О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №260873
гр.Пловдив 07.04.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в
закрито заседание на 07.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 685 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във вр. с 418, ал.4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Ти
Би Ай банк"ЕАД- гр.София против разпореждане, инкорпорирано в заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1122/04.02.2021г.
по ч.гр.д.№ 17303/2020г. на ПдРС, ХІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението
на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Я.А.И.
за сумата от 50,13 лева- обезщетение за забавено плащане за периода
05.04.2020г.- 03.12.2020г. по договор за потребителски кредит №
**********/04.08.2019г., както и за съответна част от съдебните разноски. В
частната жалба се сочи, че горепосочената сума включва законната лихва и
дължимата възнаградителна лихва за периода на просрочието, тъй като
погасителните вноски включвали, освен съответна част от главницата, и
възнаградителна лихва, но само до датата на падежа на вноската, поради което
при неплащане на падежа дължима била и възнаградителна лихва след падежа.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с
материалите по делото, намира за следното:
Производството по ч.гр.д.№ 17303/2020г.
на ПдРС, ХІV гр.с. е образувано по заявление по чл.417 от ГПК от "Ти Би Ай
банк"ЕАД- гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение за
дължими суми по горепосочения договор за потребителски кредит, както следва:
338,99 лева- главница, 33,16 лева- договорна възнаградителна лихва за периода
05.04.2020г.- 05.11.2020г., и 50,13 лева- обезщетение за забавено плащане за
периода 05.04.2020г.- 03.12.2020г.. В молба за уточнение на заявлението изрично
се сочи, че обезщетението за забавено плащане включва както законната лихва
върху главницата, така и договорената възнаградителна лихва. Двете лихви не са
разграничени по размер. Видно от гореизложеното, и възнаградителната лихва в
размер от 33,16 лева, и обезщетението за забавено плащане се претендират за
периоди с един и същ начален момент. Доводът в частната жалба евентуално би бил
основателен в случай, че възнаградителната лихва се претендираше за периоди до
датите на падежите на неплатените погасителни вноски, а обезщетението за
забавено плащане за периоди с начален момент от датите на падежите. Тъй като приложеното
към заявлението извлечение от сметка не дава основание да се счита, че
възнаградителната лихва и обезщетението за забавено плащане се претендират за
периоди с различни начални моменти, то от това следва, че възнаградителната
лихва, включена в обезщетението за забавено плащане, е начислена повторно
спрямо възнаградителната лихва, претендирана именно като такава. Не е налице
припокриване само за периода 05.11.2020г.- 03.12.2020г.. Правилно заявлението е
отхвърлено и за съответна част от съдебните разноски. Ето защо, частната жалба
ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от "Ти Би Ай банк"ЕАД- гр.София частна жалба против
разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК № 1122/04.02.2021г. по ч.гр.д.№ 17303/2020г.
на ПдРС, ХІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Я.А.И.
за сумата от 50,13 лева- обезщетение за забавено плащане за периода
05.04.2020г.- 03.12.2020г. по договор за потребителски кредит №
**********/04.08.2019г., както и за съответна част от съдебните разноски.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: