКС, ГК,
ІV г.о., определение №95/03.04.2017г. по ч. гр.д.№868/17г. на ВКС, ГК, ІІІ
г.о., определение №292/13.06.2017г. по ч. гр.д.№2096/17г. на ВКС, ГК, ІV г.о.,
съгласно която в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният
интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове.
Ето защо, съдът намира, че е налице основание за допълване на
решението в частта за разноските, поради което молбата на адвокат Т., особен
представител на ответника по чл. 248 ГПК се явява основателна.
С оглед обстоятелството, че дължимите разноски за особен
представител не са внесени, съдът на основание чл.77 ГПК следва да осъди
ищците да заплатят сумата от 160 лв., адвокатско възнаграждение за особен
представител.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № № 13674/07.08.2023г.., постановено по гр.д.№
36294/2022г., СРС, 154 състав в частта за разноските, със следния диспозитив:
„ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б. А. П., ЕГН **********
и М. В. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“,
бл. 54, ап. 34 да заплатят на адв. Ц. Т. Т. – САК с адрес: гр.София,
бул.Македония“№ 9, вх.Б, ет,1 сумата от 160 лв., адвокатско възнаграждение
за особен представител на ответника по делото Т. Д. Аламурова - Мичева.“
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3