РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Шумен, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201160 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
В жалбата си до съда, С. Д. С., с ЕГН ********** от ************** ********
твърди, че с Наказателно постановление № 23-0869-000857 от 12.05.2023г. на Началник
сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен му били наложени административни наказания
“глоба” и “лишаване от право да управлява МПС”. В жалбата се твърди, че НП е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушение на процесуалния закон. В
жалбата се твърди, че в НП липсват волеизявленията, които е направил при извършване на
проверката и не е съгласен със становището на АНО, че нарушението не може да се
квалифицира като „маловажен случай“. Сочи още, че съгласно чл.774 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол могат да се установят
допустими грешки на анализаторите за алкохол в дъха и в случая следва да се приспадне 5%
от показаното на скалата на анализатора. Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП, а в
условията на алтернативност – да измени определените наказания, съобразно предвидените
в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДв.П.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано за
целта лице, отговаря на изискванията чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично,
изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата на сочените в нея,,
основания. Процесуалния представител на АНО моли съда да отхвърли жалбата като
1
неоснователна и да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като излага доводите си
за това и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 10.04.2023г. свидетелите Д. Д. Х. – мл. автоконтрольор при «ПП» към ОД МВР гр.
Шумен и Г. П. Г. – служител в РУ гр. Шумен, изпълнявайки служебните си задължения в
следобедните часове били изпратени в с. Никола Козлево, обл. Шумен. На връщане от
селото им било разпоредено да останат на «7-ми километър» и да спират камионите,
движещи се в посока към гр. Русе. Към края на смяната им, към 19,20 часа двамата
свидетели Х. и Г. с патрулния автомобил се насочили към гр. Шумен. Преминали по ул.
Софийско шосе, ул. Марица и когато завили по ул. Васил Друмев в гр. Шумен, в района на
магазин «СБА», отдясно преминали покрай лек автомобил «Тойота Ярис», който се намирал
в реда на паркираните автомобмили и бил с включени фарове. При разминаването на този
автомобил, свид. Д. Х., видял, че на шофьорското место на автомобила имало мъж, който в
момента надигал стъклена бутилка с бира. Свидетелят Х., който управлявал служебния
автомобил продължил напред и след 20-30 метра спрял го паркирал. Погледнал в огледалото
за задно виждане и видял, че паркирания автомобил «Тойота Ярис» бил с включен ляв
пътепоказател, с цел да излезе от реда на паркираните автомобили и да се включи в
движението. Свидетелят Х. излязъл от патрулния автомобил и подал сигнал със стоп-палка
на водача на движещия се по ул. Васил Друмев, лек автомобил «Тойота Ярис» с рег. № Н35
35ВК за извършване на проверка. В хода на проверката установили, че водач на автомобила
бил жалбоподателят С. Д. С.. Свидетелят Х. попитал водача С. дали е упратребил алкохол,
на което последния отговорил отрицателно. На въпроса дали има против да бъде изпробван
с техническо средство за употреба на алкохол, жалбоподателя С. С. не възразил. Тъй като
свид. Д. Х. нямал дрегер за алкохол, докладвал на дежурния, който изпратил новата смяна от
сектор «ПП» при ОД МВР гр. Шумен. На место пристигнали свидетелите В. Й. В. и Н. Т.
Н.. При извършената проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. №
ARРМ 0761, проба № 1420 на водача – С., електронната скала отчела наличие на алкохол в
издишания от жалбоподателя, въздух в размер на 0,85 промила в 19,42 часа. За
констатираното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДв.П, свид. В. Й. В. съставил на
жалбоподателя С. С., АУАН сер.GA, № 895121. Свидетелят Н. Н. издал на жалбоподателя
Талон за медицинско изследване № 097790. Жалбоподателят подписал акта без възражение.
На издаденият от свидетеля Н., Талон за медицинско изследване, е отбелязано, че С. отказва
да бъде изследван с медицинско и химическо изследване и не признава доказателствения
анализатор. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен издал обжалваното
НП № 23-0869-000857 от 12.05.2023г., с което на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДв.П на жалбоподателя
С. Д. С. били наложени административни наказания “глоба” в размер на 1 000 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, за това, че на 10.04.2023г. в
2
19,30 часа в гр. Шумен на ул. Васил Друмев, до дом № 45, в посока ул. Васил Априлов,
управлява лек автомобил “Тойота Ярис” с рег. № Н35 35ВК, собственост на И.М.Д., като
при спиране и проверка от страна екип Явор 8 и поискано съдействие от страна сектор
„Пътна полиция“, при извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARРМ 0761, проба № 1420 в 19,42 часа, уредът
отчете 0,85 промила в издишания въздух. Пробата показана и видяна от водача. Издаден
Талон за медицинско изследване № 097790, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
В. Й. В., на свидетелите Д. Д. Х. и Г. П. Г. - свидетели при установяване на нарушението и
при съставяне на акта, и свидетеля Н. Т. Н., както и от присъединените на основание чл.283
от НПК, писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване
на обективната истина по делото са показанията на свидетелите Д. Д. Х. и Г. П. Г.. Същите
следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на
извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти
и обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не
може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви
При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, не се оспорва и в жалбата, че
именно жалбоподателя С. Д. С. е управлявал лек автомобил „Тойота Ярис“ на 10.04.2023г.
около 19,30 – 19,40 часа по ул. Васил Друмев в гр. Шумен. Техническото средство, с което е
било установено наличие на алкохол в издишания от водача на автомобила, въздух е било
годно такова. Видно от представеното заверено копие от Списък на СИ /средства за
измерване/ - анализатори на алкохол в дъха, техническото средство, с което е било
установено наличие на алкохол у жалбоподателя С. е преминало успешно последваща
проверка на 15.03.2023г., която е със срок на валидност от 6 месеца. Видно от приложената
разпечатка от Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARРМ 0761, проба № 1420 в 19:42:49 часа на
10.04.2023г. уредът е отчел 0,85 промила в издишания въздух.
3
В настоящия случай процесуалният представител на жалбоподателя оспорва
наложеното наказание като се позовава на приложение на разпоредбата на чл.774, т.2 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и
разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според които
следвало да бъде приспаднат толеранс плюс минус 5 % при максимално допустимата грешка
от показанието на Дрегера. Твърди, че при приложение на тези норми, би се получило
показание от 0,8 % промила алкохол в кръвта на жалбоподателя и наказанието следва да
бъде наложено по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДв.П, а не по така приложената санкция по чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДв.П. Съдът счита това искане за неоснователно и следва да го остави без
уважение.
При съобразяване разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, действително е предвидена
възможност за приспадане на максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС,
която е посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол при съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, наказателно постановление или електронен фиш за превишена скорост. Съдът
съобрази, че приложимата в случая Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози не задължава контролните органи при съставяне на акт за установяване на
административно нарушение да приспадат максимално допустима грешка за съответния тип
техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3, вр. ал.1 от ЗДв.П редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието. Това е Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от тази наредба е предвидено, че при
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в
кръвта се установява с техническо средство, а съгласно ал.2 - "при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда... контролният орган попълва и талон
за изследване по образец съгласно приложение № 1". В случая, след проверка с "Дрегер
Алкотест 7510", фабр. № ARРМ 0761 и предвид отчетеното показание, на жалбоподателя е
издаден талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1 към чл.4, ал.3 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017г. като в него е вписана точната стойност на установения с техническото
средство положителен резултат за наличие на алкохол - 0, 85 промила. Доколкото
санкционираният не се е явил в определения в издадения талон срок на посоченото място,
4
съобразно чл.6, ал.9 от Наредбата, концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта. В случай, че жалбоподателя не е съгласен с този резултат, той е можел да се
възползва от разписаната в чл.3а от Наредбата процедура за установяване точната
концентрация на алкохол чрез алтернативните способи, което не е сторил. При тези
обстоятелства, след като проверката е извършена с годно и изправно техническо средство и
жалбоподателят е приел показанието му, отказвайки се от проверка, точността на
измерването чрез изследване с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, то съдът приема, че редът за установяване употребата на алкохол е
спазен и концентрацията на алкохол е установена точно.
Нито административният орган, нито съдът дължи приспадане на допустимите
грешки и отклонения по Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Допусканите отклонения, които при това са и с отрицателен, но и с
положителен знак, имат значение за метрологичния контрол и за резултата от него, т. е. при
решаване на въпроса дали анализаторът за алкохол е преминал проверката успешно и годен
ли е за използване за установяване употребата на алкохол. В този смисъл, ако отчетеното
при проверка показание на техническото средство не бъде оспорено и не е упражнена
възможността концентрацията на алкохол в кръвта да се установи чрез някой от
алтернативните начини- с доказателствен анализатор или химическо изследване, то
меродавно е отчетеното показание от техническото средство, тъй като именно такъв ред е
предвиден в цитираната наредба.
Съгласно чл.189з от ЗД.П (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) за
нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което
е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е
приложил разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДв.П, която предвижда над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително – глоба 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, т. е. предвидени са абсолютни наказания, при наличие на алкохол в
размер от 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, които не могат да бъдат променени от съда.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на
административно наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в
5
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80
/осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати
от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-0869-000857, издадено
на 12.05.2023г. от Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на С. Д. С., с ЕГН
********** от ************** ******** са наложени административни наказания, като на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДв.П “глоба” в размер на от 1 000 /хиляда/ лева и
“лишаването от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Шумен
по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6