Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 10. 10. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 2666 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В районен съд гр. Плевен е постъпила искова
молба от Топлофикация – Плевен ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *********, представлявано от ***, против Н.П.Ц., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК
и цена на иска 543,92 лв. В исковата молба се посочва
следното:
Дружеството е депозирало заявление за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Н.П.Ц., ЕГН **********. Съдът е разпоредил длъжникът Н. П.Ц.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора Топлофикация – Плевен ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *********, представлявано от ***сумата 506,99 лева за главница за периода
01.01.2016 г.– 31.12.2017 г. и лихва върху главницата в размер на 36,93 лева за
периода 02.03.2016 г. до 12.02.2018 г. и законната лихва върху главницата от
20.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. за деловодни
разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства:
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2016 г.– 31.12.2017 г.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, съдът е
указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. В законоустановения срок по
чл.415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск за установяване на съществуването на
вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес ***. Основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е
потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ.
бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г.,
изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от г./, съгласно който
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице - собственик или ползвател на
имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода
или пара за
отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за домакинството си. С оглед изложеното и по
силата на нормативните актове, ответникът е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
Съгласно
чл. 150, ал.
1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна
енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от Топлофикация – Плевен ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
Плевен, които се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. -„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най - късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Твърди се, че сградата - етажна собственост на
адреса, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота
на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма.
Моли съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на Н.П.Ц., ЕГН **********,***, , че дължи на Топлофикация – Плевен ЕАД сума за консумирана
топлинна енергия в общ размер на сумата 506,99 лева за главница за периода
01.01.2016 г.– 31.12.2017 г. и лихва върху главницата в размер на 36,93 лева за
периода 02.03.2016 г. до 12.02.2018 г. и законната лихва върху главницата от
20.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. за деловодни
разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1252 / 2018 г. по описа на ПРС до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен
отговор от ответника.
ИЩЕЦЪТ Т.П.
ЕАД се представлява от юрк. ***, с пълномощно и заявява, че задължението е
изпълнено.
ОТВЕТНИКЪТ Н.
П. Ц., редовно призован, се явява лично и представя доказателство, че
е заплатил задължението си.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ, П.Х.В., редовно призован, явява се лично.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът Т. П. ЕАД, е
подал заявление за издаване Заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК против ***, ЕГН **********, с постоянен адрес ***, по
което е образувано ЧГД № 9334 / 2017
г. По това производство съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично
задължение. В срока по 414 от ГПК, ответникът е депозирал възражение, поради
което за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на дължимостта
на заявеното вземане по чл. 410 от ГПК.
Към настоящия момент ответникът не е изпълнил задълженията си.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които
произтича вземането са следните: като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.
153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова,за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2012
г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във
вестник Нощен труд от дата 13- 14. 12. 2007 г. и във вестник Посоки бр. 239 от
13. 12. 2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия: отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. - Заплащане на ТЕ, е определен
редът и срокът, по който купувачите на ТЕ, в т. ч. и ответницата, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най - късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Фактическите
твърдения, обуславящи правния интерес от привличането на трето лице -
помагач по делото, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, са следните: Т. П. ЕАД има сключен договор при общи условия с
фирмата за дялово разпределение, за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия между потребители в сграда
- етажна собственост. През процесния период остойностяването на
топлинната енергия за процесния имот е ставало по данни, предоставяни от тази
фирма. Отношенията между дружеството и
фирмите за дялово разпределение се уреждат
с Общи условия на договорите между Т.П. ЕАД и търговец, по смисъла на
Закона за енергетиката, за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в СЕС в гр. Плевен. Съгласно чл. 47 от ГПК, за
третото лице помагач съществува правен интерес да участва в делото, защото с
участието си може да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на
топлинната енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и
съгласно цитираните ОУ, както и подписания между страните договор. За Т. П. ЕАД съществува правен интерес от привличането
на това трето лице - помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения
иск, поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия,
дружеството може да заведе регресен иск
срещу него.
На основание чл.192, ал.1 от ГПК, фирмата е задължена да представи всички
относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в имота на
ответника за процесния период, в т.ч. документи за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, както и на водомерите за топла вода в имота.
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните, относно
вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. № 1252 / 2018 г. по описа на ПлРС – изискано и приложено към
делото.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Плевен" ЕАД на потребители в гр. Плевен /Д.в. бр. 239
от 13.12.2007 г/, месечните дължими вноски за ТЕ
се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, /чл. 31, ал. 1/, месечните дължими суми за услугата дялово разпределение на ТЕ се заплаща в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който са начислени, /чл. 33, ал.1/
Предявеният иск е
допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата
претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Установителният
иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед
за изпълнение.
По делото е допусната счетоводна експертиза, със задача, вещото лице, след като извърши
проверка на счетоводната документация и
се запознае с доказателствата по делото, да даде заключение по поставените в
исковата молба въпроси.
Видно от заключението на вещото
лице, прието и вложено в делото, като обективно и компетентно, общият размер на
задължението е за сумата от 543,92 лв. След завеждане исковата молба, с
платежно нареждане от 13. 09. 2018 г, Ц., е извършил плащане на сумата от 618, 92 лв,
включваща деловодните разноски от заповедното производство.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че
ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът
е доказал плащанe в полза на ищеца, направено
след завеждане на иска, относно изпълнение на поетото задължение.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски в размер на 75 лв. за държавна такса 120 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 150 лв. за
юрк. възнаграждение.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, по отношение на Н.П.Ц., ЕГН **********,***, че не дължи на Т. П. ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор ***, исковата сума от 543, 92 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, Н.П.Ц., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД ***,
представлявано от изпълнителния директор ***,
деловодните разноски в
размер на 75 лв. за държавна такса 120
лв. за възнаграждение на вещо лице и 150
лв. за юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: