РЕШЕНИЕ
№ 1199
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100501796 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава XX ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 62004/10.07.2025 г. на „С.“
ЕООД, ЕИК ********, подадена чрез процесуален представител, срещу
решение № 2228/16.06.2025 г. по ГД № ******* г. по описа на ВРС, с което са
отхвърлени предявените от него срещу „Е.С.“ АД, ЕИК ******, осъдителен
иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови
неоснователните си действия, засягащи пълноценното упражняване на
правото на собственост на ищеца по отношение на недвижим имот – ПИ,
находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № 2 с ИД. № ************ по действащите
КККР на гр. Варна, целият с площ от 911 кв. м., като премахне електрически
съоръжения – 2 бр. стоманобетонни стълбове – единият разположен в
северозападната част в собствения на ищеца имот, а другият в югозападната
част съобразно окомерна скица, с повдигнати в лилав цвят /и техни
проводници – кабели, повдигнати в зелен цвят/, формиращи въздушна линия,
част от мрежа – ниско напрежение, които му пречат да упражнява правото си
на собственост в пълен обем, както и осъдителен иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размер от 7403 лева (седем хиляди четиристотин и три лева), представляваща
обезщетение за ползването на собствения му недвижим имот: находящ се в гр.
Варна, ул. „****“ № 2 с ИД. № ************ по действащите КККР на гр.
Варна, целият с площ от 911 кв. м., за периода от 07.05.2019 г. до 07.05.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
1
исковата молба до окончателно изплащане на вземането, като неоснователни.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.
Жалбоподателят посочва, че по делото липсват доказателства за
годината на изграждане на електрическите съоръжения, както и че не са
налице доказателства в подкрепа на извода, че въздушната линия за ниско
напрежение е собствена на въззиваемия. Излага аргументи в подкрепа на
тезата, че сервитутното право в хипотезата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) не
е възникнало, тъй като не са били спазени законовите изисквания за
изграждане на съответните енергийни обекти. Твърди, че поради тези
обстоятелства е затруднен да реализира инвестиционното си намерение за
проектиране на жилищна сграда и застрояване на имота, както и че искът по
чл. 109 ЗС е основателен.
Поддържа, че неправилно е отхвърлена претенцията по чл. 59 ЗЗД.
Намира, че не е налице възникнало за въззиваемия сервитутно право,
респективно че се дължи обезщетение за ползването на имота в
претендирания размер.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба чрез
процесуален представител на въззиваемия, с който я оспорва. Навежда доводи
в подкрепа на тезата, че има учредено сервитутно право по силата на закона
върху процесния имот. Поддържа, че наличието на сервитут не е обусловено
от наличието на строителни книжа за енергийния обект. Посочва, че
енергийните обекти не препятстват инвестиционното намерение на
въззивника. Намира, че наличието на сервитут обуславя неоснователността и
на иска по чл. 59 ЗЗД. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
както и за присъждане на сторените разноски. В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от въззивника.
В открито съдебно заседание довереникът на въззивника представя
писмено доказателство (имейл кореспонденция), прието и приобщено от съда.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, както и прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
Процесуалният представител на въззиваемия моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, както и присъждане на сторените разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът съобрази следното:
Производството по ГД № ******* г. по описа на ВРС е образувано по
предявени от „С.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу „Е.С.“ АД, ЕИК ******,
осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да
преустанови неоснователните си действия, засягащи пълноценното
упражняване на правото на собственост на ищеца по отношение на недвижим
имот – ПИ, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № 2 с ИД. № ************ по
действащите КККР на гр. Варна, целият с площ от 911 кв. м., като премахне
електрически съоръжения – 2 бр. стоманобетонни стълбове – единият
2
разположен в северозападната част в собствения на ищеца имот, а другият в
югозападната част съобразно окомерна скица, с повдигнати в лилав цвят /и
техни проводници – кабели, повдигнати в зелен цвят/, формиращи въздушна
линия, част от мрежа – ниско напрежение, които му пречат да упражнява
правото си на собственост в пълен обем, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер от 7403 лева (седем хиляди четиристотин и три лева),
представляваща обезщетение за ползването на собствения му недвижим имот:
находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № 2 с ИД. № ************ по действащите
КККР на гр. Варна, целият с площ от 911 кв. м., за периода от 07.05.2019 г. до
07.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, ул. „****“ № 2, с ИД. № ************ по действащите КККР на гр.
Варна, целият с площ от 911 кв. м., ведно с построена в имота сграда на 2
етажа с площ от 9 кв. м. Твърди, че по повод инвестиционни намерения за
застрояване на имота подал заявление и на 13.09.2023 г. получил виза за
проектиране, с която е допуснато изработването на инвестиционен проект за
„еднофамилна жилищна сграда“. По този повод бил уведомен, че поради
наличието на разположени стоманобетонни стълбове по южната граница и на
улично регулационната линия, част от мрежа ниско напрежение, параметрите
за застрояване следвало да бъдат намалени, тъй като същите не отговарят на
изискванията на т. 16 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 на Наредба №
16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийни обекти. В тази връзка е
поискано изместване на съоръженията, като ответникът го уведомил, че
стълбовете, като част от въздушна ел. мрежа – ниско напрежение, са
изграждани от частни инвеститори преди 1999 г. за осъществяване на
електрозахранването в района и изместването им е за сметка на инвеститора.
С ново писмо ответникът уведомил ищеца, че не може да предложи договор за
изместване на съоръженията и че не разполага с документи за собственост.
Посочва, че с разполагането на съоръженията в имота на ищеца последният е
лишен от възможността да упражни правото си на собственост в пълен обем.
Намира, че при изграждането им не са спазени законовите изисквания към
момента, както и че в полза на ответника не е възникнал сервитут. Излага още,
че вследствие на ползването на имота на ищеца, ответникът се е обогатил за
негова сметка.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът намира
предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че действията на
ответника са правомерни, доколкото са насочени към общественополезен
резултат, какъвто е преносът и разпределението на електрическа енергия чрез
електроразпределителната мрежа ниско напрежение до потребителите.
Посочва, че част от тази мрежа са и процесните стоманобетонни стълбове.
Заявява, че използва съоръженията за нуждите на преноса и разпределението
на електрическа енергия към Възлова станция „Д.“. Твърди, че тази част от
мрежата е изграждана по кооперативен начин преди 1999 г. при частно
планиране, възлагане и изпълнение. На следващо място излага, че в случай че
съоръженията попадат в границите на имота, то твърди, че не е приложена
уличната регулация в района, където се намира имотът, като за прилагането й
3
следва част от него да бъде отчужден съгласно предвижданията на подробния
устройствен план. Поддържа, че до провеждането на уличната регулация
ищецът следва да търпи посоченото засягане. Оспорва твърдението, че
съоръженията представляват незаконен строеж. Твърди възникнал по силата
на закона сервитут, както и с оглед това, че в случая е налице заварено от
закона сервитутно право, то на ищеца обезщетение не се дължи. Намира
намаляването на плътността на застрояване за естествена последица от
съобразяване със сервитутното отстояние от външната граница на имота и не
създава пречки, по – големи от обикновените за ползването на имота. По иска
по чл. 59 ЗЗД излага, че за да е налице неоснователно ползване на съответната
част от имота, то следва предварително да е отправена покана до ответника.
Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №**, том I,
рег. № ***, дело № ***** г., се установява, че на 01.02.2023 г. В.Д.В., като
продавач, е продал на „С.“ ЕООД, ЕИК ********, в качеството на купувач,
поземлен имот с идентификатор № ************ по КККР, одобрени със
заповед РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот, е от 16.06.2020 г., с площ 911 кв. м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план –
2476, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ************.1, по
КККР, одобрени със заповед РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, брой
етажи: 2, с предназначение – вилна сграда – еднофамилна със застроена площ
9 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот, при
граници и съседи на поземления имот по кадастрална карта: поземлени имоти
с идентификатори: ******;*******;******;******и *******.
Във връзка с подадено заявление от „С.“ ЕООД е издадена виза за
проектиране от главния архитект на район „П.“ на Община Варна, с която се
допуска изработване на инвестиционен проект за обект „Еднофамилна
жилищна сграда, находяща се в УПИ ******* съответстваща на ПИ
************, кв.**, по ПР на „Вилна зона“ гр. Варна“.
В съобщение с изх. № 6671393/01.12.2023 г. по описа на „Е.С.“ АД,
адресирано до „С.“ ЕООД, изпратено по повод постъпило искане за
изместване на електрически съоръжения, находящи се в процесния имот, е
посочено, че при извършена проверка е установено, че процесните стълбове са
част от мрежа ниско напрежение, изграждана преди 1999 г. от частни
инвеститори за електрозахранването на обекти в района, както и че
изместването им е за сметка на инвеститора.
В съобщение с изх. № 6729257/20.03.2024 г. по описа на „Е.С.“ АД,
адресирано до „С.“ ЕООД, изпратено по повод заявена услуга за изместване на
електрически съоръжения, находящи се в процесния имот, е посочено, че от
„Е.С.“ АД е извършена проверка на място, при която е установено, че на
оградата на имота са разположени два броя стоманобетонни стълбове, които
са част от въздушна мрежа за ниско напрежение. Заявено е, че дружеството не
4
разполага с документи за собственост и не може да предложи договор за
изместване на съоръженията.
По делото са изготвени и приети три експертизи: СТЕ с оглед
определянето цената на иска по чл. 109 ЗС; КСТОЕ, както и повторна СТЕ по
въпрос трети от изготвената и приета КСТОЕ.
От заключението по приетата по делото и кредитирана от съда СТЕ във
връзка с определянето цената на иска по чл. 109 ЗС се установява, че
разходите за извършване на необходимите действия възлизат на стойност от
около 18 000 лв.
Съдът кредитира приетото по делото заключение по изготвената
КСТОЕ. От отговора, даден на първия въпрос, се установява, че в процесния
имот са монтирани два броя стоманобетонни стълбове близо до улично
регулационната линия от запад, като на северозападния стълб има монтирано
електромерно табло тип ТЕМО със СТИ, захранено от въздушна линия с
усукани изолирани проводници ниско напрежение. По втория въпрос е
изложено, че сградата е неточно отразена в кадастралната карта, като
разстоянието от бетоновия стълб, разположен в северозападния ъгъл на
чупката в процесния имот, до северозападната точка от стената на вилната
сграда е на 2.50 м., а до югозападната точка – 3.90 м. Северозападният стълб в
имота се свързва с друг, разположен в платното на ул. „****“, северно от
процесния имот, като трасето на проводниците преминава непосредствено над
северната част от билото на сградата. Вторият бетонов стълб, разположен в
югозападната част до оградата в имота, е отдалечен от сградата на около 33 м.
По третия въпрос е изложено, че съгласно виза за проектиране от 13.09.2023 г.,
отстоянията от границите на имота до бъдещата сграда трябва да бъдат по 3 м.
от всички страни, тоест сервитутът на енергийните обекти е включен в това
отстояние и не би повлиял на инвестиционното намерение за проектиране на
еднофамилна сграда. По четвъртия въпрос е изложено, че не е установен
наличен утвърден проект, съгласуван с техническите, противопожарните,
санитарно – хигиенните изисквания, от съответните институти за изграждане
на съоръжението и издадено въз основа на него разрешение за строеж,
строителен протокол за линия и ниво, разрешение за ползване, както и не е
установено разрешение за строеж на ограда. По петия въпрос е посочено, че
уличната регулация е приложена по отношение на процесния имот. По шестия
въпрос е изложено, че за периода от 07.05.2019 г. до 07.05.2024 г. общият
размер на пазарния наем за процесния имот е в размер на 7403 лв. При
изслушването в открито съдебно заседание на вещото лице инж. П. заявява, че
стълбовете и мрежата в района на процесния имот са изградени преди 1999 г.
От заключението по приетата по делото и кредитирана от съда повторна
СТЕ, изготвена по въпрос трети от КСТОЕ, е прието, че наличието на двата
броя електрически стоманобетонни стълбове в процесния имот и монтираното
СТИ за отчитане на консумираната ел. енергия не са пречка да бъде изготвен
инвестиционния проект за обект съгласно виза за проектиране, издадена от
район „П.“, Община Варна от 13.09.2023 г.
Съдът не обсъжда останалите събрани доказателства поради това, че не
са необходими за изясняване на фактическата обстановка.
При така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна
5
страна следното:
В мотивите към т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по ТД № 4/2015 г., ОСГК, на
ВКС бе прието, че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС.
Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по – големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по – големи
от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
По делото безспорно е установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот. Спорни са въпросите извършено ли е от
ответника неоснователно действие и то пречи ли на собственика да упражнява
своето право.
При изслушването на вещото лице инж. П. заявява, че стълбовете и
мрежата в района на процесния имот са изградени преди 1999 г. Съответно
съдът намира, че приложими са разпоредбите на Закона за
електростопанството /обн. ДВ, бр. 95/1975 г./. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона
за електростопанството, електрическите централи за производство на
електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и
разпределение на електрическа енергия са държавна собственост.
В чл. 60, ал. 2, т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност
/обн. ДВ, бр.64/1999 г./ е посочено, че около енергийните обекти се създават
сервитутни зони, като сервитутното право възниква за съществуващите
енергийни обекти – по силата на закона. В параграф 1, т. 17 от ДР на ЗЕЕЕ е
предвидено, че „енергиен обект“ е обект, в който или посредством който се
извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия, добив или
съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите
или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, разпределение
на електрическа, топлинна енергия или природен газ, без сградните
инсталации на потребителите. Безспорно процесните два стоманобетонни
стълбове, както и кабелите, формиращи въздушна линия, представляват
енергийни обекти. Респективно, тъй като процесните енергийни обекти са
били съществуващи към датата на приемане и влизане в сила на ЗЕЕЕ, е
възникнало сервитутно право ex lege – по силата на закона. Съгласно параграф
26 ПЗР ЗЕ /2003 г./, възникналото сервитутно право запазва действието си
занапред.
От предвиденото в параграф 16 от ДР на ЗУТ и параграф 127 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ се установява, че за строежи, за които няма строителни книжа, но
са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
6
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Следователно
липсата на строителни книжа за процесните стълбове не обуславя само по
себе си уважаване на негаторния иск.
С оглед това, че по силата на закона е възникнало сервитутно право, не е
налице първата предпоставка, предвидена в чл. 109 ЗС – ответникът не
извършва неоснователно действие по отношение на собствения на ищеца
имот.
Съдът намира, че не е налице и втората предпоставка за основателността
на иска по чл. 109 ЗС – действието да пречи на ищеца да упражнява правото
си на собственост с оглед наведените от него твърдения. Ищецът е сезирал
първоинстанционния съд с иска по чл. 109 ЗС, като е заявил, че е препятстван
да реализира инвестиционното си намерение в пълен обем в процесния имот.
В тази връзка по делото са приети гореописаните СТЕ (въпрос трети) и
повторна СТЕ (назначена по въпрос трети от първоначалната експертиза). В
първоначалната СТЕ, въпрос трети, е посочено, че съгласно виза за
проектиране от 13.09.2023 г., отстоянията от границите на имота до бъдещата
сграда трябва да бъдат по три метра от всички страни, следователно
сервитутът на енергийните обекти е включен в това отстояние и не би повлиял
на инвестиционното намерение за проектиране на еднофамилна сграда. В
повторната СТЕ, изготвена по въпрос трети, вещото лице също е заявило, че
монтираните два броя електрически стълбове и монтираното средство за
търговско измерване не са пречка да бъде изготвен инвестиционния проект за
обект съгласно виза за проектиране от 13.09.2023 г. С оглед изложеното в
двете експертизи, приети по делото, които съдът кредитира като обосновани и
компетентно изготвени, наведените от ищеца твърдения за наличие на пречки
относно реализацията на инвестиционното му намерение в процесния имот са
неоснователни, а оттук се явява и неоснователен искът по чл. 109 ЗС, поради
това, че по делото не се доказа наличието на която и да е от двете
предпоставки за основателността на иска.
Осъдителният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, обективно съединен с
този по чл. 109 ЗД, има за предмет заплащане на обезщетение за ползването на
процесния имот без правно основание. Уважаването на субсидиарния иск по
чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване предполага кумулативното наличие
на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се
ползва от ответника; ответникът да няма правно основание да ползва вещта;
настъпило имуществено разместване – обогатяване на ответника и обедняване
на ищеца. Наличието на ограничено вещно право – сервитут обуславя
неоснователността на иска по чл. 59 ЗЗД, тъй като в случая е налице правно
основание за ползването на вещта с оглед възникналия по силата на закона
сервитут.
Поради съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на спора по същество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски се дължат на въззиваемата страна.
Довереникът на въззиваемия е представил списък на разноските по чл.
80 ГПК, съгласно който е претендирал заплащането на сторените разноски за
7
адвокатско възнаграждение в размер на 1248 лв. с включен ДДС. От
приложените договор за правна защита и съдействие от 23.07.2025 г., фактура
от 23.07.2025 г., както и платежно нареждане от 28.07.2025 г. се установява, че
така претендираните разноски са действително сторени от страната.
Съдът намира направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Сторените разноски за
адвокатско възнаграждение не са несъответни на действителната правна и
фактическа сложност на делото. Следва да бъде отбелязано, че размерът на
договореното възнаграждение за правна защита и съдействие на въззиваемия,
съпоставено с цената на исковете по чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предмет на
делото, е значително по – нисък от този, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която
служи за ориентир на съда. Поради това на въззиваемия следва да бъдат
заплатени сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в пълния
претендиран размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2228/16.06.2025 г., постановено по ГД №
******* г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „С.“ ЕООД, ЕИК ********,
да заплати на „Е.С.“ АД, ЕИК ******, сума в размер на 1248 лв. за сторени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8