№ 353
гр. Варна, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110204803 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу: Наказателно постановление № 22 - 0819-005437/28.10.2022 г.,
издадено от Началник група при ОД на МВР- Варна, Сектор "ПП", с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са му наложени адм. наказания "глоба" в
размер на 600.00 /шестотин/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
С жалбата се моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно
поради противоречие с материалния закон и като необосновано.
Оспорва се фактът, че нарушението, за което е наложена санкцията е
системно. Твърди се, че липсвали доказателства в тази насока.
Административно наказващият орган не бил мотивирал, поради какви
1
причини приема, че липсват многобройни смекчаващи обстоятелства, както и
поради какви причини приема, че нарушението не е маловажно. Моли се и за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивника, редовно призован, не се явява и не
се представлява от надлежно упълномощен адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от
процесуален представител юрисконсулт, който ангажира становище за
законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде
потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 10.11.2021 г., около 09:30 ч., в Област – Варна, общ.Аврен по път І
– 9 / извън населено място /, в посока от гр.Варна към гр.Бургас, преди
кръстовището за к.к. "Камчия" с автоматизирано техническо средство
/АТСС/ - SITRAFFIC LINX ERS400 № 100B947C010800BD, било
установено и заснето извършено нарушение за скорост с лек автомобил
"БМВ М240И Х ДРАЙВ" с рег. № В 26-98 СА. При максимално разрешена
скорост - 60 км. /ч., АТСС измерило скорост на движение на "БМВ М240И
Х ДРАЙВ" с рег. № В 26-98 СА - 94 км. /ч., след приспаднат толеранс от 3
%, като превишаването на максимално допустимата скорост е - 34 км. /ч.
При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор "ПП"
–Варна, служител на Сектор "ПП" -Варна установил извършеното нарушение
и собственика на превозното средство – "Бон Марин Холдинг" АД. Възз. П.
Г. Б. представил и декларация на основание чл. 188 от ЗДвП, с което
декларирал пред органите на полицията, че той е управлявал автомобила на
10.11.2021 г. около 09:30 ч.
При справка в АИС АНД било установено, че в едногодишен срок,
2
считано 10.11.2020 г. до 10.11.2021 г. срещу възз. П. Б. били издадени и
влезли в сила : НП № 20-0814-000345/21.01.2021 г. на ОД МВР - Ямбол,
влязло в законна сила на 13.04.2021 г. и ЕФ серия "К", бл. №
444342/10.01.2021 г. на ОД МВР - Добрич, влязъл в сила на 29.07.2021 г..
На 13.09.2021 г. св. С. Д., младши автоконтрольор в сектор "ПП" -
Варна пристъпил към съставяне на АУАН в присъствието на възз. В АУАН
св. Д. описал допуснатото според него нарушение на ЗДвП, като посочил, че
на 10.11.2021 г., около 09:30 ч., в Област – Варна, общ.Аврен по път І – 9 /
извън населено място /, в посока от гр.Варна към гр.Бургас, преди
кръстовището за к.к. "Камчия", възз. Б.е управлявал собственият си лек
автомобил със скорост 94км/ч. при разрешена скорост 60 км/ч. В АУАН той
вписал, че нарушението е извършено в условията на системност, в
едногодишен срок от влизане в сила на НП № 20-0814-000345/21.01.2021 г.
на 13.04.2021 г. и ЕФ серия "К", бл. № 444342/10.01.2021 г. на 29.07.2021 г..
Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и
правната квалификация на нарушението, наказващият орган издал
атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление,
като приел, че водачът системно превишава разрешената максимална скорост
в населено място и на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП наложил на възз. административно
наказание "глоба" в размер на 600.00 лв. и "лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
НП било връчено лично на възз. 05.10.2021 г., като на 12.10.2021 г. тя
депозирала жалба срещу НП в РС-Варна.
По делото бе приобщена АНП, както и писмо от сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Варна УРИ: 819000-52653 от 21.11.2021 г. ведно
3
заверено копие от писмо на БИМ относно одобрено средство за измерване,
заверено копие от протокол за използване на АТСС, фотоснимка, справка за
нарушител и др.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни,
писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Д. и св.Ж., които с в
унисон с останалите кредитирани от съда доказателства. Съдът кредитира и
писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното
следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор "ПП" съгласно заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при сектор ПП-Варна,
оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
4
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните
работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед
на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице.
Административно наказателното производство е проведено в рамките
на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- докладна
записка за констатирано нарушение, протокол от използване на АТСС,
фотоснимка, нарушението е заснето на 10.11.2021 г., а АУАН е съставен на
13.09.2022 г. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е специална и регламентира не
само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато
образуваното такова следва да се прекрати. В случая АУАН е съставен в
унисон с разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, в тримесечен срок от
установяване/заснемане на нарушението. АУАН е предявен и връчен на възз.
П. Б. също в този срок. НП също е издадено в срокът по чл. 34 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това
и посочените в жалбата бланкетни възражения не се споделят от настоящия
съд.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
5
потвърждават извършеното административно нарушение.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника,
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Не
е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво е
обвинена. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е
извършено в условията на системност, като е конкретизирано, че то е
извършено в едногодишния срок на влизане в сила на два ЕФ, с отбелязване
на датите им на влизане в сила. По този начин както актосъставителя, така и
АНО са посочили в какво според тях се изразява квалифициращият признак
"системност". В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно
какво адм. обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че на
10.11.2021 г. управлява автомобил, с превишена скорост- с 94км/ч скорост,
извън населено място, , както и че същото е сторено в условията на
системност, след наказване с други влезли в сила - НП и ЕФ.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата
на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,. Съгласно последната разпоредба преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. В случая възражения по съставения АУАН не са
депозирани, така че е нямало спорни обстоятелства по които да се извършва
разследване. Следва да бъде посочено и че задължителните реквизити на НП
са изчерпателно изброени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в десет точки и излагане на
мотиви за издаване на НП не са сред тях.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение
да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно
6
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така
извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит
от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
Ето защо съдът счита, че възраженията на жалбоподателя, че НП е
незаконосъобразно са неоснователни.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването
на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ -
SITRAFFIC LINX ERS400 № 100B947C010800BD, което представлява
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, видно от
приложените доказателства по делото.
В случая е приложен общия ред за съставяне на АУАН и НП. Както
се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т. д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е
строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7
ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически
средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН
и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от
ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
7
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се
прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи,
че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага изводът, че към дата на установеното с НП нарушение - 10.11.2021
г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
установяват чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на
мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
"техническите средства" преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ.,
бр. 19 от 2015 г.
От доказателствата по делото се установява, че контролните органи
8
са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата- контролът да се
осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт
по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
преписката писмо на БИМ относно вписване в регистъра за одобрен тип
средство за измерване. Видно от същите АТСС, с което е установено
нарушението е видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
SITRAFFIC LINX ERS400 № 100B947C010800BD, преминала
метрологичен контрол, удостоверено с представени по административната
преписка Протокол от проверка на БИМ № 32-СГ-ИСИС/10.09.2021 г. на
мобилна система за видеоконтрол и писмо относно вписване в регистъра за
одобрен тип средство за измерване, общо достъпен за всички на адрес: https:
//ebim. bim. government. bg/. Поради това и съдът намира, че са спазени
изискванията на чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл. 9 от Наредбата.
Видно от доказателствата по делото след включването и настройването й
системата работила самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на
чл. 9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено
еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и
извърши първоначални настройки.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща
или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно наказателния процес. От
снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е
заснето на мястото посочено в НП.
Измерената скорост на движение на автомобила е 97 км/ч., при
разрешена такава в населено място- 60км/ч.. Видно от приложената снимка,
9
допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша
е отразена наказуема скорост от 94 км/ч, след приспадане на толеранса, при
разрешена такава в конкретния участък- 60 км/ч..
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение определено от АНО на 34 км. /ч. законодателят в разпоредбата на
ал. 2, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 300.00 лева (триста
лева ) в редакцията на разпоредбата действала към момента на деянието.
От анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
техническо средство преносима видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип SITRAFFIC LINX ERS400 № 100B947C010800BD било
заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 94км. /ч. при
ограничение от 60 км. /ч., извън населено място: в Област – Варна,
общ.Аврен по път І – 9 / извън населено място /, в посока от гр.Варна към
гр.Бургас, преди кръстовището за к.к. "Камчия", с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е установено превишаване на
скоростта с 34 км. /ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено
в обжалваното НП.
Съдът намира, че не е нужно да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, който предупреждава че се извършва заснемане на
скорост. Действително такова изискване съществуваше в чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, която изискваше поставяне на пътен знак- "Пътният знак Е24"
преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на
автоматизираните технически средства и системи, а ал. 1 от същия член
изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или
чрез средствата за масово осведомяване /изискване на чл. 7, ал. 1 –отм. от
Наредбата- /. Тези две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
са отменени с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за
10
оповестяването на местата за контрол, визирано в разпоредбата на чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017
г. Поради горното към датата на визираното в НП нарушение-10.11.2021 г.
контролните органи не са имали задължение предварително да обозначават и
да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното, съдът
намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия
орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата
на чл. 188 от ЗДвП предвижда административно наказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното
с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител,
респективно ползвател на превозното средство. В конкретния случай видно от
справката от централната база на сектор ПП МПС-то, с което е извършено
нарушението е било управлявано възз. П. Б.. Същият е попълнил и
изискуемата по чл. 188 от ЗДвП декларация, в която е отбелязала изрично, че
той е управлявал автомобила на прцесната дата и в процесния час. Затова
правилно АНО е определил субектът на нарушението.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като бе посочено по-горе
за конкретното превишаване от 34 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал.
2, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 300.00 (триста лева) за
превишение на скоростта от 31 до 40 км. /ч. От друга страна в случая
отговорността на възз. е ангажирана на осн. чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от
ЗДвП., като санкцията в НП е определена като удвоен размер на 300.00 лева,
т. е. 600.00 лева и кумулативното лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. Последната разпоредба гласи, че когато нарушението по ал.
1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно водачът се наказва с
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. ЗДвП съдържа легална
дефиниция за "системно нарушение" /т. 62 на параграф 6 от ДРЗДвП/,
съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление
11
или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение.
Съгласно константната практика на ВКС и ВС /Решение №
389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, системност е
налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на
множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са
най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и
трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за
управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като
вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП. Без значение е дали е санкциониран с влязло в сила НП или чрез
налагане на глоби с ЕФ. Значимото е да са налице повече от три прояви на
неспазване на изискването по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и да е бил санкциониран
по реда на чл. 182 от закона. Законодателят изиска системност, т. е. наличие
на известна устойчивост и трайност на поведението.
Необходимо е да се отбележи още следното:
Адмнистративнонаказващият орган /АНО/ е наложил на
жалбоподателя административни наказания, на основание чл. 182, ал. 5, вр. с
ал. 2, т. 4 от ЗДвП. АНО е определил предвидената в бланкетната норма на
чл. 182, ал. 5 от ЗДвП санкция, която обаче предвижда наказание за системно
нарушение в хипотезата по ал. 2, т. 4-6, а именно: "глоба" в двоен размер за
съответното нарушение и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
шест месеца. Легална дефиниция за понятието "системно" се съдържа в
разпоредбата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която "системно" е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. С оглед на константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389
от 27.04.1999 г., на ВКС, Тълкувателно решение No 3 от 15.02.1971 г. на
ОСНК на ВС/ и теорията, системност е налице при три или повече
нарушения с оглед на общото качество на множественост. Субсидиарното
приложение на НК /чл. 11 от ЗАНН/ и известната теория за престъпленията на
12
системно извършване открояват известните понятия за усложненост при
множественост на деянията /продължавано, продължено, системно,
повторност, рецидив/ и даденото тълкуване, че деяние /престъпление или
нарушение/ при системно извършване се осъществява чрез три или повече
отделни еднородни деяния, които се извършват въз основа на отделни
решения, като всяко от тях, взето само за себе си, но многократното
извършване на деяния от този род (системността), ги обединява. Съдебната
практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях
трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. В случая законът
изисква системно нарушаване на правилата за управление с допустима
разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил
санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като без
значение е дали е санкциониран с влязло в сила НП или чрез налагане на
глоби с електронен фиш. От значение е да са налице повече от три прояви на
неспазване на изискването по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и нарушителят да е бил
санкциониран по реда на чл. 182 от ЗДвП. Законодателят е предвидил по-
тежка наказуемост на нарушението, извършено в условията на повторност и
на нарушението, извършено при условията на системност, като изискване за
системност е наличие на известна устойчивост и трайност в поведението.
Съдът счита, че не е налице основанието, процесното нарушение да
се квалифицира като "системно", предвид съдържанието на разпоредбата на §
6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която "системно" е нарушението,
извършено три или повече пъти / в процесния случай – два пъти/ в
едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателното
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се
налага наказание за същото по вид нарушение.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че
оспореното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, при
съществени нарушения на материалния закон, предвид налагането на
наказание при условията на чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
13
С оглед направеното искане от страните за присъждане на
разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:
В съответствие с правилото на чл. 78а., ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и
като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за
правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника,
съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско
възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по
делото,. Видно от приложения по делото Договор за правна защита и
съдействие, серия Б, № ********** от 16.11. 2022 г., въззивникът П. Б. е
направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 /четиристотин/ лева, което следва да бъда присъдено в полза на
въззивника.
С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение
искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. трето от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 - 0819-005437/28.10.2022
г., издадено от Началник група при ОД на МВР- Варна, Сектор "ПП", с което
на П. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание на чл. 182, ал. 5, вр.
ал. 2, т. 4 от ЗДвП. са му наложени адм. наказания "глоба" в размер на 600.00
/шестотин/ лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Варна , да заплати на П. Г. Б., ЕГН
14
**********, с адрес: ***, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева,
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
по АНД № 4803/2022 г. на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на
Административно процесуалния кодекс пред Административен съд – Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15