Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Никопол, 08.11.2018 г.
НИКОПОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито заседание, на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Районен съдия: Биляна Кисева
при
секретаря Поля Видолова като разгледа докладваното гр.дело № 214 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 108 от ЗС.
В Никополския районен съд е
постъпила ИМ от З.М.А.
***, ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв.Ст.Б. от ПлАК против Р.М.Ю., ЕГН:
**********,***.Предявените искове са с правно основание чл.108 от ГПК – да се
признае правото на собственост на ищците и да се предаде владението върху
подробно описания в ИМ имот и чл.59от ЗЗД – неоснователно обогатяване.В ИМ се
твърди, че ищцата е закупила имота с нот.акт.N 145, том.9, рег.N 5000, н.д.1158
от 27.10.2010г. и от тогава до сега ответницата въпреки, че била уведомена да
освободи имота, продължавала д аго ползва, като отглеждала там собствените си
животни. Предвид изложеното иска съдът
постанови решение с което да установи спрямо ответника, че тя е собственик на
описаните в ИМ недвижими имоти.Да осъди го на предаде владението на недвижимите
имоти.Да се осъди ответника да й заплати сумата от 7200 лв., представляваща
неоснователно обогатяване за периода от 27.10.2010г. до настоящия момент.
По делото е представен отговор и
от та ответника съгласно чл.131 ал.2 от ГПК, в които се твърди, че исковете са
недопустими и неоснователни, като подробно са описани мотивите им за това в
представените отговори.
С оглед изложеното от страните и
представените доказателства съдът приема, че е сезиран с кумулативно съединени
искове на правно осн. чл.108 от ЗС и 59 от ЗЗД.
Съдът като съобрази становищата
на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото
н.а.N 145, том 9, рег. N 5000, н.д.N 1158/27.10.2010г. З.М.А. е закупила
следния недвижим имот: ПИ N 51723.500.1222 с площ от 1270
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин нна трайно
ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: 900, кв. 107а, парцел: I,II, при съседи: 51723.500.872, 51723.500.873, 51723.142.53,
находящ се в ***.
От разпитаните по делото
свидетели става ясно, че в имота се отглеждат животни от С. и М..М. бил баща на
З.А., а С. нейн брат.И двамата разпитани по делото свидетели твърдят, че
животните са на М. и С., а двора е на З..Твърдят, че Р. няма животни в този
двор и дори не била ходила там.
От назначената и приета от съда и
не оспорена от страните съдебна експертиза
става ясно, че след посещение на място в гр.Никопол, ул.“Л.Дочев“ N 57, вещото лице е установило, че в две постройки с навес
се отглеждат 21 бр. крави, едно теле и един кон.Лицата, които обслужвали
животните се представили като техни собственици.И това били С. М.Я. /представил
се за брат на З./ и съпругата му С.М.Я. / представила се като дъщеря на Р.Ю./.След
направена справка на ушните марка на установените 21 бр, крави се установило,
че те са собственост на лицето Р.М.Ю..
При така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
От всички събрани по делото
доказателства се доказа по категоричен начин се доказа, че З.М.А. *** е
собственик на следния недвижим имот: ПИ N 51723.500.1222 с площ от 1270 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин нна трайно ползване:
ниско застрояване, стар идентификатор: 900, кв. 107а, парцел: I,II, при съседи:
51723.500.872, 51723.500.873, 51723.142.53, находящ се в ***.
По категоричен начин се доказа,
че в гореописания недвижим имот се отглеждат 21 бр, крави собственост на Р.М.Ю..Едно теле и един кон, чиято
собственост не е установена от назначената експертиза.
По делото не се доказа, че
въпросните 21 бр. карави собственост на ответницата се отглеждат без нейно
знание и съгласие от лицата установени и от вещото лице при посещението на
място в имота, а именно С. М.Я. и С.М.Я..А се установи по категоричен начин, че
тези 21 бр, крави са собственост на ответницата и те се отглеждат в двор в гр.
Никопол собственост на ищцата З.А., без да е налице правно основание за
ползването на чуждия недвижим имот и още повече без съгласието на
собственика.Както е видно от нотариална покана на л.7 от делото ищцата е
уведомила ответницата, че следва в срок до 15.04.2017г.да освободи имота й.
Предвид горе изложеното съдът
счита, че следва Р.М.Ю. да бъде осъдена да отстъпи собствеността и да
предаде владението на ищеца на следния недвижим имот: ПИ N 51723.500.1222 с
площ от 1270 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
нна трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: 900, кв. 107а,
парцел: I,II, при съседи: 51723.500.872, 51723.500.873, 51723.142.53, находящ
се в ***.
Относно иска по чл.59 от ЗЗД
Предявения иск е за сумата от
7200 лв.,като се твърди, че тази сума представлява, обезщетение за нанесена
вреда за това, че от момента на закупуване на имота -27.10.2017г. до подаване
на исковата молба не е можела да ползва имота си, тъй като ответницата и е
пречила.
Относно този иск съдът счита, че
е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.По делото не са събраха никакви
доказателства, че ищцата не е ползвала имота си от самото закупуване –
27.10.2018г.Не е доказано, че от 2010г.
до сега имота е ползван от ответницата. От назначената експертиза става ясно
само, че към момента на извършената проверка в имота е имало 21 бр, крави на
ответницата, но от кога те са там не е ясно.не е доказано и какви точно вреди е
претърпяла ищцата и каква е тяхната равностойност.Не е ясно как тези вреди са
изчислени на стойност 7200 лв.В представената нотариална покана е записано, че
ищцата изчислява тези вреди като незаплатен наем за период от 2014 до 2017г. по
200 лв. на месец, но в исковата молба няма такива твърдения и няма
доказателства събрани в тази насока.
Предвид това съдът счита, че
предявения иск на осн.чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7200 лв.
представляваща обезщетение за нанесена вреда за това, че от момента на
закупуване на имота -27.10.2017г. до подаване на исковата молба не е можела да
ползва имота си, тъй като ответницата и е пречила е недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на
спора ответника следва да бъде осъден на
основание чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на ищците направените по делото разноски
съобразно уважения иск и за адвокатско възнаграждение в общ размер размер
на 620 лв., от които 50 лв. за разноски
по делото и 420 лв. адвокатски хонорар и 150 лв. за вещо лице.
Предвид изхода на спора ищеца
следва да бъде осъден на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на ответника
направените по делото разноски съобразно отхвърления иск за адвокатско
възнаграждение в общ размер размер на 340
лв.
Съдът констатира, че по делото е
внесена първоначално д.т. само в размер на 50 лв., което д.т. за иска по чл.108
от ЗС, а за иска по 59 от ЗЗД не е внасяне д.т.Предвид изхода от спора ищеца
следва да бъде осъден да внесе по сметка на НРС сумата от 288 лв.-
представляваща д.т. от 4% върху цената на иска – 7200 лв.
Воден от
горното, Съдът
РЕШИ
:
ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС Р.М.Ю., ЕГН: **********,*** ДА ОТСТЪПИ
СОСБТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на З.М.А. ***, ЕГН: ********** върху следния недвижим имот: ПИ N
51723.500.1222 с площ от 1270 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин нна трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор:
900, кв. 107а, парцел: I,II, при съседи: 51723.500.872, 51723.500.873,
51723.142.53, находящ се в ***.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7200 лв. представляваща обезщетение за нанесена
вреда за това, че от момента на закупуване на имота -27.10.2017г. до подаване
на исковата молба, като недоказан.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК Р.М.Ю., ЕГН: **********,*** да заплати на З.М.А. ***, ЕГН: ********** сумата от 620.00 лв. направени
по делото разноски и за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 от ГПК З.М.А. ***, ЕГН: ********** да
заплати на Р.М.Ю., ЕГН: **********,*** сумата от 340.00 лв. направени по делото
разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА З.М.А. ***, ЕГН: ********** да заплати по сметка на НРС
сумата от 288 лв. .- представляваща д.т. от 4% върху цената на иска
– 7200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен
Съд в вдуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :