№ 642
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110208716 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № Р-10-422 от 28.05.2021г., издадено от
Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 от
Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/, връзка чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, предл.2,
вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, връзка §1, т.51 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ на „ЗД Бул Инс” АД е наложена имуществена
санкция в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение на чл.108,
ал.1 от КЗ.
Недоволно от Наказателното постановление е останало наказаното Дружество „ЗД
Бул Инс” АД, което в жалба /чрез адв. М./ заявява, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено при неправилно и превратно тълкуване на материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че Дружеството не е
извършило вмененото му нарушение при условията на повторност. Според жалбоподателя,
за да е налице повторност следва нарушителят да е извършил процесното нарушение в 1-
годишен срок от влизане в сила на НП за нарушение по чл.496 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./.
Твърди се, че налагането на санкция по реда на чл.644, ал.2 от КЗ за нарушение на чл.496 от
1
КЗ поради наличие на предходно нарушение по чл.271 от КЗ /отм./ представлява
правоприлагане в следствие на тълкуване и аналогия на закона, т.е. „налагане на санкция по
аналогия”, което било недопустимо според Закона за нормативните актове в
административнонаказателното производство. По отношение прилагането на чл.644, ал.2 от
КЗ в жалбата се твърди, че за да бъде приложен този квалифициран състав на нарушението е
необходимо в Акта, с който същото се предявява, да са описани фактите, довели до
приложението на този по-тежък състав. В тази връзка и на основание чл.84 от ЗАНН се
прави позоваване на НПК. Твърди се, че повторността е елемент от обективната страна на
квалифицирания състав /съставомерен признак/ и на основание чл.42, т.4 от ЗАНН в АУАН
следва да бъдат описани фактите, обуславящи квалифициращия признак, а не само основния
състав на нарушението. Индивидуализацията на наказанието не следва да се смесва като
дейност с тази по определяне на приложимия състав - основен, квалифициран,
привилегирован. Заявява се, че процесният АУАН съдържа констатации само за факти по
отношение на нарушението по чл.496 от КЗ и липсват данни да е налице предишно
нарушение от същия вид. Едва с НП се въвеждали фактически твърдения за „повторност”,
респ. Дружеството е наказано по реда на чл.644, ал.2 от КЗ. Поради това се прави извод, че в
случая НП не съответства на фактическата обстановка, описана в АУАН. На дружеството
било наложно наказание за нарушение, което не било предявено по установения в ЗАНН
ред. Нарушено било правото на защита, тъй като едва с НП Дружеството-жалбоподател е
могло да се запознае с фактическите твърдения на административния орган за повторност, а
не в хода на производството и да разбере още с АУАН за какво деяние ще бъде наказано.
Така постановеното НП противоречало на принципа reformatio in peius, доколкото е
наложена санкция на Дружеството за по-тежко деяние от първоначално установеното. С
налагането на санкция за квалифициран състав на нарушение, което не е предявено с АУАН,
Дружеството било поставено в по-неблагоприятно положение от извършителите на
престъпния деяния, отличаващи се с по-голяма степен на обществена опасност от
административните нарушения. На следващо място в жалбата се твърди, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати и други съществени нарушения
на процедурните правила. Неправилно била определена датата на извършване на
нарушението. Нарушен бил и давностният срок по чл.34 от ЗАНН. Относно наказанието в
жалбата се твърди, че то не съответства на целите на административното наказание, нито на
тежестта и характера на нарушението, тъй като не били налице отегчаващи вината
обстоятелства. Доколкото Дружеството е юридическо лице, въпросът за субективната страна
на деянието при налагане на санкция не се изследва, поради което и не било възможно
нарушението да е извършено при отегчаващи вината обстоятелства, както и не следвало
такива да се изследват, тъй като касаят субективната страна на деянието. Отделно от това се
приема, че извършеното административно нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 от
ЗАНН и наказващият орган не е следвало да налага административно наказание, тъй като
няма настъпили обществено-опасни последици от деянието, а и защото към момента на
съставяне на АУАН застрахованото лице изцяло е получило определеното му
застрахователно обезщетение. Поради това се иска СРС да отмени атакуваното Наказателно
2
постановление. Алтернативно се моли съдът да преквалифицира наложената санкция от
такава по чл.644, ал.2 от КЗ на такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ и да наложи минималния
законов размер на административното наказание.
Пред СРС жалбоподателят не изпраща процесуален представител, който да вземе
становище по спора.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Генова, оспорва
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 14.09.2021г. юрк. Генова моли съда да
остави жалбата без уважение и да потвърди изцяло процесното Наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Според процесуалния представител на
въззиваемата страна не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. Изтъква се, че закъснението по произнасянето е повече от 5 месеца след
предвидения в закона срок от 15 работни дни. Застрахователят не сочи никакви уважителни
причини защо не се е произнесъл в срок. Освен това застрахователното Дружество се е
произнесло след намесата на КФН. Пред СРС юрк. Генова посочва, че нарушението е
извършено при условията на повторност, като нарушението, с което е констатирана
повторността също е извършено в условията на повторност, което показва склонност и
трайна практика застрахователят да не съблюдава законоустановения ред. Именно поради
това се твърди, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Процесуалният
представител на въззиваемата страна претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна :
С Наказателно постановление № Р-10-714 от 23.07.2019г., издадено от И. Х.,
Заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“,
потвърдено с Решение от 28.11.2019г. по НАХД № 13998/2019г. по описа на СРС, НО, 100
състав (влязло в законна сила на 31.12.2019г.) жалбоподателят „ЗД Бул Инс” АД е бил
наказан по административен ред за нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ, извършено на
05.01.2019г.
На 01.09.2020г. лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № РВ 5620 КМ е участвал в
пътно – транспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил „Ситроен“ с рег. № РВ 0090 МР.
За случая бил съставен Протокол за ПТП № 1768453, според който и по двете превозни
средства имало щети, като виновен за ПТП бил водачът на лек автомобил „Ситроен”. За лек
автомобил „Ситроен“ с рег. № РВ 0090 МР имало сключена в „ЗД Бул Инс” АД
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/02/120000844097,
валидна от 22.04.2020г. до 21.02021г.
За настъпилото ПТП и щетите по лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № РВ 5620 КМ
(собственост на Ц. М. П.) била заведена щета № ********** от 04.09.2020г. пред „ЗД Бул
Инс” АД. Щетата била заведена от А. П.. Пред застрахователя тя подала Уведомление за
щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС и й било представено Уведомление
за необходимите документи. В него било отбелязано, че на 04.09.2020г. поисканите
3
документи („Претенция /попълнен образец/”, „Протокол от ПТП”, „СРМПС и т. за ГТП”,
„СУМПС и к.т. СУМПС”) били предадени от П. на застрахователя. Било посочено, че се
чака представянето на данни за банковата сметка на собственика или упълномощено от
собственика лице. На 09.10.2020г. П. предоставила на застрахователя и данни за банковата
сметка на Ц. М. П., за което било изготвено ново Уведомление. На 04.09.2020г. и на
24.09.2020г. по отношение на увреденото МПС били извършени оглед и опис на щетите.
Относно щетата била извършена калкулация. На 15.10.2020г. от „ЗД Бул Инс” АД издали и
Доклад по щетата. От застрахователното Дружество определили обезщетение по заведената
щета в размер на 834,23 лева. Реално плащане на сумата от 834,23 лева било извършено от
„ЗД Бул Инс” АД по сметка на Ц. П. на дата 07.04.2021г.
Междувременно в КФН под вх. № 91-02-425 от 02.04.2021г. е постъпила жалба от Ц.
М. П. (препратена от Комисия за защита на потребителите), касаеща неизплатено
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” при настъпило ПТП на 01.09.2020г.
По повод на тази жалба е разпоредена проверка в КФН, във връзка с която от „ЗД Бул
Инс” АД с писмо изх. № 91-02-425 от 06.04.2021г. е изискана информация и документация
касателно процесната претенция.
В отговора си „ЗД Бул Инс” АД с писмо до КФН с вх. № 91-02-425 от 13.04.2021г.
излага съображенията си и изпраща на КФН преписката по конкретната щета.
Със Заповед № З-2 от 08.01.2021г. Заместник-председателят на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор” е определил Д. С. Н. за лице, което да съставя Актове
за установяване на административни нарушения /АУАН/ по КЗ.
Във връзка с протеклата в КФН проверка по конкретния казус св. Д. Н. (в
присъствието на други две лица – свидетели при съставянето на Акта : Сузана Стефанова
Чауш и Мирчо Радостинов Стоянов) съставила Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № Р-06-323 от 21.04.2021г., в който изрично е посочила, че за „ЗД Бул
Инс” АД е възникнало задължението, считано от 09.10.2020г., да се произнесе по
претенцията в срок до 30.10.2020г. включително по един от алтернативно посочените в т.1 и
т.2 от чл.108, ал.1 от КЗ начини. Актосъставителят е приел, че „ЗД Бул Инс” АД се е
произнесло по заведената претенция извън законоустановения срок, с което е нарушило
разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ. В Акта е посочено, че нарушението е извършено на
31.10.2020г. в гр. София. Този АУАН е предявен на нарушителя и е подписан от
пълномощник на „ЗД Бул Инс” АД на 21.04.2021г.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № Р-
10-422 от 28.05.2021г., с което В. С. като Заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.16,
ал.1, т.19 от ЗКФН, връзка чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, предл.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ, връзка §1,
т.51 от ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ е наложил на „ЗД Бул Инс” АД имуществена санкция в
размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
Наказателното постановление е получено /видно от известието за доставяне,
4
приложено след самото НП/ на 03.06.2021г. Това Наказателно постановление е обжалвано с
жалба, изпратена по пощата на същата дата /03.06.2021г./ и входирана в КФН под № 91-01-
482 от 07.06.2021г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелката Николова, както и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства – известие за доставяне на процесното Наказателно
постановление; АУАН № Р-06-323 от 21.04.2021г.; известие за доставяне на жалба срещу
НП № Р-10-422/28.05.2021г.; пълномощно; жалба вх. № 91-02-425/02.04.2021г.; Докладна
записка от КЗП; писмо от КФН до „ЗД Бул Инс” АД с изх. № 91-02-425 от 06.04.2021г.;
писмо от „ЗД Бул Инс” АД до КФН с вх. № 91-02-425 от 13.04.2021г.; застраховка
„Гражданска отговорност” с полица № BG/02/120000844097; справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност”; Уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС; Протокол за ПТП № 1768453; удостоверение за банковата сметка на
Ц. П.; Уведомления за необходими документи (лист 19-20 от делото); свидетелство за
управление на МПС и контролен талон на Албена Тодорова П.; удостоверение за техническа
изправност на МПС; свидетелство за регистрация на МПС – част II; опис - заключения на
щета на МПС (лист 21 от делото); Калкулация на щета; Доклад № **********01 от
15.10.2020г.; платежно нареждане от дата 07.04.2021г.; Наказателно постановление № Р-10-
714 от 23.07.2019г., издадено от Заместник-председател на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”; Решение от 28.11.2019г. по НАХД № 13998/2019г. по описа на
СРС, НО, 100 състав; Заповед № З-2 от 08.01.2021г. на Заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор” и извадка от ДВ бр.67 от 2020г.
Целият наличен по делото доказателствен материал е непротиворечив, еднопосочен,
взаимно обусловен, поради което съдът го кредитира напълно.
Писмените доказателства са обективни, непротиворечиви и с достоверна дата.
Поради това съдът им се доверява изцяло. Показанията на свидетелката Николова звучат
обективно и непредубедено. Те намират опора в писмените доказателства по делото. Поради
това съдът кредитира и на тях.
От Протокола за ПТП се установява настъпването на застрахователното събитие
/пътния инцидент между двете МПС-та/ на дата 01.09.2020г. Всички писмени доказателства
сочат, че за „виновния” за ПТП автомобил в „ЗД Бул Инс” АД има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към месец септември 2020г., а също и че за
настъпилите по лек автомобил „Опел Зафира“ увреждания в следствие на ПТП е заведена
щета № ********** от 04.09.2020г. На база приложените по делото Уведомление за щета по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС (лист 17 – гръб от делото); Уведомления за
необходими документи (лист 19-20 от делото); опис - заключения на щета на МПС (лист 21
от делото); Калкулация по щетата (лист 22 – 23 от делото); Доклад по щетата (лист 23 – гръб
от делото) и платежно нареждане от 07.04.2021г. (лист 24 от делото) се установява, както
факта на завеждане на щетата в застрахователното Дружество, така и датите на проведените
огледи на автомобила (на 04.09.2020г. и на 24.09.2020г.), на предоставяне на документи на
5
застрахователя (на 04.09.2020г. и на 09.10.2020г.), а така също и размерът, респ. датата на
изплащане на обезщетението (07.04.2021г.). В подкрепа на тези фактически изводи са и
кредитираните от съда показания на свидетелката Николова.
Съдът се доверява напълно на Наказателно постановление № Р-10-714 от
23.07.2019г., издадено от Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”; Решение от 28.11.2019г. по НАХД № 13998/2019г. по описа на
СРС, НО, 100 състав; Заповед № З-2 от 08.01.2021г. на Заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор” и на извадката от ДВ бр.67 от 2020г., тъй
като това са официални документи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. От извадката от Държавен вестник (лист 39 от делото), както и от сайта на
КФН се установява, че В. С. е Заместник - председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор” от юли 2020г., включително и към
28.02021г. Това означава, че той е имал правомощието по чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН и чл.647,
ал.2 от КЗ да издава НП като налага глоби и имуществени санкции за нарушения по Кодекса
за застраховането. От приложената на лист 31 от делото Заповед № З-2 от 08.01.2021г. на
Заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ и с
оглед нормата на чл.647, ал.1 от КЗ се доказва, че към 21.04.2021г. свидетелката Д. Н. е
имала право да съставя Актове за установяване на административни нарушения на Кодекса
за застраховането, тъй като е била оправомощена за това от Заместник – председателя на
КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”. Това означава, че процесните
АУАН и НП са издадени от опровомощени за това лица. От цитираните по-горе
Наказателно постановление № Р-10-714 от 23.07.2019г., издадено от Заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор” и Решение от
28.11.2019г. по НАХД № 13998/2019г. на СРС, НО, 100 състав се установява, че „ЗД Бул
Инс” АД е било наказано по административен ред за нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ,
фактически изразяващо се в това, че на 05.01.2019г. в гр. София „ЗД Бул Инс” АД не е
изпълнило задължението си в срок до 15 работни дни от представяне на последното
доказателство за основанието и размера на претенцията да се произнесе по
застрахователната претенция по един от посочените в т.1 и т.2 от чл.108, ал.1 от КЗ начини
като определи и изплати размер на обезщетение или застрахователна сума или мотивирано
откаже плащане. Това Наказателно постановление е влязло в сила на 31.12.2019г.
Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, еднопосочни и
непротиворечиви помежду си, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по
аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от оправомощено за това
лице срещу административен акт, подлежащ на проверка по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения :
6
Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно правната квалификация на
нарушението. От една страна твърдението в жалбата, че нарушението е с правна
квалификация чл.496 от КЗ не отговаря на съдържанието на конкретните АУАН и НП. От
друга страна нормата на чл.496 от КЗ се отнася до задължението на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да се произнесе в
3-месечен срок от предявяване на застрахователната претенция, докато чл.108 от КЗ касае
задължението на застрахователя да определи и изплати, респ. мотивирано да откаже
плащане в срок до 15 работни дни от представянето на последното доказателство относно
основанието и размера на претенцията. От тук съответно следва изводът, че тези два срока
започват да текат от различен начален момент, поради което не може да се приеме, че едната
норма е специална спрямо другата разпоредба от КЗ. Напротив, щом в чл.106, ал.3 от КЗ
изрично е уреден въпросът с претенциите по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, то твърдението, че чл.108 от КЗ (който препраща към чл.106 от КЗ) не се
отнася до претенции по застраховка „Гражданска отговорност”, се явява невярно.
Предвиденият в чл.496 от КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне на
застрахователя по претенцията за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите не освобождава застрахователя от задължението му да определи и изплати,
респ. да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ. Съгласно чл.108, ал.3 от КЗ в
случаите по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ се прилага само, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ.
Именно поради това съдът счита, че в процесния случай /при представяне на всички
поискани доказателства и неизискани други такива от страна на „ЗД Бул Инс” АД/
приложима се явява разпоредбата на чл.108 от КЗ, а не на чл.496 и сл. от КЗ.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя досежно повторността на
нарушението. Повторността не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.108,
ал.1 от КЗ /видно от съдържанието на самата норма/. Поради това непосочването й в АУАН
не съставлява процесуално нарушение. В случая повторността е обстоятелство,
обосноваващо размера на наказанието и в този смисъл е относима към приложимата
санкционна норма, а чл.42 от ЗАНН /за разлика от чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН/ не поставя
изискване в АУАН да се посочва видът и размерът на наказанието, респ. приложимата
санкционна норма. Поради това посочването за първи път в НП на обстоятелството, че
деянието е извършено повторно е във връзка с изискването на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, а не
като част от описанието на нарушението. Ето защо и този довод на жалбоподателя е
неоснователен.
Съдът не констатира разминаване между фактическата обстановка и правната
квалификация на нарушението по чл.108, ал.1 от КЗ в Акта и в Наказателното
постановление. Не може да се говори и за нарушено право на защита на жалбоподателя, тъй
като той е знаел, че за нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ е бил санкциониран с Наказателно
постановление № Р-10-714 от 23.07.2019г., преминало през съдебен контрол и влязло в
7
законна сила на 31.12.2019г.
След съпоставяне на съдържанието на Акта и на Наказателното постановление става
ясно, че е налице съответствие между фактическото описание на нарушението в АУАН и в
НП. По един и същи начин в АУАН и в НП са посочени елементите от фактическия състав
на нарушението по чл.108, ал.1 от КЗ - вида на настъпилото застрахователно събитие, датата
на представяне на последното доказателство по смисъла на чл.106 от КЗ пред
застрахователя (в случая датата на представяне на доказателства за банкова сметка на
претендиращото обезщетение лице), какъв е законоустановеният срок за произнасяне, кога
изтича той и че в този период не е имало произнасяне от страна на „ЗД Бул Инс” АД по един
от двата начина, посочени в закона. Налице е съответствие между словесното и цифровото
описание на нарушението. Не са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи нарушителя да разбере административно – наказателното обвинение срещу
него. Досежно твърденията за повторност – доколкото те не са елемент от фактическия
състав на нарушението по чл.108, ал.1 от КЗ – непосочването им в АУАН не съставлява
процесуално нарушение.
След собствена служебна преценка на материалите по делото съдът достигна до
извода, че между АУАН и обжалваното НП има пълно съвпадение на фактите, чрез които са
зададени рамките на конкретното обвинение. Налице е съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението. Няма допуснати съществени процесуални нарушение,
ограничаващи правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение го
наказват. Съдът не откри основания за отмяна на НП на формално основание. И в Акта, и в
Наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби,
които са били нарушени. Правната квалификация по чл.108, ал.1 от КЗ е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и
Наказателното постановление са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. В
случая нарушението е извършено на 31.10.2020г. Двугодишният срок по чл.34, ал.1 от
ЗАНН изтича съответно на 31.10.2022г. Тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва
да тече от откриване на нарушителя. Писмото с документите по конкретната щета са
постъпили от застрахователя в КФН на 13.04.2021г. (видно от писмото на лист 15 от делото)
и няма как преди тази дата да се приеме, че административно – наказващият орган е можел
да установи нарушението и автора му. Считано от тогава до датата на съставяне на Акта е
минало време, по-малко от един месец. Поради това СРС приема, че в случая сроковете по
чл.34, ал.1 от ЗАНН са спазени. Доколкото от съставянето на Акта на 21.04.2021г. до датата
на издаване на Наказателното постановление /28.05.2021г./ е изминал срок малко над 1
месец, съдът приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
В случая са съобразени и изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3, респ. чл.43, ал.1 и ал.5 от
ЗАНН. Налице са всички реквизити по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН.
Поради това СРС счита, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и при издаването на оспорваното НП. Същите изхождат от компетентни лица
8
(съгласно нормата на чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН, чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ и т.1.2.4. от Заповед
№ З-2 от 08.01.2021г. на Заместник – председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”), поради което спорът следва да бъде решен по същество.
Съгласно чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията
по застраховки по Раздел I от Приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, Раздел II,
буква „А“ от Приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ, като определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже
плащането. В случая претенцията е от застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, която е посочена в точка 10, Раздел II на Приложение № 1.
Доказателствата по чл.106 от КЗ са не само документите, удостоверяващи застрахователния
договор и застрахователното събитие, но и веществените доказателства – представянето на
автомобила за оглед и опис на щетата. В този смисъл е Решение № 4228/17.06.2016г. на
Административен съд – София град, XI касационен състав по КНАХД № 3379/2016г. От
кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства се установя, че в случая предаването
на писмените доказателства е станало на 04.09.2020г. и на 09.10.2020г., а извършването на
оглед на автомобила е станало на 04.09.2020г. и на 24.09.2020г. Последното представено
доказателство на застрахователя е това за банковата сметка, по която да бъде изплатено
застрахователното обезщетение. То е било предоставено на Дружеството – жалбоподател на
09.10.2020г. (видно от отбелязването на лист 20 от делото). След 09.10.2020г. не са били
изисквани документи и не са били правени огледи на МПС-то. Поради това правилно
административно – наказващият орган е приел, че 15-дневният срок по чл.108, ал.1 от КЗ
/броим в работни дни/ започва да тече именно от 09.10.2020г. и съответно изтича на
30.10.2020г. Същевременно по делото се доказа, че няма мотивиран отказ за плащане на
застрахователна сума от страна на „ЗД Бул Инс” АД, а същевременно има определена и
изплатена едва на 07.04.2021г. сума по претенцията на Ц. П.. Това означава, че
застрахователят е определил и изплатил обезщетението със закъснение от повече от пет
месеца.
Представянето на изискуемите документи поражда задължение за произнасяне, а не
за уважаване на предявената претенция (виж Решение от 30.03.2009г. по КНАХД №
428/2009г. на Административен съд - София град и Решение от 28.11.2008г. по КНАХД №
4348/2008г. на Административен съд - София град). Поради това и доколкото в текста на
чл.108 от КЗ е записано, че застрахователят „е длъжен” да се произнесе по претенцията, то
явно този срок от 15 работни дни е задължителен, а не пожелателен. Поради това
определянето на сумата и нейното изплащане след законоустановения срок са без значение
за съставомерността на деянието.
Водим от изложеното до тук съдът приема, че доколкото по делото се установи, че
„ЗД Бул Инс” АД до 30.10.2020г. включително не е определило и изплатило размера на
обезщетението или застрахователната сума, нито мотивирано е отказало плащането, то явно
Дружеството е нарушило нормата на чл.108, ал.1 от КЗ.
9
От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на юридическите лица е
безвиновна.
Това нарушение е формално. За осъществяването му следва да се докаже, че е
изминал срокът от 15 работни дни от представяне на последното доказателство /в случая от
предаването на документи на застрахователя на 09.10.2020г./ и да не е налице нито
мотивиран отказ, нито определяне и изплащане на обезщетението. В настоящия казус
съгласно доказателствата, събрани по делото, се установи, че доколкото плащането на
обезщетението датира от 07.04.2021г., а до 30.10.2020г. включително то не е било
реализирано, нито пък „ЗД Бул Инс” АД мотивирано е отказало заплащане на това
застрахователно обезщетение, то явно е налице и тази условно обособена втора
предпоставка. С реализирането и на двете предпоставки /изтичането на срока от 15 работни
дни и непредприемането на действия по плащане или отказ/ нарушението е довършено. В
случая това е станало на първата следваща дата след последния ден от срока по чл.108, ал.1
от КЗ, а именно на 31.10.2020г. Правилно административно - наказващият орган е приел, че
е било реализирано нарушението по чл.108, ал.1 от КЗ от страна на юридическото лице –
застраховател.
Съгласно чл.644, ал.1, т.2 от КЗ на юридическите лица, които извършат или допуснат
извършване на нарушение на разпоредбите на този кодекс извън случаите по член 635 - 643
(както е в настоящия случай – на нормата на чл.108, ал.1 от КЗ), се налага имуществена
санкция в размер от 1000 лв. до 20000 лева. При повторно нарушение (съгласно чл.644, ал.2
от КЗ) наказанието за юридическите лица е „имуществена санкция” от 2000 лева до 40000
лева.
Според §1, т.51 от Допълнителните разпоредби на КЗ „повторно нарушение” е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение. На „ЗД Бул Инс” АД е било издадено Наказателно
постановление № Р-10-714 от 23.07.2019г. от Заместник - председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, с което застрахователят е бил санкциониран с
имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ. Това
Наказателно постановление е влязло в законна сила на 31.12.2019г. Процесното нарушение
по чл.108, ал.1 от КЗ е извършено на 31.10.2020г., т.е. в едногодишен срок от влизане в сила
на Наказателно постановление № Р-10-714 от 23.07.2019г., касаещо същото по вид
административно нарушение. Поради това правилно административно-наказващият орган е
приел, че наказанието на застрахователя следва да бъде определено при условията на чл.644,
ал.2, предл.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ.
За пълнота на изложението, без в случая повторността да е обусловена от предишно
нарушение по чл.107, ал.1 от КЗ /отм./, СРС намира за редно да посочи принципното си
разбиране, че разликата между чл.108, ал.1 от КЗ и чл.107, ал.1 от КЗ /отм./ е само в срока -
по сега действащия закон 15-дневният срок се брои в работни дни, докато при отменения КЗ
– в календарни дни. Новият ред е по-благоприятен за нарушителя, тъй като 15 работни дни
са повече от 15 календарни дни. Въпреки това, обаче, по същината си нарушението е едно и
10
също. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че за да е налице повторност трябва
застрахователят да е бил наказан само за нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ, но не и по чл.107,
ал.1 от КЗ /отм./, тъй като не е важна номерацията на разпоредбата, а съдържанието й. При
преценката за „повторност” съдът следи за фактите, за които веднъж вече застрахователят е
бил наказан – дали те са същите като фактите, който изпълват състава в случая на чл.108,
ал.1 от КЗ. Тук не говорим за правоприлагане по аналогия, а за преценка /чисто правна и
дължима от съда/ на две норми, които са били в сила през различен период от време, но по
същността си отнасящи се до едно и също по вид административно нарушение. Противното
би означавало само заради влизането в сила на нов КЗ от 01.01.2016г. всички предишни
нарушения на застрахователя, вкл. и по чл.107, ал.1 от КЗ /отм./ да се заличат все едно
никога не са били извършени и санкционирани, което е абсурдно.
Съдът, като съобрази естеството на допуснатото нарушение и това, че то е извършено
при условията на повторност, намира, че правилно наказващият орган е ангажирал
отговорността на „ЗД Бул Инс” АД. В случая административното наказание на „ЗД Бул Инс”
АД е над законовия минимум по чл.644, ал.2, предл.2 от КЗ и под средния размер,
предвиден в закона. Обстоятелство, че обезщетението е изплатено на 07.04.2021г., т.е. след
като е започнала проверката в КФН и е било изпратено до застрахователя писмо с изх. № 91-
02-425/06.04.2021г. в случая следва да се приема като отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като застрахователят е бил уведомен за започналата проверка в КФН с
писмото, приложено на лист 14 от делото и чак тогава е изпълнил законовите си задължения
да изплати обезщетение. Срокът на закъснението също сам по себе си отегчава
отговорността на дееца. Повторността е взета предвид в нормата на чл.644, ал.2 от КЗ,
поради което втори път не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство. Като такова
съдът приема и служебно известните на съда други случаи на нарушения по чл.108, ал.1 от
КЗ от страна на „ЗД Бул Инс” АД, за които се водят немалко дела пред СРС и АССГ.
Смекчаващи отговорността обстоятелства липсват. Поради това, но и доколкото
застрахователят се е произнесъл по претенцията /макар и със закъснение/ като е изплатил
обезщетението на застрахованото лице, съдът счита, че имуществената санкция правилно е
определена в рамките над минималния и под средния размер, предвиден в закона, а именно
3500 лева. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че наказанието не съответствало на
целите на административното наказание, нито на тежестта и характера на нарушението, тъй
като наложената имуществена санкция е малко над законоустановия минимум по чл.644,
ал.2, предл.2 от КЗ, а доколкото това далеч не е единственият подобен случай на нарушение
от страна на този застраховател на чл.108, ал.1 от КЗ именно чрез налагане на имуществена
санкция може да се предупреди и превъзпита нарушителят да спазва установения правен ред
и само така може да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
правни субекти.
В конкретния случай не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушението е формално и представлява типична
проявна форма на нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ и дори е извършено повторно. Съдът
11
отчита и това, че приключването в срок на заведена пред застрахователя претенция за
изплащане на обезщетение е едно от средствата за защита на интересите на потребителите
на застрахователни услуги. Поради това този съдебен състав счита, че в случая нормата на
чл.28 от ЗАНН е неприложима. Конкретното нарушение не се характеризира с
изключително ниска степен на обществена опасност. Бездействието на застрахователя по
смисъла на чл.108, ал.1 от КЗ се отразява на правата на застрахования. Застрахователите
имат особено важна конпенсаторна функция – те акумулират финансов ресурс, чрез който
по определени правила да компенсират претърпените от застрахованите лица вреди като
неизпълнението на тази основна функция от застрахователя в установения по закон срок
води до засягане имуществената сфера на застрахованите лица и обезсмисля в по-малка или
по-голяма степен целта на застраховането. Застрахованото лице има интерес да получи
отговор или своевременно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, в
следствие на което то е претърпяло имуществени вреди. С бездействието си в дадения в
чл.108, ал.1 от КЗ срок застрахователят нарушава именно този интерес на застрахованото
лице. Настоящият казус не представлява отклонение, а е по-скоро типична проявна форма
на нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ. Поради това СРС – 10 състав не счита, че е налице
маловажен случай и не следва да се уважава направеното в тази връзка искане на
жалбоподателя.
С оглед на всичко изложено до тук СРС прие, че издаденото срещу „ЗД Бул Инс” АД
Наказателно постановление № Р-10-422 от 28.05.2021г., подписано от Заместник -
председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”, следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН въззиваемата
страна КФН има право на разноски – доколкото по време на съдебните прения пред СРС –
10 състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в настоящото производство
страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била
защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на
КФН следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда, който, обаче, не
може да е по-голям от максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да
се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая по настоящото
дело е имало едно открито съдебно заседание пред СРС – 10 състав с участието на
процесуален представител на КФН. Доколкото същият е взел активно участие в защита на
тезата си по време на съдебните прения пред СРС, но също така и доколкото самият правен
спор не се отличават с фактическа и правна сложност, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от
ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер малко над минимума, предвиден
12
в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 90 (деветдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-422 от 28.05.2021г., издадено
от Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с
което на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 от Закона за Комисията за
финансов надзор, връзка чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, предл.2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за
застраховането, връзка §1, т.51 от Допълнителните разпоредби на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ на
„ЗД Бул Инс” АД е наложена имуществена санкция в размер на 3500 (три хиляди и
петстотин) лева за извършено нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА нарушителя „ЗД БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление - гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано
заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на основание
чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП
и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ на Комисия за финансов надзор
сумата от 90 (деветдесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13