Р Е Ш Е Н И Е № 107
гр. Сливен, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми април, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 110 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от
ТД на НАП – Бургас, подадена срещу Решение № 283 от 19.11.2021 г., постановено
по АНД № 20212230201000/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 563839-F585263 от 02.07.2021 г.,
издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „А.- ТП“ ЕООД с
ЕИК: *******, за нарушение на чл. 118, ал. 10 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба №
Н-18 / 2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В касационната жалба жалбоподателят
твърди и излага съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение.
Счита, че отговорността на търговското дружество е ангажирана законосъобразно.
Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с
решение, с което процесното НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В писмено становище чрез
упълномощен процесуален представител поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба,
редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище
чрез упълномощен процесуален представител счита жалбата за неоснователна.
Излага съображенията си относно правилността на първоинстанционното решение. Моли същото да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна. Предлага да бъде оставено в
сила решението на първоинстанционния съд.
Касационната жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени НП, Районният съд е счел, че е налице съществено процесуално нарушение,
тъй като нито в АУАН, нито в НП е посочена дата и мястото на извършване на
нарушението; датата на извършване на административното
нарушение е определящо и за приложимия към момента материален и процесуален
закон; датата на нарушението е определяща и за
изчисляване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно като
при липса на такава,съдът не може да осъществи този контрол за спазването на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При тези
мотиви Районният съд приел, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно.
Съдът, след извършена служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон, приема, че първоинстанционния
съдебен състав е постановил правилен съдебен акт като краен резултат, но поради
следните съображения.
Видно от установената по делото
фактическа обстановка, на 11.01.2021 г. срещу „А.- ТП“ ЕООД с ЕИК: *******, е
съставен АУАН от служител на НАП, за това, че на 04.01.2021 г. при извършена
проверка в търговски обект – бензино-газстанция, находящ се в гр. Сливен, кв. „Р.“, стопанисван от „А.- ТП“
ЕООД с ЕИК: *******, е констатирано, че: в обекта е въведено в експлоатация и
се използва фискално устройство с изградена и работеща дистанционна връзка с
НАП – електронна система с фискална памет /ЕСФП/, одобрена със свидетелство от
БИМ и регистрирана в НАП; на 09.06.2020 г. ЗЛ „А.- ТП“ ЕООД с ЕИК: *******, в
качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставки на течни
горива, е изпратило съобщение за доставка на гориво по акцизен данъчен документ
/АДД/ с уникален контролен номер /УКН/: 0000000004683343 от 18.07.2019 г. -
доставка на 2000 л. дизел, с което не е изпълнило задължението си на датата на
постъпване на горивото в обекта да подаде данни в НАП за доставката на гориво
по изградената дистанционна връзка с НАП, чрез наличната в обекта ЕСФП с
клавиатура и баркод четец. В АУАН е посочено, че са
нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 1,
изр. 3 от Наредба № Н-18 / 2006 г. на МФ. Въз основа на съставения АУАН, на
02.07.2021 г. е издадено процесното НП.
В приложената преписка се съдържат
следните относими за процесната
доставка документи: служебен бон от 18.07.2019 г. – нивомерна
доставка, за доставеното на 18.07.2019 г. гориво - дизел, със статус на
операцията – ОК; служебен бон от 18.07.2019 г. – документална доставка, за
доставеното на 18.07.2019 г. гориво- дизел по АДД номер: 0000000004683343, със
статус на операцията – невалиден АДД номер; служебен бон от 09.06.2020 г.–
документална доставка, за доставеното на 18.07.2019 г. гориво - дизел по АДД
номер: 0000000004683343, със статус на операцията – ОК.
С оглед установеното, настоящата
инстанция намира, че описаното в АУАН и в НП нарушение не е извършено, поради
следните съображения :
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, всяко лице, което извършва продажби на течни
горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива, като за тази цел като средство за измерване от
одобрен тип се използва нивомерна измервателна
система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. С
разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е въведено задължение за данъчно
задължено лице- доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в
НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни
горива, както и за промяната в тях, като данните следва да се подават на датата
на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата
по електронен път с квалифициран електронен подпис. В чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС е регламентирано изключение от това задължение, а именно, че данни по ал.
10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез
електронната си система с фискална памет. В същия смисъл е и разпоредбата на
чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., според която
получателят по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за
потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се
доставя в обект с ЕСФП.
По делото е установено, че: на 18.07.2019
г. в проверявания търговски обект е получена доставка на гориво - бензин по АДД
с УКН: 0000000004683343; в обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.; на датата на
доставката, посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно информация
от нивомерната система, видно от служебен бон от 18.07.2019
г.– нивомерна доставка, за доставеното на 18.07.2019
г. гориво - дизел, със статус на операцията – ОК.
От изложеното се налага извод, че
доставката е отчетена чрез ЕСФП, с оглед на което не е установено неизпълнение
на задължение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, поради констатирано наличие на
изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, вр. с
чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г..
По изложените съображения
административния съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно
постановление, районният съд е постановил законосъобразно решение.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му.
Въз основа на изложените съображения,
касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е
отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него
касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт
следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора,
основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение. Видно от
представения договор за правна помощ, на представляващия дружеството адвокат е
заплатено изцяло и в брой възнаграждение за процесуално представителство и
защита в касационното съдебно производство в размер на 300,00 (триста) лева.
Тези разноски, на основание чл. 63д от ЗАНН следва да се възложат в тежест на
касационния жалбоподател.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 283 от 19.11.2021 г., постановено по АНД № 20212230201000/2021
г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „А.– ТП“
ЕООД, ЕИК ******* разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: