Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 17.09.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско
отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А., като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №10105 по описа за 2010 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД.
Ищецът Н.М.Н. твърди,
че е известен български юрист, завършил ЮФ на СУ"Св. К.О." с отличен успех, както и
"Дипломация" и "Социално управление" също с отличен успех. Придобил
допълнително Магистърски степени по „Право
на Европейския съюз" и „Европейски отношения" в СУ и
Университетския център в гр.Нанси, Франция. Завършил над 20 юридически
специализации, бивш Административен ръководител в П.та и настоящ уважаван
адвокат. Твърди също така, че е дългогодишен борец против мафията и корупцията
в България, от 1989г. и до настоящия момент заемал активна гражданска позиция и
както като прокурор, така и в последствие като адвокат, направил многобройни разкрития, засягащи интересите на мафията. Активно
се занимавал с политика, бил основател на
СДС, КТ"Подкрепа" и редица други демократични партии, движения и синдикати.
Понастоящем е Заместник-председател на „З.П. - Б.З." и член на НИС и на
Националния политически съвет на ПП"З.П.- Б.З.". Участва и в
ръководствата на различни НПО. Активната му гражданска позиция и непрекъснатата
му борба против мафията и корупцията в България сериозно засегнали интересите на мафията и тя търсела всевъзможни способи да
извършва репресии срещу него и да му нанася вреди. През периода 1992-1996г. ищецът бил Административен ръководител на РП- С.
и под негово ръководство били
направени множество разкрития, засягащи интересите на мафията и
по-конкретно на „боса” на мафиотската структура, контролираща Съдебната
система, Р.К., който както тогава, така и до настоящия момент заемал длъжността
Прокурор във ВКП. За постигнати високи професионални успехи през 1992г. ищецът
бил повишен в ранг и заплата на Окръжен
прокурор, постъпили и предложения от всички политически сили за
назначаване на ищеца за Административен ръководител на ОП- С.. Това много
притеснило мафията и лично Р.К., които предприели неправомерни и жестоки мерки
по неправомерно репресиране на ищеца. По
разпореждане на Р.К. бил превзет и разграбен служебния кабинет на ищеца в
РП- С., а К. направил опит да го
застреля със служебния си пистолет в Съдебната палата в гр.С.. Също по разпореждане на Р.К., прокурори от ОП- С.
(Х.К., Д.Г. и други) окупирали и
запечатали служебния кабинет на ищеца и не го допускали да изпълнява
функциите си на Административен ръководител
на РП- С.. След това под натиска на К. и чрез принадлежащия към мафията бивш Главен прокурор И.Т., било издействано неправомерно и противозаконно
Решение на ВСС, с което се забранявало на ищеца да изпълнява същите
функции. По жалба на ищеца решението на ВСС било отменено от ВАС, но въпреки това и отново по указания на К. и
Куков, ищецът не бил допуснат да осъществява функциите си на Административен ръководител на РП- С.. С
цел да му бъде попречено да встъпи отново в длъжност като Административен
ръководител на РП- С., К. възложил на създадена и протежирана от ръководената
от него мафиотска структура силова групировка „К.***", убийството на ищеца. В изпълнение на тази поръчка през м.март
1996г. петима въоръжени с автоматично огнестрелно оръжие мъже обсадили един от
офисите на ръководената от ищеца адвокатска кантора в гр.Ш., четирима от тях
нахлули в кантората и направили опит да
застрелят ищеца. Ищецът останал жив единствено благодарение на дългогодишния му опит за борба и противодействие
на мафията. Ищецът бил и изнудван за
сумата от 500000 лева като откуп за живота му, при условие, че напусне
страната завинаги. След опита за
убийство ищецът сезирал по надлежния ред РП- Ш., но поради противодействието на Р.К.
било образувано производство (сл.дело№227/1996г. на ОСС- Ш.) единствено за
извършено престъпление по чл. 214 от НК, като ПРБ не изпълнила задължението си и не образувала производство и
за извършения терористичен акт, включващ опит за убийство.
След това, отново по
указания на Р.К., умишлено делото било
възложено на инфилтриран от мафиотската структура следовател (С.С.И.),
който демонстративно не извършвал разследване, отказвал да събере необходимите
доказателства и по всевъзможен начин заличавал всички водещи към поръчителя К.
следи, с цел да погинат доказателствата за извършения терористичен акт, а също и да изтече предвидената
погасителна давност. Следователят
Н. П.П. дори обявил за национално
издирване ищеца, вместо
извършителите. След образуване на производството по настоящото дело, било прекратено
образуваното наказателно производство поради изтекла абсолютна давност, без да
са разпитани дори
свидетелите-очевидци. За
прикриването на извършения терористичен акт обслужващите мафията следователи
били повишени на значително по-високи длъжности. Според ищеца държавата грубо нарушила
задълженията си, визирани в чл.47, чл.З т.1 и чл. 6 от Хартата за основните
права в Европейския съюз и в чл.2, чл.6 ал.1 и чл.13 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи, като не му е осигурила
ефикасни средства за защита, гаранции за правото на живот и правосъдие, след извършения срещу него терористичен
акт. От м.март 1996г. до момента (около 17 години) многократно бил надхвърлен „разумния
срок", в който държавата е длъжна да осигури правосъдие на ищеца, по
смисъла на чл.6 ал.1 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл.47 от
Хартата за основните права в Европейския съюз.
Вследствие на
гореизложеното, ищецът претърпял огромни и непоправими неимуществени вреди.
Провалили се изцяло неговите политическа, адвокатска, професионална, обществена
и правозащитна кариера. Обслужващите мафията следователи и прокурори насадили
мнение сред обществеността, че ищецът не може да защити дори собствените си
граждански права, поради което никой не би могъл да разчита на неговата
професионална и политическа защита. По
този начин били изплашени и обезверени политическите последователи на ищеца и
били отблъснати клиентите на адвокатската му кантора. Опозорено било доброто му име и сринат
авторитета му сред магистратите и служителите в съдилищата, прокуратурите и
всички останали държавни учреждения в България. Провалено било издигането му за
различни висши държавни длъжности с мотив, че ищецът не е в състояние да защити
дори собствените си права, поради което не може да се очаква от него да се
справи с отговорни държавнически функции (в това число: участие в местните избори през 2003г. като кандидат
за Кмет на Община Ш.; избирането му за областен Председател на СДС през 1999г.;
участие в местните избори през 2007г. като
кандидат за кмет на Община Ш. и като водач на листата за общински съветници от
ПП"З.П."; през юли 2008г. по време на ІV конгрес на ПП"З.П. - Б.З."
бил свален от всички заемани ръководни постове в партията и била необходима
повече от година за реабилитацията му; издигане на кандидатурата му за водач на листата на РЗС и за мажоритарен кандидат в Ш.ския
избирателен район за парламентарните избори през 2009г.; издигане на кандидатурата му за участие в
листата на НДСВ за изборите за Европейски парламент през 2009г.). Всичко
това било разгласено както в България- София, Варна и Варненска област, С. и С.ска
област, Ямбол и Ямболска област, Ш. и Ш.ска област, Русе и Русенска област,
Перник и Пернишка област, Стара Загора и Старозагорска област, така и в редица европейски градове, включително в
централните институции на Европейския съюз в гр.Б., в гр. Люксембург и в
гр.Страсбург. Ищецът бил потресен от гаврите, които извършили с него
обслужващите мафията български следователи, изгубил работоспособността си,
станал неуверен в действията си като професионалист, непрекъснато се разсейвал
с мисли за процесната инсинуация, не можел да преживее обидата, лесно и бързо се
изморявал, разстройвал се емоционално и изживял изключително силни негативни
емоции. От това значително пострадала работата му като адвокат и клиентите
започнали да го напускат и да не му дават никакви поръчки за адвокатска работа.
Ищецът твърди, че в случая е налице деяние, състоящо се в умишлено неизвършване
на законоустановените процесуални действия, които служителите на първия
ответник (прокурори и следователи) са били длъжни да извършват служебно,
включително умишлено несъбиране на налични доказателства, умишлено
непредприемане на законоустановените мерки за идентифициране на извършителите
на процесния терористичен акт и непривличане към следващата им се наказателна
отговорност. Деянието е и противоправно според ищеца, тъй като нарушава чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКЗПЧОС и чл.47 от Хартата за основните права
в Европейския съюз. Претърпените вреди и
причинно- следствената връзка с деянието също били установени от събраните по
делото доказателства.
Ищецът
моли ответниците да
бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 26000 лева- частично, при пълен размер от
2000000 лева, ведно със законната лихва за периода от датата на увреждането- 21.03.1996г.
до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответниците П. на Република България и Държавата чрез Министъра на
финансите, в подадените в срок отговори на исковата молба оспорват предявения
иск. Твърдят че липсват елементите от състава на непозволеното увреждане и
молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Първият ответник прави
възражение и за изтекла погасителна давност. Вторият ответник претендира
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
С представеното по
делото решение №46/05.03.1996г. на ВС на РБ по дело №915/1994г. по жалба на
ищеца е отменено решение на ВСС по протокол №31/10.11.1993г., т.2 относно
възлагане на Н.М.Н.- районен прокурор на гр.С. да изпълнява временно длъжността
„прокурор” в ОП- С..
Видно от представената
по делото служебна бележка от 01.09.2008г. на ВСС, ищецът е бил допуснат като
кандидат в конкурса за длъжността „прокурор във ВКП”, като на 10.01.2007г. се е
явил на изслушване и събеседване пред определената от ВСС конкурсна комисия.
Видно от представеното
по делото писмо от 26.02.2003г. на ВОП- Варна, преписка №В-935/2000г. по описа
на същата П. е съдържала достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер, поради което въз основа на материалите по нея на 23.10.2001г. е
образувано ДП по сл.д.№213-ХІ/01г. по чл.387, ал.3, вр.ал.1 от НК срещу виновни
длъжностни лица от РДВР- Ш., които през периода ноември 2000г.- януари 2001г. в
гр.Ш. злоупотребили с властта и служебното си положение с цел да причинят вреда
на Н.М.Н., от което са произлезли вредни последици. На 12.03.2002г.
производството е спряно на основание чл.239, ал.1, т.2 от НПК.
От представеното по
делото удостоверение на АК- Варна се установява, че ищецът има непрекъснат
адвокатски стаж от 25.09.1995г., като от 14.05.2002г. е вписан в регистъра на
адвокатите, воден от АК- Варна. Не са му налагани дисциплинарни наказания.
От представеното по
делото удостоверение №356/28.09.2007г. на ОИК- община Ш. се установява, че
ищецът е регистриран като кандидат за кмет на община Ш. в изборите на
28.10.2007г.
От представеното по
делото удостоверение №355/28.09.2007г. на ОИК- община Ш. се установява, че
ищецът е регистриран като кандидат за общински съветник в община Ш. в изборите
на 28.10.2007г.
От представеното по
делото удостоверение №7/19.05.2005г. на РИК- избирателен район Ловеч се установява,
че ищецът е регистриран като кандидат за народен представител в изборите на 25.06.2005г.
От представеното по
делото удостоверение №1/25.04.2007г. на ЦИК се установява, че ищецът е
регистриран като застъпник на кандидата за член на Европейския парламент от РБ Б.Н..
в изборите на 20.05.2007г.
От представеното по
делото предложение за назначаване на съдии в районните съдилища от 24.07.2009г.
на конкурсна комисия до ВСС се установява, че ищецът е класиран на четвърто
място при общо 7 места за районни съдии.
От представеното по
делото предложение на конкурсна комисия до ВСС от 28.07.2009г. за назначаване
на съдии в окръжните съдилища се установява, че ищецът е класиран на второ
място от общо 4-ма кандидати.
От представената по
делото диплома за висше образование №111611 се установява, че ищецът през
1988г. е завършил ЮФ при СУ по специалност „Право” с успех от държавните изпити
отличен 6,00.
От представените по
делото дипломи №№641 и 870 се установява, че ищецът е завършил ЮФ на СУ по
специалности „Управление и организация” и „Теория и история на дипломацията” с
успех отличен 6,00.
От постъпилото по
делото писмо на МВР- СДВР от 12.04.2012г. се установява, че ищецът е бил обявен
за общодържавно издирване от РУ- Ш. като свидетел по сл.д.№277/09.09.2005г. и
на 23.01.2007г. е снет от издирване поради отпадане на основанията.
От представеното по
делото свидетелство за съдимост от 12.10.2011г. се установява, че ищецът не е
осъждан.
От представената по
делото телеграма №31116 от 21.09.2005г. на ГД”Национална полиция” се
установява, че ищецът е обявен за общодържавно издирване въз основа на
постановление за принудително довеждане по сл.д.№227/1996г. по описа на ОСС- Ш.,
в качеството му на свидетел.
С представеното по
делото постановление от 09.09.2005г. на следовател при ОСС- Ш. Н. П. е
постановено принудително довеждане на ищеца в качеството му на свидетел по
сл.д.№227/1996г.
С представеното по
делото постановление от 17.11.2005г. на прокурор от ОП- Разград е отменено
постановление от 09.09.2005г. на следовател при ОСС- Ш. Н. П. за принудително
довеждане на ищеца.
С постановление от
15.06.2011г. на прокурор при ОП- Разград по приложеното към настоящото дело
ДП№227/1996г. наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна
погасителна давност на 22.03.1996г.
Останалите приложени по
делото документи- копия на печатни издания, писмени предложения на политически
партии за назначаване на ищеца на различни длъжности, са неотносими към предмета на делото.
От приложеното към
настоящото дело сл.д.№227/1996г. на ОСС- Ш. се установява, че по същото са
извършени следните процесуални действия: разпити на свидетелите Н.М.Н., Н. С.Н.,
И.Ж. И., С.Р.Я. и Н.Х.М.. Съставен е план за оперативно- издирвателни
мероприятия по откриване на извършителите. С постановление от 28.02.2006г.
производството е спряно поради неоткриване на неизвестните извършители.
От показанията на разпитания по
делото свидетел Н. Гацев се установява, че познава ищеца от 1989г. Ищецът
„замразил” политическата си кариера заради проблемите, които имал. Бил
ръководител на П.та в гр.С. и изпълнявал функциите си честно и точно според
свидетеля. Срещу ищеца бил извършен административен произвол и след възстановяването
му от ВАС не бил допуснат до работното си място. През м.март 2009г свидетелят
помагал на ищеца като стажант- юрист в адвокатската му кантора и във връзка със
стажантските си правомощия бил запознат с наказателното дело, но дълго време ищецът
нямал достъп до него. Терористичният акт се случил през м. март, имало опит за
покушение срещу ищеца. Започнало дело срещу потенциалните извършители, което
също „не видяло бял свят”. Свидетелят не присъствал на опита за убийство.
Делото се разчуло, имало го и в интернет, както и интерпретации по него. И до
днес се създавало впечатление, че адв.Н., който според свидетеля е водещ юрист с
отлични оценки на качествата му, не може
да оправи собственото си дело и проблемите във връзка с наказателния процес
срещу неизвестни извършители. Това
увредило много кариерата на ищеца, тъй като той минавал за един от най-добрите
адвокати по наказателни дела, а и като
бивш прокурор безспорно имал качества да води такива. Материалите по това дело
и интерпретациите били използвани срещу ищеца
от други политически партии. На Конгрес на Зелената партия били изказани
извинения на ищеца относно въпросното дело. Ищецът станал мнителен, за всяко
свое дело съзирал противодействие на прокурорите.
От показанията на разпитания по
делото свидетел Г. Н.а се установява, че същата е технически сътрудник на ищеца
и го познава от времето, когато е бил прокурор в гр. С.- 1994г. През м. март
1996г ищецът вече бил адвокат в Ш. и срещу него бил извършен терористичен акт.
В кантората нахлули петима въоръжени мъже, свидетелката била там, както и много
други хора- адвокати и клиенти. Ищецът подал жалба в П.та и било образувано сл.дело
№227/96г на ОСС Ш., по което не били извършени никакви действия. Едва през
2005г извикали ищеца и делото било изпратено в Разград, където следователят обявил
пострадалия за издирване. Никой не потърсил извършителите. Искали официална
информация многократно, упълномощени адвокати искали да се запознаят с
материалите, да видят какво се прави, но
не получавали никакъв отговор, на нито едно запитване, на нито една жалба. По
делото били разпитани двама човека, веднага след подаване на жалбата през
1996г. По време на инцидента имало един синдикален лидер с още двама човека, общо
трима. Извикали само единият, свидетелката не знае по какви критерии. Освен това били разпитани и един мъж и една
жена. Това бездействие на П.та се отразило пагубно на адв.Н. от гледна точка на
това, че той не можел да се справи със собственото си следствено дело където е
пострадал. Отразило се и на неговата репутация като адвокат. Ищецът бил експерт
по защита правата на човека, но случаят дотолкова му повлиял, че се чувствал не
дотам добър професионалист.
От показанията на разпитания по
делото свидетел К.К. се установява, че познава ищеца от 80-те години, като от
1996г. работи в кантората му като технически сътрудник. През м.март 1996г четирима души нахлули в кантората в присъствието
на колеги и клиенти, започнали да говорят на висок глас, с обидни думи и с преки заплахи за живота на ищеца. В този
момент ищецът бил в неговата стая, до него имало стая за технически сътрудници.
Лицата били с тъмни облекла и черни шапки, млади хора. Свидетелят решил да сигнализира
на надлежните органи за съдействие чрез Л.Г., който работел в 6-то РУП и
сътрудничел в кантората. Не след дълго четиримата си тръгнали тичешком, след
което се появили служители на полицията и на охранителна фирма. Четиримата мъже
били въоръжени, казали, че са изпратени от Р.К. за уреждане на отношения. Казали
на ищеца и че ще го оставят жив след заплащане на голяма сума пари, след което
да замине зад граница. Няколко дни преди това било обявено решение на Касационен съд и адв.Н. бил върнат
на службата си като административен ръководител
в П.та в Ш., което раздразнило въпросната личност (Р.К.). Никой не призовал
К. като свидетел на въпросната случка. Присъствали още сътрудниците Г.В., С.Р., адв.И.М., които също не били призовавани. Случката
се отразила много негативно на ищеца, на кариерата му и въобще на работната
атмосфера в кантората, тъй като и самият той и сътрудниците били стресирани
дълъг период от време. Това повлияло и на авторитета на ищеца сред колеги и
общественици, понеже градчето е малко и се разбрало какво се е случило и какви
са реакциите след това. Дейността на кантората намаляла осезаемо, постоянни
клиенти се отдръпнали поради случилата се конфузна ситуация. Това повлияло и на
здравословното състояние на ищеца, защото бил стресиран. Неговата
работоспособност осезаемо намаляла, станал разсеян и бързо се изморявал. Така
се стигнало до пълен срив на клиенти.
От показанията на разпитания по
делото свидетел Н.Б. се установява, че работела в кантората на адв.К. от 2001-
2002г. до смъртта му. Двете кантори- на адв.К. и на ищеца, работели съвместно по
много дела. Ищецът бил лидер в „Зелената партия” и имало период, в който бил
зает в самата партия. Участвал в изборите през 2005г. Като адрес за контакти се
посочвал адреса на кантората на адв.К. и свидетелката лично получавала много
обявления и призовки за ищеца. През 2005-2006г. свидетелката получавала всички
адресирани до ищеца призовки и му се обаждала, за да му съобщя. През 2005г
телефонът в кантората също бил оставян за връзка и контакт на адв. Н. и адв. К.. През лятото на 2005- 2006г. ималбо публични
изяви и пресконференции, както и много изяви в медиите. В този период имало
много срещи на високи политически нива, дори на някои от тях присъствал и адв.К..
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните
правни изводи:
За да бъдат уважени
предявените от ищеца искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, на първо място следва
да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД- виновно извършено противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за
пострадалия. В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване съгласно чл.154 от ГПК, наличието на тези елементи, като единствено
по отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД
оборима презумпция за наличието й. На второ място следва да се установи
възлагане на работа от страна на ответниците, на преките причинители на увреждането,
както и че вредите са причинени при или по повод изпълнението на тази работа.
В случая съдът намира,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане. На първо
място не се установява да е налице твърдяното от ищеца противоправно бездействие
на служители на първия ответник- посочените в исковата молба следователи и
прокурори, по сл.д.№227/1996г. на ОСС- Ш.. Видно от приложеното следствено
дело, процесуално- следствени действия са били извършвани- разпитани са общо
петима свидетели, един от които самият ищец. Съставен е план за оперативно-
издирвателни мероприятия по откриване на извършителите. Производството по
делото е спряно поради неоткриване на неизвестните извършители, а впоследствие
е прекратено поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно
преследване на извършителите. Липсват каквито и да било доказателства,
подкрепящи твърденията на ищеца относно авторството на поръчката за неговото
физическо ликвидиране. Не са представени доказателства и относно твърденията на
ищеца, че по разпореждане на прокурор Р.К. е превзет и разграбен служебния му кабинет
в РП- С., а К. направил опит да го застреля в Съдебната палата в гр.С.. Не се
установява прокурори от ОП- С. (между които Х.К. и Д.Г.) неправомерно да са окупирали и запечатали служебния кабинет на
ищеца и да не са го допускали да изпълнява
функциите си на Административен ръководител на РП- С.. Липсват
доказателства и относно другото твърдение на ищеца- под натиска на К. и
чрез бившия Главен прокурор И.Т. да е издействано неправомерно и противозаконно
Решение на ВСС, с което ищецът е отстранен от длъжност Административен ръководител на РП- С.. От
свидетелските показания може да се направи извод за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, но същите произтичат от описаното от същите свидетели посегателство
върху личността му от четири неустановени лица, както и от факта, че
самоличността им не е разкрита по проведеното наказателно производство.
Неразкриването на извършителите на това деяние обаче, само по себе си не може
да послужи за ангажиране на отговорността на ответниците, освен ако не се
установи че същото се дължи на неправомерно бездействие на съответните
служители, а такива доказателства по делото липсват. При това положение
обсъждането на причинно- следствена връзка между деяние и претърпени вреди е
безпредметно.
Предвид изложеното
предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да се
отхвърлят изцяло.
По
разноските:
При този изход на спора на ответниците
на основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за защита от юрисконсулт в размер на по 970 лева за всеки от тях. Ответниците
не са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК и нямат право да искат
изменение на решението в тази му част.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни и недоказани предявените от Н.М.Н. с ЕГН:**********, със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.М. *** срещу П.
на република българия и ДЪРЖАВАТА
ЧРЕЗ М. НА Ф., солидарно искове с правно основание чл.49
от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 26000 лева- частично, при пълен размер от 2000000 лева, ведно със
законната лихва за периода от датата на увреждането- 21.03.1996г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.М.Н. с ЕГН:**********,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.М. *** да заплати на П. на република българия, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, сумата от 970 лв. (деветстотин и седемдесет лева)- адвокатско възнаграждение за
защита от юрисконсулт.
ОСЪЖДА Н.М.Н. с ЕГН:**********,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.М. *** да заплати на ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ М. НА Ф., на основание чл.78, ал.8 от ГПК, сумата от 970 лв. (деветстотин и седемдесет
лева)-
адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: