Решение по дело №32/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 3
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Палма Тараланска
Дело: 20214501000032
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Русе , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска

Боян Войков
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20214501000032 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Мелон България“ ЕАД гр. София, представлявано
заедно и поотделно от изп. директори Н.К.П. и П.В., подадена чрез пълномощника юр. С.Д.
против Решение № 260045/03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 879/2019 г. на Районен съд
Бяла,в частта, с която е отхвърлен иска на дружеството срещу С.Н. И., ЕГН: *** и Е. Ю. А.,
ЕГН: **********, и двете от гр. Две Могили, област Русе, за осъждането им за заплащане на
сумата от 18 811,96 лв, представляваща общ размер на задължението по договор за банков
кредит от 10.04.2008 г. и Анекс № 1 от 10.05.2010 г. към него като неоснователен и
недоказан.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят твърди,
че в мотивите си първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на фактите и
обстоятелствата по делото, а оттам и неправилно тълкуване и достигане до неправилни и
необосновани изводи, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Моли
да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да бъде постановено
ново такова, с което да бъдат уважени изцяло заявените претенции и срещу двете
ответници. Претендира съдебни разноски.
Въззиваемите страни по жалбата – С.Н. И. и Е. Ю. А., чрез своя процесуален
представител адв. Б.С. – АК гр. Русе считат същата за неоснователна, а решението на РРС в
обжалваната част за правилно и законосъобразно и молят то да бъде потвърдено.
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие
на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е
неоснователна.
Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз
основа на които съдът е мотивирал своето решение, поради което оплакването, че то е
необосновано, е неоснователно. Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и
доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите
изводи за неоснователността на заявените претенции. Правилно е установена фактическата
обстановка по делото.
За да отхвърли претенцията на ищеца за осъждане на двете ответници по делото
С.Н. И. и Е. Ю. А. за заплащане на сумата от 18 811,96 лв, представляваща общ размер на
задължението по договор за банков кредит от 10.04.2008 г. и Анекс № 1 от 10.05.2010 г. към
него, съдът правилно и законосъобразно е изходил от правната доктрина. След съвкупна
преценка на доказателствата по делото първоинстанционният съд е зачел, че при
подписването на Анекс № 1 от 10.05.2010 г. от Севгюл И. и Споразумение от 15.05.2018 г.
от Е. Ю. А., с които всяка от тях поема задължения по сключения между „Севи Транс“
ЕООД и „Юробанк България“ АД договор за банков кредит № BL15982/09.04.2008 г.,
вземанията по който впоследствие са прехвърлени на ищеца „Мелон България“ ЕАД гр.
София, са нарушени правата им като потребители, нещо повече, и двете ответници не са
били запознати със съдържанието на договора за кредит, като не им е предоставен екземпляр
от него или от погасителния план към договора, както и от общите условия. По този начин
те не са имали възможност да вземат информирано решение за характера и размера на
задължението, както и от последиците на подписаните от тях документи. На основание
чл.11, ал.1, т.12 във вр. с чл. 22 ЗПК договорът е приет за недействителен със следващите се
от това последици. Прието е, че към момента на подаване на исковата молба вече е изтекъл
предвиденият в чл. 147 ЗЗД шестмесечен срок за предявяване на претенцията срещу тях,
което е основание за отхвърлянето й изцяло и същата е уважена само по отношение на
кредитополучателя „Севи Транс“ ЕООД гр. Две Могили, ЕИК: *********. Ответникът
„Севи Транс“ ЕООД не е обжалвал съдебното решение и по отношение на него, същото е
влязло в сила.
Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни
и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени
исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата
инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени
обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни
правни изводи.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че
обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде
2
потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат направените от
ответниците разноски за въззивното производство, съобразно представените справки по чл.
80 ГПК.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260045/03.11.2020 г., постановено по гр.д. № 879/2019 г.
на Районен съд Бяла,в частта, с която е отхвърлен иска на „Мелон България“ ЕАД гр.
София, ЕИК130550702, представлявано заедно и поотделно от изп. директори Н.К.П. и П.В.
срещу С.Н. И., ЕГН: *** и Е. Ю. А., ЕГН: **********, и двете от гр. Две Могили, област
Русе, за осъждането им за заплащане на сумата от 18 811,96 лв, представляваща общ размер
на задължението по договор за банков кредит от 10.04.2008 г. и Анекс № 1 от 10.05.2010 г.
към него като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Мелон България“ ЕАД гр. София, ЕИК130550702, представлявано заедно и
поотделно от изп. директори Н.К.П. и П.В. да заплати на С.Н. И., ЕГН: *** сумата от 550,00
лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Мелон България“ ЕАД гр. София, ЕИК130550702, представлявано заедно и
поотделно от изп. директори Н.К.П. и П.В. да заплати на Е. Ю. А., ЕГН: ********** сумата
от 550,00 лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3