№ 1385
гр. Бургас, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20222120102337 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е висящо за втори път пред БРС.
С Решение №465/08.04.2022г., постановено по КАД №162/2022г. по
описа на Административен съд Бургас, съдът е отменил Решение
№1314/05.11.2021г., постановено по гр.д. №4551/2020г., по описа на БРС, с
което е отхвърлена жалбата на М. К. Я., чрез пълномощника адв. А. П. -
СтАК, срещу Решение №3038/08.07.2020г., издадено от Общинска служба
„Земеделие“ - гр.С., в частта, с която е отказано възстановяване на правото на
собственост на наследниците на В. Д. Ц. на следните недвижими имоти: нива
от 3200 дка, находяща се в землището на гр. Ч., в местността „***“, заявен с
пор. №2 от заявлението и установен с други удостоверения 68А; нива от 0,295
дка, находяща се в землището на с. Ч. в местността „***“, заявен с пор. №6 от
заявлението и установен с други удостоверения 68А; нива от 0,920 дка,
находяща се в землището на с. Ч. в местността „***“, заявен с пор. №26 от
заявлението и установен с други удостоверения 68А и е върнал делото на БРС
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството е образувано по подадена жалба от М. К. Я., чрез
пълномощника адв. А. П. - СтАК, срещу Решение №3038/08.07.2020г.,
издадено от Общинска служба „Земеделие“ – гр. С., в частта, с която е
отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на В. Д.
Ц. на следните недвижими имоти: нива от 3200 дка, находяща се в землището
на гр. Ч., в местността „***“, заявен с пор. №2 от заявлението и установен с
1
други удостоверения 68А; нива от 0,295 дка, находяща се в землището на с.
Ч. в местността „***“, заявен с пор. №6 от заявлението и установен с други
удостоверения 68А; нива от 0,920 дка, находяща се в землището на с. Ч. в
местността „***“, заявен с пор. №26 от заявлението и установен с други
удостоверения 68А, с която се претендира отмяна на горепосоченото решение
в обжалваните части и възстановяване правото на собственост върху
посочените имоти. Ангажирани са доказателства.
Жалбата е с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, вр. чл.10б от
ЗСПЗЗ.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от
процесуалния си представител адв. П., която поддържа жалбата и моли за
уважаването й.
В съдебно заседание ответната ОСЗ С. не изпраща представител.
В съдебно заседание заинтересованите страни Н. Я. Т., П. Л. А., Г. В. Ц.,
С. Т. Т., С. Т. Т., Д. К. В., А. П. Т., Д. Х. Д., В. В. С., Г. П. Т., З. Х. А., не се
явяват, не изпращат представител.
В съдебно заседание заинтересовА.та стрА. Министерство на отбрА.та,
не изпраща представител.
В съдебно заседание заинтересовА.та стрА. Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, възложило представителството
по делото на М. Н. К., областен управител на област с административен
център Бургас, се представлява от юрисконсулт при Областна администрация
Бургас – Р. К.-И., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й.
Съдът е предоставил на страните 10-дневен срок за представяне на
писмени бележки, като такива не са представени.
Бургаският районен съд, като съобрази данните по делото и закона,
намери следното:
Жалбата е допустима. Жалбоподателката е наследник на В. Д. Ц., т.е. е
адресат на обжалвания административен акт, поради което има правен
интерес от оспорването.
По същество жалбата е основателна. С Решение № 3038/08.07.2020г. на
ОСЗ-С. е признато правото на собственост на наследниците на В. Д. Ц. върху
конкретно посочени имоти /раздел I/, възстановено е правото им на
собственост в стари реални граници върху част от имотите /раздел II/ и е
отказано възстановяване правото на собственост в стари реални граници на
друга част от имотите /раздел III/. Решението на ОСЗ се обжалва в частта му,
в която е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи
стари реални граници за имотите по т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от раздел III. Това са
нива от 3.200 дка в м. „***“, нива от 0.295 дка в местността „***“, землището
на с. Ч., нива 0.920 дка, находяща се в землището на с. Ч. в местността „***“.
За първата нива е записано, че правото на собственост не се възстановява
поради „МНО“, за втората нива е записано, че правото на собственост не се
2
възстановява поради „частта от имота попада в републиканска пътна мрежа“,
а за третата нива е записано “попада в път“.
Съдът намира, че процесното решение е постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствени правила – основание за
оспорване на административния акт по чл.146, т.3 АПК. Разпоредбата на
чл.59 АПК урежда формата на индивидуалния административен акт.
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК актът съдържа фактически и правни основания
за издаването му. В случая, според настоящия състав, в решението, относно
обжалваните му части, липсват фактически основания за издаване на акта. За
имотите като причина за отказа да бъде възстановена собствеността в стари
реални граници е записано само „МНО“; „частта от имота попада в
републиканска пътна мрежа“; „попада в път“. Не са изложени ясно и точно
фактите, установени по преписката, послужили за причина за постановените
откази. Според настоящия състав, само това не е достатъчно, за да се
мотивира решението на ОСЗ в тези му части.
Не са изложени твърдения точно къде в териториите на МНО попада
първата нива, не се съдържат мотиви защо попадането на имота в
териториите на МНО води до отказ да бъде възстановена нивата в полза на
наследниците, няма твърдения дали върху имота има сгради или
мероприятия. Не са изложени твърдения коя част от втората нива попада в
републиканската пътна мрежа. Липсва конкретизация и по отношение на
третия имот, за който е посочено, че „попада в път“.
В този смисъл решението в обжалваните му части не съдържа
фактически основания. Не са посочени и правни основания за отказите, т.е.
отказите не са подведени под конкретна разпоредба на ЗСПЗЗ.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че оспореното решение на
ОСЗ в обжалваните му части не съдържа реквизитите, обективирани в
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 АПК - не са посочени фактическите
обстоятелства - мотиви, въз основа, на които са постановени отказите, нито са
посочени правните норми, които да оправдават тези откази.
Мотивите представляват обосновката на акта, фактическите
констатации, изведени след А.лиз на събраните доказателства в хода на
процедурата, както и формираните правни изводи за приложение на
определената правна норма. Липсата на мотиви е съществено процесуално
нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като лишава съда от възможността да
установи, дали оспореният административен акт е в съответствие с целите на
закона, което е едно от основанията, посочени в чл.146, т.5 АПК.
В случая, в оспореното решение в обжалвА.та му част липсват мотиви,
което пречи да бъде извършен съдебен контрол по същество, тъй като не е
ясно изразена волята на административния орган по отношение на причините,
мотивирали го да откаже възстановяване на земите. Констатираните пороци
са основание за отмяна на административния акт в обжалваните части като
незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
3
Вследствие на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и
следва да бъде уважена, като бъде отменено процесното решение в атакувА.та
му част. Отмяната на решението е на процесуално основание, доколкото не е
ясно мотивирА. волята на ОСЗ да откаже възстановяване на нивите/имотите,
ето защо съдът не разглежда спора по същество и е безсмислено да се
А.лизират събраните по делото писмени доказателства, включително
съдебно-техническата експертиза.
След като в случая съдът не може да реши спора по същество, на
основание чл.173, ал.2 АПК преписката следва да се изпрати на ответника по
жалбата с указание за стриктно съблюдаване на изискването за надлежно
мотивиране на административния акт, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 вр. ал.1 АПК.
На основание чл.143 АПК ответният административен орган следва да
се осъди да заплати на М. К. Я. сторените от нея разноски по делото от 400
лева за експертиза и 20 лв. – заплатени държавни такси.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3038/08.07.2020г. на ОС „Земеделие” – С. в частта,
с която е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците
на В. Д. Ц. на следните недвижими имоти: нива от 3200 дка, находяща се в
землището на гр. Ч., в местността „***“,заявен с пор. №2 от заявлението и
установен с други удостоверения 68А; нива от 0,295 дка, находяща се в
землището на с. Ч. в местността „***“, заявен с пор. №6 от заявлението и
установен с други удостоверения 68А; нива от 0,920 дка, находяща се в
землището на с. Ч. в местността „***“, заявен с пор. №26 от заявлението и
установен с други удостоверения 68А.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба “Земеделие“ – гр.С. за
повторно произнасяне с административен акт по отношение на посочените
имоти, който да е надлежно мотивиран, в изпълнение на чл.59, ал.2, т.4 АПК.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр.С. да заплати на М. К. Я.,
ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр. Б. ***, сумата от 420 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4