Р Е Ш Е Н И Е
№
205 16.05.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
шестнадесети май 2022 г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
Секретар: Стефка
Христова
Като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело №326 по описа за 2022г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.111
ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/,
образувано по жалбата на З.К.К. против Заповед №Л- 1990/10.05.2022г на
Началника на затвора град Стара Загора с наложено на жалбоподателя дисциплинарно
наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 седем денонощия на
основание чл. 100 ал.2 т.5 вр. с чл.97 т.2 от ЗИНЗС, наложено за това, че на
08.04.2022г около 11.00 часа при рутинно претърсване на спално помещение №7, ІІ
група на корпуса на Затвора, дежурния служител от НОС констатирал, че лишения
от свобода Й.Г.А.е взел от лишения от свобода З.К.К. телевизора му, като е дал
за това 12 кутии цигари. С действията си лишения от свобода К. е нарушил
установения ред и дисциплина, съгласно чл.100 ал.2 т.5 вр. с чл.97 т.2 от ЗИНЗС. Нарушението е констатирано с докладна записка №1960/12.04.2022г с
приложени към нея обяснения и протокол №7689 за претърсване и обиск. Предвид
тези факти и на основание чл.101 т.7 от ЗИНЗС, предвид характера и тежестта на
нарушението, отношението на лишения от свобода към него, досегашното му
поведение и здравословното му състояние, е наложено дисциплинарното наказание.
Заповедта е обявена на наказаното лице
на 11.05.2022г и е обжалвана на 12.05.22г като е заведена в регистъра на
затвора под номер Ж-53/12.05.22г. Жалбата е допустима. Доводите на
жалбоподателя са следните: не следва срокът на наказанието „Изолиране в
наказателна килия“ да бъде за срок по-дълъг от пет денонощия, съгласно
правилата на чл.104 ал.2 вр. с чл.193 от ЗИНЗС- касаещи налагане на същото
дисциплинарно наказание на лица, които изтърпяват наказанието лишаване от
свобода в затворнически общежития. Твърди, че телевизорът е негова собственост,
което обстоятелство не било взето предвид, видно от мотивите за налагане на
дисциплинарното наказание, в което липсва обсъждане на този факт. До
06.04.2022г е бил във ІІ група, поради наложени противоепидемични мерки, но
след отпадането им е разпределен в V група, в която изтърпяват наказание
„лишаване от свобода“ онези, които са осъдени на този вид наказание за първи
път, докато във ІІ група са лица, за които изтърпяването на наказание „лишаване
от свобода“ не е първо. Към момента на преместването му в V група му е извършен
обиск, при който е установено, че му липсва документа за собственост за
телевизора, и поради тази липса дежурния надзирател му разпоредил да остави
телевизора във ІІ група – тоест твърди се, че деянието размяна не е извършено,
а телевизора е останал там по разпореждане на длъжностно лице. Без документ за
собственост, телевизора не може да бъде преместен. Поискал от ИСДВР на V група
да му бъде направено копие от затворническото досие на документа за собственост
върху телевизора – протокол за лична вещ, и едва след това на 08.04.2022г,
телевизора е иззет от килия №7 на ІІ група, като се установило, че бележката за
собственост е подправена от други лишени от свобода, но вместо тях, той е
субект на дисциплинарно наказание.
Иска от съда да бъде отменена Заповед № Л-1990/27.04.2022г
на Началника на затвора в град Стара Загора като се разпореди да му бъде върнат
телевизора.
Ответника Началника на затвора Стара Загора
твърди, че се касае за системно нарушение на чл.100 ал.2 т.5 вр. с чл. 97 т.2
от ЗИНЗС, тъй като със Заповед №563/01.12.2020г му е наложено дисциплинарно
наказание за притежаване на неразрешена веща, със Заповед №30/13.01.2021г на
същия орган му е наложено дисциплинарно наказание за констатирано закъснение
при извършване на проверка, със Заповед №45/26.01.2021г му е наложено
дисциплинарно наказание за притежание на мобилен телефон, със Заповед
№71/16.02.2021г му е наложено дисциплинарно наказание за не регламентирана
сделка с друг лишен от свобода, като всички са издадени от Началника на ЗООТ
„Смолян. На 16.11.2021г отново извършва дисциплинарно нарушение по чл.97 т.2 от ЗИНЗС като участва в сделка с други лишени от свобода. , видно от заповед
№Л-5276 от 19.11.2021 година на началника на затвора гр. Стара Загора Иска от съда да постанови решение, с което
да потвърди Заповед №Л-1990/10.05.2022 г. на Началника на затвора Стара Загора.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
На 08.04.2022г в килия №7, ІІ група,
корпус на Затвора град Стара Загора при извършено претърсване и обиск на лишени
от свобода П.М.И. и Й.Г.А. е иззет телевизор,
описан с марка и модел, стойка, скъсан захранващ кабел и дистанционно за
него. За претърсването и изземването е съставен протокол №7689/08.04.22г от мл.
инспектор Р.А.. Събрани са писмените обяснения на И. и А., според които К. е
оставил телевизора, когато се е връщал в V група, като е получил 12 кутии
цигари от А., но на следващия ден К. изпратил старшините да вземат телевизора.
В обясненията си К. твърди, че телевизорът е негов, а докато бил в килия №2, ІІ
група го дал на лишените от свобода от 7-ма
килия да го ползват, защото във втора килия имало телевизор. Когато следвало да
се връща в V група установил, че е загубил бележката си за собственост върху
телевизора и поради това нямало да може да докаже, че е негов и да си го вземе.
Не го е продавал, нито е длъжник на други лишени от свобода, тъй като винаги
получава парични записи. Съжалява, че е отстъпил телевизора си. В обяснение
дадено от М. А. Ю. се твърди, че Й. е дал на З. 12 кутии цигари за телевизора,
но след като го преместили в V група пратил старшините, за да си го вземе.
В докладна записка, изготвена от младши
инспектор Р. А. А. е посочено, че при рутинно претърсване на помещение №7, ІІ
група се усъмнил в истинността на Служебна бележка с изтрити и пренаписани
имена на лишения от свобода – това твърдение съвпада с посоченото от К., че
бележката за собственост е с подправено съдържание и прави вероятно твърдението
му, че е загубил този документ, с който удостоверява принадлежността на
телевизора, а поради това, че не разполага с такъв го е предоставил на А..
Момента на предоставяне на телевизора, посочен от К. – деня преди да бъде
преместен в V та група съвпада с момента посочен в обясненията на И. относно
този факт.. Телевизора е иззет по надлежния ред.
По делото е приета като доказателство
заповед № Л-5276 от 19.11.2021 година от която е видно , че на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „ извънредно дежурство по поддържане на чистота
на 5 дни за извършено нарушение по чл. 100,ал.2 т.5 във връзка с чл.97т. 2 от ЗИНЗС
С оглед
на така събраните доказателства съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарните
наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора. С оглед на
което съдът приема, че заповедта е издадена в от компетентен орган
По отношение
на спазването на установената форма:
Актът е писмен
и е мотивиран - в
съответствие е с изискуемия обем съдържание, определен в чл. 59, ал. 2 от АПК.
От посочените
в заповедта фактически и правни основания, се установят юридическите факти,
обосноваващи упражненото публично субективно право на органа, т. е. не е налице
неспазване на установената форма.
Съдът намира,
че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, които да
са основания за отмяна на заповедта.
Преди налагане
на наказанието в съответствие с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС нарушителят е изслушан
на 08.04.2022 година
Изяснени са
фактите и обстоятелствата от значение за случая, като са приобщени към
материалите Докладна записка от мл. инсп. Р.А. – надзирател, установил
извършването на нарушението на 08.04.2022 г., обяснения от 5 бр. лишени от
свобода,
Спазени са
регламентираните в чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС срокове за налагане на
дисциплинарни наказания, доколкото нарушението, за което е наказано лицето се
сочи, че е извършено на 08.04.2022 г., а оспорената заповед е издадена на 10.05.2022
г., т. е. в двумесечния срок от откриване на нарушението и преди да изтече една
година от извършването му.
Не се
установява и противоречие на оспорената заповед с материалноправните
разпоредби, предвид следните съображения:
Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарното
нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от
свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или
представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени
от свобода. Неизпълнението на задълженията или не спазването на ограниченията,
предвидени в ЗИНЗС, както и физическата саморазправа с лишени от свобода,
разпоредбата на чл. 100, ал. 2, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС изрично регламентира,
че се смятат за дисциплинарно нарушение.
Спазването на
установените правила е въведено като задължение за лишените от свобода – чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС, а
с разпоредбата на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС е
въведена забрана лишените от свобода да не вземат, заемат, продават, купуват,
даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат;
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че в корпуса на Затвора Стара Загора е дал на
друг лишен от свобода телевизора си. (този факт не се отрича, напротив даже се
признава от оспорващия в дадените от него писмени обяснения – дал съм го да го
ползва, защото го съжалих ). С деянието си оспорващият не е спазил установените
правила, което е в нарушение на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС и е дал телевизора си
на друг лишен от свобода в нарушение на забраната по чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС, с което не е изпълнил
задължението си да спазва ограниченията, предвидени в ЗИНЗС . Изложеното
обосновава извод за установеност на извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Изводите на
ответника в този аспект са правилни – в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон.
Нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС регламентира, че
дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 могат да се налагат само при
извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и
при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на
извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението
му преди това и здравословното му състояние.
Същевременно
според нормите на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, ако в продължение на
една година от изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не
е извършил друго дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказван, а когато
лишеният от свобода е наказван за нарушение, извършено в срока по ал. 1, той се
смята за ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двугодишен срок след
изтърпяване на последното наказание.
От приетата като
доказателство заповед от 19.11.2021 година и
от цитираните в заповедта заповеди е видно, че оспорващият в период от една или от две години, считано от
16.11.2021 г. до 08.04.2022 г., е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което не са
налице основания оспорващият да се смята за ненаказван.
Несъмнено и
категорично се установява, че оспорващият е системен нарушител, предвид
извършените от него нарушения, голословно е твърдението на оспорващия, че
неправилно Началникът на Затвора Стара Загора не е взел впредвид тежестта на
нарушението и обстоятелствата при което то е извършено приема, че поведението
му не е на системен нарушител.
Установява се , че преди налагане на
наказанието с оспорваната заповед, З.К. е извършвал и други нарушения,
изразяващи се в нерегламентирани сделки с други лишени от свобода по чл.
Правилно
ответникът приема, че оспорващият е с поведение на системен нарушител.
Наложеното процесно наказание е законосъобразно определено като вид и размер.В
случая дори да се приеме, че К. не е продал собствения си телевизор, а то е
заел той пак е нарушил забраната по чл. 97, .т. 2 от ЗИНЗС.
Правилно и в
съответствие с материалния закон ответникът е съобразил характера и тежестта на
извършеното нарушение . Следва да се има предвид и че обясненията на лишения от
свобода и поведението му преди това не обуславят налагане на по-малко като
размер наказание, не показват отношение на лишения от свобода, което да е
насочено към спазване на реда и дисциплината, изпълнение на задълженията и
зачитане на ограниченията по време на престоя му в затвора. Напротив, оспорващият пренебрегва установените ред и
правила.
Негативното
засягане на оспорващия се явява съразмерно спрямо преследваната легитимна цел.
Оспорената
заповед се явява в съответствие и с целта на закона – да се осигури максимално
зачитане на правата и свободите на лишените от свобода по време на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, като дисциплинарни наказания да се налагат
при спазване на разписаните за това правила в ЗИНЗС.
С оглед направените
изводи за липсата на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна
на оспорената заповед жалбата срещу нея се явява неоснователна. Жалбоподателят
не е внесъл дължимата държавна такса, поради което същият следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Административен съд гр. Стара Загора държавна такса в
размер на 10/ десет/ лева
На основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.К.К. против Заповед №Л-
1990/10.05.2022г на Началника на затвора град Стара Загора с наложено на З.К.
дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 седем
денонощия на основание чл. 100 ал.2 т.5 вр. с чл.97 т.2 от ЗИНЗС
ОСЪЖДА З.К.К. да заплати по сметка на Административен съд
гр. Стара Загора държавна такса в размер на 10/ десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на
АС Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да
се изпрати на страните.
СЪДИЯ: