РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Кюстендил, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаела Ив. Атанасова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело №
20241520103088 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК),
във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по молба на „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК: *********, със съдебен
адрес: гр. София, р-н „Триадица“, ул. „Петър Парчевич“ № 30 против Д. Б. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап. **, с която се иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че Д. Б. Б., ЕГН: **********,
с адрес: гр. ***, ул. „***“ № * дължи и следва да заплати на ищцовото дружество
сумата в размер на 360,14 лв. (триста и шестдесет лева и четиринадесет стотинки),
представляваща част от дължима сума съгласно запис на заповед, издаден от
ответника на 24.10.2023г. в гр. Кюстендил, предявен за плащане на 08.07.2024г., ведно
със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК (16.08.2024г.) до окончателното му изплащане, която сума се включва в
издадената в производството по ч.гр.д. № 2045/2024г. от описа на КРС Заповед № 1017
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ.
В исковата молба се сочи, че съгласно издаден в град Кюстендил запис на
заповед от 24.10.2023г., издателят Д. Б. Б. се е задължила безусловно и неотменимо да
заплати на „Моят кредит“ ЕООД или на негова заповед, сумата в размер на 1 203,95
лв. (хиляда двеста и три лева и деветдесет и пет стотинки). Записът на заповед бил
платим на предявяване и без протест и бил предявен за плащане на 08.07.2024г., с
което ответницата била поканена да пристъпи към незабавно плащане в полза на
ищцовото дружество. Ценната книга отговаряла изцяло на формалните изисквания на
чл. 535 от Търговския закон ТЗ).
Твърди се, че въпреки предявяването на записа на заповед, дължимата сума не
била заплатена изцяло, поради което кредиторът подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист пред Районен съд – Кюстендил,
1
по което било образувано ч.гр.д. № 2045/2024г. от описа на КРС. Тъй като било налице
частично плащане по записа на заповед, заявлението било депозирано за дължимия
остатък в размер на 971,63 лв. Районен съд - Кюстендил уважил искането и издал
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които ответницата в
настоящото производство да заплати на ищеца сумата от 971,63 лв. по записа на
заповед, законна лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане, както и съдебни разноски в
общ размер на 425 лв., от които 400 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна
такса.
На 26.11.2024 г. ищецът, в качеството си на заявител по ч.гр.д. № 2045/2024г. от
описа на КРС, получил указания от заповедния съд да предяви в едномесечен срок иск
относно вземанията си, с оглед постъпило в срок възражение от длъжника по чл. 414,
ал. 2 ГПК.
Ето защо се поддържа искане да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че Д. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № * дължи и
следва да заплати на „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата в размер на 360,14
лв. (триста и шестдесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща част от
дължима сума съгласно запис на заповед, издаден от ответника на 24.10.2023г. в гр.
Кюстендил, предявен за плащане на 08.07.2024г., ведно със законната лихва върху
вземането от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (16.08.2024г.) до
окончателното му изплащане, която сума се включва в издадената в производството по
ч.гр.д. № 2045/2024г. от описа на КРС Заповед № 1017 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ.
Посочва се, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист следва
да бъдат обезсилени за непредявената част от вземането.
Претендират се сторените в настоящото и в заповедното производство
разноски.
Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, ако са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК. Иска се делото да се
гледа в отсъствието на ищеца, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. С
депозирана молба от 21.03.2025г. се иска даване ход на делото в отсъствие на
представител на дружеството, поддържат се исковите претенции и се прави искане за
постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 от ГПК. Приложен
е и списък с разноски. Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител, не е депозирал искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход
на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено
решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата
молба и приложенията към нея (връчени на 20.01.2025 г. лично) с указание да подаде
писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на
такъв. Въпреки това отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призован,
2
не се явява в първото заседание по делото (призовката е връчена на 04.03.2025г.
лично) и не се представлява. Не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално
поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответника, съдът
приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания
размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не
се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.
За пълнота съдът ще посочи, че вземането над 360,14 лв. до пълния размер на
сумата от 971,63 лв., която е била предмет на издадената в производството по ч.гр.д. №
2045/2024 г. на КРС Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 1017/2024г., не се претендира в настоящото
производство, поради което в посочената част заповедта, както и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист, подлежат на обезсилване като преценката за това обаче е на
заповедния съд – арг. от разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по
настоящото производство. Ищецът претендира разноски в общ размер на 425,00 лева,
от които 25,00 лева държавна такса и 400,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно
Договор за правна защита и съдействие, която сума следва да му бъде присъдена.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този
момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на
425,00 лв. – 25,00 лв. държавна такса и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК, не
подлежи на обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Б. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап. ** дължи и следва да заплати
на „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр. София, р-н
„Триадица“, ул. „Петър Парчевич“ № 30 сумата в размер на 360,14 лв. (триста и
шестдесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща част от дължима сума
съгласно запис на заповед, издаден на 24.10.2023г. в гр. Кюстендил, предявен за
плащане на 08.07.2024г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на
3
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (16.08.2024г.) до окончателното му
изплащане, която сума се включва в издадената в производството по ч.гр.д. №
2045/2024г. от описа на КРС Заповед № 1017/20.08.2024г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ.
ОСЪЖДА Д. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет.*, ап. *,
да заплати на „Моят кредит“ ЕООД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр. София, р-н
„Триадица“, ул. „Петър Парчевич“ № 30, сумата в размер на 425,00 лв. / четиристотин
двадесет и пет лева и 0 стотинки/, представляващи деловодни разноски в настоящото
производство, както и 425,00 лв. /четиристотин двадесет и пет лева и 0 стотинки/ -
такива в производството по ч.гр.д. № 2045/2024г. от описа на КРС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати на заповедния съд за сведение.
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4